Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог      Чакри      Съновник      Психология      RSS
Бутон за дарения чрез BITCOIN

Please Donate To Bitcoin Address: [[address]]

Donation of [[value]] BTC Received. Thank You.
[[error]]

Бутон за дарения чрез PayPal





Начало  Регистрация  Вход


Хороскопи
Любовен en
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любов
Тя и Той


Книги
The Arcturians
Нумерология en
Приказки
Супер Игри
Вампиризъм
Музика | Филми
Таро | Свежо
Lifestyle (2) (3)
(4) (5) (6) (7)
Business, Careers
(2) (3) (4) (5)



15:45
25.05.2020
Понеделник
3.235.172.213


Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!
 Дар » Нийл Доналд Уолш » Приятелство с Бога

Разговори с Бога 1 [22]Разговори с Бога 2 [22]Разговори с Бога 3 [23]Мигове на Благодат [22]
Разговори с Бога за младите [10]Приятелство с Бога [22]У дома с Бога [40]Общуване с Бога [32]
Идеите на Разговори с Бога в живота [17]По-щастлив от Бог [12]

10. Използвай Бога

Гробището може би е мястото, където най-малко очакваш да намериш просветление, но аз го намерих точно там. Поне - част от него.
    Бях се запътил към черквата „Света Ана", където щеше да е службата за погребението на Джей, но стигнах късно и заварих почти всички места заети. Сигурно се беше стекъл половината град, и не знам защо се чувствах някак си не на място сред всички тези скърбящи хора. Допускам, че съм търсел момент на лично съприкосновение, в който да остана насаме с него. Бях загубил много добър приятел. Бяхме станали такива. Беше ми като по-голям брат.
    Излязох от черквата и реших, че трябва да „отслужа личната си служба" в памет на Джей, моето самостоятелно сбогуване с него на гроба му по-късно през същия ден. След два часа, когато предполагах, че всички са били на гроба му и са си отишли, се запътих към гробището „Света Ана". Предположението ми се оказа вярно. Там нямаше никого. Тръгнах да търся гроба на Джей, за да му кажа своето сбогом. Само че не можах да намеря неговия гроб. Никъде. Огледах една след друга редиците с надгробни камъни, но никъде не видях ЕЛМЕР (ДЖЕЙ) ДЖЕКСЪН - младши. Върнах се и огледах навсякъде отново. Нищо.
    Чувствах се все по-разстроен. Може би е трябвало все пак да остана с другите на погребалната служба. Да не би пък да съм сбъркал гробището? Да не би да търся гроба на друго място? Исках наистина да се сбогувам с Джей. Стремях се наистина към този момент. А сега започваше и да ми се вие свят. Беше излязъл вятър и изглеждаше като че ли ще се разрази буря. Хайде, Джей, викнах на ум, къде си.
    Знаете как, докато сте спрели на светофара и искате светлините да се сменят, а те не се сменят, викате наум: Хайде, сменяйте се, по дяволите. Точно това правех и сега. Не че очаквате наистина светлините да се сменят, точно сега, точно тук, в момента. И не че очаквате наистина да получите отговор на едно гробище. (Всъщност, по-скоро не го очаквате.)
    Добре де, аз го очаквах. И дъхът ми секна от страх.
    Ей тук.
    Това беше всичко, което каза той. Но това беше неговият глас, гласът на Джей, отчетлив и ясен като камбана. Идеше точно иззад гърба ми и ме накара да се обърна толкова рязко, че краката ми щяха да излязат из обувките.
    Нямаше никого. Нищо.
    Можех да се закълна, че съм чул Джей.
    После го чух отново.
    Ей тук.
    Този път долетя по-отдалече, от посока, към която не гледах, но отвисоко, от едно малко хълмче. Мраз пробягна по гърба ми. Беше гласът на Джей. Ничий глас не звучеше като гласа на Джей. Беше Джей.
    Но тук наоколо нямаше никого. Тогава си помислих, че може би някой гробищен пазач се скита наоколо. Може би ме е видял да се оглеждам и е предположил, че търся някой новоизкопан гроб. Може би беше някой, чийто глас наистина силно напомняше гласа на Джей.
    Но тук наоколо просто нямаше никого. Искаше ми се наистина да видя някого наоколо. Наистина ми се искаше. Защото гласът не беше нещо, което си представях. Бях го чул - тъй силно и ясно, както след миг чувах сърцебиенето си.
    Завтекох се към хълмчето. Може би, помислих си, там долу, от другата страна, има някой и просто оттук не мога да го видя. На върха на хълмчето намерих място, от което всичко се виждаше най-добре, и се огледах наоколо.
    Никой.
    После отново чух гласа - сега вече по-мек, с тихичко изговорени думи, сякаш Джей беше точно зад гърба ми.
    Ей тук.
    Обърнах се, този път бавно. Бях уплашен. Признавам си. Но скоро уплахата се превърна в удивление. Надгробният камък на Джей беше точно пред мене. Стоях на гроба му.
    Скочих от тази купчина пръст на земята, сякаш бях стъпил върху алигатор. Прррощавввааай, му се извиних. Не знам на кого си мислех, че говоря.
    Да, говорех. Говорех на Джей. Вече знаех, че е тук. Знаех, че е преживял „смъртта" си и че ме е повикал на гроба си за един последен, личен миг на сбогуване.
    Очите ми се напълниха със сълзи. Седнах на земята и известно време останах неподвижен, гледайки със затаен дъх името на Джей, прясно издялано върху мрамора. Почаках го да каже още нещо. Той не го стори.
    „Добре", казах след малко, „как се чувстваш като мъртъв?"
    Опитвах се да се разведря, да ми просветне. Вместо това видях светкавица да проблясва в далечината. Приближаваше се буря.
    „Слушай, Джей", казах наум, „искам да ти благодаря за всичко, което направи за мене, за всичко, което беше и си за всеки от нас. Ти беше истински вдъхновител за толкова много хора. Ти докосна тъй мило и грижовно живота на мнозина. Исках само да ти благодаря. Ще ми липсваш, Джей."
    Започнах тихичко да хлипам. Тогава получих последната вест от Джей. Този път тя не беше облечена в думи. Беше просто само усещане. Усещане, което с обич се рееше над мене, сякаш някой сложи наметка на раменете ми и кротко ми стисна ръцете.
    Не мога да го опиша по-нататък. Нямам думи. Не намирам думи. Но просто знаех, че с Джей всичко ще бъде наред, че вече е наред, че и с мене всичко ще бъде наред. Разбрах и че точно тогава, в момента, всичко е съвършено. То е тъй, както би трябвало да бъде.
    Изправих се. „Добре, Джей, разбрах всичко", усмихнах му се, „Нищо не е невъзможно."
    Бих могъл да се закълна, че като се обърнах и тръгнах обратно надолу, слизайки от хълмчето, дочух тих, добродушен смях.
    Вие двамата сте преживели един чудесен миг там заедно. Благодаря ти.
    Той беше там, нали? Чух го, нали? И той ме чу.
    Да.
    Има живот след смъртта, нали?
    Животът е вечен. Смърт не съществува.
    Прощавай, че зададох този въпрос. Би трябвало от днес нататък никога да не се съмнявам в това.
    Никога?
    Никога. Един истински Майстор като Буда, Майстор като Кришна, като Исус, никога не се съмнява.
    Ами какво ще кажеш за: „Татко, защо си ме изоставил...?"
    Е, хубаво, това е било... Не зная. Не зная какво е било това.
    Съмнение, сине Мой. Това беше съмнение. Макар и само за миг, макар и само за секунда. Тъй че, знай, приятелю Мой: всеки Майстор се озовава в своята Гетсиманска Градина. Там задава въпросите, които всеки Майстор задава. Може ли всичко това да бъде вярно? Не съм ли си го измислил? Наистина ли Божията воля е да изпия тази чаша? Или тя би могла да мине край устните ми?
    Понякога ме спохождат някои от тези въпроси, но се срамувам да си го призная.
    За тебе би било по-лесно, зная, точно сега да не говориш с Мене. По-лесно би ти било в много насоки. Би могъл да се отървеш от всичко туй, да го изоставиш - цялата тази отговорност, която си поел - да донесеш едно послание до човешкия род и да помогнеш да бъде променен светът; цялото това обществено внимание, което привлече към себе си, което постави живота ти под светлината на прожекторите.
    Но виждам, че волята ти е да продължиш. Волята ти е всичко, което се появява в живота ти, да се появи. Всички събития в живота ти те доведоха до този миг.
    Ти получи всичко необходимо, за да се подготвиш за задачата, която днес си си поставил.
    Дадени ти бяха съвършеният баща и съвършената майка, които да те подготвят за тази задача; съвършените условия в семейството и съвършеното детство.
    Дадени ти бяха редица способности за общуване и благоприятната възможност да развиеш тези способности. Поставен беше на най-подходящото място в най-подходящото време и други бяха поставени там около тебе по най-подходящия начин.
    Ето защо ти срещна Джей Джексън, ето защо той оказа толкова дълбоко влияние върху тебе. Ето защо ти поработи сред Черните в Балтимор, сред бели южняци, сред родени в Африка, сред хора от Еквадор. Ето защо си се свързал в приятелство и съдържателни разговори с потиснати и изплашени хора, които нямат нищо, живеят в тоталитарните режими на чужди страни, както и със световноизвестни филмови и телевизионни звезди и политически лидери, които имат всичко и живеят в своята собствена страна.
    Нищо в живота ти не се е появило и не е станало случайно. То, всичко това, е било предопределено, за да можеш да изживееш онова, което избереш да изживееш, а сега - за да можеш да изживееш най-величествената проява на най-възвишеното прозрение, което някога си имал на това Кой Си Ти.
    Предполагам тогава, че по същия начин се е стигнало и до срещата ми с Джо Алтън.
    Предположението ти е вярно.
    Ти знаеше, че един ден ще ми е нужно да зная всичко във връзка с политическия живот, та ако трябва да предам Твоето послание на нацията, а всъщност - и на света, да го предам по подходящ, действен начин.
    Ти беше оня, който знаеше това. Винаги си знаел, че искаш да донесеш нова надежда на света. Затова, прониквайки дълбоко в проблема, много добре си разбирал, че политиката и религията са две области, в които трябва да настъпят промени, ако трябва да се роди, а още повече - да се укрепи една нова надежда.
    Винаги съм се интересувал от политика, още от дните, когато бях дете. Случило ми се е просто (хм) да имам баща, който през по-голямата част от живота си беше потопен в местната политика. Работеше, подкрепяйки кандидати за различни изборни длъжности, затова искаше да е сигурен, че познава всички, заемащи отговорни постове във властта. Така домът ни винаги беше пълен със съдии и членове на градския съвет, с местни политикани, с капитани, командири на полицейски и избирателни райони, много от които редовно играеха карти с баща ми.
    Като пристигнах в Анаполис, първата ми работа беше да се запозная с Джо Гришъм, кмета, и с Джо Алтън, общинския шериф. Тъй като работех за местната радиостанция, бях приет и за член на „работещата преса". Така ми беше малко по-лесно да се срещам с тези хора. Имах и нещичко, което можех да им предложа - малко ефирно време никога няма да навреди на някой политик - а аз давах достатъчно и на двамата, носещи името „Джо".
    Скоро след като го срещнах, Джо Алтън се кандидатира за Щатския Сенат, като представител на нашия избирателен район, и спечели. Аз страхотно харесвах Джо; всички го харесваха. Той беше избран с голямо мнозинство и когато някои граждани на общината Ан Арундел предявиха към правителството искане за някои придобивки, го накараха да оглави движението им. Взех участие в предизборната кампанията и след победата си в изборите за местно управление Джо Алтън оглави административното ръководство на общината Ан Арундел.
    Няколко години по-късно се върнах в Анаполис в The Anne Arundel Times. Един ден Джо Алтън ми се обади.
    Той харесваше начина, по който отразявах дейността на общинската администрация, и сега, кандидатирал се за следващ мандат като неин ръководител, имаше нужда от сътрудник за връзки с пресата. Но на телефонното обаждане не съм отговорил аз. Отговорил Джей.
    Предполагам, че Джо Алтън не е искал да обиди собствениците на местния седмичник и решил, че е по-добре да попита, преди да ми предложи работа. Един след обяд, три-четири месеца преди смъртта си, Джей влезе в кабинета ми и каза: „Твоят приятел Джо иска да започнеш работа за неговата предизборна кампания."
    Сърцето ми подскочи от радост. Винаги са ми били давани такива невероятни възможности. Винаги са ми падали в скута. Джей видя вълнението ми. „Предполагам, че ще отидеш, а?"
    Не исках да го разочаровам. „Няма да те напусна, ако наистина имаш нужда от мене", казах. „Ти си се отнасял великолепно към мене и съм ти задължен."
    „Не, не си", поправи ме Джей. „Задължен си на себе си. Винаги помни това. Ако можеш да получиш нещо, без да причиниш някому вреда, си задължен да го поискаш. Разчиствай си бюрото и да те няма!" „Веднага ли?"
    „Защо не? Виждам накъде те тегли сърцето и няма смисъл да те държа тук и да броя дните, докато отидеш там. Тъй че, тръгвай."
    Джей ми подаде ръка и аз я стиснах. „Радвах се на всичко това", усмихна се той. „Неопитен репортер стана главен редактор. Това беше за тебе почти невероятно пътешествие."
    „Да."
    „Ние също направихме невероятно пътешествие. Благодаря, че ни взе със себе си."
    „Не, аз благодаря, че ме взехте със себе си", казах със свито гърло. „Благодаря ти, че ми даде тази възможност. Никога няма да забравя това. Не зная как ще мога някога да ти се отплатя."
    „Аз зная," каза Джей.
    „Как?"
    „Направи добро другиму."
    Туй то. Как можех да напусна тоя човек? Как можех да напусна вестника? Джей видя израза на лицето ми. „Не си го и помисляй," рече той. „Опаковай си багажа и изчезвай."
    После излезе. Ей тъй. От кабинета ми и през вратата - навън, на улицата. Но като си тръгваше, подхвърли през рамо: „Никога не поглеждай назад, приятелю. Никога не поглеждай назад."
    Така го видях за последен път.
    Той ти даде добър съвет.
    Наистина ли? Никога ли не трябва да поглеждаме назад? Няма нищо да спечелим, ако поглеждаме назад?
    Той имаше предвид „Не се отгатва втори път, не се търси под вола теле". Върви напред без отгатване втори път, без пътешествия на вината, без колебание. Животът ти е пред тебе, а не зад гърба ти. Каквото си сторил, сторил. Не можеш да го промениш. Но можеш да се движиш напред.
    Да, но не е ли в реда на нещата да съжаляваш за нещо?
    Да, докато не смесваш чувството на съжаление с чувството за вина. Те не са едно и също. Да изразиш съжаление означава да обявиш, че не си показал своята най-висша представа за това кой си ти. Да изпиташ вина означава да решиш, че никога вече не ще бъдеш достоен да направиш това.
    Твоето общество и твоята религия те учат, че вината изисква да бъдеш наказан без надежда за възстановяване на доброто ти име. Но ето какво ще ти кажа: целта на живота е да пресътворяваш себе си наново във всеки миг в следващата най-величествена проява на най-възвишеното прозрение, което някога си имал за това Кой Си Ти.
    Затова аз се присъединих към тебе като сътворец, виждайки накъде си се запътил, виждайки пътя, който си си предначертал, и давайки ти инструментите, за да преживееш точно това, което имаш нужда да преживееш, за да сътвориш точно това, което имаш нужда да сътвориш. Всичко това предизвикахме заедно ние двамата, ти и Аз.
    По чия „воля" тогава се случи то?
    Ще ти кажа - по Божествена Воля. Винаги помни това.
    Волята - твоя и Моя - е Божествената воля.
    О, човече, това е чудесно. Чудо на чудесата! Това казва всичко, нали? То обединява всичко. Знаеш как да го направиш. Знаеш как да обединиш всичко в десет думи, че и в по-малко. Това е различен начин да се каже нещо, което Ти беше казал в Разговори с Бога: „Твоята воля за Мене е и Моята воля за тебе."
    Да.
    Но преди ти каза нещо, което ме порази. Ти каза, че аз просто „използвам" Бога, за да осъществя живота си. Това някак си не звучи правилно. Имам предвид, не чувствам, че трябва да имам такъв вид приятелство с Тебе.
    Защо не?
    Не зная точно. Но тук се намесват някои неща, на които са ме учили: тук съм, за да служа на Бога. Когато бях в Началното училище „Св. Лауренс" в Милуоки и наистина мислех, че ще постъпя в семинарията, монахините ми казваха, че Бог ме използва, за да служа на Божиите цели. Никога не стана дума, че аз мога да използвам Бога, за да служи на моите цели.
    Но Аз бих желал да бъде точно така. Така ли? Това ли би желал? Да.
    Ти искаш да Те използваме? Не сме ли тук, за да ни използваш Ти?
    Част от проблема за разбирането на това, за правилното разбиране на това, е да стане ясно, че този разговор е изграден върху парадигмата, образеца, модела на разграничението, разделението. Това означава, че двамата с тебе - ти и Аз - разговаряме, сякаш по някакъв начин сме разграничени, разделени един от друг. Така, разбира се, мисли и по-голямата част от човешкия род. Повечето хора си представят, че такава трябва да бъде връзката им с Бога. Тъй че може би ще се окаже полезно да поприказваме в рамките на тази парадигма - за това дали тя позволява по-голямо разбирателство. Трябва да отбележа обаче, че тук говорим за нещо въображаемо, за илюзия, а не за нещо действително, не за онова, което съществува.
    Разбирам. Съгласен съм, че бихме спечелили, ако поговорим с езика на въображението за живота вътре във „въображаемия свят". Наясно съм с това, че целият живот на Земята е въображаем. Сега знам и често дълбоко изживявам Крайната Действителност на Единението с Тебе, с всичко и всички. Но понякога е полезно да се обсъдят нещата в рамките на моето - и на мнозина други - по-ограничено разбиране за нещата. Говорейки в тези рамки, нима ние не сме тук, за да бъдем използвани от Тебе?
    Ако бяхте тук, за да бъдете използвани от Мене, защо светът е такъв, какъвто е? Възможно ли е да съм си поставил такава цел? Или е възможно вие да сте си поставили такава цел! Казвам ви: това е вторичното, не първичното.
    Светът около вас е точно такъв, какъвто вие сте си поставили за цел да бъде.
    Ще го повторя още веднъж, защото съществува възможност да сте го пропуснали. Казах: Светът около вас е точно такъв, какъвто сте си поставили за цел да бъде.
    Какъвто сте си представяли и сте възнамерявали да видите света около себе си, такъв и ще го видите. Какъвто сте си представяли и сте възнамерявали да бъде животът ви, такъв и ще го видите.
    Ако сте били използвани от Мене за Моите цели (както това се вмества в рамките на вашето ограничено разбиране), Аз би трябвало да бъда един твърде неуспял Бог. Би изглеждало, че не съм направил нищо! Дори използвайки те за Мой Вестоносец и помощник, дори изпращайки на Земята Моя единствен и възлюблен Син (както мнозина от вас биха го разбрали), Аз бих бил неспособен да обърна прилива, да променя хода на събитията, да сътворя света на своите желания. Възможно ли е Моята цел да е била сътворяването на света такъв, какъвто е? Разбира се, че не... освен... ако Моята цел е била вие да сътворите света какъвто си изберете да бъде. В този случай вие щяхте да послужите на моята цел и Аз щях да съм ви „използвал".
    Но и вие също щяхте да сте Ме „използвали", защото само чрез творческата сила, която живее у вас - сила, дадена ви от Мене - щяхте да бъдете способни да сътворите света на своите сънища и мечти. Това ли е светът на моите сънища и мечти?
    Ако не си мечтал за него, той не би могъл да съществува.
    През много дни той изглежда като свят на моите най-страшни кошмари.
    Кошмарите също са сънища. Особен вид сънища.
    Как мога да се отърва от тях?
    Промени мисленето си за онова, което съдържат представите ти за света. Това е част от същия процес, за който вече стана дума. Мисли за какво ще мислиш. Мисли за нещата, които са хубави и чудесни. Мисли за миговете на величие, гледките на слава, израза на любов.
    „Потърси най-напред Небесното Царство и всичко друго ще получиш като добавка".
    Точно така. И да използвам Тебе, да използвам Бога в този процес?
    Бог е този процес. Това, което съм Аз, е този процес. Този процес ти наричаш Живот. Не можеш Да не Ме използваш. Можеш само да не знаеш, че го правиш. Но ако Ме използваш съзнателно, ако Ме използваш с пълна яснота за това и с намерение да го направиш, всички неща ще се променят.
    Това е Петата Стъпка в създаването на приятелство с Бога.
    Използвай Бога.
    Кажи ми, моля Те, как да го сторя. Толкова странно ми изглежда да мисля за него и да си служа с подобни изрази. Нужна ми е Твоята помощ, за да разбера какво означава да използвам Бога.
    То означава да използваш всички инструменти и дарби, които съм ти дал.
    Дарбата да притежаваш градивна енергия, която ти позволява да създаваш своята действителност и да сътворяваш преживяванията си и опита си чрез своите мисли, думи и дела.
    Дарбата на кротка мъдрост, която ти позволява да познаеш истината във времена, когато би било добре да не съдиш, изхождайки от видимото, от привидността.
    И дарбата на чиста любов, която ти позволява да благославяш другите и да ги приемаш без условия, зачитайки свободата им да правят своя собствен избор и да живеят съобразно с него и давайки на твоето Божествено Аз свободата да прави същото. Така ти, както и всеки друг, ще можеш да пресътвориш своето Аз в следващата най-величествена проява на най-възвишеното си прозрение за това Кой Си Ти.
    Казвам ти, казвам ви, във Вселената има една Божествена Сила и съставните й части са: творческа енергия, кротка мъдрост, чиста любов.
    Когато използвате Бога, вие просто използвате тази Божествена Сила.
    „Нека силата бъде с тебе".
    Точно така. Да не мислиш, че Джордж Лукас стигна до това случайно? Да не си представяш, че тази идея изникна нейде във въздуха? Ще ти кажа, Аз вдъхнових Джордж да стигне до тези думи и стоящата зад тях идея, точно както те вдъхновявам сега да стигнеш тук до тези думи и тази идея.
    Тъй че тръгвай сега и направи онова, което си възложил на Своето Аз да направи. Промени света „чрез силата".
    И Ме използвай. Използвай Ме през цялото време, ежедневно. И в най-мрачните, и в бляскавите си часове, и в миговете си на страх, и в миговете си на смелост, и във възходите, и в паденията си, и във върховете, и в падините си.
    Казвам ти, ще попадаш и в едните, и в другите. Вече ти се е случвало да се срещаш с всички тях. Всичко си има своя час, идва време за всяка цел и задача под небето.
    Време да се родиш и време да умреш;
    време да садиш и време да събираш плода от посаденото;
    време да убиваш и време да лекуваш;
    време да рушиш и време да градиш;
    време да плачеш и време да се смееш;
    време да оплакваш мъртвите и време да танцуваш;
    време да хвърляш камъни и време да събираш камъни;
    време да прегърнеш и време да се освободиш от прегръдката;
    време да търсиш и време да губиш;
    време да задържиш и време да захвърлиш;
    време да откъсваш и време да сееш;
    време да мълчиш и време да говориш;
    време да обичаш и време да мразиш;
    време за война и време за мир.
    За какво е време сега? Туй е въпросът. Какво време избираш да бъде сега? Идвало ти е времето за всяко от тези неща и сега ти е дошло времето да избереш кое време искаш да изживееш този път, в сегашното, в „това време"!
    Защото всичко, което някога се е случвало, се случва сега и всичко, което някога ще се случи, се случва точно сега. Този е вечният миг, времето за твоето ново решение.
    Светът те очаква, тебе и твоето решение. Той ще постави на място онова, което ти поставяш на място в битието си. Ти ще поставиш на място в битието си онова, което си в своето битие.
    Ето, така се движат нещата. Ето, така стоят нещата. И сега вече е време да се събудиш за тази истина. Тръгвай напред и разпространявай това послание из целия свят: времето на твоето освобождение и на изказването ти пред обществото е дошло. Защото ти си ме молил: „И освободи ни от всяко зло" и Аз сега отново го правя тук с това послание. И отново протягам ръка за приятелство.
    Приятелство с Бога.
    Аз съм тук за тебе, винаги.
    По Всякакъв Начин.
Категория: Приятелство с Бога | Добавил: Бонд (13.04.2009)
Разгледан: 855 | Рейтинг: 5.0/1
Коментари: 0
Коментари могат да добавят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
   3.235.172.213          Понеделник          25.05.2020, 15:45