Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог      Чакри      Съновник      Психология      RSS
Бутон за дарения чрез BITCOIN

Please Donate To Bitcoin Address: [[address]]

Donation of [[value]] BTC Received. Thank You.
[[error]]

Бутон за дарения чрез PayPal





Начало  Регистрация  Вход


Хороскопи
Любовен en
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любов
Тя и Той


Книги
The Arcturians
Нумерология en
Приказки
Супер Игри
Вампиризъм
Музика | Филми
Таро | Свежо
Lifestyle (2) (3)
(4) (5) (6) (7)
Business, Careers
(2) (3) (4) (5)



17:39
08.08.2020
Събота
35.172.233.2


Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!
 Дар » Нийл Доналд Уолш » Разговори с Бога 2

Разговори с Бога 1 [22]Разговори с Бога 2 [22]Разговори с Бога 3 [23]Мигове на Благодат [22]
Разговори с Бога за младите [10]Приятелство с Бога [22]У дома с Бога [40]Общуване с Бога [32]
Идеите на Разговори с Бога в живота [17]По-щастлив от Бог [12]

17. Несъгласието е признак, и то здравословен признак - на индивидуалност

Разбирам твоето предизвикателство. Чувам го. Моля те, искам да ми кажеш нещо повече за живота на тази планета в един по-широк мащаб. Кажи ми как един народ може да живее съвместно с друг, така че „никога повече да няма война".
    Винаги между различните народи ще съществуват несъгласия, защото несъгласието е признак, и то здравословен признак - на индивидуалност. Насилственото решаване на противоречията обаче е признак на изключителна незрелост.
    Няма никаква причина насилственото разрешаване на проблемите да не може да се избегне в света, ако отделните народи имат волята да го избегнат. Човек би могъл да помисли, че масовите жертви и разбитите животи биха били достатъчни, за да породят подобна воля. Но сред примитивни култури като вашата това не е така.
    Докато си въобразявате, че можете да спечелите даден спор, вие ще го водите. Докато си мислите, че бихте спечелили една война, също така ще я водите.
    И каква е алтернативата на всичко това?
    Аз нямам отговор, а само ....
    Зная, зная! Само наблюдения.
    Да. Аз наблюдавам сега, както съм наблюдавал и преди. Едно краткосрочно решение на този проблем би могло да бъде да се установи нещо като единно международно правителство с международен съд, който да разрешава споровете (и чиито присъди да не могат да се пренебрегнат, както става с настоящия международен съд) и една световна миротворческа сила, която да гарантира, че никой народ, независимо колко могъщ и влиятелен е той, да не може да прояви агресия спрямо друг.
    Но трябва да знаеш, че насилието на Земята може да продължи. Миротворческата сила може да се наложи да използва насилие, за да спре насилието в някои точки на земята. Както отбелязах в първа книга, неспособността да се спре един деспот, му влива сили. Понякога единственият начин да се избегне войната, е да има война. Понякога се налага да вършите неща, които не желаете да вършите, за да ги предотвратите! Това е очевидно противоречие, но то е част от Божествената Дихотомия, според която единственият начин нещо да Бъде - в този случай „мирът" - може да се окаже в началото то да не бъде!
    С други думи, често за да познаете себе си, Такива Каквито Сте, трябва да познаете себе си Такива, Каквито Не Сте.
    Очевидна истина е, че властта във вашия свят не може повече да се разпределя непропорционално по отношение на отделните народи. Тя трябва да се съсредоточи в ръцете на цялата група от нации, съществуващи на планетата. Само по този начин светът най-сетне ще постигне мир, основан на сигурното разбиране, че никой диктатор - независимо колко голяма и могъща е неговата нация - няма да може и никога не ще нападне територията на друга нация, нито може да заплаши нейните свободи.
    По-малките народи ще престанат да бъдат зависими от волята на по-големите. Няма да им се налага да предоставят своите собствени ресурси и основните си земи за чужди военни бази, за да се сдобият с благоволението на по-големи от тях нации. При тази нова система сигурността и на най-малките народи ще бъде гарантирана не от това, чий фронт подкрепят, а от това върху какво основават собствената си сигурност.
    Всичките сто и шестдесет народа ще се надигнат целокупно, ако някой народ бъде нападнат. Всичките сто и шестдесет народа ще кажат „Не!", ако един народ бъде заплашен или върху него се упражни насилие.
    Народите също така няма да бъдат икономически застрашени.
    Също така народите няма да бъдат заплашвани икономически, няма да бъдат изнудвани да предприемат определени действия от своите по-големи търговски партньори, няма да се иска от тях да следват определени „изисквания", за да получават чуждестранна помощ. На тях няма да им се налага да се държат по определен начин, за да се класират за най-елементарна хуманитарна помощ.
    И все пак сред вас има такива, които биха протестирали, че подобна система на глобално управление ще подкопае независимостта и величието на отделните нации. Истината е, че тя ще го увеличи - и точно затова по-големите нации, чиято независимост се гарантира от силата, не от закона и справедливостта, се страхуват, защото тогава не само най-големите нации ще си проправят автоматично път, а равноправно ще се чуват съображенията на всички народи. По-големите нации няма да могат да контролират и използват основната част от световните ресурси, а ще трябва да ги споделят равноправно, да предоставят облагите равномерно на всички народи по света.
    Едно общо управление на света би поставило равни условия на игралното поле - а такава една идея, която достига да самата сърцевина на спора относно основните човешки права и достойнство, представлява анатема за „имащите" на света, които искат „нямащите" да продължават да следват своята съдба, като, разбира се, пренебрегват факта, че „имащите" контролират всичко, което другите биха могли да потърсят.
    Някак си ми се струва, че тук става дума за преразпределение на богатствата. По какъв начин можем да стимулираме желанието на хората, които искат повече и са готови да работят за него, ако знаят, че ще трябва да го споделят с другите, които не държат да работят толкова усърдно.
    Преди всичко въпросът не е в това, че някои искат „да работят усърдно", а други не искат. Това е опростена аргументация (обикновено създадена точно от „имащите"). Много по-често става въпрос за възможности, не за желания. И първата работа, когато трябва да се преустрои общественият ред, е да се осигури на всеки човек и на всеки народ равна възможност. Това никога не може да стане, ако онези, които са на власт и управляват основната част от световните богатства и ресурси са се вкопчили в своята власт и не искат да я дадат.
    Да. Аз споменах Мексико и без да желая да навлизам в националния опит на тази страна, струва ми се, че тя е прекрасен пример за това. Една шепа богати и овластени фамилии контролират богатствата и ресурсите на цялата страна и са ги държали под контрол в продължение на четиридесет години. „Изборите" в така наречената западна демокрация представляват фарс, защото същите фамилии са контролирали една и съща политическа партия в продължение на десетилетия, без да имат никаква реална опозиция. Какъв е резултатът? „Богатите стават все по-богати, а бедните все повече обедняват".
    Ако надниците скочат от 1.75 долара на 3.15 долара за час, богатите веднага изтъкват колко много са направили те за бедните, като са им предоставили работа и възможности за икономически напредък. А всъщност единствените, които действително осъществяват напредък, това са богатите индустриалци и бизнесмени, които продават своите стоки на националния и световен пазар с огромни печалби, имайки предвид ниската стойност на труда.
    Богатите в Америка знаят това и затова богати и могъщи американци строят заводи и фабрики в Мексико и други чужди страни, където робското заплащане на труда се смята за голяма възможност за селяните. Междувременно работниците се трудят в нездравословни и напълно несигурни условия, а местните правителства - контролирани от същите малцина, които обират печалбите от тези предприятия - не вземат никакви мерки. На работните места не се поставят никакви норми за защита на околната среда, нито за здравето и сигурността на работниците.
    Няма никаква грижа за човека, нито за Земята. Те живеят в картонени колиби, разположени до потоци, където си перат прането и където понякога изхвърлят отпадъците си, защото нямат вътрешна канализация.
    Резултатът от такова безгранично незачитане на масите е едно население, което не може да си позволи да купи продуктите, които произвежда. Но затова богатите собственици, богатите фабриканти не ги е много грижа. Те могат да превозят стоките до други нации, където хората могат да си позволят да купуват.
    И аз съм убеден, че рано или късно тази спирала ще се обърне, ще се срути, и това ще има унищожителни последици. Не само в Мексико, но и на всякъде, където хората биват експлоатирани.
    Революциите и гражданската война са неизбежни, както войните между народите, докато „имащите" продължават да се стремят да експлоатират „нямащите", прикривайки се зад маската на това, че им създават възможности.
    Притежанието на богатствата и на ресурсите е станало толкова институционализирано, че в момента изглежда приемливо дори за хора, които са склонни да мислят справедливо и които гледат на това като на свободна пазарна икономика.
    Единствено властта, която притежават богатите индивиди и народи в света, създава възможност за подобна илюзия за справедливост. Истината е, че това не е справедливо за по-голямата част от хората и народите в света, защото те се държат в такова подчинение, че нямат право дори да се опитват да постигнат онова, което са постигнали властимащите.
    Системата на управление, описана тук драстично, би преместила баланса на властта от онези, които притежават ресурсите, към онези, които са бедни откъм ресурси, принуждавайки към едно справедливо разпределение.
    Точно от тока властимащите се страхуват.
    Да. Затова непосредственото решение на този световен проблем е може би една нова обществена структура - ново управление в мащабите на целия свят, тоест ново световно управление.
    Появявали са се лидери, които са били достатъчно проницателни и смели, за да предложат началото на Нов световен ред. Вашият Джордж Буш, когото историята ще оцени като човек с далеч по-голяма мъдрост, прозрение, добродетелност и кураж, отколкото съвременното общество желае и е способно да признае, беше подобен водач. Такъв бе и съветският президент Михаил Горбачов, първият комунистически държавен лидер, който спечели Нобелова награда за мир. Този човек даде възможност за огромни политически промени и всъщност сложи край на това, което вие наричахте Студена война. Такъв беше и вашият президент Картър, който накара господин Бегин и господин Садад да постигнат споразумения, каквито никой не бе и мечтал преди и който дълго след своя президентски мандат измъкна света от жестоката конфронтация, и то чрез утвърждаването отново на една проста истина: ничия гледна точка не е по-маловажно да се чуе от друга; никое човешко същество не може да има по-малко човешко достойнство от друго.
    Интересното е, че тези смели лидери, всеки от които е върнал света от ръба на войната в неговото време и всеки от които възприе и наложи нова посока на развитие на политическата структура - всеки от тях имаше само един мандат и е бил отстранен от длъжност от същите хора, които сам е издигнал. Невероятно популярни по света, те бяха определено отхвърляни в своята родина. Казва се, че човек не е пророк в своята родина. Това бе така, защото техните прозрения бяха далеч изпреварили разбиранията на собствените им народи, които виждаха само тесните си регионални интереси и си представяха, че могат само да загубят от един по-широк поглед към нещата.
    Такава е съдбата на всеки лидер, който се е осмелил да излезе напред и да призове за край на подтисничеството от страна на властимащите. Всеки такъв лидер е бил отхвърлен и заклеймяван.
    И така ще бъде винаги, докато се стигне да дълготрайно разрешение на тези проблеми, което не е политическо. Това дълготрайно решение, което е единственото реално решение, е едно ново Съзнание и едно ново Разбиране. Едно осъзнаване на Единството и Съзнание за любовта.
    Стимулът да постигнеш най-многото, на което си способен в своя живот не бива да бъде икономическата и материална награда. Тук се стига до голяма грешка, това е погрешен приоритет, който е създал повечето проблеми, които разглеждаме тук.
    Когато подтикът да постигаш не е икономически - когато икономическата сигурност и основните материални нужди са гарантирани на всички - тогава стимулите за развитие няма да изчезнат, но ще бъдат от различен тип. Това ще бъде стимулът да бъдеш по-сигурен, по-решителен, да бъдеш истински велик, не с мимолетното „преходно величие", каквото пораждат настоящите подбуди.
    Но защо да живееш по-добре и да създаваш по-добър живот за своите деца да не е добра мотивация?
    „Да живееш по-добър живот" е правилна мотивация, „да създаваш по-добър живот" за своите деца също е правилна мотивация, но въпросът е как се разбира „по-добрият живот"?
    По какъв начин определяш кое е „по-добро"? Как определяш онова, което разбираш под „живот"?
    Ако разбираш под „по-добро" онова, което е по-голямо, по-хубаво, повече пари, власт, секс и материални неща (къщи, коли, дрехи, колекции от касети и така нататък)... и ако определяш „живота" като период, който преминава между раждането и смъртта в настоящото съществуване, тогава ти не правиш нищо, за да се измъкнеш от капана, който е създала обречеността на вашата планета.
    Ако обаче определяш като „по-добър" един живот, който е по-широк опит и по-голям израз на върховното Състояние на Битие и вечен и неспирен и постоянен процес на Битие, тогава може би ще намериш правилния си път.
    „По-добър" живот не се създава чрез натрупване на материални неща, повечето от вас знаят това. Всички казват, че го разбират, но вашият живот и решенията, които мотивират живота ви, са предопределени най-вече от „материалните неща", а не от нещо друго.
    Вие се стремите към материалното, работите за материалното и когато получите каквото желаете, никога не сте готови да се откажете от него.
    Мотивацията на по-голямата част от човечеството е да постига, придобива, да има материални неща. Онези, които не се интересуват от материалното, лесно се отказват от него.
    Тъй като настоящата ви мотивация да постигнете върховност, величие е свързана с това да имате, да натрупате всичко, което светът може да ви предложи, затова и целият свят е обхванат от различни борби. Огромни части от населението продължават да се борят за елементарно физическо оцеляване. Всеки ден е пълен с моменти на тревога, с отчаяние, съзнанието се занимава с основите жизнени въпроси - „ще имам ли достатъчно храна, ще имам ли покрив над главата си, ще мога ли да си осигуря топлина"? Огромен брой хора все още се занимават тъкмо с тези проблеми, хиляди хора умират всеки месец, поради липса на храна. Един по-малък брой от хората могат да разчитат на основни средства за съществуване в своя живот, но се стремят към нещо повече - известна минимална сигурност, скромен, но приличен дом, по-добро бъдеще. Те работят упорито, измъчват се от това как и дали ще могат да „си пробият път".
    Съзнанието им е затормозено от неотложни тревожни въпроси.
    Далеч по-малък брой от хората имат всичко, което биха могли да желаят - всъщност всичко, което другите две групи от хора искат и кьм което се стремят - но интересното е, че мнозина от тази последна група продължават да искат още повече.
    Техните умове се интересуват само от това да запазят всичко, което са придобили и да увеличават своите придобивки.
    В допълнение сега се появява и една четвърта група - тази група е най-малката, фактически тя е съвършено мъничка.
    Тази група се разграничава от потребността за материални неща. Тя се интересува от духовната истина, от духовната реалност и от духовния опит.
    Хората в тази група гледат на живота като на духовно преживяване - едно пътуване на душата - те реагират на всичко, което се случва в човешкия живот, в границите на този контекст. Поддържат целия човешки опит в рамките на тази парадигма. Тяхната борба е свързана с това да търсят Бога, да осъществят своя Аз, да дадат израз на истината.
    В процеса на тяхната еволюция тази борба престава да бъде борба, превръща се в процес. И това е процес на самоопределение, не „себеоткриване", а на Себе-определение, на Растеж (не на научаване), на Битие, (а не на действие).
    Мотивацията да търсят, да се стремят, да откриват, да разгръщат себе си, да успяват, става напълно излишна. Причината да вършат каквото и да било се е променила и с нея вършителят също се е променил. Причината става процесът и вършителят става онзи, който Е.
    Човекът, който досега е бил вършител, сега се превръща в човек, който просто Е.
    Докато преди причината човек да се стреми да работи упорито през целия си живот е била да постигне земни неща, сега причината е да преживее небесното.
    Докато преди тревогите са били предимно свързани с тялото, сега тревогите са предимно свързани с душата.
    Всичко се е променило, всичко е станало различно. Смисълът на живота се е променил, а с това и самият живот.
    „Мотивацията за постигане на възвишеност" се е променила и с това е изчезнала потребността да се придобиват, да се защитават, да се увеличават земните притежания.
    Величието вече не се измерва с това колко човек е натрупал. Световните ресурси с основание се разглеждат като принадлежащи на всички хора по света. В един свят, благословен с достатъчно изобилие, за да удовлетвори основните нужди на всички, основните нужди на всички ще бъдат удовлетворени.
    Всеки ще иска по този начин. Няма да има нужда никой да бъде принуждаван да дава недоброволни данъци.
    Всеки с готовност ще приеме този начин на живот. Няма да има нужда един човек да се облага с данъци, които доброволно не желае да даде. Всички доброволно ще отделяте десет процента от своите придобивки, от своето изобилие за програми които да подпомагат онези, които са се сдобили с по-малко. Вече няма да бъде възможно хиляди хора да стоят и да наблюдават как хиляди други гладуват - не поради липса на храна, но поради липса на достатъчна човешка воля да се създадат прости политически механизми, чрез които хората да се сдобиват с храна.
    Подобен морален цинизъм, който сега е разпространен във Вашето примитивно общество - завинаги ще бъде заличен в деня, когато се промени вашият стимул да постигате величие и вашето разбиране на величието.
    Вашата нова мотивация: да станете онова, за което сте били създадени - физически образ и подобие на Самия Бог.
    Когато изберете да бъдете онова, което реално сте - проявеният Бог - вие никога повече няма да действате по един неблагочестив начин. Никога повече няма да издигате лозунги като:

    БОЖЕ, ПАЗИ МЕ ОТ ТЕЗИ, КОИТО ДОЙДОХА СЛЕД ТЕБ!
Категория: Разговори с Бога 2 | Добавил: Бонд (05.04.2009)
Разгледан: 778 | Рейтинг: 0.0/0
Коментари: 0
Коментари могат да добавят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
   35.172.233.2          Събота          08.08.2020, 17:39