Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог      Чакри      Съновник      Психология      RSS
Бутон за дарения чрез BITCOIN

Please Donate To Bitcoin Address: [[address]]

Donation of [[value]] BTC Received. Thank You.
[[error]]

Бутон за дарения чрез PayPal





Начало  Регистрация  Вход


Хороскопи
Любовен en
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любов
Тя и Той


Книги
The Arcturians
Нумерология en
Приказки
Супер Игри
Вампиризъм
Музика | Филми
Таро | Свежо
Lifestyle (2) (3)
(4) (5) (6) (7)
Business, Careers
(2) (3) (4) (5)



15:52
25.05.2020
Понеделник
3.235.172.213


Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!
 Дар » Нийл Доналд Уолш » Приятелство с Бога

Разговори с Бога 1 [22]Разговори с Бога 2 [22]Разговори с Бога 3 [23]Мигове на Благодат [22]
Разговори с Бога за младите [10]Приятелство с Бога [22]У дома с Бога [40]Общуване с Бога [32]
Идеите на Разговори с Бога в живота [17]По-щастлив от Бог [12]

9. Прегърни Бога

През цялото време на разговорите си с Тебе научавах, че връзките ми са свещени. Те са най-важната страна на живота, защото точно чрез връзките си съществувам и изживявам кой съм аз и кой избирам да бъда.
    Свещени са не само връзките ти с други хора, но и връзките ти с всичко навсякъде. Връзката ти с Живота и с всички съставни части на Живота. Връзката ти с парите, любовта, секса и Бога - четирите крайъгълни камъка на човешките преживявания и жизнен опит. Връзката ти с дърветата, растенията, животните, птиците, въздуха, небето и морето. Връзката ти с природата и връзката ти с Мене.
    Връзката ми с всичко определя кой съм и какво съм. Връзката ми, каза Ти, е свещена земя. Защото в отсъствието на връзка с нещо друго аз не мога да творя, да позная и да изживея каквото и да било от нещата, които съм решил относно себе си. Или, както се беше изразил Ти, е отсъствието на онова, което Аз Не Съм, онова, което Аз Съм... го няма. Добре си го научил, приятелю Мой. Вече ставаш вестоносец.
    Но като се опитам да го обясня на другите, понякога те се чувстват изгубени. Не винаги е лесно да преведеш тази идея на достъпен език.
    Опитай се да използваш Притчата за Белотата.
    Да, това веднага ми помогна.
    Представи си, че се намираш в бяла стая, с бели стени, бял под, бял таван и без ъгли. Представи си, че си окачен в това пространство от невидима сила. Висиш, клатиш се там във въздуха. Не можеш да докоснеш нищо, не можеш да чуеш нищо и всичко, което виждаш, е белотата. Колко дълго мислиш, че ще „съществуваш" в собственото си изживяване и опит?
    Не много дълго. Ще съществувам там, но няма да знам нищо за себе си. Много скоро ще си изгубя ума.
    Наистина, точно това ще ти се случи. Наистина, в буквалния смисъл на думата, ще си изгубиш ума. Умът ти е онази част от тебе, пред която е поставена задачата да осмисли всички входящи данни, а без входящи данни умът ти няма да има какво да прави.
    И сега, в момента, в който си си изгубил ума, ти вече спираш да съществуваш в своето собствено изживяване и жизнен опит. Това значи, че вече не знаеш нищо и за себе си.
    Голям ли си? Малък ли си? Не можеш да узнаеш, защото извън теб не съществува нищо, с което да се сравниш.
    Добър ли си? Лош ли си? Не можеш да узнаеш. Тук ли си? Дори и това не можеш да узнаеш, защото ей там, около тебе, няма нищо.
    Не можеш да узнаеш нищо за себе си от собствен опит. Можеш да си създаваш за това каквито си щеш понятия и представи, но не можеш да го изживееш чрез собствен опит.
    Тогава се случва нещо, което променя всичко. Малка точица се появява на стената. Като че ли някой е минал край нея и е пръснал с писалката си малка мастилена точица. Никой не знае как всъщност се е появила точицата, но това няма значение, защото тази точица те е спасила.
    Сега вече има нещо различно. Има те Тебе, има я и Точицата На Стената. Внезапно ти отново можеш да вземаш решения, да правиш заключения, можеш да имаш преживявания и да събираш опит. Ей там, край тебе, е точицата. Това значи, че и ти трябва да си тук. Точицата е по-малка от тебе. Ти си по-голям от нея. Ти започваш да се самоопределяш отново - във връзката и взаимоотношенията си с Точицата На Стената.
    Връзката ти с точицата става свещена, защото ти е възвърнала усещането за твоето собствено Аз.
    Сега пък в стаята се появява едно котенце. Не знаеш нито откъде се е взело, нито какво го е довело тук, но си благодарен, защото вече можеш да направиш повече заключения, да вземеш повече решения. Котенцето изглежда по-меко. А ти изглеждаш по-умен (поне през част от времето). То е по-бързо. Ти си по-силен.
    Все повече неща започват да се появяват в стаята и ти разширяваш определението си за своето Аз. Тогава ти просветва. Само в присъствието на нещо друго можеш да познаеш себе си. Това нещо друго е онова, което не си ти. Следователно: В отсъствието на онова, което Не Си Ти, това което Си Ти... го няма, не съществува.
    Припомнил си си една велика истина и се заклеваш никога вече да не я забравиш. Посрещаш всеки друг човек, място и нещо с отворени обятия. Не отхвърляш нито едно от тях, защото вече виждаш, че то се появява в живота ти като благослов, предоставяйки ти по-голяма възможност да определиш кой си ти и чрез това да познаеш себе си.
    Но не би ли могъл разумът ми да си представи какво се случва, ако бъда поставен в тази бяла стая? Да си рече: „Хей, аз съм в една бяла стая и това е всичко. Отпусни се, порадвай й се"?
    Разбира се, че би могъл, на първо време. Но скоро, в отсъствието на входящи данни, той не би могъл вече да знае какво да мисли. Накрая белотата, празнотата, пустотата, самотата ще го достигнат, ще го засегнат.
    Знаеш ли, кое е едно от най-големите наказания, изобретено във вашия свят?
    Строг тъмничен затвор.
    Точно така. Не можеш да издържиш да останеш сам продължително време.
    В най-нечовешки уредения строг тъмничен затвор няма дори светлина. Вратата се затваря и оставаш в пълен мрак. Няма как да четеш, няма как да правиш каквото и да било, няма нищо друго наоколо.
    И тъй като да мислиш, значи да твориш, ти ще спреш и да твориш своята действителност, защото умът ти трябва да получава данни, за да твори. Онова, което умът ти твори, ти наричаш заключения, и щом не ще можеш да правиш никакви заключения, ще достигнеш до състояние, в което „си изгубваш ума".
    И все пак да си изгубиш ума, да го напуснеш, не винаги е лошо. Правиш го в моментите на най-голямо прозрение.
    Хей, пак ли почваш?
    Нали не вярваш, че прозрението идва от ума ти?
    Добре де, винаги съм мислил...
    В това е бил проблемът ти, да, точно тук! Ти винаги си мислил. Поне веднъж се опитай да не мислиш! Опитай просто да бъдеш.
    Когато, вместо продължително да мислиш за проблема си, просто „бъдеш" с него, ще дойде най-голямото прозрение. Защото да мислиш - е творчески процес, а да бъдеш - състояние на ясно осъзнаване.
Не го разбирам напълно. Помогни ми да го разбера. Мислех, че проблемът е в неумението да се мисли. Затова момъкът в бялата стая полудява.
    Не съм казал, че полудява. Казваш го ти. Аз казах, че губи ума си. Спира да твори своята действителност, тъй като няма данни за нея.
    Ала едно е, ако спре да твори своята действителност за дълъг период. Ами ако стори това само за миг? За кратък период? Дали този „таим аут" ще му помогне или ще го нарани?
    Интересен въпрос.
    Мисъл, дума и дело са три равнища на творчество, нали?
    Да.
    Когато мислиш, твориш. Всяка мисъл е творчество.
    Да.
    Така че, когато мислиш върху един проблем, сътворяваш решението му.
    Точно така. И какво тук не е наред?
    Ти можеш или да сътвориш решението, или пък просто да осъзнаеш ясно решението, което вече е било сътворено.
    Ще го повториш ли? Ще го повториш ли заради онези от нас, които са по-бавни?
    Никой от вас не е по-бавен! Но някои от вас използват по-бавни методи на творчество. Опитвате се да творите чрез мислене. Това е възможно, както беше показано. Ала сега ви казвам нещо ново. Мисленето е най-бавният метод на творчество.
    Спомни си, разумът ти трябва да има данни, за да твори. Твоето битие, състоянието просто да бъдеш, няма нужда от никакви данни. Точно затова данните са илюзия. Те са онова, което си измисляш, вместо онова, което е.
    Опитай се да твориш, изхождайки от онова, което е, вместо от илюзия. Твори, изхождайки от състоянието на битието, от състоянието „да бъдеш", вместо от състоянието на мисълта.
    Опитвам се да схвана това, да го разбера, но мисля, че Ти ме караш да се изгубя. Вървиш прекалено бързо.
    Не можеш да намериш, бързо да намериш никакъв отговор, като мислиш за него. Трябва да напуснеш мислите си, да изоставиш мислите си, да изпревариш мислите си и да влезеш в чистото битие. Не си ли чул как истински великите творци, които истински решават великите проблеми, казват, като им поставиш за решаване един проблем: „хммммм... нека да бъда, да остана за малко с него...?"
    Разбира се.
    Добре, те говорят точно за това. И ти можеш да сториш същото. Можеш също да решаваш велики проблеми. Но не ако си въобразяваш, че ще разнищиш и разрешиш загадката, като мислиш за нея. Не! За да бъдеш гений, трябва да си загубиш ума, което значи - да напуснеш ума си!
    Гений е не оня, който сътворява отговор, а оня, който открива, че отговор винаги е съществувал. Геният не сътворява решение, а намира решение.
    Това всъщност не е откритие, а възстановяване. Геният не е открил нищо, а просто е възстановил изгубеното. То „е било изгубено, но сега е намерено". Геният си спомня онова, което всички вие сте забравили.
    Забравили сте, например, че всички неща съществуват във Вечния Момент на Сега. Всички решения, всички отговори, целият опит, цялото разбиране. В действителност вие няма какво да създавате. Нужно ви е единствено ясно да осъзнаете, че всичко, което искате, и всичко, което търсите, вече е било създадено.
    Ето нещо, което повечето от вас са забравили. Точно затова съм изпратил при вас други да ви го напомнят, казвайки: „Още преди да попиташ, ти е било отговорено."
    Не бих ви казал всички тези неща, ако не бяха верни. Но вие не можете да влезете в състоянието на ясно осъзнаване на всички тези неща, мислейки за тях. Не можете да „мислите наясно", можете само „да бъдете наясно".
    Яснотата, ясното осъзнаване е състояние на битието. Затова, ако сте объркани, озадачени по отношение на нещо в живота, не трябва да мислите. И когато имате проблем, не мислете за него, не му обръщайте внимание, не се обръщайте към него с ума си. И когато сте окръжени от отрицателно отношение, отрицателни сили и отрицателни чувства, не мислете за тях, не им обръщайте внимание, не се обръщайте към тях с разума си.
    Когато „мислите" за нещо и „му обръщате внимание", вие му се подчинявате! Не виждате ли това? Вие сте под негова опека, защото мислите за него и то има значение за вас. Не бъдете като деца, които мислят за родителите си и им обръщат внимание. Напуснете ума си!
    Спомни си, че си човешко същество, а не човешки мислител. Затова влез в битието.
    Какво значи това? Не знам, по дяволите, какво значи това!
    Какъв беше ти току-що?
    Развълнуван. Развълнуван съм, защото Ти ме остави с цялото това тинтири-минтири.
    Аха, ето че ти наистина знаеш какъв си бил.
    Не, просто се чувствам така. Чувствам се развълнуван.
    Тогава точно такъв си бил. Какъвто си се чувствал, такъв си бил. Не съм ли ти казвал, че чувството е езикът на душата?
    Хубаво, но не го разбирах точно по този начин.
    Добре, сега беше един по-добре разбиращ човек.
    Да, малко по-добре.
    Чу ли какво казах? Какво?
    Казах, че ти „беше" по-добре разбиращ човек.
    Какво си опитваш да ми кажеш тук?
    Казвам ти, че във всеки отделен момент от настоящето, от текущото сега, ти „беше", ти „си" нещо. И това, което чувстваш, ти казва какво беше, какво си, какво е твоето битие. Чувствата ти никога не лъжат. Не знаят как се прави това. Казват точно какъв си, какво е твоето битие във всеки момент. И можеш да промениш начина, по който се чувстваш, като промениш просто начина, по който съществуваш, по който се осъществява битието ти.
    Мога ли? Как да го направя?
    Можеш да избереш да „бъдеш", да съществуваш, по различен начин.
    Това не изглежда възможно. Чувствам се по начина, по който се чувствам. Нямам власт над него.
    Начинът, по който се чувстваш, е отговор на това как си, какво е битието ти. А над това имаш власт. Точно това ти казвам тук. „Битието" е място, където поставяш себе си, то не е отговор. „Да се чувстваш" е отговор, но „да бъдеш" не е. Чувствата ти са отговор на това, което си, на начина да съществуваш, но той не е отговор на нищо друго. Той е избор.
    Аз избирам да бъда това, което съм? Избираш. Наистина избираш.
    Но защо не го осъзнавам ясно? Струва ми се, че не го осъзнавам ясно.
    Мнозина не го правят. Защото повечето хора са забравили, че създават своята собствена действителност. Но да сте забравили, че правите това, не означава, че не го правите. То означава само, че не знаете какво правите.
    „Отче, прости им, защото те не знаят какво вършат."
    Точно така.
    Но ако не зная какво правя, как бих могъл да правя нещо друго, нещо различно?
    Сега вече ти действително знаеш какво правиш. Това беше и целта на целия този диалог. Дойдох тук, за да те събудя. Сега си събуден. Сега съзнаваш ясно всичко. Ясното осъзнаване е състояние на битието. Твоето „битие" сега е ясното осъзнаване. От това състояние на ясно осъзнаване, ти можеш да избереш всеки друг вид битие. Можеш да избереш да бъдеш мъдър или чудесен. Можеш да избереш да бъдеш състрадателен и разбиращ. Можеш да избереш да бъдеш търпелив и всеопрощаващ.
    Мога ли да избера просто да бъде щастлив?
    Да.
    Как? Как да го направя?
    Не го прави. Просто бъди такъв. Не се опитвай да се „правиш" на щастлив. Просто избери да „бъдеш" щастлив и всичко, което правиш, ще произлиза от това. Ще бъде породено от това. Битието ти - това как съществуваш, ще породи действията ти - това какво правиш. Винаги помни това.
    Но как мога да избера да бъда щастлив? Не е ли щастието нещо, което ни се случва? Искам да кажа, нали това, което съм, е последица от това, което се случва или пък ще се случи?
    Не! То е нещо, което ти избираш да бъдеш, като последица от това, което се случва или ще се случи. Ти избираш да бъдеш щастлив. Никога ли не си виждал двама, които реагират съвършено различно на една и съща поредица от събития и обстоятелства?

Виждал съм, то се знае. Това става, понеже събитията и обстоятелствата имат различно значение за всеки един от тях.
    Ти решаваш какво значение има нещо! Ти му придаваш едно или друго значение. Докато не решиш какво значение има нещо, то няма никакво значение. Помни това. Нищо само по себе си няма значение. Значението произтича от състоянието на битието.
    Ти си оня, който във всеки момент избира да бъде щастлив. Или избира да бъде тъжен. Или избира да бъде гневен, или успокоен, или всеопрощаващ, или просветлен, или какъвто и да било. Ти избираш. Ти. Нищо извън себе си. И избираш доста случайно.
    А сега ето ти голямата тайна. Ти можеш да избереш състоянието на битието си, начина, по който ще съществуваш, преди да се е случило нещо, точно както го правиш, след като нещо се случи. По този начин ти създаваш своето изживяване, вместо просто да го изпитваш.
    Всъщност ти правиш това точно сега. Всеки миг. Но можеш да го правиш несъзнателно. Можеш да бъдеш сомнамбул. Ако е тъй, време е да се събудиш.
    Но не можеш да бъдеш съвършено буден, докато мислиш. Да мислиш значи да бъдеш по друг начин в състояние на сън. Защото онова, за което мислиш, е илюзия. Това е в реда на нещата. Ти живееш в илюзорен свят, поставил си се там, тъй че трябва и да се замислиш за него. Но припомни си, че мисълта създава действителността, тъй че, ако си създал действителност, която не ти харесва, не се замисляй втори път за нея!
    „Нищо не е зло, освен ако мисленето го прави такова."

    Точно така.
    Тъй че от време на време би било добре напълно да спираш да мислиш. Да влизаш в досег с по-висша действителност. Да изхвръкваш вън от илюзията.
    Как мога да спра да мисля? Струва ми се, че винаги съм мислил. Мисля дори за това!
    Първо, остани тих и безмълвен. Между другото, забележи, че казах остани тих и безмълвен, а не казах мисли тихо и безмълвно.
    О, това е добре, много добре казано.
    Хубаво. А сега, като останеш безмълвен известно време, ще забележиш, че и мисленето ти малко забавя своя ход. Започва да къкри, да стихва. А сега започни за мислиш за какво мислиш.
    Какво пък е това?
    Чу Ме. Започни да мислиш накъде се запътват мислите ти. После ги спри да не отиват там. Съсредоточи се върху мислите си. Мисли за какво мислиш. Това е първата стъпка към Майсторството.
    Брей. Това издухва, изпразва съзнанието ми, взема ми ума.
    Точно така. Не, нямам предвид това...
    Да, точно това имаш предвид. Само че не го знаеш. То наистина издухва, изпразва съзнанието ти, взема ти ума. Как го казвате вие, хората? „Да духнем оттук! Да изпразним това свърталище"! Е добре, сега ти ще издухаш, ще изпразниш съзнанието си, ще си изгубиш ума. Това значи, че ще го напуснеш.
    И сега, като те видят в това състояние на безсъзнателност, хората могат да те попитат: „Да не си си изгубил ума? Да не си се сбогувал със сетивата си?" А ти можеш да им отвърнеш: „Да! Не е ли великолепно?" Защото умът ти е анализатор на данните, които влизат през сетивата. Сега ти си спрял да анализираш всички тези входящи данни. Спрял си да мислиш за тях. Вместо това започваш да мислиш за какво мислиш. Започваш да се съсредоточаваш върху мислите си, а скоро няма и въобще да се съсредоточаваш върху нищо.
    Как можеш да не се съсредоточаваш върху нищо?
    Съсредоточи се първо върху нещо отделно. Не можеш да започнеш да не се съсредоточаваш върху нищо, преди да си се съсредоточил върху нещо.
    Проблемът тук отчасти е в това, че умът почти винаги е съсредоточен върху много неща. През цялото време той получава входящи данни, идващи от стотици различни източници и анализира тези данни със скорост, по-голяма от скоростта на светлината, изпращайки ти информация за тебе самия и за онова, което се случва наоколо.
    За да не се съсредоточаваш върху нищо, най-напред трябва да спреш този умствен шум. Трябва да го поставиш под контрол, да го ограничиш и, в крайна сметка, да го елиминираш. Искаш да не се съсредоточаваш върху нищо, но първо трябва да се съсредоточиш върху нещо отделно, вместо да постигнеш целта си с един удар.
    Тъй че направи нещо просто. Можеш да започнеш с мъждукането на една свещ. Гледай свещта, гледай пламъка, виж какво ще забележиш в него, взри се дълбоко в него. Бъди с пламъка. Не мисли за него. Бъди с него.
    След малко очите ти ще поискат да се затворят. Ще натежат, ще се замъглят.
    Самохипноза ли е това?
    Опитай се да избягваш етикети. Виждаш ли? Правиш го отново. Мислиш за това. Анализираш го и искаш да му поставиш име. Мисленето за нещо те спира от това да бъдеш с него. Когато правиш това, не мисли за него. Просто бъди със своето изживяване.
    Добре.
    А сега, като усетиш, че ти се иска да затвориш очи, просто ги затвори. Не мисли за това. Просто ги остави сами да се затворят. Те ще го направят естествено, от само себе си, ако не се бориш да ги задържиш отворени.
    Сега вече ограничаваш входните пътища на сетивата си. Това е добре.
    А сега вслушай се в дишането си. Съсредоточи се върху дъха си. Вслушвай се особено във вдишването си. Вслушването в своето Аз ни пречи да се вслушваме в нещо Друго. Точно тогава идват великите идеи. Вслушвайки се в своето вдишване, ти се вслушваш във своето вдъхновение.
    О, Боже мой, как да го сторя? Как продължаваш да ме догонваш с неща от тоя род?
    Ш-ш-шт. Тихо. Спри да мислиш за това!
    А сега се съсредоточи върху своите вътрешни видения и представи. Защото щом веднъж те осени вдъхновение, то ще ти донесе и велико „вникване", „прозрение". Съсредоточи това прозрение в мястото по средата на челото си, точно над очите си.
    Тъй нареченото Трето Око?
    Да. Насочи вниманието си там. Дълбоко се взри там. Не се взирай, очаквайки да видиш нещо. Взри се в нищото, в нищото. Бъди с мрака. Не се мъчи да видиш нещо. Отпусни се и бъди доволен от мира в пустотата. Пустотата е нещо добро. Творчеството може да се осъществи само в празно пространство. Затова наслаждавай се на пустотата. Не чакай нищо повече, не искай нищо повече.
    А какво да правим с всички мисли, които продължават да изникват? Повечето хора са щастливи, ако успеят да останат и три секунди в пустота. Би ли могъл Ти да се заемеш със съпротивата на всички постоянни мисли, които непрекъснато възникват - особено у новака? Новаците са много объркани от въпроса защо трябва да заглушат съзнанието си и да постигнат нищото, за което Ти говориш. Това парче от тортата може да е добро за Тебе, но сигурно - не и за повечето от нас.
    Отново мислиш за това. Приканвам те да спреш да мислиш за това.
    Ако съзнанието ти се изпълва с мисли, само го гледай и приеми, че всичко е наред. Когато мислите изникват, просто отстъпи назад и наблюдавай как се случва това. Не мисли за него, само го отбележи. Не мисли за какво мислиш. Просто отстъпи назад и го отбележи. Не го преценявай. Не го оставяй да те разстройва, обърква и тревожи. Не започвай да си говориш сам за него, например: „Хубаво, ето че пак се почва! Всичко, до което съм стигнал, са мисли! Кога ли ще стигна до нищото?"
    Не можеш да стигнеш до нищото, като се оплакваш непрестанно, че вече не си там. Когато изникне една мисъл - някоя странична, външна, чужда мисъл, не за нещо определено, а без каквато и да било връзка с момента - само отбележи това. Отбележи това и го благослови, и го направи част от изживяването си. Не се застоявай при него. То е само част от минаващото шествие. Остави го да отмине. Прави същото със звуците и усещанията. Може би си забелязал, че никога не чуваш толкова много звуци, както когато се опитваш да се потопиш в пълна тишина. Може би си забелязал, че никога не ти е толкова трудно да се почувстваш удобно, както когато се опитваш да седнеш съвсем удобно. Само отбележи това. Отстъпи едно равнище назад и наблюдавай себе си, отбелязвайки това. Направи го част от своето преживяване. Но не се застоявай при него. То е част от минаващото шествие. Остави го да отмине.
    Като въпроса, който току-що зададе. Той е просто въпрос, който се е появил. Той е мисъл, която е изникнала. Той е част от минаващото шествие. Остави го да отмине. Не се опитвай да му отговориш, не се опитвай да го решаваш, не се опитвай да го проумееш. Просто го остави да бъде тук. Остави го да бъде част от минаващото шествие. После го остави да отмине. Отбележи, че нищо не трябва да правиш във връзка с него.
    В това ще намериш велик покой. Какво облекчение. Нищо да не искаш, нищо да не правиш, нищо да не бъдеш, освен това, което си точно сега.
    Да върви. Да бъде.
    Но продължавай да гледаш. Без тревога, без очакване. Просто..., продължавайки кроткото си наблюдение. Без да имаш нужда да видиш нещо..., готов да видиш всичко.
    И сега, като правиш това за пръв път, или за десети път, или може би за стотен или хиляден път, може би ще видиш как изглежда мъждукащ син пламък или танцуваща светлина. Тя може да се появи в припламвания най-напред, а после да се закрепи пред погледа ти. Остани с нея. Влез в нея. Ако усетиш, че твоето Аз се слива с нея, остави това да се случи.
    Ако това се случи, няма какво повече да ти бъде казано.
    Какъв е този син пламък, тази танцуваща светлина?
    Това си ти. Това е сърцевината на душата ти. То е онова, което те окръжава и преминава през тебе, онова, което си ти. Кажи на душата си: „Здравей!" Ето че, накрая, си я открил. Ето че, накрая, си я изживял.
    Ако се слееш с нея, ако станеш с нея Едно Цяло, ще изпиташ върховна пълнота на радост, която ще наречеш блаженство. Ще откриеш, че същността на душата ти е и Моята същност. Ще станеш едно цяло с Мене. Може би - само за миг. За частица от секундата. Но това ще е достатъчно. След него нищо друго няма да има значение, нищо вече няма да бъде същото и нищо във физическия свят няма да може да се мери с това. И точно тогава ще откриеш, че нямаш нужда от нищо и от никого извън себе си.
    Това изглежда донякъде ужасно. Искаш да кажеш, че никога вече няма да пожелая да бъда с някой друг? Че няма да пожелая да обичам никого, защото вероятно никой няма да ми даде онова, което съм намерил вътре в себе си?
    Не съм казал, че никога няма да обичаш никого и нищо извън себе си. Казах, че никога няма да имаш нужда от нещо или от някого извън себе си. И пак ще кажа, любовта и нуждата не са едно и също.
    Ако наистина си изживял вътрешното единение, което описах, последиците ще са точно обратното на това, от което се боиш. Далеч от нежеланието да бъдеш с когото и да било, ти ще искаш да бъдеш с всекиго - но сега, за пръв път, по съвършено различна причина.
    Няма вече да се стремиш да бъдеш с другите, за да получиш нещо от тях. Сега ще копнееш да им дадеш нещо. Защото ще искаш от сърце да споделиш с тях изживяването, което си намерил вътре в себе си - изживяването на Единение.
    Ще търсиш това изживяване на Единение с всекиго, защото ще знаеш, че то е истината за твоето битие и ще искаш да познаеш тази истина чрез свой собствен опит, собствено изживяване.
    Ето тогава ще станеш „опасен". Ще се влюбиш във всички.
    Да, и това е опасно, защото ние, човешките същества, сме създали живот, в който чувството на непрестанно Единение с всички ти носи неприятности.
    Но сега вече знаеш и причините, тъй че можеш да избегнеш всичко това.
    Да, разбира се, зная, че бедността, очакванията и ревността са могъщите сили, които могат да сложат край на любовта. И все пак не съм сигурен, че ще мога да ги отстраня от живота си, защото не съм сигурен, че зная формулата за това. Имам предвид, че едно е да кажеш: „Никога вече не прави това!", а друго - да кажеш: „Ето как ще стане!"
    Точно тук започва приятелството ти с Мене.
    Приятелството с Бога ти позволява да „узнаеш формулата" - не само формулата за освобождаване от бедността, очакванията и ревността, но и формулата за всичко в живота, мъдростта на годините. Приятелството ти с Мене ще ти позволи също така и да прилагаш на дело тази мъдрост; да я накараш да работи, да бъде действена, да ти помогне да живееш живота си. Едно е да знаеш, а друго - да използваш умело онова, което знаеш. Едно е да притежаваш знание, а друго - да притежаваш мъдрост.
    Мъдростта е приложено знание.

    Ще ти покажа как да прилагаш цялото знание, което съм ти дал. През цялото време ти показвам това. Но ще ти е по-лесно да ме чуеш, ако бъдем приятели. Тогава ще можем наистина да дадем тласък! Тогава ще можем наистина да полетим!
    Тук говорим за истинско приятелство с Бога. Не лъжеприятелство, не подобие-на-приятелство, не приятелство-с-частично-работно-време, а истинско, смислено, близко приятелство.
    Говоря ти, минавайки през стъпките, които ще ти помогнат да осъществиш това. Първите три стъпки са:
    1. Познай Бога.
    2. Довери се на Бога.
    3. Обичай Бога.

    А сега ще хвърлим поглед към Четвъртата Стъпка: Прегърни Бога.
    Прегърни Бога?
    Прегърни Бога. Приближи се до Бога. Ето за това говорим тук. Говорим за това как да се доближиш до Бога.
    Бих искал да го направя. Бих искал да бъда по-близо до Тебе. Само че не зная как да го направя.
    Ето че сега го правиш. Намираш много добър път към него. Като прекарваш в тишина, като прекарваш със своето Аз по няколко златни мига всеки ден. Точно с това можеш да започнеш най-успешно.
    Когато си със Своето Аз - със Своето Истинско Аз - ти си с Мен, защото Аз съм Едно Цяло с Твоето Аз и Твоето Аз е Едно Цяло с Мен.
    Както вече ти казах, не само един път води до това. Аз ти посочих един път, току-що ти описах един път, но пътищата са много. Не само по един път можеш да стигнеш до Своето Аз и не само един път води към Бога. Добре би било, ако всяка религия на света разбере това - и ако го проповядва.
    След като веднъж си намерил Своето Аз, може би ще пожелаеш да излезеш от Своето Аз и да сътвориш един по-нов свят. За да го направиш, докосни другите, както Твоето Аз трябваше да бъде докоснато. Гледай на другите, както според тебе би трябвало да се гледа на Твоето Аз.
    „Прави на другите това, което би искал да ти правят".
    Точно така. Прегърни другите, както се стремиш да прегърнеш Мене, защото, като прегръщаш другите, ти наистина прегръщаш Мене.
    Прегърни целия свят, защото целият свят прегръща този и това, което съм Аз.
    Не отхвърляй нищо и никого в света. Но докато си в света и светът е в тебе, помни, че ти си по-голям от него. Ти си неговият създател, защото ти си създал своята собствена действителност - и това е толкова сигурно, колкото и че я изживяваш чрез собствения си опит. Ти си едновременно и творецът, и творението, какъвто съм и Аз.
    Създаден съм „по Божи образ и подобие".
    Да. И във всеки отделен момент можеш да избереш дали да имаш преживяването на творец или на онова, което е било сътворено.
    Мога да избера дали да бъда „на този свят, но не от него."
    Учиш се, сине Мой. Възприемаш знанието, което ти давам, и го превръщаш в мъдрост. Защото мъдростта е приложено знание. Ти се превръщаш във вестоносец. Ние с тебе започваме да говорим в един глас.
    Да стане човек приятел с Тебе, наистина значи да стане приятел с всички хора, с всичко - с всяко обстоятелство или условие.
    Да.
    Ами ако съществува човек или условия, които предпочиташ занапред да не влияят на живота ти? Ами ако съществува човек или условия, които ти е трудно да обичаш, на които откриваш, че искаш да се противопоставиш, да ги отблъснеш?
    Онова, на което се противопоставяш, става по-упорито. Не забравяй това.
    И къде е решението тогава?
    В любовта.
    Любовта?
    Не съществува условие, обстоятелство или проблем, който любовта не може да реши. И това не значи, че ще оставиш да злоупотребяват с търпението ти. Вече сме го обсъждали. Значи само, че любовта - към самия себе си и към другите - винаги носи решението.
    Няма човек, когото любовта не може да излекува. Няма Душа, която любовта не може да спаси. Всъщност няма никакво спасяване, защото любовта и всяка душа са едно и също. И когато дадеш на нечия душа онова, което тя е всъщност, с твоя помощ тя се връща към себе си.
    Казах вече, че това правиш Ти за нас! И то се превърна в официално изявление за задачата на моята фондация. То ми хрумна, когато се опитвах да напиша официалното изявление за задачата й: „Да помогнем на хората да се върнат към самите себе си".
    Мислиш ли, че беше случайно? Предполагам, че вече би трябвало да го зная.
    Може би е така. Нищо не става случайно, нали?
    Нищо.
    Нито постъпването ми в радиото, нито отиването ми да живея на Юг, нито предложението, което получих - да работя в радиостанция само за черни, нито срещата ми с Джей Джексън в The Evening Capital. Всичко това е било съвършено неслучайно, нали?
    Да, така е.
    Мисля, че го разбрах, още когато се срещнахме за пръв път с Джей. Струваше ми се, че в това, което ще се случи между нас, има нещо предопределено. Не мога да го обясня; то е само усещането, което имах от мига, когато стъпих в кабинета му. Бях нервен, да, защото отчаяно се нуждаех от работа. Но щом седнах, веднага усетих, че нещата ще се оправят.
    Джей беше чудесен човек. Като го опознах, намерих, че е отзивчив, разбиращ човешката участ, невероятно дружелюбен, а преди всичко - мил и човечен. Всички го обичаха.
    А и Джей виждаше у всекиго положителното. Даваше всекиму възможност да се прояви. После втора, трета. Да работиш за него беше мечта. Направиш ли нещо хубаво, няма да го изпусне. Веднага ще получиш бележка от него: Добре си написал за бюджета или: Пак: интервю с монахинята - НАПРАВО ВЕЛИКОЛЕПНО ! Тези бележчици излитаха от бюрото му като вихрушка; можеше да се намерят навсякъде из новинарския отдел, при това - всеки ден.
    Обичах Джей и не можех да повярвам, когато умря толкова млад.
    Предполагам, че беше в средата на 40-те си години, и имаше някакви проблеми със стомаха. Или може би беше нещо много по-сериозно, не знам. Единственото, което знам, е, че докато работех до него през последните месеци, той не ядеше нищо, освен каша. Това беше единственото, което можеше да яде.
    Тогава бяхме в The Anne Arundel Times. The Evening Capital беше продаден и Джей, заедно с баща си и брат си, беше купил друг малък вестник и го превърна в седмичник, обслужващ цялата община Ан Арундел. (Анаполис беше седалището на общината.) Още работех в Capital, когато Джей ми звънна и ми предложи длъжността главен редактор в Тimes. Нужни ми бяха само две секунди, за да взема решение.
    Бях получил либерално възпитание в първия вестник, но научих още повече във втория. Много по-малко издание, с малоброен екип, той изискваше всяка седмица подготовка на ръка. Научих как се прави художествено оформление и как се лепят материали.
    Бях също така и фотограф на вестника (трябваше бързо да науча как да боравя с фотоапарат и дори - как да работя в тъмната стая), и негов водещ (всъщност единствен) репортер. Научих добре и как се работи под натиска на безмилостните срокове, в които трябва да бъдат предавани всички вестникарски публикации.
    Надявам се тук да „узнаете", че аз открих у себе си способности, за чието съществуване дори не бях и подозирал. Открих и че мога да предизвиквам тези способности, само като се насиля да го направя. За мен това беше голямо откритие. Беше голяма вест. Напомняне, пратено От Върха. Бог ми казваше нещо, което открай време бях използвал, без да си давам сметка за това: животът започва в края на пространството, където си се чувствал удобно.
    Казвал съм го вече и пак ще го кажа. Не се бойте да се п-р-о-т-е-г-н-е-т-е. Да стигнете по-високо от онова, което ви се вижда достъпно. Най-напред може да ви изглежда страшно, но после ще започне да ви носи радост и удоволствие.
    Колкото до мене, аз го обикнах. Процъфтявах под лъчите му. Никога не ми беше достатъчно. Исках още и още. И Джей го знаеше. Видя го и разшири пределите му у мене. В тези граници често се чувствах скован от своята несигурност, но Джей знаеше от какъв материал съм направен. Той ми помогна да се върна към себе си. Всички Майстори го правят и правейки го, дават най-голямата си благословия.
    Разцъфнах под настойничеството на Джей, под твърдото му, но доброжелателно ръководство и неговия пътеводен принцип: „Нищо не е невъзможно!" Всъщност аз скоро го усвоих, превърнах го в свой. Той добре прилягаше на онова, на което ме беше учил баща ми: „Можеш всичко, за което се заловиш умно и сърцато!". Или, както го изразяваше майка ми: „Където има воля, там има и път!"
    Както вече казах, бях поразен, когато Джей почина толкова млад. Не мислех, че толкова добър човек трябва да си отиде толкова рано.
    Беше свършил своето.
    Знам. Само че тогава не го разбирах. Бях объркан, наранен. Ако това е отплатата за добрите хора, какъв е смисълът на всичко? Дотам стигаше мисленето ми. В онези дни не бях дори и сигурен, че съществува нещо като „след това". Не знаех дали съществува живот след смъртта. Смъртта на Джей ме порази. Накара ме здраво да се замисля над този въпрос.
    Намери ли отговор?
    Да. Получих отговора в деня, когато погребахме Джей.
    И как се случи това?
    Сам Джей ми даде отговора. С две думи. На гробището. Със собствения си глас.
Категория: Приятелство с Бога | Добавил: Бонд (15.04.2009)
Разгледан: 981 | Рейтинг: 5.0/1
Коментари: 0
Коментари могат да добавят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
   3.235.172.213          Понеделник          25.05.2020, 15:52