Мисля си, че човек трябва да бъде доста нахален, за да иска различни неща от
Бога.
Предпочитам думата „смелост". Да, вече ти казах, че за да имаш
истинско, действено приятелство с Бога, е нужна промяна в ума, промяна в сърцето
и много смелост.
Как мога да променя из основи цялото си разбиране за
своето истинско приятелство с Бога и накрая да реша, че е редно да искам
различни неща от Него?
Това не само е редно, а е и най-добрият път, за да
се постигнат резултати.
Добре, но как мога да го осъществя? Как мога да
достигна това разбиране?
Както ти казах, най-напред трябва да разбереш
как наистина се движат нещата. А то значи всъщност - как протича
животът. Но ние не можем да вникнем в това толкова бързо. Нека
формулираме най-напред Седемте Стъпки към Приятелството с Бога.
Добре.
Готов съм.
Едно: Познай Бога.
Две: Довери се на Бога.
Три:
Обичай Бога.
Четири: Прегърни Бога.
Пет: Използвай Бога.
Шест:
Помагай на Бога.
Седем: Благодари на Бога.
Можеш да използваш същите тези
Седем Стъпки във взаимоотношенията си с всекиго, когото си избрал да направиш
свой приятел.
Можеш наистина да го сториш, нали?
Да. Всъщност ти
вероятно ги използваш несъзнателно. Ако използваш съзнателно тези стъпки, би се
сприятелил с всекиго, когото срещнеш.
Хубаво щеше да бъде, ако знаех тези
стъпки, когато бях млад. Тогава съвсем не умеех да общувам. Брат ми винаги се
сприятеляваше лесно, а аз никога не можех да го сторя. Тогава се опитвах да се
сближа с неговите приятели. Това му създаваше трудности, защото винаги исках да
отида с него, накъдето и да се запъти, да правя същото, което и той искаше да
прави.
По времето, когато постъпих в гимназията, вече бях развил свои
собствени интереси. Обичах музиката и затова се включих в духовия състав, в хора
и в оркестъра. Участвах също и в клуба по фотография, в редакцията на годишника,
бях дописник в училищния вестник. Бях в драматичния състав, в клуба на
шахматистите и, което беше най-забележителното - в отбора за състезанието по
дебати.
В гимназията започнах да участвам в радиопредавания. Една от
местните радиостанции започна да излъчва всяка вечер по едно предаване за
училищния спорт, а говорителите бяха ученици. Бях вече официален коментатор на
всички футболни и баскетболни мачове, така че беше естествено да ме изберат за
представител на нашето училище. Това беше първото ми участие в радиопредаване и
то сложи начало на една тридесет и пет годишна кариера.
Но въпреки
всичко, което правех (или благодарение на него), не си създадох много приятели.
Сигурен съм, че това в голяма степен се дължеше на факта, че бях развил едно
огромно его. Отчасти като компенсация за по-ранните ми години, когато баща ми
непрекъснато ми повтаряше, че „трябва да ме гледат, а не да ме слушат", отчасти
защото винаги малко съм обичал да се перча. Боя се, че бях станал непоносим;
малко хлапета в гимназията можеха да ме изтърпят.
Сега знам защо ставаше
всичко това. Търсех да получа от други одобрението, което не чувствах у баща си.
Татко беше много язвителен по отношение на похвалите. Помня как веднъж спечелих
едно състезание по дебати и се върнах у дома с наградата. Единствената забележка
на баща ми беше: „Не съм очаквал нищо по-малко от това".
Трудно е да се
чувстваш добре, когато дори шампионската титла не е достатъчна, за да получиш
поне малка похвала от баща си. (Най-тъжното беше, че, както разбирах, той
считаше забележката си за похвала.)
Така у мен се разви навикът да
разказвам на баща си за всичко, което правя, и за всички свои постижения.
Надявах се, че един ден ще го чуя да каже: „Синко, това е невероятно.
Поздравявам те. Горд съм с тебе." Никога не чух това и започнах да го търся у
другите.
Този мой навик не се е разклатил и до ден днешен. Опитах се да
го приглуша, но не успях да го разклатя. Нещо по-лошо, собствените ми деца
вероятно биха ви казали, че аз съм Мазе* от техните успехи.
И греховете
на бащите падат върху синовете...
Ти май наистина имаш „проблем с
бащата", нали?
Имам ли такъв проблем? Не бях мислил за него по този
начин.
Не е чудно, че ти е било трудно да мислиш за Мене, като за някого,
който знае всичко за тебе. Не е чудно, че си имал проблем с представата за Бога
въобще.
Кой казва, че съм имал проблем с представата... за Бога?
Хайде де, няма нищо. Можеш да си го признаеш. Половината от жителите на
планетата има този проблем и най-вече по същата причина: хората виждат в Бога
нещо като „родител". Представят си, че ще бъда като майка им и баща им.
Добре де, наричат Те „Бог Отец", „Баща".
Да, но всеки, който използва
тези думи, би трябвало да се срамува.
Струва ми се, че го е направил
Исус.
Не. Исус само е използвал този идиом и езика на своето време -
точно както сега го правиш и ти. Не той е измислил представата за Бога като за
баща.
Не е ли той?
Патриарсите със своите патриархални религии са
закрепили тази представа дълго преди Исуса.
Така че Ти не си „Бог Отец,
който е на небето"?
Не, не съм. Не повече, отколкото бих бил Майка ви на
небето.
Добре, тогава кой си Ти? Опитвали сме се да проумеем това
вече хиляди години. Защо не сложиш край на това и просто не ни кажеш
истината"? Проблемът е, че вие настоявате да Ме олицетворите, а аз не съм
личност, нямам лице.
Зная това. И мисля, че повечето хора го знаят.
Но някакси ни е по-лесно да мислим за Тебе като за личност. По-добре можем да се
свържем с Тебе.
Наистина ли така можете по-добре да се свържете с
Мене? Това е въпросът. Можете ли наистина? Не съм сигурен.
Едно ще ви
кажа: Продължавайте да мислите за мене като за родител и ще видите дявол
по пладне. Сигурен съм, че това беше само игра на думи.
Разбира
се.
Добре де, ако не бива да мислим за Тебе като за родител, как би
трябвало да мислим за Тебе?
Като за приятел.
„Приятелю наш, който
си на небето"?
Точно така.
Майчице, та това би накарало някои
хора в неделя сутрин да превъртят, да се обърнат надолу с главата.
Да, то
може да обърне и някои възгледи надолу с главата.
Но ако всички
бихме могли да мислим за Тебе по-скоро като за приятел, отколкото като за
родител, това би позволило на някои хора най-после да се свържат тясно с
Тебе.
Имаш предвид, че един ден някои ще се почувстват много удобно с
Мене, след като вече съм узнал онова, което приятелите и любовниците им
знаят?
Touche(трогнат от фр. ез.)
И така, какво решаваш
- искаш ли приятелство с Бога?
Мислех, че вече го имам.
Имаш го.
Но не се държиш така, като че ли го имаш. Държиш се, като че ли съм ти
родител.
Добре, готов съм да се отърва от всичко това. Готов съм да имам
пълноценно, действено приятелство с Тебе.
Великолепно. Ето как ще го
направиш. Ето как целият човешки род може да има приятелство с Бога...
|
Нумерология
Четвъртък
07.11.2024, 16:37