Обеща ми, че във втора книга ще обсъдиш по-глобалните
геополитически проблеми, пред които е изправена планетата (за разлика
от главно личните проблеми, с които се занимаваш в първа книга), но
въобще не си представях, че ще навлезеш в този разговор!
Време е светът да престане да се самозалъгва, да се пробуди, да осъзнае, че единственият проблем на човечеството е липсата на любов.
Любовта
поражда толерантност, толерантността поражда мир, нетолерантността
предизвиква война и безразличие към непоносимите условия на живот на
другите.
- Любовта не може да бъде безразлична. Тя не познава безразличието.
Най-бързият
начин да постигнете любов и грижа за цялото човечество е да започнете
да гледате на цялото човечество като на собствено семейство.
Най-бързият начин да започнете да гледате на цялото човечество като на свое собствено семейство е да престанете да се разграничавате едни от други. Всяка национална държава, която в момента изгражда вашия свят, трябва да се обедини с останалите.
Но нали съществуват Обединени нации!
Които
са безсилни и не водят до никакви резултати. За да може да функционира
това обединение пълноценно, то трябва напълно да се преустрои. Това не
е невъзможно, но е твърде трудно.
Добре, какво Ти предлагаш?
Аз
нямам „предложения". Предлагам само наблюдения. В този диалог ти ми
съобщаваш какъв е новият избор, който искате да направите, а аз
предлагам наблюдения за начина, по който бихте могли да осъществите
това. Какъв е вашият нов избор във връзка с отношенията между хората и
нациите на планетата?
Ще използвам Твоите думи. Що се отнася до мен, аз бих избрал за всички нас „да постигнем любов и грижа за цялото човечество".
При
такъв избор моето наблюдение е, че онова, което може да бъде полезно, е
да се формира нова световна политическа общност, в която всяка
национална държава да има равноправен глас в решаването на световните
проблеми и равноправен дял в световните ресурси.
Това
няма да стане. Тези, които „имат", никога няма да се откажат от своята
суверенна власт, от своите богатства и ресурси за сметка на онези,
които „нямат". И ако трябва да бъдем обективни, защо, кое налага да го
правят?
Онова, което е в техен най-висш интерес. Не виждам защо. И не съм сигурен в такова твърдение.
Ако
можете да прибавите към своята национална икономика билиони долари
годишно - долари, които да бъдат изразходвани да се нахранят гладните,
да се облекат онези, които са в нужда, да се подслонят бедните, да се
осигурят възрастните, да се осъществи едно по-добро здравеопазване и да
се осигури един достоен стандарт на живот за всички - това няма ли да
бъде в полза на най-висшите интереси на твоя народ?
В
Америка има хора, които биха спорили, че това ще бъде помощ за бедните
за сметка на богатите и на средния данъкоплатец. Междувременно
държавата продължава да се руши, криминалната престъпност продължава
да се увеличава, инфлацията ограбва спестяванията на хората,
безработицата става все по-голяма, правителството все по-многочислено,
докато в училищата се разпространяват презервативи.
Звучиш като радиоинформация. Но това са проблемите на много американци.
Те
мислят ограничено. Не разбират, че ако билиони долари годишно, а това
значи милиони месечно, стотици и стотици хиляди седмично, нечувано
количество пари ежедневно бъдат върнати обратно в икономическата
система, вие можете да използвате тези пари, за да нахраните гладните,
да облечете онези, които са в нужда, да подслоните бедните, да
осигурите възрастните и да осигурявате здравеопазване и достойнство за
всички..., причините за престъпността
ще изчезнат завинаги. Не разбирате ли, че новите работни места ще ви
донесат повече пари, които ще се върнат обратно във вашата икономика?
Дори и правителствата ще бъдат сведени до по-малоброен състав, защото няма да имат толкова много работа.
Предполагам,
че това е възможно - и все пак не мога да си представя как
правителствата ще станат по-малобройни! Но откъде по-точно ще се
намерят тези милиони и билиони, за които говориш? Може би от данъци,
които ще бъдат наложени от Твоето ново световно управление, така ли?
Ще се вземат още средства от онези, които са „работили, за да се
сдобият с тях", и тези средства ще се дадат на другите, които „не са
стъпили на краката си", а искат да получават?
Така ли го разбираш?
Не, но мнозинството от хората биха погледнали по този начин. И на мен ми се ще съвсем справедливо да изложа техния възглед.
Добре, бих искал да поговоря за това по-късно. В момента искам за малко да се отклоня, но ще се върна към този проблем.
Чудесно.
Запита
откъде ще дойдат тези нови парични постъпления. Добре. Не е необходимо
те да идват от нови данъци, наложени от световната общност (макар и
членовете на тази общност, отделните граждани, по собствено желание,
водени от едно пробудено съзнание, да са готови доброволно да дават 10%
от своя доход за нуждите на обществото като цяло). Те няма да се
събират от нови данъци, наложени от местните правителства. Всъщност
някои местни правителства ще могат да намалят данъците.
Всички тези блага ще бъдат резултат на простото преструктуриране на
вашия възглед за света, на по-простото прегрупиране на световната
политическа конфигурация.
По какъв начин?
Парите, които ще спестите от изграждането на системи за национална защита и оръжия за водене на война.
О, разбирам! Искаш да премахнем въоръжаването!
Не само вие, а всички по света.
Но
военната система трябва драстично да се редуцира. Вътрешният ред е
необходимо да се осигурява. Можете да подсилите местната полиция -
нещо, което твърдите, че искате да правите, но всяка година, когато се
оформя бюджетът, заявявате, че не може. В същото време трябва
категорично да се спре да се изразходват средства за въоръжаване и
подготовка за война, нито за отбрана, нито за нападение, свързано с
каквото и да било масово унищожение.
Преди
всичко ми се струва, че Твоите цифри далеч надхвърлят това, което
реално може да се спести, ако се направи това. Второ - струва ми се,
че никога няма да успееш да убедиш хората да се откажат от своето право
на самозащита.
Нека
разгледаме тези цифри. Понастоящем (сега е 25 март 1994, докато пишем
тези редове) световните правителства изразходват един трилион долара
годишно за военни цели. Това означава по един милион долара всяка
минута по целия свят.
Народите,
които изразходват най-много, биха могли да пренасочат средства към
другите приоритети, за които споменахме, и така по-големите, по-богати
нации ще видят, че е в техен интерес да го направят - ако изобщо
допуснат, че е възможно. Но по-големите и по-богати нации не могат
дори да си представят, че ще бъдат без защита, защото се страхуват от
агресията и нападението на народите, които им завиждат и искат да имат
онова, което имат те. Два са начините да се преодолее подобна заплаха.
1.
Цялото световно богатство да се разпределя равномерно и световните
ресурси да се разпределят между всички народи по света, така че никой
да не изпитва нужда да претендира за това, което има другият, а всеки
да може да живее достойно и да се отърси от страха.
2. Да се създаде система за разрешаване на различията, която да отхвърли необходимостта от война и дори възможността за война.
Хората по света сигурно никога няма да направят това.
Те вече са го направили.
Наистина ли?
Да.
В момента се извършва огромен експеримент във Вашия свят за
установянето на такъв политически ред. Този експеримент се нарича
Съединени американски щати.
За който току-що каза, че търпи жалък провал.
Да,
така е. Има да се измине дълъг път преди експериментът да се нарече
успешен. (Както по-рано обещах, ще поговоря за това - за онези подходи,
Които не ви позволяват в момента да имате успех.) И все пак, това е
най-добрият експеримент, който е познат засега.
Както е казал Уинстън Чърчъл: „Демокрацията е най-лошата система, като се изключат всички останали."
Вашата
нация е първата, която изгради свободна конфедерация от отделни държави
и успешно ги обединява в една свързана цялост, подчинена на общо
централно управление.
Навремето никой от щатите не е бил съгласен на това и всеки се е
съпротивлявал, страхувайки се, че може да загуби своята самостоятелна
сила и че подобен съюз няма да бъде в техен интерес. Полезно е да
разберем какво е било положението на отделните щати по онова време.
Въпреки
че те са били свързани в свободна Конфедерация, не е имало реално
управление на всеки от съединените щати и оттам не е имало сила, която
да наложи договора на Конфедерацията, за който отделните щати се били
споразумели.
Щатите
провеждали собствена външна политика. Няколко измежду тях сключили
лични споразумения за търговия и други въпроси с Франция, Испания,
Англия и други страни. Щатите търгували помежду си и макар че договорът
на Конфедерацията забранявал това, някои от щатите налагали митнически
такси върху стоки, които се внасяли от други щати, също както върху
стоките, идващи през океана. Търговците нямали друг изход, освен да
плащат на пристанищата, когато искали да купуват или продават стока,
тъй като не е имало централна власт, макар и да е имало писмено споразумение, забраняващо налагането на подобни мита.
Отделните
щати също са водили войни помежду си. Всеки щат е смятал своята полиция
за функционираща армия, а девет щата са имали своя собствена военна
флота. „Не ме предизвиквай" би могло да се смята за официалното мото на
всеки от щатите в Конфедерацията. Повече от половината щати дори
печатали свои собствени пари (въпреки че Конфедерацията е включвала в
споразумението си това като нещо незаконно!).
Накратко, първоначално щатите, макар и обединени от договора на Конфедерацията, са действали точно както независимите държави днес.
Макар
и да виждали, че договорите на Конфедерацията (например предоставянето
на Конгреса на цялата власт да печатат пари) не се спазват, те упорито
отказвали да се подчиняват на една централна власт, която да им налага спазването на тези договори.
С течение на времето неколцина прогресивни лидери придобиват влияние. Те убеждават останалите, че може само да се спечели, като се създаде една нова федерация и това ще бъде печалба за всички.
Търговците ще спестяват пари и ще увеличават доходите си, тъй като отделните щати няма да налагат такси върху стоките.
Правителствата
ще спестяват пари и ще имат повече средства, които да вложат в програми
и услуги, които наистина да помагат на народа, защото няма да се
изразходват средства за защита на отделните щати един от друг.
Народът
ще има по-голяма сигурност и ще живее в по-голямо благоденствие, когато
се обедини, а не богато отделните народи враждуват помежду си.
Така те не само няма да изгубят своята сила, а всеки щат ще стане още по-силен.
И разбира се, точно това се е случило.
Същото
би могло да стане със 160 национални държави в света, ако те се
обединят в една обединена федерация. Това би означавало край на войната.
Но как ще се осъществи това? Несъгласията ще продължат да съществуват.
Това
е така, доколкото хората остават съсредоточени върху външните неща. Има
само един начин наистина да се елиминира войната - както и всеки страх
и нарушение на мира - това е духовно решение. Ние в момента говорим за
геополитически решения.
Всъщност
това, което трябва да се направи, е да се комбинират духовните и
геополитическите решения. Духовната истина трябва да се приложи в
практическия живот, за да промени нашия ежедневен опит.
Докато
се извърши тази промяна, ще продължава да има несъгласия. Ти си прав.
Но няма нужда да има войни, не е задължително да има убийства.
Има
ли войни между Калифорния и Орегон по повод на водното право? Между
Мериленд и Вирджиния по повод на риболова? Между Уискънзин и Илинойс,
Охайо и Масачузетс?
Не.
А защо не? Нима те нямат спорове и между тях не възникват различия?
Предполагам, че с течение на годините са възникнали.
Това е сигурно, но тези отделни щати доброволно са се споразумели
- и това е било просто с доброволно споразумение - да съблюдават
определени закони и да правят взаимни компромиси по въпроси от общ
интерес, докато си запазват правото да съблюдават отделен статут по
въпросите, които се отнасят до отделния щат.
А когато действително възникнат спорове в резултат на различни
тълкувания на федералния закон или на това, че някой е нарушил този
закон, проблемът се внася в съда..., на който трябва да се дава пълна власт (т. е. властта му се дава от щатите) да разреши конфликта.
Ако
настоящото законодателство не дава възможност проблемът да получи
удовлетворяващо решение в съда, щатите и техният народ изпращат свои
представители пред централното управление, за да се направи опит да
са споразумеят за нови закони, които да дадат по-блогоприятни
обстоятелства за постигане на разумен Компромис. По този начин
функционира вашата федерация. Със система от закони и система от
съдилища, овластени да тълкуват тези закони, както и полицейска система, която може да налага решенията на законите.
Въпреки
че никой не би се наел да твърди, че системата ви не се нуждае от
усъвършенстване, това е все пак политически съюз, който функционира
повече от 200 години!
Не може да има съмнение, че същият модел ще се окаже функционален по отношение на националните държави.
Щом нещата са толкова прости, то защо хората не са се опитали да ги въведат на практика?
Съществуват такива опити. Лигата на народите е била един такъв първоначален опит. Обединените нации е последният.
Едната
се е провалила, а другата има минимален ефект, защото, както
тринадесетте щата на първоначалната Американска Конфедерация, членовете
на националните държави (по-специално най-силните измежду тях) се
страхуват, че могат повече да загубят, отколкото да спечелят от едно такова преструктуриране.
Това
е така, защото „силните на деня" се интересуват много повече от това
да запазят своята власт, отколкото от подобряване на живота на всички хора.
Онези, които „имат", знаят, че такава световна федерация неизбежно ще
даде повече облаги на онези, които „нямат" - ала „имащите" са убедени,
че това ще стане за тяхна сметка... А те не са готови да се разделят с нищо.
Нима този техен страх не е оправдан? Нима не трябва да пазиш онова, за което дълго си се борил?
Първо, не е
задължително необходимо, за да се дадат повече средства на онези,
които са жадни и гладни и живеят без покрив, непременно тези средства
да се отнемат от хората, които живеят в изобилие.
Както вече посочих, всичко, което е нужно, е да се вземат тези един
трилион долара годишно, които се харчат в света за военни цели и да се
пренасочат за хуманитарни цели. Тогава проблемът ще бъде решен, без да
се изразходва дори и едно допълнително пени, нито да се пренасочва от
богатството на имащите.
(Разбира
се, може да се спори, че тези международни конгломерати, чиито печалби
се извличат от войната и средствата за въоръжаване, ще бъдат „губещи"
- както техните работници, така и всички, чието богатство се извлича
от съзнанието за противоречие, съществуващо в света - но може би
техният източник на богатства е неправилно разбран. Ако човек зависи
от това останалият свят да живее в противоречия, за да може самият той
да оцелява, може би тази зависимост обяснява защо светът се
противопоставя на всеки опит да се създаде структура, Която да доведе
до траен мир.)
Що
се отнася до втората част на въпроса, да желаеш да съхраниш онова, за
което си се борил да придобиеш като човек и като нация, не е
неразумно, ако изхождаш от съзнанието на Външния Свят.
Какво?
Ако
смяташ, че най-голямото щастие в живота можеш да получиш от преживяване
във Външния Свят - тоест във физическия свят извън теб самия - ти
никога няма да поискаш да се откажеш дори и от най-малката частица от
онова, което си натрупал като човек или като народ и което смяташ, че
ще те направи щастлив.
И докато онези, които „нямат", смятат, че нещастието им е свързано с липсата на материални
неща, те също ще бъдат хванати в този капан. Те постоянно ще искат да
имат онова, което имате вие, докато вие пък постоянно ще отказвате да
го споделите с тях.
Тъкмо затова казах по-рано, че има един начин истински да се изключи войната и всяко преживяване на страх и липса на мир. Но това решение е духовно.
В крайна сметка всеки геополитически проблем също както и всеки личен проблем се свежда до духовен проблем. Животът като цяло е духовен и затова всички житейски проблеми имат духовна основа - и духовно решение.
Войните
на вашата планета възникват затова, защото някой претендира за нещо,
притежавано от друг. Това става причина за действия на една страна,
които са нежелани за друга.
Всеки конфликт възниква от неправомерно желание.
Единствено възможният мир в целия свят, на който може човек да се уповава, това е Вътрешният Мир.
Нека всеки човек да намери своя вътрешен мир, когато откриете своя вътрешен мир, вие ще успеете да намерите мир в света.
Това
означава просто, че няма да изпитвате повече нужда от неща във Външния
Свят. „Да не изпитвате нужда, е огромна свобода". Тя ви освобождава
първо от страха: страха, че съществува нещо, което няма да имате; че
съществува нещо, което ще загубите; страха, че без определено нещо
няма да бъдете щастливи.
Второ, „да не изпитвате нужда", ви освобождава от гнева. Гневът е изява на страх. Когато няма от какво да се страхувате, вие няма на какво да се гневите.
Няма
да изпитвате гняв, когато не получавате каквото искате, защото
Желанието ще бъде само предпочитание, не необходимост. Няма да
изпитвате страх, свързан с възможността да не го получите. Оттук няма
да изпитвате и гняв.
Вие
няма да изпитвате гняв, когато виждате, че другите хора не
удовлетворяват вашите очаквания, защото няма да имате нужда те да
удовлетворяват определени неща. Оттам няма да изпитвате и гняв.
Няма да изпитвате гняв, когато някой не се държи добре с вас, защото за
вас няма да бъде потребност той да се държи добре. Няма да изпитвате
гняв, когато някой не ви обича, защото няма да се нуждаете от неговата
любов. Няма да изпитвате гняв, когато някой е жесток, когато ви ранява,
когато се опитва да ви навреди, защото няма да се нуждаете от това той
да се държи по друг начин и ще сте съвсем наясно, че с нищо не може да
ви навреди.
Няма да изпитвате гняв, дори когато някой се опитва да ви отнеме живота, защото няма да се страхувате от смъртта.
Когато страхът се отнеме от вас, всичко друго ще може да ви се отнеме, а вие няма да изпитвате гняв.
Вие дълбоко интуитивно знаете, че всичко, което сте създали, може отново да се създаде, и още по-важно, няма значение.
Когато
намерите Вътрешен Мир, ничие присъствие, нито отсъствие на човек или
място, или пък нещо друго, нито на условия, ситуации или обстоятелства
може да бъде Творецът на вашето състояние на духа, нито причина за
начина, по Който преживявате битието си.
Това не означава, че отхвърляте всичко, свързано с тялото. Съвсем не. Вие преживявате в пълнота своето тяло и всички наслади, свързани с него, както никога преди.
Ала
вие ще отделяте внимание на тялото си доброволно, а не задължително.
Преживяването на физически усещания ще става по ваш избор, а не защото
е необходимо, за да се чувствате щастливи или да оправдаете своята
тъга.
Тази
проста промяна - да се обърнете, за да намерите вътрешния си мир -
може, ако бъде осъществена от всеки един човек, да сложи край на
войната, да премахне противоречията и конфликтите, да предотврати
всяка неправда и да доведе до вечен мир на света.
Не е необходима никаква друга формула, нито е възможна.
Световният мир е личен проблем!
Онова, което е необходимо, не е промяна в обстоятелствата, а промяна на съзнанието.
Как
да намерим вътрешен мир, когато сме гладни? Как да намерим ведрина и
спокойствие, когато изпитваме жажда? Как да останем спокойни, когато
сме мокри, когато ни е студено, когато нямаме покрив над главата си?
Как да не се поддадем на гнева, когато роднините ни умират заради
някаква нелепост?
Ти
говориш твърде поетично, но може ли поезията да се приложи на практика?
Нима може тя да каже нещо на онази майка в Етиопия, която наблюдава
изнуреното си дете как умира от глад за една филия хляб? На онзи мъж в
Централна Америка, който чувства как куршумът разкъсва тялото му,
защото се е опитал да спре армия, която завзема селото му? И какво може
да каже твоята поезия на онази жена в Бруклин, която е била осем пъти
изнасилена от някаква тайфа? Или на шестчленно ирландско семейство,
взривено от терористка бомба, оставена в църквата в неделя сутрин?
Трудно
е дори да се слуша за всичко това, но казвам ти: съществува
съвършенство във всичко. Стреми се да виждаш съвършенството. Това е
промяната, за която говорим.
Нямай никакви нужди. Желай всичко. Избери онова, което ти се предлага.
Преживей
своите чувства. Изплачи своите сълзи. Смей се, когато ти се смее.
Уважавай своята истина. Но когато се изчерпят чувствата, тогава се
смълчи и знай, че Аз съм Бог.
С
други думи, дори и в най-голямата трагедия, недей да губиш от поглед
величието на цялостния процес, дори когато умираш с куршум в гърдите,
дори когато си жертва на насилие.
Сега това изглежда нещо невъзможно, но когато се доближиш до Божественото съзнание, ще можеш да го направиш.
Разбира се, нищо не те задължава, това зависи от начина, по който желаеш да преживееш момента.
В момент на голяма трагедия, предизвикателството е да успокоиш съзнанието си и да потънеш дълбоко в своята душа.
Това може да стане автоматично, когато престанеш да държиш под контрол душата си.
Разговарял
ли си някога с човек, който случайно е полетял с колата си надолу от
някой мост или се е озовал пред дулото на пушка? Или е бил на път да се
удави? Такива хора много често разказват, че времето странно се забавя
и че те са били завладени от странно спокойствие, че не са изпитвали
никакъв страх.
„Нямай
страх, защото Аз съм с теб". Това може да каже поезията на човек,
изправен пред трагедия. В най-мрачния ти час, Аз ще бъда твоята
светлина. В най-черния момент, Аз ще бъда твоята утеха. В най-трудното
изпитание, Аз ще бъда твоята сила. Затова вярвай Ми! Защото Аз съм
твоят пастир. Няма да изпиташ нужда. Ще те изведа на зелени пасища,
край тихи води ще те изведа.
Ще
възстановя душата ти. По прави пътеки ще те водя в Своето Име. И да,
дори и в долината на Смъртната сянка да вървиш, няма да се уплашиш от
зло; защото Аз съм с тебе. Моят Жезъл и Моята тояга, те ще те утешат.
Приготвям за тебе трапеза в присъствието на неприятелите ти. Ще помажа с миро главата ти. Чашата ти ще прелее.
Наистина, благост и милост ще те следват през всичките дни на живота ти и ти ще живееш завинаги в Моя дом и в Моето сърце.
|
Нумерология
Четвъртък
07.11.2024, 17:58