Като направя крачка назад и се отдалеча достатъчно, за да обгърна с един поглед
цялата картина, за да видя в цялата й прелест сложната и нежна тъкан на своя
живот, преизпълвам се с благодарност.
Това е последната стъпка, Седмата
Стъпка в създаването на приятелство с Бога:
Благодари на Бога.
Това е стъпка, направена почти от само себе си. Появява се естествено, следва
естествено, щом си направил другите Стъпки - от Първата до Шестата.
През
целия си живот ти не си познал Бога такъв, какъвто Бог е в действителност. Сега
можеш да Го познаеш.
През целия си живот не си се доверявал на Бога тъй,
както би желал и би могъл. Сега можеш да Му се довериш.
През целия си
живот не си обичал Бога тъй, както би желал. Сега можеш да Го обичаш.
През целия си живот не си прегръщал Бога с близост, която да Го направи част от
твоето преживяване, от твоя жизнен опит. Сега можеш да Го прегърнеш.
През
целия си живот не си използвал Бога тъй, както би използвал най-добрия си
приятел. Сега можеш да Го използваш.
През целия си живот не си помагал
съзнателно на Бога, защото не си знаел, че Бог иска да Му помогнеш, а дори и да
си знаел това, не си знаел как да Му помогнеш. Сега можеш да Му помогнеш.
Не е твоя грешка, че не си познал Бога. Как можеш да познаеш едно нещо, когато
всеки ти говори за друго?
Не е твоя грешка, че не си се доверил на Бога.
Как можеш да се довериш на някого, когото не познаваш?
Не е твоя грешка,
че не си обичал Бога. Как можеш да обичаш някого, комуто не се доверяваш?
Не е твоя грешка, че не си прегърнал Бога. Как можеш да прегърнеш някого, когото
не обичаш?
Не е твоя грешка, че не си използвал Бога. Как можеш да
използваш някого, на когото не държиш и когото не тачиш?
Не е твоя
грешка, че не си помогнал на Бога. Как можеш да помогнеш с нещо, което считаш за
безполезно?
И не е твоя грешка, че не си благодарил на Бога. Как можеш да
благодариш за нещо, на което не може да се помогне?
Но днес е нов ден.
Сега е ново време. И ти имаш нов избор. Изборът да създадеш наново своята лична
връзка с Мене. Изборът да изживееш накрая приятелство с Бога.
Всеки на
света иска това. Поне всеки, който вярва в Бога. През целия си живот сме се
опитвали да имаме приятелство с Тебе. Опитвали сме се да Ти се харесаме, да не
Те обидим, да Те намерим такъв, какъвто си в действителност, да бъдем намерени
от Тебе - опитвали сме всичко. Но не сме следвали тези Седем Стъпки. Поне аз - с
положителност не съм ги следвал. Не тъй, както Ти си ги изложил тук. Тъй че,
благодаря Ти. Но мога ли да Ти задам един въпрос?
Разбира се.
Защо
е необходима благодарността? Защо е тъй важно да Ти благодарим? Защо това е една
от Седемте Стъпки? Нима си Бог с такова его, че ако не Ти покажем благодарността
си, ще ни отнемеш всички блага?
Обратно, Аз съм Бог с такава обич, че,
като ми покажете благодарността си, ще получите всички блага.
Това
звучи като обратен начин, да кажеш същото. Длъжен съм да покажа благодарността
си, за да получа блага.
Не си длъжен, това не е изискване. Мнозина, които
ни най-малко не изглеждат благодарни, се ползват от добрината Ми.
Добре,
това напълно ме обърка.
Благодарността не е нещо, което Аз изисквам. Тя
не е мехлем за егото, грес за спирачките, смазка за колелата. Тя не е средство
да спечелиш бъдещото благоволение на Бога. Животът ти изпраща блага, независимо
от това дали си благодарен или не. Но когато изразиш благодарността си, животът
ти ги изпраща по-бързо. Защото благодарността е състояние на битието.
Спомняш ли си, че бях казал: „Мисленето е най-бавният метод на
сътворяване"!
Да. И това съвсем ме изненада.
А не би трябвало.
Ти упражняваш всички важни функции на тялото си, без да мислиш за тях. Не
мислиш, че трябва да мигнеш с очи, да си поемеш дъх, да накараш сърцето си да
бие. Нито пък - да се изпотиш, да кажеш „Ох!". Тези неща просто се случват,
защото си човешко същество. Имаш човешко битие. Тоест, съществуваш като
човек и имаш свое битие.
Да, спомням си. Ти беше казал, че някои
жизнени функции и изживявания са създадени да протичат от само себе си, без
никакво усилие, на равнище, наречено подсъзнателно. Там ли творим най-ефективно?
Не. Най-ефективно и най-бързо творите не с подсъзнанието, а с върховното
съзнание.
Върховно съзнание наричаме равнището на жизнен опит,
изживяване, достигано, когато подсъзнанието, съзнанието и свръхсъзнанието се
превръщат в Едно Цяло - и достигат съвършенство. Това е място над мислите. Това
е истинското състояние на битието ти и това истинско състояние изразява Кой Си
Ти Всъщност. То е невъзмутимо, непоклатимо, неподвижно и незасегнато от мислите
ти. Първопричината не е в мисленето. Тя е в Истинското Битие.
Сега ние
изследваме, много задълбочено, най-сложното езотерично разбиране. Тук разликите,
нюансите, стават съвсем крехки, нежни и деликатни.
Разбирам.
Мисля, че съм готов за това. Давай.
Добре. Но не забравяй, че тук ще се
сблъскаме и с езикови трудности. Ще се наложи да пресека границата и да навляза
в по-широк контекст, да заговоря от гледна точка на основната действителност,
после отново да пресека границата и да се върна във въображаемия свят на
илюзиите, в действителността, в която живееш днес, и се надявам да ме следваш и
да превеждаш казаното.
Разбирам. Нека вихърът ни понесе.
Сигурен
ли си? Ще ти е трудно там. Ще се пързаляш по суров и стръмен път; най-трудният
дял в диалога ни дотук. Може би искаш да го прескочиш, но просто повярвай на
думите ми и тръгвай направо.
Искам да разбера всичко това. Най-малкото -
искам да опитам.
Добре. Започваме оттук.
Опитай с това
твърдение:
Битието е, мисълта прави.
Какво ти говори това,
какво ти казва това?
Казва, че битието не е действие, не е начинание, не
е нещо, което се появява. По-скоро е едно „е-ние". То е нещо, което е. То е едно
„така-ние" - то е така, както е, това, което е.
Добре. А какво казва то
за мисленето?
То казва, че мисленето е процес на „правене", нещо, което
става, което се случва.
Много добре казано. И тъй, какви са последиците
от това?
Нещо, „което става, което се случва", изисква време. Може да
става много бързо, както протича мисленето, но все пак изисква това, което
наричаме време. Нещо, което „е", обаче, просто е. То е точно сега. То няма „да
бъде занапред"; то е точно тук, точно сега.
Казано накратко, „е-нето" е
по-бързо от „правенето", затова и „съществуването", т. е. битието, е по-бързо от
„мисленето".
Знаеш ли какво? Трябвало е да те назнача за свой
преводач.
Мислех, че го направи.
Аха, добър отговор. Е хайде,
опитай с това твърдение:
Битието, съществуванието е
първопричината.
Какво ти говори, какво ти казва това?
Казва,
че битието, съществуванието е причина за всичко. Каквото „битие, съществувание"
имаш, това изживяваш.
Прекрасно. А дали битието, съществуванието е
причина за мисленето?
Да. Ако предположението е вярно, тогава да,
битието, съществуванието би трябвало да е причина за мисленето.
Тогава
битието ти, начинът ти на съществуване влияе върху начина ти на мислене.
Да, би могло тъй да се каже.
Но Аз казах, че „мисленето е творческо".
Вярно ли е?
Да, щом Ти го казваш, вярно е.
Добре. Радвам се, че
вече Ми се доверяваш. А сега, щом „мисленето е творческо", може ли мисленето да
сътвори състояние на битие?
Имаш предвид кое е първото - яйцето или
ко-кошката.
Точно така.
Не зная. Ако „битието" ми е състояние
на тъга, мога да променя решението си, намеренията си по отношение на него. Мога
да реша да се потопя в щастливи мисли, да се заловя за положителни неща и
внезапно мога да се почувствам в „битие" на щастие. Ти си ми казвал, че мога да
направя това. Ти си ми казвал, че мисленето ми създава моята
действителност.
Това съм казвал. Вярно ли е то?
Да, вярно е. Но
нека те попитам за това. Създават ли твоите мисли Истинското ти Битие?
Не
знам. Не съм Те чул да използваш този израз никога досега. Не знам какво
означава Истинско Битие.
Твоето Истинско Битие е Всичко в Него. Всяко
нещо. Всичко-в-Цялото. Алфата и Омегата, началото и края, Единството и
Единението.
С други думи - Бог.
Да, това е другата дума за
него.
И тъй, нима ме питаш дали мисленето ми създава Бога?
Да. Не
зная.
Тогава нека го взема оттук и го разнищя пред тебе.
Моля Те,
направи го.
Тук сме ограничени от езика и контекста, както обясних това
неколкократно.
Разбирам.
Добре. Мислите ти за Бога не създават
Бога. Те създават само изживяването ти за Бога.
Бог е.
Бог
е Всичко-в-Цялото. Всяко нещо. Всичко, което някога е било, сега е и винаги ще
бъде.
Добре ли е дотук?
Дотук добре.
Когато мислиш, не
създаваш Цялото. Проникваш в Цялото, за да създадеш онова изживяване
за Цялото, което си избрал.
То, Цялото, вече е тук. Не ти
си го поставил тук, мислейки за него. Ала, мислейки за него, ти поставяш
в своето изживяване онази част от Цялото, за която мислиш.
Следиш
ли мисълта ми?
Мисля, че да. Продължавай по-бавно. Много бавно. Опитвам
се да не изгубя връзката.
Твоето Истинско Битие, което е равностойно на
това Кой Си Ти Всъщност, предшества всичко. Когато мислиш за това кой искаш да
бъдеш сега, ти проникваш в своето Истинско Битие, в своето Цялостно Аз,
съсредоточавайки се върху една част от своето Цялостно Аз, която искаш сега да
изживееш.
Твоето цялостно Аз е Всичко в Него. То е щастието и
тъгата.
Да, да! Ти и по-рано си го казвал! Каза ми: „Ти си неговият
възход и неговото падение, неговото ляво и дясно, неговото тук и там, неговото
преди и после. Ти си бързият и бавният, големият и малкият, мъжът и жената, оня,
когото наричаш добър, и оня, когото наричащ лош. Ти си всичко това, всичко в
него и няма нищо от това, нищо в него, което ти да не си".
Чувал съм Те и
по-рано да ми казваш това!
Прав си. Казвал съм го. Много пъти съм ти го
казвал. А сега го разбираш по-добре, отколкото когато и да било по-рано.
И тъй, дали „мисленето" влияе на „битието"? Не. Не в най-широкия смисъл на
думата. Ти си Това, Което Си, независимо от това какво мислиш по въпроса.
Но дали мисленето може да създаде едно внезапно и различно изживяване за
твоето битие? Да. Това, за което мислиш, върху което се съсредоточаваш, ще се
прояви в твоята индивидуална настояща действителност. Така, ако си бил тъжен и
се потопиш в положителни, радостни мисли, лесно „ще измислиш начина", по който
да се почувстваш щастлив, в щастливо битие.
Ти просто се придвижваш,
преминаваш от една част на своето Аз в друга!
Но има и „пряк път" - и
точно до това се опитваме да стигнем тук. За това говорехме досега.
Можеш
да се придвижиш, да преминеш във всяка част от битието си, в която пожелаеш -
тоест, можеш да призовеш всяка част от своето Истинско Битие - във всеки миг,
незабавно, просто знаейки, че е така и обявявайки, заявявайки, че е така.
Веднъж Ти ми беше казал: „Което знаеш е така, както го знаеш".
Да, бях ти
казал. И бях вложил в думите си точно това значение. Онова, което знаеш за
своето Истинско Битие точно както го знаеш, ще бъде състоянието на твоето битие
сега, в момента. Когато обявиш онова, което си узнал, ти вече го превръщаш в
такова, каквото си узнал, че е.
Когато обявиш нещо от този род, то ще е
най-могъщото твърдение, започващо с „Аз Съм". Едно от най-прочутите твърдения от
този род е изречено от Исус: „Аз съм пътят и животът". Най-всеобхватното подобно
твърдение, което е било изречено някога, беше едно, изречено от Мене: Аз Съм
Онова, Което Съм.
Ти също можеш да заявиш нещо, започвайки с думите: „Аз
Съм". Всъщност, правиш го всеки ден.„Аз съм болен и уморен", „Аз се изчервих до
уши" и тъй нататък. Това са твърдения за битието. Когато изричаш тези твърдения
по-скоро съзнателно, отколкото несъзнателно, живееш според Намеренията си,
живееш целенасочено. Спомни си, че те бях посъветвал да живееш...
Целенасочено
Хармонично
Добротворно.
Целият ти живот е едно
послание, знаеш ли това? Всяко действие е акт на самоопределение. Всяка мисъл е
филм на екрана на твоето съзнание. Всяка дума е звучащо писмо до Бога. Всичко,
което помислиш, кажеш и направиш, изпраща послание за тебе.
Затуй
разглеждай твърденията си, започващи с „Аз Съм", като някакъв вид послание,
подобно на посланието за Състоянието на Съюза - State of Union. Това е твоето
послание за Състоянието на Битието ти. Ти правиш изявление какво е състоянието
на нещата при тебе. Казваш „кое е и как е".
Хей, спри за миг! Хрумна ми
нещо! Във всички случаи ние сме Едно Цяло, тъй че то наистина е послание
за Състоянието на Съюза!
Добре казано. Много добре казано. Сега,
щом заявиш нещо, то е най-краткият път към състоянието на твоето битие. Като
заявиш нещо, ти предизвикваш да бъдеш Който Си Ти Всъщност - или, още
по-точно, предизвикваш появата на онази част от този Който Си Ти Всъщност, която
би желал да изживееш точно сега.
Това означава по-скоро, че битието е
творческо, отколкото - че мисленето е творческо. Битието е най-бързият начин за сътворяване. Защото онова, което е, е точно сега.
Когато
заявиш нещо вярно по отношение на битието си, ти го правиш, без да мислиш за
него. Ако мислиш за него, в най-добрия случай ще го забавиш, а в най-лошия
случай - ще го отречеш.
Забавянето идва оттам, че мисленето изисква
време, а битието не изисква никакво време.
Отричането може да дойде
оттам, че мисленето за това, което си избрал да бъдеш, често те убеждава в това,
което не би желал да бъдеш - а „не би" винаги води до отрицание.
Ако
всичко това е вярно, най-лошото, което мога да направя, е да мисля!
В
известен смисъл е точно така. Всички духовни Майстори „изоставят, напускат
мисленето си". Тоест, не мислят съзнателно за това, което са, за своето битие.
Те просто са, пребивават в битието си. В мига, когато се замислиш за
битието си, вече не си в него. Можеш само да забавиш пребиваването си в него или
само да го отречеш.
Ако използваме един доста принизяващ нещата пример,
можеш да бъдеш влюбен само когато си влюбен. Не можеш да бъдеш
влюбен, ако мислиш за това. Ако някой, който те обича, попита: „Влюбен ли си в
мене?" и му отвърнеш: „Обмислям това", думите ти, вероятно, няма да му прозвучат
приятно.
Чудесно. Много добре разбираш нещата.
А сега, ако
моментът не е критичен, ако не се касае за инчове и секунди (а малко неща са от
този род), ако няма значение колко време ще мине, преди да изживееш онова, което
си избрал (например „да бъдеш влюбен"), тогава можеш спокойно „да обмисляш това"
колкото дълго си искаш.
А мисленето е много могъщ инструмент. Не ме
разбирай криво. То е един от Трите Инструмента на Сътворяването.
Мисленето, думата и делото.
Точно така. Но днес ще ти дам още един метод,
чрез който можеш да изживееш Живота си. Той не е инструмент на сътворяването, а
ново разбиране за сътворяването; не е процес, чрез който възникват
нещата, а процес, чрез който осъзнаваш ясно кое вече е възникнало -
ясното осъзнаване за онова, което е, винаги е било и винаги ще бъде свят
без край.
Разбираш ли?
Да, започвам да разбирам. Започвам да
виждам цялата космология, цялата конструкция.
Добре. Зная, че не е било
просто. Или, по-скоро, е било просто, но не е било лесно.
Спомни
си само това: Битието е миг. Сравнено с него, мисленето ти е много бавно.
Колкото и бърза да е мисълта, тя е много бавна в сравнение с битието.
Нека използваме съвсем човешкия ти пример за влюбването.
Спомни си
времето, когато се влюби. В един миг, в една вълшебна част от секундата ти се
влюби за пръв път. Като че ли нещо те удари, както обичате да казвате: „като тон
от тухли". Внезапно се стовари върху тебе. Погледна оня човек там, в отсрещния
край на стаята, седнал отсреща на масата за хранене, седнал на предната седалка
в колата и изведнъж вече знаеше, че го обичаш.
Беше внезапно. Беше миг.
Не беше нещо, за което трябваше да мислиш. То просто „се случи". Може по-късно
да си мислил за него. Може даже предварително да си мислил за него - чудно ми е
как бих се чувствал, ако се влюбя в този човек - но в мига, когато почувства
това за пръв път, узна го за пръв път в сърцето си, то просто връхлетя върху
тебе. Случи се прекалено бързо, за да можеш да „помислиш", още тук, за него. Ти
просто се озова в него, вътре, бидейки влюбен.
Ти можеш да се
влюбиш, преди дори да помислиш за това!
Хайде де, нима не
знам?
Същото е и с благодарността. За да изпиташ благодарност, никой
не е трябвало да ти каже: „Време е да изпиташ благодарност". Ти просто съвсем
спонтанно, изпитваш благодарност. Откриваш, че си благодарен, преди дори
да помислиш за това. Благодарността е състояние на битието. В езика ви не
съществува дума като „любодарност", а би трябвало да я има.
Ти знаеш ли,
че си поет?
Вече са ми го казвали.
Добре де, сега ми е ясно, че
битието е по-бързо от мисленето, но все пак не виждам защо „да бъдеш благодарен"
за нещо ти донася по-бързо това, за което си благодарен, отколкото... почакай за
минута - докато го казвам, мисля, че получавам отговора...
Ти беше казал,
че благодарността е състояние на битието, което ясно ми показва, че вече имам
онова, което мисля, че ми трябва. С други думи, аз благодаря на Бога за
него, вместо да моля Бога за нещо, което вече зная, че е тук.
Точно така.
Затова Седмата Стъпка е: „Благодари на Бога". Точно
така.
Защото, когато благодариш на Бога ти „биваш" наясно, че вече си
получил всички блага в живота; че всичко - съвършено подходящите хора, места и
събития - всичко, което ти е нужно, за да изживееш и развиеш избраното от тебе,
вече си е на място и те чака.
Дори преди да Ме попиташ, Аз ще съм ти
отговорил. Да, така е.
Тогава да благодариш на Бога, би трябвало да бъде
първата ти работа, а не последната!
Това би имало могъщо въздействие. А
ти току-що си разкри велика тайна. Чудото на Седемте Стъпки към Бога е в това,
че те могат да бъдат обърнати обратно. Да бъдат изминати в обратен ред.
Ако благодариш на Бога, ти помагаш на Бога да ти помогне.
Ако помагаш на
Бога да ти помогне, ти използваш Бога.
Ако използваш Бога, ти прегръщаш
Бога в своя живот.
Ако прегръщаш Бога, ти обичаш Бога.
Ако обичаш
Бога, ти се доверяваш на Бога.
И ако се доверяваш на Бога, е сигурно, че
познаваш Бога.
Удивително. Съвършено удивително.
Ти знаеш как да
сътвориш приятелството си с Бога. Истинско приятелство. Действено,
работещо приятелство.
Великолепно! Мога ли да започна да го
използвам още сега? И не казвай: „Можеш, но не може".
Какво?
Ох, в
трети клас имах една учителка, която винаги поправяше граматичните ни грешки.
Щом вдигнехме ръка и питахме: „Сестро, мога ли да отида до тоалетната?", тя
винаги отвръщаше: „Можеш, но не може."
О да, спомням си я. Можеш ли
някога да забравиш нещо?
Мога, но не може. Дъра-дъра - бу-ум! Удар на
чинели, моля.
Благодаря - благодаря - мно-о-ого ти бла-го-да-ря!
Но, казано сериозно... Бих искал да започна да използвам това приятелство. Беше
ми казал, че ще ми помогнеш да разбера как да осъществя на дело, как да направя
действена мъдростта, дадена ми в Разговори с Бога, как да я използвам в
нашия ежедневен живот.
Добре, затова е приятелството с Бога. То е, за да
ни помогне да си припомним тези неща. То е, за да улесни ежедневния ни живот, да
превърне изживяването ни на миг-след-миг по-скоро в изразяване на това Кои Сме
Ние Всъщност.
Това е твоето най-велико желание и аз изградих една
съвършена система, чрез която всички твои желания могат да бъдат осъществени. Те
биват осъществявани сега - точно в този миг. Единствената разлика между тебе и
Мене е, че Аз зная това.
В мига на твоето цялостно познание (миг, който
може да те споходи по всяко време), ти също ще се чувстваш, както Аз винаги се
чувствам: съвършено радостен, обичащ, приемащ, благославящ и благодарен за
всичко.
Това са Петте Отношение на Бога към Света и аз ти обещавам преди
края на нашия диалог да ти покажа какви могат да бъдат последиците от тях в
живота ти и какви ще бъдат те, как ще те доведат до Божественото.
Отдавна, още в книга 1 на Разговори с Бога, Ти ми беше дал това обещание
и мисля, че е дошло време да го изпълниш!
А ти ми беше обещал да
ни разкажеш за живота си, особено - за изживяванията си след
публикуването на книгите Разговори с Бога, но досега само бръщолевиш...
Тъй че, може би и двамата трябва да изпълним обещанията си!
Бъди
спокоен!
|
Нумерология
Четвъртък
07.11.2024, 16:32