О! Никога не съм те чувал да говориш по този начин! Досега не беше взимал думата за толкова дълго в никоя от двете книги.
Нали
обеща, че тази книга ще разгледа някои от по-големите и глобални
проблеми, пред които е изправен човешкият род. Струва ми се, че
засегнах един много важен проблем.
Да,
при това много красноречиво. В продължение на стотици години всички, от
Тойнби до Джеферсън и Маркс, са се опитвали да дадат своето разрешение
на този проблем.
Добре, а Твоето решение какво е?
Тук трябва да се върнем малко назад към едни по-стари основи.
Добре, може би ми е нужно да чуя повторно някои неща.
Да
започнем тогава с факта, че аз нямам „решение". И това е така, защото
не гледам на това като на нещо проблематично. То е такова, каквото е и
аз нямам никакви предпочитания във връзка с него. Тук само описвам
онова, което може да се наблюдава и всеки с просто око да види.
Добре, Ти нямаш решение, нито имаш някакви предпочитания, а можеш ли да ми предложиш наблюдение?
Моето
наблюдение е, че на света все още му предстои да намери такава система
на управление, която да представи пълно решение на този проблем - макар
че правителството на Съединените щати е близко до такова решение.
Трудността се състои в това, че доброто и справедливостта са проблеми на нравствеността, а не на политиката.
Правителството
е човешки опит да постанови доброто и да осигури справедливостта, но
едно е мястото, където се поражда доброто, и това е човешкото сърце.
Едно е мястото, където се разбира справедливостта, и това е човешкият
разум. Едно е мястото, където любовта може истински да се преживее, и
това в човешката душа. Защото човешката душа е любов.
Не може със закон да се постанови нравствеността. Не може да се прокара закон, който да ви задължи да се обичате.
Тук
отново се връщаме до същото, за което говорихме и преди. Въртим се в
кръг, но обсъждането на тези въпроси е полезно, затова е добре да
продължим. Дори и когато разглеждаме една и съща тема два-три пъти, пак
е добре. Тук се опитваме да стигнем до дъното на проблема, да видим по
какъв начин го поставяме засега.
Добре,
тогава ще задам още веднъж въпроса, който съм задавал и преди: Не са ли
всички закони просто опит на човека да узакони своите нравствени
разбирания, своите нравствени представи? Не е ли „законодателството"
общо съгласие за това кое е „добро" и кое е „зло"?
Да.
И определени граждански закони - правила и регулации - са необходими
във вашето примитивно общество. (Разбираш, че в непримитивните
общества подобни закони не са необходими. Всички същества там носят
закона в себе си.) Във вашето общество вие не сте се изправили пред
едни от най-елементарните въпроси. Трябва ли да спрете на ъгъла, преди
да прекосите улицата? Трябва ли да продавате и купувате, съблюдавайки
определени норми? Съществуват ли някои ограничения във вашето поведение
един спрямо друг?
Но
дори и тези основни закони - забраняващи убийството, разрушението,
измамата и дори пресичането на червена светлина - не трябва да бъдат
потребни и няма да бъдат потребни, ако всички хора навсякъде просто
следват Законите на Любовта.
С други думи - Законът на Бога.
Необходимо е развитие на съзнанието, а не развитие на правителството.
Искаш да кажеш, че ако следваме десетте Божи заповеди, всичко ще бъде наред!
Няма
такова нещо като десет Божи заповеди. (Виж Първа книга в подробно
разглеждане на този проблем.) Божият Закон Не Е Закон. Това е нещо,
Което вие не можете да разберете.
Аз нищо не изисквам.
Мнозина хора не могат да повярват в това последно твърдение.
Ще трябва да прочетат първа книга. Тя много подробно обяснява това.
Това ли е, което предлагаш на света - пълна анархия?
Аз
нищо не предлагам. Само излагам наблюдение за онова, което е полезно.
Казвам ти само онова, което съм установил от наблюдения. И не моето
наблюдение показва, че анархията не е полезна. Анархията е липса на
смисъл, на управление, правила, регулация и ограничения от всякакъв
вид. Такава организация на обществото може да се осъществи на практика
само с напреднали същества, които по мое наблюдение хората още не са.
Така че необходимо е известно ниво на управление, докато човешкият род еволюира до степен, когато естествено ще прави това, което е естествено правилно.
Междувременно,
разумно е от ваша страна да си организирате управлението. Аргументите,
които току-що приведе, са очевидни и неопровержими. Хората често не
правят онова, което „е редно", ако бъдат оставени сами да се
управляват.
Реалният въпрос не е защо правителството налага толкова закони и регулации над хората, а защо това се налага да се прави.
Отговорът трябва да се търси в Съзнанието на Разделение.
Фактът, че се Възприемаме разделени един от друг.
Да.
Но ако не сме разделени, това означава, че сме едно цяло. А не означава ли това, че сме отговорни един за друг?
Но
не ни ли лишава това от самостоятелност, от силата да постигаме своята
индивидуална мощ? Ако аз съм отговорен за всички останали, значи че
Комунистическият манифест е правилен! „От всекиго според
способностите, на всекиго според потребностите"?
Това,
както вече казах, е една много благородна идея, но тя е била лишена от
своето благородство, когато е била наложена по най-груб начин. Това е
трудността при комунизма, не е идеята, а нейното приложение.
Някои твърдят, че тази идея е трябвало да бъде наложена, защото тя нарушава основните особености на човешката природа.
Улучи
точно в целта. Онова, което трябва да се промени, са основните
закономерности на човешката природа. Там трябва да се извърши главната
работа.
Да се осъществи тази промяна на съзнанието, за която Ти говореше.
Да.
Но ето че отново се въртим в кръг. Няма ли едно групово съзнание да лиши отделните индивиди от тяхната енергия и способности?
Нека
да видим. Ако всеки човек на планетата бъде удовлетворен в основните си
потребности - ако всички хора могат да живеят с достойнство и да не се
борят за елементарно оцеляване - нима това няма да открие за цялото
човечество възможност то да се посвети на по-благородни стремежи и
цели?
Нима индивидуалното развитие наистина ще бъде потиснато, ако оцеляването на отделния човек бъде гарантирано?
Трябва ли достойнството на хората да бъде пожертвано, заради славата на отделния индивид?
И що за слава може да се постигне, когато това става за сметка на друг?
Аз
съм създал на вашата планета повече от достатъчно източници на блага,
така че да има за всички. Как е възможно хиляди хора да умират от глад
ежегодно? Как е възможно стотици да бъдат бездомни? Милиони да бъдат
лишени от елементарно достойнство?
Помощта, която ще прекрати всичко това, не може да бъде помощ, лишаваща хората от сила.
Ако
вашите заможни хора твърдят, че не искат да помогнат на гладуващите и
бездомните, защото не искат да ги лишават от личната им сила, то тези
заможни са лицемери, защото никой не може да бъде „истински" добре,
ако той е добре, докато другите умират.
Еволюцията
на обществото се измерва по това как се отнася към най-слабите измежду
своите представители. Както казах, предизвикателството е да се намери
балансът между това да се помага на хората и да не им се вреди.
А Ти какви насоки можеш да предложиш?
Основната
насока трябва да бъде следната: когато имате колебание, винаги везната
трябва да се наклони на страната на милосърдието.
Проверката
за това дали помагате или ранявате, е дали вашите събратя се развиват
или изостават в резултат на вашата помощ. Дали сте ги направили да
пораснат, или да се смалят. Дали са по-силни или по-слаби.
Често се твърди, че ако на хората се даде всичко, те няма да имат желание да работят.
Но
защо да им се налага да работят за елементарно човешко достойнство?
Нима няма достатъчно за всички? Защо трябва „да се работи за него"?
Нима елементарното човешко достойнство не е човешко право на всекиго? Нима не трябва просто така да бъде?
Ако
човек желае повече от тези минимални равнища - повече храна, по-голям
дом, по-красиво облекло - той може да потърси начин да постигне тези
цели, но нима трябва да се бори за елементарното си оцеляване - на
планета, където има повече от достатъчно за всекиго?
Това е централният въпрос, пред който е изправено човечеството.
Предизвикателството
не е в това всички да станат равни, а в това на всеки да бъде
гарантирано основното средство за съществуване с достойнство, така че
всички да имат шанса да избират какво повече от това желаят да имат.
Някои твърдят, че хората не се възползват от шанса, който им се дава, дори и когато им бъде предоставен.
Това
е вярно наблюдение и то поставя още един въпрос: на онези, които не се
възползват от дадените им възможности, трябва ли да им се даде още един
шанс и още един?
Не.
Ако аз бях възприел подобно отношение, вие щяхте да изчезнете в ада завинаги.
Но
Аз ти казвам: милостта никога не свършва, любовта никога не спира,
търпението никога не се изчерпва в Божествения свят. Само в света на
хората доброто бива ограничавано.
В моето слово доброто е безкрайно.
Дори и когато не го заслужаваме.
Вие винаги го заслужавате!
Дори и когато запращаме в лицето Ти доброто, което си ни сторил, така ли?
Особено
тогава. („Ако те ударят по дясната буза, обърни и лявата. Ако някой
поиска да изминеш една миля с него, измини с него две.") Когато ми
запращате доброто обратно в лицето (което между впрочем човешкият род
е вършил спрямо Бога в продължение на хилядолетия), аз разбирам, че
просто сте изпаднали в грешка. Не знаете какво е във ваш интерес. Аз съм милостив, защото вашата грешка се основава не на зло, а на невежество.
Но някои хора са по същността си зли. Някои хора са природно лоши.
Кой ти е казал това?
Знам го от собствен опит.
Това
означава, че не гледаш правилно на нещата. Казах ти преди: никой не
върши нищо зло от гледна точка на собствените си представи за света.
Казано по друг начин, всички вършат най-доброто, което могат в дадения момент.
Всички действия на хората зависят от знанието, което имат в момента.
Казвал
съм и преди - съзнанието е всичко. Какво е онова, което осъзнаваш?
Какво е онова, което знаеш?
Но когато хората нападат, нараняват, когато ни вредят, когато дори ни
убиват, за да постигнат собствените си цели, това не е ли зло?
Казвал съм ти и преди: всяка атака, всяко нападение е вик за помощ.
Никой
искрено не желае да нарани никой друг. Онези, които го правят -
включително вашето правителство между впрочем - вършат това поради
криворазбраната представа, че то е единственият начин да се сдобият с
онова, което желаят.
Непрестанно в тази книга се опитвам да очертавам по-висшето решение на този проблем. Просто недейте да желаете нищо. Имайте предпочитания, но не и нужди.
Но това е много възвишено състояние на съществуване на битието; това е състоянието на Учителите.
От
гледна точка на геополитиката, защо всички заедно не работите в света,
така че основните нужди на всеки един да бъдат задоволени?
Ние правим това - или поне се опитваме да го правим.
След всичките тези хиляди години човешка история това ли е всичко, което можеш да кажеш по въпроса?
Фактът е, че почти не сте се развили, все още действате с примитивния манталитет „всеки сам за себе си".
Ограбвате
земята, изчерпвате нейните ресурси, експлоатирате народа, лишавате от
граждански права онези, които изразяват несъгласие с тези ваши
действия и ги наричате „радикали".
И вършите всичко това от най-егоистични подбуди, защото сте установили един начин на Живот, Който не можете да поддържате по друг начин.
Налага
ви се да изсичате милиони акри с дървета ежегодно, защото в противен
случай няма да можете да си осигурите неделния вестник. Налага ви се да
унищожавате десетки мили защитен озон, който обгръща вашата планета,
защото в противен случай няма да имате спрей за коса. Замърсявате
реките и потоците, така че те никога няма да могат да се възстановят,
защото в противен случай вашите индустрии няма да могат все повече и
повече да се разрастват. Експлоатирате най-слабите измежду вас - онези,
които не са напреднали, не са достатъчно образовани, не са достатъчно
осъзнати, защото без това не бихте могли да живеете на върха на
социалната стълбица в нечуван и (ненужен) разкош. И най-сетне, налага
ви се да отричате, че вършите всичко това, защото няма да можете да си намерите мира.
Не
можете да намерите в сърцето си онзи закон, по който „да живеете
просто, за да оставите и другите да живеят просто". Не искате да
признаете тези очевидни истини, имате твърде много. Не можете така
лесно да се разделите с него. В крайна сметка нали сте работили
упорито, за да ги получите! Няма да се откажете от нищо! И ако
останалата част от човечеството - да не говорим за децата на
собствените ви деца - трябва да страдат, какво от това? Нали сте
направили това, което се изисква от вас да направите, за да оцелеете,
„за да се справите" - и те да направят своето! В крайна сметка, всеки е
сам за себе си, не е ли така?
Има ли начин да се излезе от този хаос?
Да. Трябва ли отново да го повторя? Промяна на съзнанието.
Не
можете да решите проблемите, които тормозят човечеството, с
правителствени актове и политически средства. Вече хиляди години се
опитвате да правите точно това.
Промяната трябва да бъде извършена в сърцата на хората.
Мажеш ли да изразиш с думи каква промяна трябва да се извърши?
Вече го направих неколкократно.
Трябва да престанете да гледате на Бога като на разделен от вас и на себе си, като на разделени един от друг. Единственото решение е Върховната Истина: нищо не съществува във вселената, което да е откъснато от всичко останало. Всичко е Вътрешно свързано, Взаимно зависимо, в непрестанно Взаимодействие, втъкано в тъканта на целият живот.
Всички правителства, цялата политика трябва да се основава на тази истина. Всички закони трябва да се коренят в нея.
Това е бъдещата надежда на човечеството, единствената надежда за вашата планета.
По какъв начин функционира Законът на Любовта, за който говореше преди?
Любовта дава всичко и не иска нищо.
Възможно ли е ние, хората, да не изискваме нищо?
Ако всеки човек отдаде всичко, какво ще ви остане да изисквате? Единствената причина, поради която искате нещо, е защото някой друг го държи и не го дава.
Престанете да държите нещата за себе си!
Това не може да се приложи, докато всички не го приложат едновременно.
Наистина, изисква се глобално съзнание.
Но как може да се постигне то? Някой трябва да постави началото.
Тук на теб ти се дава възможност.
Ти можеш да бъдеш първоизточникьт на това Ново Съзнание.
Ти можеш да бъдеш вдъхновението.
Наистина, ти трябва да бъдеш.
Трябва ли?
А кой друг?
|
Нумерология
Четвъртък
07.11.2024, 18:11