Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог      Чакри      Съновник      Психология      RSS
Бутон за дарения чрез BITCOIN

Please Donate To Bitcoin Address: [[address]]

Donation of [[value]] BTC Received. Thank You.
[[error]]

Бутон за дарения чрез PayPal





Начало  Регистрация  Вход


Хороскопи
Любовен en
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любов
Тя и Той


Книги
The Arcturians
Нумерология en
Приказки
Супер Игри
Вампиризъм
Музика | Филми
Таро | Свежо
Lifestyle (2) (3)
(4) (5) (6) (7)
Business, Careers
(2) (3) (4) (5)



15:25
25.05.2020
Понеделник
3.235.172.213


Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!
 Дар » Нийл Доналд Уолш » Приятелство с Бога

Разговори с Бога 1 [22]Разговори с Бога 2 [22]Разговори с Бога 3 [23]Мигове на Благодат [22]
Разговори с Бога за младите [10]Приятелство с Бога [22]У дома с Бога [40]Общуване с Бога [32]
Идеите на Разговори с Бога в живота [17]По-щастлив от Бог [12]

6. Довери се на Бога

    Това е Втората Стъпка, Втората Крачка, нали?
    Това е Втората Стъпка, Втората Крачка, при това - гигантска.
    Гигантска, защото не зная дали мога да ти се доверя.
    Благодаря ти за откровеността. Наистина съжалявам.
    Не съжалявай. Никога не съжалявай за откровеността.
    Не съжалявам за това, което казах. Съжалявам, че Те засегнах.
    Не можеш да Ме засегнеш.
    Там е работата. Не мога да Те засегна?
    Не. Дори ако извърша нещо ужасно?
    Дори ако извършиш нещо ужасно... Ти няма да се разсърдиш и да ме накажеш?
    Не, няма.
    И това значи, че мога да изляза и да правя каквото си искам?
    Винаги си можел да го направиш.
    Да, но не съм го искал. Страхът от наказанието, което ще последва, ме е спирал.
    Нужен ти е бил страх от Бога, за да не бъдеш „лош"?
    Да, понякога. Когато изкушението е много силно, ми е нужен страхът от онова, което ще се случи след смъртта ми - страхът за моята безсмъртна душа - като предупреждение, което да ме спре.
    Наистина ли? Мислиш ли, че си искал да извършиш такива ужасни неща? Неща, толкова страшни, че заради тях би загубил своята безсмъртна душа?
    Да, мисля, че в живота ми има един подобен пример.
    И какъв е той?
    Точно тук? Искаш да Ти го разкажа точно тук? Пред Бога и пред всички други?
    Колко мило!
    Е, хайде, давай. Изповедта е нещо добро за душата.
    Е, добре, ако трябва да знаеш - самоубийство.
    Искал си да се самоубиеш?
    Веднъж обмислях това много сериозно. И не се прави на толкова изненадан. Ти знаеше за всичко това. Ти беше единственият, който успя да ме спре.
    С любов, не със страх. Абе, там имаше и мъничко страх. Имаше ли? Боях се от онова, което ще се случи, ако отнема собствения си живот.
    Така започнахме диалога си.
    Да.
    И сега, след като излязоха трите книги на Разговори с Бога, все още ли се боиш от Мене?
    Не.
    Добре. Освен когато се боя.
    И кога се случва това?
    Когато не Ти се доверявам. Когато не мога дори да повярвам, че Ти си оня, който ми говори, а още по-малко мога да повярвам в необикновените обещания, които ми даваш.
    Още не можеш да повярваш, че Бог ти говори? Ох, колко интересно ще е това за читателите ти!
    Кое? Това, че съм човек? Те, струва ми се, знаят, че съм човек.
    Да, но те, струва ми се, си представят, че някои неща ти са ясни - или най-малкото, си убеден, че имаш разговор с Бога.
    Убеден съм в това.
    Така е по-добре.
    Освен когато не съм убеден.
    И кога се случва това?
    Когато не чувствам, че мога да се доверя на онова, което Ти ми казваш.
    И кога се случва това?
    Когато то е прекалено хубаво, за да бъде вярно.
    Разбирам.
    Обзема ме страх. Ами, ако не е вярно? Ами, ако съм си измислил всичко това? Ами, ако съм си измислил Бог, който ще каже всичко, което ми се иска да чуя от Него? Ами, ако Ти казваш точно онова, което искам да чуя, така че да мога непрестанно да оправдавам постъпките си? Имам предвид - въз основа на казаното от Тебе. Мога да върша безнаказано каквото си искам. Без грижа, тревога и суматоха. Без очакване за разплата. По дяволите, кой не би си мечтал за такъв Бог?
    Ти, както ми изглежда.
    Но аз мечтая за такъв Бог - освен когато не го правя.
    И кога се случва това?
    Когато се боя. Когато мисля, че не мога да Ти се доверя.
    От какво се боиш? Какво мислиш, че може да ти се случи?
    Имаш предвид, ако повярвам на думите Ти, а излезе, че Ти не си бил истинският Бог?
    Да. Боя се, че Бог ще ме хвърли в ада.
    За какво? За това, че в най-лошия случай си провел един въображаем разговор?
    За това, че съм отрекъл единствения истински Бог и съм подвел други да направят същото. Казал съм да не очакват последици от действията си. Така съм ги подтикнал да не се боят от Тебе и да сторят неща, които иначе не биха сторили, защото страхът от Бога би ги спрял.
    Наистина ли си мислиш, че си толкова всемогъщ?
    Не, мисля, че други хора са толкова податливи на влияния.
    Тогава защо не са били достатъчно податливи към влиянието на ония, които им казват, че трябва да се боят от Мене, за да спрат саморазрушителното си поведение?
    Брей?
    Столетия наред са шествали религии, които са учели хората, че Аз ще ги пратя в ада, ако не вярват в Мене по един или Друг определен начин и ако не се въздържат от едни или други постъпки.
    Зная. Зная това.
    Добре. Виждаш ли този тип постъпки да са били изкоренени?
    Не, всъщност не. Човешкият род продължава да се самоунищожава, както винаги го е правил.
    Дори по-бързо от всякога, защото днес имате оръжия за масово унищожение.
    И не сме по-малко жестоки от когато и да било.
    И Аз наблюдавам същото. А какво те кара да мислиш, че след като столетия, всъщност хилядолетия наред, хората не са се оказали податливи към влиянието на религиите, сега ще се окажат податливи към твоето влияние и ти лично ще отговаряш за действията им?
    Не зная. Струва ми се, че отвреме навреме ми е нужно да мисля така, за да уравновеся действията си.
    Защо? От какво те е страх, че би направил, ако не уравновесиш действията си?
    Бих викнал от най-високия връх на някой покрив, че накрая съм намерил Бог, когото да мога да обичам! Бих поканил всички останали да се срещнат с моя Бог и да Го познаят, както аз съм го познал! Бих споделил всичко, което зная за Теб,е с всекиго, до чийто живот съм се докоснал! Бих освободил хората от техния страх от Тебе, а след това - и от страха им един от друг! Бих ги освободил от техния страх от смъртта!
    И си мислиш, че Бог ще те накаже за това?
    Добре де, ако кажа нещо погрешно за Тебе, Ти ще ме накажеш. Или Той ще ме накаже. Или То - каквото и да било То...
    Аз няма да те накажа. Ох, Нийл, Нийл, Нийл..., ако най-голямото ти престъпление е, че си нарисувал картината на един прекалено любящ Бог, мисля, че това ще ти бъде простено - в случай, че трябва да продължиш да вярваш в Бога на Възмездието и Наказанието.
    И ако другите хора вършат лоши неща, например убиват, изнасилват и лъжат, а аз съм причината за това?
    Тогава всеки философ, живял откак свят светува, щом някога е говорил или писал срещу общоприетата тогава система от вярвания, трябва също тъй да се счита виновен за всичко, сторено от хората.
    Може и да е така.
    Такъв ли е Богът, в когото искаш да вярваш? Такъв ли е Богът, когото избираш?
    Това не е въпрос на избор. Не сме в супермаркет за Богове. Не сме се заловили да правим подобен избор. Бог си е Бог и по-добре е правилно да разберем това или ще отидем право в ада.
    Вярваш ли в това?
    Не. Освен когато вярвам в него.
    И кога се случва това?
    Когато не Ти се доверявам. Когато не се доверявам на Божията доброта и на безусловната обич на Бога. Тогава виждам всички нас тук, на Земята, като деца на един по-малък, второстепенен Бог.
    Често ли става това? Често ли се чувстваш по този начин?
    Не. Трябва да кажа не, не много често. Бях свикнал с това. Човече, наистина ли някога бях свикнал! Но не и след нашия разговор. Промених си мнението за много неща. Добре де, всъщност не си промених мнението. Това, което наистина се случи, е, че аз си позволих да вярвам в онова, което винаги съм знаел в сърцето си и в което съм искал да вярвам по отношение на Бога.
    Лошо ли беше това за тебе?
    Лошо? Не, то беше добро. Целият ми живот се промени. Отново бях в състояние да вярвам в Божията доброта. Отново бях в състояние да вярвам в моята собствена доброта. Тъй като бях в състояние да вярвам, че Ти ми прощаваш за всичко, което съм сторил, аз вече бях в състояние и да простя сам на себе си. Тъй като спрях да вярвам, че някога, някак, някъде ще бъда наказан от Бога, спрях да се самонаказвам.
    Е да, има някои, които казват, че ако спреш да вярваш в наказващия Бог, това е нещо лошо. Но аз не виждам от това да произтича нищо друго, освен добро, защото ако някога направя каквото и да било, което има смисъл - дори ако съм в затвора и убеждавам друг затворник да спре да наранява някого или да спре да наранява себе си - само заради това ще трябва да си простя и да спра да се самонаказвам.
    Прекрасно. Разбираш го добре.
    Разбирам го. Наистина разбирам. И не съм се отказал от всичко онова, което ми беше казано в нашите разговори. Сега ми е нужен само инструмент. Инструмент, с който накрая ще мога да изградя истинско приятелство с Тебе.
    Ето, точно тук ти давам тези инструменти.
    Да. Даваш ми ги. Още преди да помоля, преди да попитам, Ти ми отговори.
    Както винаги.
    Както винаги. И така, кажи ми как да се науча да се доверявам.
    Като не се чувстваш задължен да го правиш.
    Мога да се науча да се доверявам, като не се чувствам задължен да го правя?
    Точно така.
    Помогни ми да разбера това.
    Ако не изисквам от тебе нищо или нямам нужда да правиш нищо, длъжен ли съм да ти се доверя за каквото и да било?
    Предполагам, че не. Прав си.
    И тъй, най-висшето ниво на доверието е да не си задължен да се довериш?
    Отново си прав.
    Но как да стигна дотам, че да не искам и да не се нуждая да получа нещо от Тебе?
    Като разбереш, че вече го имаш. Че от каквото и да имаш нужда, то вече е твое. Че дори преди да поискаш, да попиташ, Аз вече ще съм ти отговорил. Затова не е нужно да искаш и да питаш. Защото не е нужно да поискам нещо, което вече имам.
    Точно така.
    Но ако вече го имам, защо изобщо бих помислил, че имам нужда от него?
    Защото не знаеш, че вече го имаш. Това е въпрос на усещане.
    Считаш ли, че ако аз усетя нужда от нещо, наистина имам такава нужда?
    Ще мислиш, че имаш такава нужда.
    Но ако помисля, че Бог ще посрещне всичките ми нужди, тогава няма „да мисля, че имам такава нужда"?
    Точно така. Точно затова вярата е толкова могъща. Ако имаш вяра, че всички твои нужди ще бъдат задоволени, тогава, технически, ти няма да имаш никакви нужди. И това, разбира се, е истината, то ще се превърне в твой личен опит, и тъй твоята вяра ще бъде „оправдана". Но единственото, което ще трябва да направиш, е да смениш своето усещане.
    Каквото очаквам, това ще получа?
    Нещо подобно. Но истинският Майстор живее отвъд пределите на очакването. Той не очаква нищо и не желае нищо повече от това, което" се появява".
    Защо?
    Защото той вече знае, че има всичко. И така приема щастливо която и да било част от това Всичко, щом тя се появи в който и да било отделен момент.
    Той знае, че всичко е съвършено, че животът е съвършенство, което се осъществява докрай.

    При тези обстоятелства не се изисква доверие.
    Или, с други думи, „доверието" се превръща в  "знание".
    Да.
Има три равнища за осъзнаване на всичко наоколо.
Те са: надежда, вяра и знание.

    Когато имаш „надежда" за нещо, ти искаш то да е вярно или да се случи. Ти не си сигурен в какъвто и да било смисъл на думата.
    Когато имаш „вяра" в нещо, ти мислиш, че то е вярно или че ще се случи. Ти не си сигурен, но мислиш, че си сигурен и продължаваш да мислиш така, освен ако нещо противоположно не се появи в твоята действителност.
    Когато имаш „знание" за нещо, ти си наясно, че то е вярно или че ще се случи. Ти си сигурен във всеки смисъл на тази дума и продължаваш да бъдеш сигурен, дори ако нещо противоположно се появи в твоята действителност.
    Ти не съдиш в съответствие с появата, защото знаеш, че е така.
    Тъй че аз мога да се науча да Ти се доверявам, като зная, че не съм длъжен да Ти се доверявам.
    Точно така. Ти достигна до ясното знание, че съвършеното нещо ще се появи.
    Не че определено нещо ще се появи, а че съвършеното нещо ще се появи. Не че онова, което ти предпочиташ, ще се появи, а че съвършеното ще се появи. И колкото повече се доближаваш до майсторството, толкова повече тези две неща се сливат. Нещо се появява и ти не предпочиташ да се появи нещо друго, освен това, което се е появило. Твоето истинско предпочитание към онова, което се появява, прави неговата поява съвършена. Това се нарича „да оставиш нещата да се движат и да оставиш Бог да ги движи".
    Един Майстор винаги предпочита онова, което се появява. Ти също ще достигнеш майсторството, ако винаги предпочиташ онова, което се появява.
    Но... но... това е все едно въобще да нямаш никакви предпочитания. Мислех, че Ти винаги си казвал: „Животът ти протича, следвайки твоите намерения." Нима това може да бъде вярно, ако нямаш никакви предпочитания?
    Имай предпочитания, но нямай очаквания и най-важното - нямай изисквания. Не се пристрастявай към определен резултат. Дори не проявявай предпочитание към него. Издигни своите Пристрастия до Предпочитания и своите Предпочитания до Приемане на нещата.
    Това е пътят към мира. Това е пътят към майсторството.
    Един чудесен учител и писател Кен Кейс Младши е развил точно тази идея в една изключителна книга, озаглавена Наръчник към По-висше Съзнание.
    Наистина. Формулировките му в тази книга са много важни и за много хора - основополагащи.
    Той говори за превръщането на пристрастията в предпочитания. Трябвало е да се научи как да осъществява това в собствения си живот, защото през по-голямата част от него е бил в инвалидна количка, неподвижен от кръста надолу. Ако би бил „пристрастен" към по-голяма подвижност, той никога не би могъл да намери нов начин да бъде щастлив. Но той успял да осъзнае, че външните условия вече не могат да бъдат предишния източник на щастие и че по-скоро от вътрешната му решимост зависи изборът - как да ги използва и изживее по най-добър начин. Това изградило сърцевината на неговото литературно творчество, макар че в повечето му книги въобще не се споменава за неговите физически проблеми. Така че, когато бил канен да изнася лекции, хората често бивали шокирани да го видят фактически неподвижен в неговата инвалидна количка. Радостта от любовта и живота, която лъхала от творбите му, създавала във въображението на читателя представата, че той притежава всичко, което някога си е поискал.
    Той наистина е имал всичко, което някога си е поискал. Но тези последни пет думи съдържат една огромна тайна. Тайната на живота не е в това да имаш всичко, което си поискаш, а да поискаш всичко, което имаш.
    Можем да го заимстваме и от друг чудесен писател, Джон Грей.
    Джон наистина е чудесен писател, но как мислиш - кой от кого е „заимствал"? Аз му дадох тези чудесни идеи, точно както вдъхнових и Кен Кейс.
    Който сега е с Тебе.
    Който наистина сега е с Мене, при това мога да добавя - освободен от своята инвалидна количка. Толкова се радвам! Срам е, че толкова голяма част от живота си той е прекарал в инвалидна количка. Не е срам! А е благослов! Кен Кейс успя да промени живота на милиони хора, точно защото беше в инвалидна количка. Живота на милиони хора. Да не се заблуждаваме относно това. Животът на Кен беше благослов, както беше и всяко обстоятелство в него. Той предложи най-подходящите и съвършени хора, места и събития, така че душата, наричаща себе си Кен, да преживее всичко, за което е копняла и което е възнамерявала да осъществи.
    Това е вярно за живота на всекиго. Не съществува такова нещо като злощастие, нищо не става случайно, няма съвпадения, Бог не прави грешки.
    С други думи, всичко е съвършено, точно каквото си е.
    Вярно е. Дори когато нещата не изглеждат съвършени.
    Особено когато те не изглеждат съвършени. Това е сигурен знак, че тук имаш да си спомниш нещо с огромно значение.
    Казваш, че трябва да бъдем благодарни за най-лошите неща, които ни се случват?
    Благодарността е най-бързата форма на лечение.
    Това, срещу което се съпротивляваш, става по-упорито. А онова, за което си благодарен, може после да ти послужи - в това е неговото предназначение.
    Казах ти вече:
    Изпратил съм ти само ангели.
    Сега ще прибавя:
    Изпратил съм ти само чудеса.
    Нима войните са чудеса? Нима престъпленията са чудеса? Нима нещастията и болестите са чудеса?
    Как мислиш? Ако беше започнал да отговаряш, вместо да задаваш всички тези въпроси, какво щеше да кажеш?
    Имаш предвид - какво щях да кажа, ако бях на Твое място?
    Да.
    Щях да кажа... Всяко събитие в живота е чудо, какъвто е и самият живот. Животът е замислен така, че да предостави на душата ти съвършените инструменти, съвършените обстоятелства, съвършените условия, чрез които да осъзнаеш и изпиташ, да провъзгласиш и възвестиш, да изпълниш и станеш Този, Който Си Наистина. Затова не осъждай и не порицавай. Обичай враговете си, моли се за гонителите си и прегърни всеки момент и всяко обстоятелство в живота си като съкровище, като съвършен дар от един съвършен Творец.
    Щях да кажа... търси резултатите и последиците от нещата, но не ги изисквай.
    Ти би говорил добре, приятелю Мой. Вече ставаш посланик, вестоносец, какъвто беше Кен Кейс. Но сега нека направим още една стъпка напред в учението на Кен Кейс, защото Кен учеше: издигнете своите Пристрастия до равнището на Предпочитания. Сега пък ти ще учиш: нямайте дори и Предпочитания.
Аз ще уча, ще проповядвам?
    Да, Ти.
    Кога?
    Сега. Продължавай и проповядвай това. Какво щеше да кажеш, ако проповядваше това?
    Имаш предвид, какво щях да кажа, ако бях на Твое място?
    Да.
    Щях да кажа..., че ако изискваш определен резултат, за да бъдеш щастлив, имаш Пристрастие. Ако просто желаеш известен резултат, имаш Предпочитание. Ако нямаш каквото и да било Предпочитание, си достигнал Приемането на нещата. Постигнал си майсторство.
    Добре. Много добре казано.
    Но имам въпрос. Нима обявяването на нечие намерение и оповестяването на нечие предпочитание не е едно и също?
    Разбира се, че не е. Можеш да възнамеряваш, да предвиждаш, че нещо ще се случи, без да предпочиташ то да се случи. Всъщност да имаш Предпочитание означава да оповестиш пред Вселената, че алтернативният изход е възможен. Бог не си представя подобни неща, тъй че Бог никога няма Предпочитания.
    Имаш предвид, че Бог наистина е възнамерявал да се случи всичко, което се е случило на Земята?
    Че кой друг би могъл да го предизвика? Представяш ли си, че нещо може да се случи против Божията воля?
    Като го кажеш така, човек има чувството, че отговорът може да бъде само „не". Но като се вгледам във всички ужасни събития в световната история, ми е трудно да повярвам, че Бог е имал намерение те да се появят.
    Моето намерение е да ти позволя да избереш свои собствени пътища, да сътвориш и изживееш своя собствена действителност. Историята на живота ти е летопис на твоите намерения, а твоите намерения са били и Мои, щом с теб сме неразривно свързани.
    И все пак нямам чувството, че всичко, което се е случило в човешката история - та дори и всичко, което се е случило в собствения ми живот - във всяка отделна своя проява отговаря на определени намерения. Имам чувството, че много пъти се е стигало до резултати, различни от намеренията.
    Няма резултати, различни от намеренията, макар че някои от тях са били неочаквани.
    Как може да бъде неочаквано нещо, ако то отговаря на определени намерения? Или, обратно казано, как може нещо, отговарящо на определени намерения, да бъде неочаквано?
    На равнището на душата си ти винаги се стремиш, възнамеряваш да постигнеш резултат, отразяващ текущото състояние в развитието ти, така че да можеш да изживееш Кой Си Ти.
    Това е същевременно и път, съвършено подходящ, за да улесни движението ти към следващото, по-високо състояние, чрез което ще се превърнеш в оня, Който Ти се Стремиш да Бъдеш.
    Спомни си, че целта на живота е да пресътвориш отново своето Аз в следващата най-величествена проява на най-възвишеното прозрение, което някога си имал за своята същност, и тъй да покажеш Кой Си Ти.
    Хващам се на бас, че мога да го повторя и насън.
    Което е интересно, защото, щом можеш да го повториш насън, това е сигурен знак, че накрая си се събудил.
    Умно казано. Удар право в целта.
    Всичко в живота е такова, приятелю Мой. Всичко в живота е такова.
    И тъй какво научихме тук? Какво беше подтикнат да си спомниш?
    Че онова, което се случва, винаги отговаря на намеренията ми, но не винаги мога да предвидя онова, което ще се случи. А как е възможно това?
    То се проявява, когато не си наясно с намеренията си.
    Когато мисля, че възнамерявам едно, а всъщност възнамерявам друго?
    Точно така. На физическо равнище ти вярваш, че предизвикваш един резултат, а на равнището на душата си предизвикваш друг.
    Човече, това звучи побъркващо! Как ще зная какво мога да очаквам, щом сътворявам своята действителност на нива на съзнанието, с които дори и не съм влизал в допир?
    Няма да знаеш. И точно затова е казано: „Живей си живота без очаквания." Също затова ти вече си се научил при всички обстоятелства и положения, пред лицето на всеки възможен изход или резултат да „виждаш съвършенството".
    Ти вече каза тези две неща в Разговори с Бога.
    И сега, за да ги разбереш още по-пълно, нека отново поговорим накратко за Трите Равнища на Изживяване: свръхсъзнателно, съзнателно и подсъзнателно.
    Свръхсъзнателното равнище е мястото на изживяване, където вие познавате и сътворявате своята действителност, като сте и наясно какво правите. Това е равнището на душата. Когато са на съзнателно равнище, повечето от вас не са наясно за своите свръхсъзнателни намерения - освен когато са наясно.
Съзнателното равнище е мястото на изживяване, където вие познавате и сътворявате своята действителност, като донякъде сте наясно какво правите. Доколко сте наясно, зависи от вашето „равнище на съзнание". Когато тръгнете по пътеката на духовно усъвършенстване, вие преминавате през живота, стремейки се непрестанно да издигате съзнанието си или да разширявате изживяването за своята физическа действителност, като включвате и обхващате една по-широка действителност, за която знаете, че съществува.
    Подсъзнателното равнище е мястото на изживяване, където вие не познавате и не сътворявате съзнателно своята действителност. Вършите го подсъзнателно, което значи - с нищожна степен на яснота дори и за това, че го правите, а още по-малко - защо. Това не е лошо равнище на изживяване, затова не го осъждайте. То е дар, защото ви позволява да вършите автоматично нещата, както расте косата ви, мигат очите ви и бие сърцето ви - или да намерите мигновено решение на проблема. Но когато не сте наясно за това, каква част от живота си сте избрали да сътворите автоматично, бихте могли да си въобразите, че сте по-скоро „ефект" от живота си, отколкото причина за неговия ход. Можете дори да видите себе си като жертва. Затова е важно да бъдете наясно - кое сте избрали да вършите, без да сте наясно с него.
    По-късно, към края на този диалог, ще говоря отново за яснотата в осъзнаването и за разграничаването на равнищата на тази яснота, създаващо изживяването, което някои от вас наричат просветление.
    Има ли начин да се поставят едни и същи намерения едновременно на съзнателно, свръхсъзнателно и подсъзнателно равнище?
    Да. Това три-в-едно равнище на осъзнаване може да бъде наречено върховносъзнание. Някои от вас го наричат и „Съзнание во Христе" или „възвисено съзнание". Това е Напълно Цялостно Съзнание.
    Когато сте на това място сте напълно съзидателни. Трите равнища на съзнание са се слели. Казвали са ви, че „ги имате всичките заедно". Но това всъщност е нещо повече, защото тук, както и навсякъде, цялото е по-голямо от сбора на частите си.
    Върховносъзнание не е проста смес от свръхсъзнание, съзнание и подсъзнание. То е онова, което ще се получи, когато всички те бъдат смесени, а после - надминати. Оттам ти преминаваш в чисто битие. Това битие е основният източник на творчество вътре в тебе.
    И така, за личност с „възвисено съзнание" изходите и резултатите винаги съответстват на намеренията й и никога не са неочаквани.
    Това е вярно, наистина.
    И степента, в която резултатът се оказва неочакван, е пряк показател за равнището на съзнание, при което е възприето изживяването.
    Съвършено точно и вярно.
    Затова Майстор е оня, който винаги приема резултатите, дори когато не му изглеждат приятни, защото знае, че на известно равнище е имал намерението да ги постигне.
    Сега вече разбираш. Започна да разбираш нещо, което е много сложно.
    И затова ли Майсторът вижда всичко като съвършено?
    Чудесно! Схвана го наистина!
    Майсторът не винаги вижда равнището, на което е възнамерявал да постигне резултат. Но той не се съмнява, че на определено равнище е отговорен за резултата.
    Точно така.
    И затова Майсторът никога не се залавя да съди друго лице, място и нещо. Майсторът знае, че той го е поставил тук. Той е наясно, че на определено равнище сам е сътворил онова, което изживява.
    Да.
    И че, ако не му хареса онова, което е сътворил, от него зависи да го промени.
    Да.
    И че осъждането не е част от този процес. Защото онова, което осъдим, ние всъщност оставяме да си живее в мир.
    Това също е много дълбока и сложна мисъл. Съвършено добре разбираш нещата.
    Също както щеше да бъде съвършено добре, ако не разбирах нещата.
    Така е наистина.
    Всички ние през цялото време сме там, където е най-добре, съвършено добре, да бъдем.
    Точно така - иначе ти нямаше сега да бъдеш тук.
    И за да се развиваме, не се нуждаем от нищо, освен точно от онова, което имаме и преживяваме в момента.
    Отново си прав.
    И ако не се нуждаем от нищо, не чувстваме необходимост да се доверим на Бога.
    Да, винаги съм казвал това. А точно когато не чувстваме необходимост да се доверим на Бога, ние можем да го направим. Защото тогава доверяването означава не необходимост от определен резултат, а по-скоро - знание, че какъвто и да бъде резултатът, за нас той е най-висше благо.
    С това ти затвори кръга. Браво!
    Прелестта на това да не чувстваш нужда от определен резултат освобождава подсъзнанието от мисълта защо не можеш да постигнеш определен резултат, което на своя ред отваря пътя към определения резултат, който съзнателно имаме намерение да постигнем.
    Да! Вече си в състояние да оставиш повече неща да се движат от само себе си, да ги поставиш на автоматичен ход. Когато се изправиш лице в лице срещу някое предизвикателство, ти автоматично приемаш, че нещата ще потръгнат добре. Когато се изправиш лице в лице срещу някоя трудност, ти вече автоматично знаеш, че ще се справиш с нея. Когато се сблъскаш с някой проблем, ти автоматично разбираш, че за тебе той вече е бил решен - автоматично, от само себе си.
    Ти сам си намерил изхода във всеки от тези случаи. Сторил си го подсъзнателно. Нещата започват да се случват автоматично, от само себе си, наглед без никакво усилие от твоя страна. Животът започва сам да се движи, да работи. Нещата започват сами да идват при тебе, вместо ти да тичаш подир тях.
    Тази промяна настъпва без съзнателни усилия. Ти подсъзнателно си стигнал до негативните, самоунищожителни мисли на самоотрицание относно това Кой Си Ти Всъщност, какво можеш да бъдеш и да имаш. Също тъй подсъзнателно ще се освободиш от тях.
    Не знаеш как и кога си възприел такива идеи и няма да знаеш как и кога ще ги изоставиш. Животът ти просто и внезапно се е променил. Промеждутъкът от време между съзнателното премисляне и обявяването на тези мисли в твоята действителност ще започне да се стеснява. Накрая съвсем ще изчезне и тогава ти мигновенно ще постигаш, ще създаваш резултати.
    А всъщност аз съвсем не постигам, не създавам резултати, а просто осъзнавам, че те са вече налице. Всичко вече е било създадено, а аз изживявам изхода, който сам мога да избера благодарение на своето разбиране и усещане.
    Виждам, че ти вече си вестоносец. Вече не търсиш, а носиш послание. Вече си в състояние да изразиш със слово цялата космология. В последното си изложение дори прозря истината за времето.
    Да. Времето, такова, каквото го разбирахме, не съществува. Има само един момент, Моментът на Вечното Сега. Всички неща, които някога са ставали, стават сега, в момента, и онези, които някога ще се случат, възникват точно сега. Както Ти беше обяснил в Разговори с Бога, книга 3, всичко това прилича на гигантски СВ-КОМ. Всеки възможен изход вече е бил „програмиран". Ние изживяваме резулатата, постигнат чрез направения от нас избор - както става, когато играем компютърни игри. Всички ходове, движения и действия на компютъра вече съществуват. До какъв изход ще стигнете, какъв изход ще преживеете, зависи от самите вас, от това, какъв ход ще направите.
    Това е много хубав пример, защото води до бързо разбиране на нещата. Само че има един едничък недостатък.
    Какъв е той?
    Оприличава живота на игра. Звучи така, като че ли единственото, което Аз правя, е да играя с вас.
    Да. Получих вече писма от хора, които бяха разгневени от това. Споделяха, че ако казаното в Разговори с Бога по отношение на събитията и времето е вярно, биха били дълбоко разочаровани. Да, ако след всичко казано излезе, че сме само пионки, движени по шахматната дъска на живота от един Бог, който върши всичко това за Свое забавление, не биха се почувствали много щастливи.
    Такъв Бог ли мислиш, че сам Аз? Защото, както знаеш, ако мислиш така, ти ще Ме виждаш по този начин. Вече хиляди години хората са размишлявали за Бога и са Ме виждали по този начин. В такъв случай ето най-голямата тайна, свързана с Бога: Ще се явя пред вас такъв, какъвто Ме виждате.
    Брей!
    Да, брей, наистина. Бог ще изглежда такъв, какъвто го виждате. И тъй, какъв Ме виждаш ти!
    Аз Те виждам като Бог, който ми дава възможност да сътворя всяко преживяване, което си избера, и ми дава инструментите, с които да го направя.
    И един от най-могъщите подобни инструменти е твоето приятелство с Бога. Довери Ми се в това.
    Правя го. Доверявам ти се. Защото научих, че не съм длъжен да го правя. Ходът на живота е такъв, какъвто е. Доверието не е необходимо, необходимо е само знанието.
    Точно така.

Категория: Приятелство с Бога | Добавил: Бонд (18.04.2009)
Разгледан: 1235 | Рейтинг: 5.0/2
Коментари: 0
Коментари могат да добавят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
   3.235.172.213          Понеделник          25.05.2020, 15:25