Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог      Чакри      Съновник      Психология      RSS
Бутон за дарения чрез BITCOIN

Please Donate To Bitcoin Address: [[address]]

Donation of [[value]] BTC Received. Thank You.
[[error]]

Бутон за дарения чрез PayPal





Начало  Регистрация  Вход


Хороскопи
Любовен en
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любов
Тя и Той


Книги
The Arcturians
Нумерология en
Приказки
Супер Игри
Вампиризъм
Музика | Филми
Таро | Свежо
Lifestyle (2) (3)
(4) (5) (6) (7)
Business, Careers
(2) (3) (4) (5)



17:34
08.08.2020
Събота
35.172.233.2


Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!
 Дар » Нийл Доналд Уолш » Разговори с Бога 2

Разговори с Бога 1 [22]Разговори с Бога 2 [22]Разговори с Бога 3 [23]Мигове на Благодат [22]
Разговори с Бога за младите [10]Приятелство с Бога [22]У дома с Бога [40]Общуване с Бога [32]
Идеите на Разговори с Бога в живота [17]По-щастлив от Бог [12]

18. Ти си Най-Висшият Източник

Искам да видя дали правилно съм те разбрал дотук. Картината, която се очертава, е на един свят на равенство и спокойствие, където всички народи се подчиняват на едно световно управление и всички хора споделят равноправно световните богатства.
    Помни, че когато говорим за равенство, ние имаме предвид равни възможности, а не фактическо равенство.
    Всъщност „равенство” никога няма да бъде постигнато и ти се благодари, че е така.
    Защо?
    Защото равенство означава еднаквост - последното, от което светът се нуждае, това е еднаквост.
    Не - Аз тук нямам предвид един свят, съставен от автомати, всеки от който получава равни части от Централното Управление на Големия Брат.
    Говоря за един свят, в който да бъдат гарантирани две неща:
    1. Задоволяване на основните потребности.
    2. Възможност за развитие.
    Въпреки всички световни ресурси, въпреки цялото изобилие, не сте успели да постигнете тези две прости неща. Вместо това сте поставили милиони хора на най-низшето стъпало на социо-икономическата стълбица и сте изградили един мироглед, който систематично да ги държи там. Допускате хиляди хора да умират ежегодно, поради липса на най-основни потребности за съществуването им.
    При цялото величие на света вие не сте намерили начин да бъдете достатъчно велики, за да не допускате хората да умират от глад. А още по-малко да се убиват един друг, вие всъщност оставяте деца да умират от глад пред очите ви. Вие всъщност убивате хора, защото те поддържат различно от вашето мнение.
    - Аз си мислех, че сме толкова напреднали.
    Първият белег на едно примитивно общество е, че то се смята за напреднало. Първият белег на едно примитивно съзнание е, че то се смята за просветлено.
    Добре, нека да обобщим. Начинът да пристъпим на първото стъпало на стълбицата, където тези две основни гаранции се дават на Всекиго...
    Е да се постигнат две трансформации - едната във вашата политическа парадигма, а другата - във вашата духовна парадигма.
    Преходът към единно световно правителство ще трябва да включва световен съд, който да притежава голяма власт да разрешава международните спорове и мироопазваща сила, която да гарантира спазването на законите, от които сте решили да се ръководите.
    Световното правителство ще включва конгрес на народите - с по двама представители от всеки народ по земята - и народно събрание - с представители, пропорционално на броя на населението на народите.
    Точно по какъвто начин е организирано правителството на Съединените щати - с две камари, едната от които е с пропорционално представителство, а другата дава равнопоставен глас на всички щати.
    Да. Вашата американска конституция беше вдъхновена от Бога.
    Същият баланс на силите трябва да се постигне в новата световна Конституция.
    Ще има също така изпълнителна власт, законодателна власт и съдебна власт.
    Всеки народ ще издържа своя полиция, която да поддържа вътрешния ред, но армиите на всички народи ще бъдат разпуснати. Точно както всички щати на Америка са разпуснали своите армии и флоти и имат една обща федерална армия, която да поддържа и гарантира мира на цялата група от щати, която наричате своя държава.
    Нациите ще си запазят правото да сформират и призовават своята собствена полиция в дадени моменти, както и вашите щати имат конституционното право да поддържат и призовават в готовност щатската полиция.
    И както и Щатите в момента всяка от 160-те национални държави в съюза на нациите ще има правото да се отдели от съюза въз основа на гласуване на народа (въпреки че причината за това аз не мога да зная, тъй като народът в това положение ще има по-голяма гарантирана сигурност и изобилие откогато и да било преди).
    И нека го кажем още веднъж за тези, които не са разбрали достатъчно, подобна обединена световна федерация ще породи?...
    1. Край на войните между народите и на решаването на конфликтите чрез убийство.
    2. Край на най-голямата бедност, на умирането от глад, на масовата експлоатация на народа и неговите ресурси от онези, които са на власт.
    3. Край на систематичното унищожение на природните богатства на Земята.
    4. Преодоляване на безкрайната борба за все по-големи притежания.
     5. Възможност - наистина - за всички хора да се развиват и да дадат израз на своята същност.
   6. Край на всички ограничения, на цялата дискриминация, които задържат развитието на народите независимо дали в дома, на работното място, в политическата система или в личните сексуални отношения.
    Дали този нов световен ред ще изисква правилно разпределение на богатството?
    Той няма да изисква нищо. Той ще създава доброволно и съвсем автоматично преразпределение на ресурсите.
    Всички хора ще получават съответно образование, например, всички хора ще получават свободно възможност да използват това образование в работата си - да следват такава кариера, която ще ги направи щастливи.
    Всички хора ще имат гарантиран достъп до здравеопазването навсякъде и винаги, когато се нуждаят.
    Всички хора ще бъдат осигурени, няма да се допусне да гладуват, да умират от глад, нито да живеят без нужното облекло, необходимия подслон.
    Всички хора ще имат гаранции, че ще се зачитат основните им човешки права, така че оцеляването никога повече няма да бъде проблем. И простите удобства, и основни човешки права ще бъдат гарантирани на всички хора.
    Дори и ако те не правят нищо, за да заслужат това?
    Мисълта, че тези неща е необходимо да бъдат спечелени е основата на мисълта, че човек трябва да си заслужи пътя към рая. Ала вие не можете да заслужите пътя към Божията благодат и това не е необходимо, защото тя ви е дадена. Това е нещо, което не можете да приемете, защото е нещо, което не можете да отдадете. Когато се научите да давате (безусловно, тоест да обичате безусловно), тогава ще се научите да получавате безусловно.
    Този живот е създаден като средство, чрез което ви е дадено да преживеете това.
    Опитайте се задълбочено да разгледате тази ми-съл: хората имат право на основни средства за същес-твуване дори ако нищо не правят, дори ако не допринасят нищо. Да живеят с достойнство, е едно от основните човешки права. Дал съм ви достатъчно ресурси, за да можете да гарантирате това за всекиго. Нужно е само готовност да ги споделите с другите.
    Но тогава какво ще попречи на хората просто да пилеят живота си, да се мотаят и да събират помощи от фонд „Социално осигуряване"?
    Преди всичко, не е твоя работа да съдиш кога един живот е пропилян. Пропилян ли е животът на един човек, който не прави нищо, а лежи и мисли в продължение на 70 години за поезия, след което пише един-единствен сонет, който отваря вратите за разбиране и прозрение на хиляди хора? Може ли да се каже, че един живот е пропилян, ако човек лъже, мами, интригантства, вреди и манипулира, ранява хората през целия си живот, но после изведнъж си спомня своята истинска същност в резултат на всичко, което е вършил - спомня си нещо, заради което е имал множество животи именно в опита да си го спомни - по този начин най-сетне той еволюира и достига следващото ниво. Смяташ ли, че такъв живот е „пропилян"?
    Не е твоя работа да съдиш пътя на душата на друг човек. Твоя работа е да решиш Кой Си Ти, а не кой е някой друг или какво не е успял да бъде.
    И така, ти питаш какво би попречило на хората просто да пилеят живота си, да си губят времето и да събират помощи от социалните служби. Отговорът е: нищо.
    Но наистина ли смяташ, че такава система може да се направи функционална? Не мислиш ли, че хората, които имат реален принос, ще започнат да негодуват срещу онези, които не допринасят нищо?
    Да, ако не са просветлени, те ще негодуват, но просветлените хора ще се отнасят към онези, които не правят нищо, с голямо състрадание, а не с негодувание.
    Състрадание ли?
    Да, защото онези които допринасят, ще съзнават, че другите които не работят, не вършат нищо, пропиляват най-голямата възможност, най-голямата слава: възможността да творят и славата да преживеят висшата идея на Истинската си Същност. А онези, които имат принос ще знаят, че тъкмо това е достатъчно наказание за техния мързел, ако изобщо наказание е необходимо - а то не е.
    Но няма ли онези, които допринасят за обществото, да изпитват гняв, че плодовете на техния труд им се отнемат и се дават на мързеливците?
    Ти въобще не ме чуваш, всички ще получават минимума, който е необходим за да живеят. Онези, които имат повече, ще имат възможност да дават десет процента от своите печалби и така ще направят възможно осигуряването на всички.
    А що се отнася до това какви ще бъдат приходите им, откритият пазар ще решава стойността на приноса на всеки един, както става днес във вашата страна.
    Но тогава отново ще има „бедни" и „богати", както и днес! Това не е равенство. Но това е равна възможност. Всеки ще има възможност да живее без да се грижи за своето оцеляване и всеки ще получава равноправна възможност да придобива знания, да развива своите умения и да използува своите природни таланти в мястото на радостта.
    Мястото на радостта ли?
    Така ще се нарича работното място.
    Но няма ли да продължи да съществува завист между хората?
    Завист - да, ревност - не. Завистта е естествено чувство, което подтиква човека да се стреми към все повече. Дори и едно двегодишно дете се стреми да достигне дръжката на вратата, която неговият брат успява да достигне. Няма нищо лошо в това, няма нищо лошо в завистта. Тя мотивира хората, тя е чисто желание, тя поражда величието.
    Ревността от друга страна е чувство, породено от страх и то кара човека да желае другите да притежават по-малко. Това е чувство, което често се основава на огорчението. То е породено от гняв и води до гняв и то убива. Ревността може да убива. Всеки, който е бил в любовен „триъгълник" знае това.
    Ревността убива, завистта ражда.
    Онези, които завиждат ще получат възможност да успеят така, както желаят да го постигнат. Никой няма да бъде задържан икономически, политически и социално. Няма да бъде задържан от своята раса, пол или сексуална ориентация. Няма да бъде задържан от условията, в които е роден, от класовия си статус или възрастта, нито по някаква друга причина. Дискриминацията по каквато и да било причина просто няма да бъде толерирана повече.
    И да, наистина ще продължат да съществуват „богати" и „бедни", но няма да има повече „гладуващи" и „бедстващи".
    Както виждаш, мотивацията няма да бъде отнета от живота... А само отчаянието.
    Но какво ще гарантира това, че ще има хора с реален принос, за да „влачат" онези, които няма да имат никакъв принос?
    Величието на човешкия дух.
    О-о?
    Противно на твоите очевидно най-злокобни очаквания, обикновеният човек няма да бъде удовлетворен да живее само колкото да преживява и да не се стреми към нищо повече. А освен това, цялата мотивация на човека за постижения ще се промени когато се промени и втората парадигма - духовната.
    Какво може да породи подобна промяна? Тя не се е случвала през цялата тази двехилядигодишна история...
    Опитай два билиона годишна история...
    На планетата. Отвъде накъде такава промяна ще се появи тъкмо сега?
    Защото когато вниманието вече не е насочено само към материалното оцеляване и се премахне нуждата човек да успява на всяка цена, само и само да си осигури минимална сигурност в живота, тогава няма да има друга причина да се търсят постижения човек да се откроява, да постига величие, освен да преживее нещо прекрасно!
    Смяташ ли, че това ще бъде достатъчна мотивация?
    Човешкият дух се издига, той не се снижава, когато му бъде дадена истинска възможност, душата търси по-висше преживяване за самата себе си, а не по-низше. Всеки, който е преживял истински прекрасното, дори и само за момент, той знае това.
    Ами властта? При това преразпределение на света ще продължат да съществуват хора с необичайно голяма власт и богатство.
    Финансовите печалби ще бъдат ограничени.
    О, Господи, ето че отново тъпчем на същото място. Ти искаш да обясниш по какъв начин това ще се осъществи, преди аз да обясня защо то няма да се осъществи.
    Да. Точно така както ще има най-ниски граници на дохода, така ще има и най-високи граници на доходите. Първо почти всеки ще отделя десет процента от своя доход за световното управление. За това доброволно отделяне на десет процента от доходите аз споменах преди.
    Да... Това предложение е отдавна познатият „десятък".
    В днешното общество в настоящия момент той ще трябва да се дава под формата на данък, защото вие още не сте достатъчно просветлени, за да разберете, че доброволно даденият десятък за общото благо е във ваш интерес. Но когато съзнанието се промени по начина, по който описах, тази открита, изпълнена с грижа и свободно предлагана помощ от вашата печалба ще се разглежда като нещо очевидно много добро.
    Трябва да ти кажа нещо. Имаш ли нещо против да те прекъсна, за да ти кажа нещо?
    Не, разбира се. Казвай.
    Този разговор ми се струва твърде странен. Никога не съм си мислил, че ще имам разговор с Бога, в който Бог ще започне да препоръчва политически курс на действие. Имам предвид на практика. Как мога да убедя хората, че Бог се обявява за редовно внасяне на определена такса!
    Разбирам, че ти продължаваш да настояваш на своето и да възприемаш това, за което говоря, като „данък". Но аз си давам сметка, че това е така, защото идеята просто да отделяш десет процента от доходите си, от своето изобилие е нещо съвсем непознато за тебе. Защо ти е трудно да повярваш, че аз мога да имам идея за тези неща?
    Мислех, че Бог не съди за нищо, няма мнения и не се интересува от подобни неща.
    Почакай. Нека да си изясним всичко това. При последния ни разговор, който ти нарече първа книга, Аз отговарях на всякакви въпроси за това как да установим добри отношения помежду си, въпроси за това, как да изкарваме препитанието си, въпроси за диетата дори. Какво е по-различно тук?
    Не зная. Просто ми се струва различно. Нима ти наистина имаш политически поглед към нещата? Нима си републиканец? Що за истина ще излезе от цялата тази книга! Бог е републиканец.
    Може би предпочиташ да бъда демократ? Боже Господи!
    Много мило! Не, по-скоро бих предпочел да бъдеш аполитичен.
    Аз съм аполитичен. Аз нямам политически пристрастия от никакъв характер. Нещо като Бил Клинтън.
    Хайде стига! Сега ти хитруваш! Аз имам чувство за хумор, а ти?
    Аз не съм очаквал Бог да има чувство за хумор, нито да има политически пристрастия.
    Нито пък нещо човешко, нали?
    Е, добре, нека в такъв случай да поставя първа книга и настоящата книга също в определен контекст. Аз нямам никакви предпочитания за това как вие ще уреждате живота си. Моето единствено желание е да преживеете пълноценно себе си като творчески същества, така че да познаете истинския си Аз.
    Добре, това го разбрах. Дотук добре.
    Аз отговорих тук на всеки въпрос и на всяко запитване, също както и в първа книга в рамките на определен контекст и той е свързан с това как ти като творческо същество се опитваш да съществуваш и какво да вършиш? Например в първа книга ти ми зададе много въпроси, свързани с личните си взаимоотношения, спомняш ли си?
    Да, разбира се.
    Нима отговорите ми бяха толкова проблематични според теб? Нима ти беше трудно до повярваш, че аз имам отношение по тези въпроси?
    Не съм мислил за това. Просто прочетох отговорите.
    Все пак, както виждаш, аз ти дадох своите отговори в контекста на твоите въпроси. С други думи, в зависимост от желанието ти да бъдеш и да правиш това и това, аз ти отговорих как да процедираш, не е ли така? Показах ти пътя.
    Да. Точно така беше.
    Тук в случая върша същото.
    Някак си... Някак си.... По-трудно ми е да повярвам, че Бог говори тези неща в сравнение с онези, които говореше преди.
    По-трудно ти е да се съгласиш с някои от нещата, които се казват тук.
    Ами...
    Защото, ако се съгласяваш с тях, не би имало никакъв проблем.
    Така ли?
    Разбира се. Няма ли проблем, ако не съм съгласен с Бог?
    Разбира се. Какво смяташ, че ще направя? Смяташ, че ще те смачкам като буболечка ли?
    Всъщност, не бях стигнал чак дотам в мисленето си.
    Виж какво, този свят е бил несъгласен с Мене още от самото начало. От началото на света едва ли някой е вършил Моята Воля.
    Предполагам, че това е точно така.
    Можеш да бъдеш сигурен, че е така. Ако хората бяха следвали Моите напътствия - които Аз съм ви оставил чрез стотици учители през всички хилядолетия - светът щеше да бъде много различно място. Така че ако искате да бъдете несъгласни с Мен сега, можете да продължавате. Освен това, Аз може и да не съм прав.
    Какво?
    Казах, че освен това и Аз може да не съм прав.
    О, Божичко...
    Ти не възприемаш всичко това като евангелие, нали?
    Искаш да кажеш, че не трябва да се отнасям с прекалено доверие към този диалог, така ли?
    О! Престани! Струва ми се, че не разбираш нещата в много голяма степен. Нека да се върнем към първата предпоставка: ти самият създаваш всичко това.
    Е, добре, това е някакво облекчение. За известно време си бях помислил, че действително получавам някакво реално ръководство.
    Ръководството, което получаваш е да следваш своето сърце. Слушай своята душа. Вслушвай се в своя Аз. Дори и когато ти представям някаква възможност, някаква идея, някаква гледна точка, ти не си задължен да я приемеш. Ако не си съгласен, то не бъди съгласен. Това е целият смисъл на този опит. Идеята не беше ти да смениш своята зависимост от всичко и от всекиго със зависимост от тази книга. Идеята бе да те накарам да мислиш. Да мислиш самостоятелно. Това съм Аз, точно в този момент. Аз съм ти, който мислиш. Аз съм ти, който мислиш на глас.
    Искаш да кажеш, че този материал не идва от Най-Висшия Източник?
    Разбира се, че идва. Но тук има нещо, което ти все още не можеш да повярваш: Ти си Най-Висшият Източник. И тук има нещо, което ти все още очевидно не разбираш: Ти създаваш всичко, целия твой живот в този момент и сега. Ти.... създаваш всичко. Не Аз. ТИ.
    Така че... ако има някои отговори на тези чисто политически въпроси, които не харесваш, тогава ги промени. Направи го. Веднага. Преди да започнеш да ги възприемаш като евангелие. Преди да започнеш да ги възприемаш като реални, преди да започнеш да наричаш своята последната мисъл за нещо по-важна, по-валидна, по-истинска отколкото следващата си мисъл.
    Помни: Винаги твоята нова мисъл създава твоята реалност. Винаги.
    А сега има ли нещо в тази политическа дискусия, която проведохме, което ти би желал да промениш?
    Ами всъщност не. В по-голямата част съм съгласен с теб, както изглежда. Аз просто не знаех как да възприема всичко това.
    Възприемай го както желаеш. Не го ли разбираш? Това е, което правиш с целия си живот!
    Добре, добре... Струва ми се, че разбрах. Бих искал да продължим този разговор дори и само заради това, за да разбера докъде ще стигнем.
    Добре, да продължим. Ти говореше за...
    Говорех, че в други общества - просветлени общества - отделянето на определена част от печалбата (от „дохода", както бихте го нарекли вие), за да бъде използвана за общото благо на обществото, е напълно утвърдена практика. При новата система, за която говоря, във вашето общество всеки ще печели достатъчно, така че да може да поддържа доходите си в определени граници.
    Какви граници?
    Условни граници, които са приети с общо съгласие. А всичко, Което надхвърля тези граници? То ще бъде предоставено на световния благотво-рителен тръст на името на благотворителя, тъй че светът ще знае своите благотворители.
    Благотворителите ще имат правото на пряк контрол на разпределението на 60 процента от техния принос и ще имат възможността да вложат парите си точно в онова, в което желаят.
    Останалите 40 процента ще бъдат разпределени в програми, узаконени от световната федерация и администрация.
    Ако хората знаеха, че отвъд определени граници на дохода всичко ще им бъде отнето, каква ще бъде тяхната мотивация да продължават да работят? Какво ще ги накара да не спрат до средата, когато достигнат „границата" на своя доход?
    Някои ще спрат. Но какво от това? Нека да спрат. Няма да се изисква човек задължително да работи повече, отколкото изисква най-високата граница на дохода, с приноса към световния благотворителен тръст. Парите, които ще бъдат спестени, когато се преврати масовото производство на оръжия ще бъдат достатъчни, за да задоволят на всички основните им жизнени потребности. Десятъкът от всичко, което се спечелва в целия свят в добавка към тези спестявания ще издигне цялото общество, а не само малцина избрани, на ново ниво на човешко достойнство и изобилие. А приносът от печалбата над договорените граници ще породи такива широки възможности и благосъстояние на всеки, че ревността и общественият гняв практически ще изчезнат.
    Така че някои наистина ще престанат да работятособено онези, които разглеждат жизнената си активност като реална работа. Обаче хората, които възприемат своята дейност като абсолютна радост, никога няма да престанат да я вършат.
    Не всеки може да има такава работа.
    Това не е вярно. Всеки може.
    Да изпитваш щастие на работното си място, това не е свързано с функцията, която извършваш, то има връзка само с твоето предназначение. Майката, която се събужда в четири часа сутринта, за да смени пеленките на своето бебе, разбира това прекрасно. Тя тананика на бебето си и за нищо на света не изглежда така, сякаш извършва някаква работа. И все пак нейното отношение към онова, което прави, нейната мотивация във връзка с него, нейното предназначение в тази нейна дейност я прави истинска радост за нея.
    Използвах този пример с майчинството, защото любовта на майката към нейното дете е най-близо до онова, което би ти помогнало да разбереш някои от идеите, за които говоря в тази книга и в цялата трилогия.
    И все пак какъв е смисълът да се премахне „безкрайната възможност да печелиш"? Нима това няма да ограби човешкия опит от една от най-големите му възможности, от едно от най-прекрасните приключения?
    Възможността и приключението да печелите огромни количества пари ще останат. Горната граница на доходите, които ще можете да притежавате, ще бъде много висока - повече отколкото един обикновен човек.... отколкото десетима обикновени хора... биха използвали. А и количеството доходи, които ще можете да спечелите, няма да бъде ограничено - ще има горна граница само на онова, което ще решите да задържите за лично ползване. Остатъкът - всичко, да кажем, над 25 милиона долара годишно (използвам условно тази цифра, за да изразя мисълта си) - ще се оползотвори за програми и услуги, които ще бъдат в полза на цялото човечество.
    Що се отнася до причината...
    Горната граница на доходите, които човек може да има, ще отразява промяната на съзнанието, която ще се осъществи на планетата. Съзнанието, че висшето предназначение на живота не е в натрупването на голямо богатство, а във вършенето на добро, на колкото се може повече добро. Хората ще осъзнаят, че всъщност концентрацията на богатствата, а не тяхното споделяне с другите е най-големият фактор в създаването на световните проблеми, онези проблеми, които са най-трайни и най-странни и поразителни в социално и политическо отношение.
    Възможността да се трупа богатство, и то неограничено богатство, е Крайъгълният камък на капиталистическата система. Една система на свободно предприемачество и открита конкуренция, която е породила най-великото общество на света.
    Проблемът е, че вие наистина вярвате в това.
    Не, аз не вярвам. Аз изразих тук онова, което мнозина наистина вярват.
    Хората, които вярват в това, са изпаднали в изключителна заблуда и не виждат нищо от реалностите на планетата. В Съединените щати един и половина процента от хората, които са на върха, притежават повече богатство, отколкото деветдесет процента от хората, които са на дъното. Общата стойност на онова, което притежават най-богатите 834000 души е близо трилион долара по-голяма, отколкото онова, което притежават най-бедните 84 милиона души заедно.
    И какво от това? Те са работили за да спечелят тези богатства.
    Вие американците сте склонни да гледате на социалния статус като на функция от личните усилия на човека. Някои са „преуспели", значи бие приемате, че всеки може да преуспее. Този възглед е опростенчески и наивен. Той предполага, че всеки има равни възможности, докато фактически в Америка също както и в Мексико богатите и властимащите се стремят и успяват да задържат в своя кръг парите и властта и да ги увеличават.
    И какво от това? Какво лошо има в това?
    Те постигат това, като систематично елиминират конкуренцията, Като институционализирано правят възможностите минимални. И като контролират колективно притока и нарастването на богатствата.
    Те осъществяват това чрез всякакви средства от незаконни трудови дейности, при които експлоатират масите и бедните по целия свят, до добре познатите конкурентни дейности, които свеждат до минимум (и всъщност унищожават) възможностите на всички пришълци да влязат в Затворения кръг на Преуспелите.
    И тогава те се опитват да контролират политиката на обществото и програмите за управление по целия свят, така че все повече да си осигуряват това, че основната част от хората ще остават под тяхна власт и контрол и в тяхно подчинение. Не вярвам, че богатите правят това, поне не основната част от богатите. Възможно е да има, предполагам шепа заговорници...
    В повечето случаи не богатите индивиди правят това. Обществените системи и институции, които се представляват от богатите, те го извършват. Тези системи и институции са били създадени от богатите и властимащите и тъкмо богатите и властимащите продължават да ги поддържат.
    Като се крият зад тези социални системи и институции, отделните индивиди си измиват ръцете от всякаква лична отговорност за условията, които потискат масите, докато създават благоприятни условия и фаворизират богатите и властимащите.
    Нека например отново да се върнем към здравеопазването в Америка. Милиони бедни американци нямат достъп до превантивни медицински грижи. Никой не може да посочи един отделен лекар и да каже „твоя е ви-ната, това се дължи на теб", задето в една от най-богатите държави на земята милиони хора не могат да отидат на лекар, освен ако са в тежко състояние и трябва да потърсят спешна медицинска помощ.
    Никой отделен лекар не може да бъде обвиняван за това. И все пак всички лекари извличат полза от него. Цялата медицинска професия и свързаната с нея индустрия получава безпрецедентни печалби от наличието на система, която е институционализирала дискриминацията срещу бедните работници и безработните.
    И това е само един от примерите по какъв начин „системата поддържа богатите богати и бедните - бедни".
    Проблемът е, че богатите и властимащите поддържат подобни социални структури и упорито се противопоставят на всякакви реални усилия те да се променят. Те се противопоставят на всеки икономически подход, който се стреми да създаде истинска възможност и да уважава достойнството на всички хора. Отделно взето, повечето богати и властимащи са много симпатични хора, които притежават милосърдие и съчувствие към всекиго, но споменете някоя идея, която ги заплашва, например за ограничаване на годишния доход (дори до такива смехотворно високи граници като например 25 милиона долара), и те ще започнат да се вайкат за това, че им се отнемат човешките права, за това, че „американският път" се руши и затова че „мотивировката" се губи.
    Но какво да кажем за правото на всички хора да живеят при минимално прилични условия, да имат достатъчно храна, така че да не гладуват, достатъчно дрехи, така че да ги топлят? Какво да кажем за правото на хората навсякъде да получават необходимата им медицинска помощ, за правото им да не страдат и умират от липсата на елементарни медицински условия? Хората, притежаващи пари, не зачитат тези права.
    Ресурсите на вашата планета - включително плодовете на труда на хората, и то на невероятно бедните хора, които биват непрестанно и систематично експлоатирани, принадлежат на хората от целия свят, а не само на онези, които са богати и достатъчно овластени, за да експлоатират останалите.
    А ето по какъв начин става експлоатацията: вашите богати индустриалци отиват в някоя страна или регион, където няма никаква работа, където хората са отчайващо бедни и живеят в пълна мизерия. Тези богаташи откриват фабрика там и предлагат на бедните хора работа - понякога по десет-дванайсет до четиринадесетчасова работа на ден при надница, която е под "всякаква норма, да не говорим, че е под всяка човещина. Забележи, че надниците не са достатъчни да позволят на тези работници да се измъкнат от своите селища, нападнати от плъхове, но все пак са достатъчно, колкото да могат да продължат да живеят по този начин, за разлика отпреди, когато не са имали нито храна, нито покрив над главата си.
    А когато им поискат сметка, тези капиталисти казват, „Хей, нима те не са по-добре отпреди? Ние им помогнахме! Тези хора сега имат работа, нали? Ние им дадохме възможност! Докато ние сме тези, които поемаме риска!"
    И все, пак що за риск е това, да плащаш на хората по 75 цента на час, за да правят гуменки, които после ще продадеш за 125 долара на чифт?
    Нима това е поемане на риск или най-чиста и откровена експлоатация?
    Такава система на отявлен цинизъм би могла да съществува само в един свят, мотивиран от алчност, където печалбата, а не човешкото достойнство е най-главното съображение.
    Онези, които твърдят, че „в сравнение със стандартите на тяхното собствено общество тези селяни се препитават чудесно!" са първокласни лицемери. Те са готови да подхвърлят на давещия се въже, но отказват да го издърпат на брега. А после се хвалят, че въжето било по-добро от скалата.
    Вместо да зачитат истински човешкото достойнство на хората, тези „имащи" дават на „нямащите" в света толкова, колкото да ги направят зависими - но никога достатъчно, така че да им дадат истинска власт. Защото хората, които притежават истинска икономическа власт могат да влияят върху обществото, а не да бъдат подчинени на „системата". А онези, които са заинтересувани от тази система, най-малко биха искали подобно нещо!
    И така, конспирацията продължава и за повечето богати и властимащи това не е конспирация на действието, а конспирация на мълчанието.
    И така, нещата продължават. По никакъв начин не бива да се споменава нищо за цинизма на една социо-икономическа система, която възнаграждава един корпоративен управител със 70 милиона долара допълнително възнаграждение за това, че е увеличил продажбата на 70 милиона безалкохолни питиета, докато 70 милиона души не могат да си позволят лукса да пият безалкохолни напитки, а още по-малко да се хранят достатъчно, за да бъдат здрави.
    Не бива да забелязваш цинизма на всичко това, наричай го световна икономика на свободния пазар и заявявай на всеки колко си горд от всичко това.
    И все пак писано е:
    Ако искаш да постигнеш съвършенство,
    върви продай всичко и го раздели на бедните
    и ще получиш награда на небето.
    Но младият човек, когато чу това си отиде наскърбен,
    защото имаше голямо богатство
.
Категория: Разговори с Бога 2 | Добавил: Бонд (04.04.2009)
Разгледан: 867 | Рейтинг: 0.0/0
Коментари: 0
Коментари могат да добавят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
   35.172.233.2          Събота          08.08.2020, 17:34