Искам напълно да си припомня. Искам да се присъединя отново към Бога, да се
съединя отново с Бога. Нима всяка човешка душа не копнее за това?
Да.
Някои не го знаят, някои „не си спомнят, че си спомнят", но независимо от това
носят този копнеж в сърцата си. Някои дори не вярват, че Бог съществува, но
копнежът дълбоко в тях няма да изчезне. Те си мислят, че това е копнеж за нещо
друго, но накрая ще открият, че това е копнеж да се върнат у дома, да станат
Отново Членове на Тялото на Бога.
Те ще открият това, неверниците, когато
открият, че нищо друго, което постигнат, нищо друго, което придобият, не може да
удовлетвори техния най-дълбок вътрешен копнеж. Нищо, дори и любовта на
другия.
Всяка Земна любов е временна и краткотрайна. Дори и любовта за
цял живот, партньорството, което продължава половин век, та и повече, е
краткотрайно в сравнение с живота на душата, който е без край. И душата ще
осъзнае това, ако не по-рано, то - поне в мига, който вие наричате смърт. Защото
в тоя миг душата ще узнае, че смърт няма; че животът е.вечен, че Вие винаги сте
били, сте и ще бъдете един свят без край.
Когато осъзнае това, душата ще
осъзнае също и временната природа на онова, което се счита за непресъхваща
любов. А после, в следващото пътешествие във физическия живот, тя ще разбере още
по-задълбочено, ще си спомни още по-лесно и ще знае, че всичко, което човек
обича във физическия живот, е краткотрайно, преходно.
Това изглежда
някакси безнадеждно. Изглежда, като че ли може да ми отнеме радостта, която ми
носи любовта. Как мога пълноценно да обичам някого или нещо, ако си мисля, че то
е тъй краткотрайно, толкова... толкова безсмислено в рамките на една
всеобхватна подредба на нещата.
Никога не съм казал, че е безсмислено.
Нищо, свързано с любовта, не е безсмислено. Любовта е самият смисъл на живота.
Животът е изразена любов. Това е то, животът. Затуй и всяка проява на
любов е израз на живота, при това - живота на най-високо равнище. Временната
природа и относителната краткост на нещо не го прави безсмислено. Тя може дори
да му придаде по-голямо значение и по-дълбок смисъл.
Нека ти обясня нещо
повече за природата на любовта и тогава, може би, ще ме разбереш
по-пълно.
Любовните преживявания са временни, ала самата любов е вечна.
Тези преживявания са само частичен израз на любовта, която е навсякъде и
винаги.
Това не ми помага да гледам по-радостно на нещата.
Хайде
да видим дали не можем да се върнем обратно към идеята за радостта. Обичаш ли
някого - точно сега, в тоя миг?
Да, има много хора, които обичам.
Но някого - особено силно, някого, когото си избрал за свой спътник,
партньор?
Да. Нанси, както знаеш.
Да, знам, но сега съм те повел,
за да направиш важна стъпка, затова просто ми отговаряй, просто разговаряй с
Мене.
Добре.
А сега ми кажи имаш ли сексуални преживявания с тая
Нанси, която обичаш особено силно?
Да, непрестанно.
А дали тези
преживявания са нещо постоянно, непрекъснато, което продължава без край?
Не бих желал да е така.
Не, мисля, че наистина не би желал. Не, ако
размислиш за това. Но засега приемам, че тези преживявания са временни, нали
така?
Да. Периодични и временни.
И краткотрайни? Зависи от това
колко дълго траят.
Какво значи това?
Малка шега. Просто малка
шега. Да, относително погледнато, тези преживявания са краткотрайни.
Нима
това отнема част от смисъла им?
Не.
Нима това отнема част от
насладата, която ти носят?
Не.
И тъй, твърдиш, че обичаш Нанси
вечно, завинаги, но изживяванията ти, изразяващи по този специфичен начин твоята
любов, са периодични, временни и кратки, нали така?
Разбирам накъде си се
запътил.
Добре. Тогава въпросът е ти накъде си се запътил?
Запътил ли си се към място, където не можеш да се наслаждаваш и да влагаш смисъл
в своите изживявания, изразяващи вечна любов само защото тези изживявания,
изразяващи любовта, са временни? Или си се запътил към място на по-дълбоко
разбиране, което ти позволява да обичаш „до краен предел" онова, което обичаш,
когато го обичаш, дори знаейки, че изживяването, което изразява любовта по един
специфичен начин, е временно?
Ако си се запътил към това място, значи си
се запътил към майсторството, защото Майсторът знае, че безпределната обич
към живота и към всичко, което животът представя всеки миг, е израз на
Божественост.
Това е Второто Отношение на Бога към Света. Бог е
изпълнен с обич. Бог обича всичко.
Да, зная какво представлява това Второ
Отношение и как то може да промени живота ми. Не е нужно да ми обясняваш това.
Разбирам напълно какво значи да обичаш безпределно, да обичаш всичко.
Разбираш ли?
Да, мисля, че разбирам.
Разбираш какво значи да
бъдеш преизпълнен с любов, да обичаш всекиго и всичко?
Да. Това значи да
обичаш всекиго безусловно и безгранично.
Какво значи това? Как действа
то?
Добре, опитвам се да си го представя. За мен то е ежедневно
наблюдение. Ежеминутно откриване, откритие.
По-добре би сторил, да се
заемеш с ежеминутно творчество. Животът не е процес на откриване; той е процес
на творчество.
Тогава как да сътворя ежеминутно изживяването на
безусловна и безпределна любов?
Ако нямаш отговор на този въпрос, значи
не можеш да кажеш, че си разбрал какво значи да бъдеш изпълнен с любов, да
обичаш всички и всичко. Разбираш какво искат да кажат тези думи, но не знаеш
какво означават. От практическа гледна точка те не означават нищо.
В това
е днес проблемът с думата „любов". И с израза „Обичам те."
Да, и с израза
„Обичам те." Употребяват го, ала малцина знаят какво означава - какво
наистина означава - да обичаш другия. Разбират какво означава да имаш
нужда от другия, да искаш нещо от другия, дори да си готов да дадеш
нещо в замяна на това, от което имаш нужда и което искаш, но не разбират какво
означава да обичаш наистина, да обичаш вярно.
Мнозина са се изправяли
пред думата „обичам" и пред израза „Обичам те" като пред истински проблем, като
пред истинско предизвикателство.
Включително и аз, разбира се. Щом се
стигнеше до любов, животът ми се превръщаше в истинско нещастие. Не разбирах
какво значи да бъдеш изпълнен с любов, да обичаш безпределно, а предполагам, че
все още не го разбирам. Мога да изрека думите, но изглежда не съм в състояние да
ги изживея. Може ли някой да бъде наистина преизпълнен с любов, да обича без
никакви условия, без никакви ограничения? Може ли да го стори едно човешко
същество?
Някои могат и са го сторили.
И тези същества са наречени
Майстори.
Е, хубаво, аз не съм Майстор, според това или което и да било
друго мерило.
Ти си Майстор! Всеки от вас е Майстор! Само не сте го
изживели. Но ти си вече на път към изживяване на майсторството, сине Мой.
Ах, де да можех да повярвам! И Аз бих искал същото.
До последните години
не разбирах нищо, нищичко за любовта. Мислех, че зная всичко. Но не знаех нищо и
животът ми го показваше. А ти току-що ми доказа, че все още не съм го разбрал.
Мисля, че коментирам една добра игра, но не биха ме нарекли играч,
участник в шампионата.
Съзнателно не включих в настоящия си разказ своите
важни интимни връзки и бракове, защото се отнасям с уважение към личната
неприкосновеност на хора, чийто живот засегнах по ужасяващ начин. Ограничих
„историята си" в рамките на своите лични търсения, странствания и заблуди. Но в
най-общ смисъл може да се каже, че в любовните си връзки съм сторил всичко, с
което човек може да нарани някого (с изключение на физическо насилие). Направил
съм и горе-долу всички грешки, които някой може да направи. Погълнат изцяло от
себе си и без грижа за другия, държал съм се себично и безчувствено.
Ожених се за пръв път, когато бях двадесет и една годишен. Мислех си, разбира
се, че съм голям, възрастен мъж, който знае за любовта всичко, което може да се
знае. Ала не знаех нищо, нищичко не разбирах. За себичността знаех много, но за
любовта - нищо.
Жената, която имаше нещастието да се омъжи за мене, си
мислеше, че взема самоуверен, чувствителен и грижлив момък. А взе погълнат от
себе си, егоцентричен, мъж-господар, който като баща си считаше, че е
„началникът" и се надуваше, карайки другите да се чувстват дребни и
незначителни.
Веднага след сватбата отпътувахме на Юг, където живяхме
кратко време, а после се върнахме в Анаполис. Бях въвлечен дълбоко във
водовъртежа на културния живот с театралната група Colonial Players, като
помогнах първата им постановка да излезе на сцената на Summer Garden Theatre.
Бях един от основателите на Maryland Hall for the Creative Arts, както и член на
малка група, която замисли, създаде и ръководеше първия Фестивал на Изящните
Изкуства в Анаполис.
Разкъсвайки се, обаче, между своята целодневна
работа и другите си „задължения", цяла година отсъствах от къщи през три от
четирите делнични вечери, както и в празничните дни, и така бях далече от живота
на жена си и децата си. В моя свят „любов" означаваше „материално осигуряване"
на семейството и готовност да бъде изпълнена тази задача. Имах тази готовност и
нямаше защо някой да ме убеждава, че съм поел сериозна отговорност. Само че в
рамките на моето мислене тя започваше и свършваше с портфейла ми - защото там
започваше и свършваше и в мисленето на баща ми.
Едва по-късно, с
годините, все повече и повече бях готов да призная, че баща ми вземаше много
по-голямо участие в живота ми, отколкото си мислех някога - като ми шиеше пижами
(боравеше невероятно сръчно с шевната машина), печеше ябълкови пайове
(най-добрите в света), вземаше ме на летни лагери (стана отговорник по
опаковането на багажа, когато се присъединихме към скаутите), водеше ме на
рибарски пътешествия в Канада, на екскурзии във Вашингтон, както и на много
други места, учеше ме да правя снимки с фотоапарат, да пиша на машина, та ако
опиша всичко това, списъкът ще е безкраен.
В отношението на баща ми към мен липсваше едно единствено нещо, от което имах
нужда - с дума или движение да изрази обичта си. Той просто никога не казваше:
„Обичам те", а като че ли не беше и чул, че може да погали или да целуне децата
си. Изключение правеха Коледа и рождените ни дни, когато Мама ни подканяше след
получаването на неизменно чудесните подаръци „да отидем и да прегърнем баща си".
Правехме го съвсем набързо, колкото се може по-кратко. Беше бегла, повърхностна
близост.
За мене у дома Татко беше източник на власт и авторитет. Мама
беше извор на обич.
Решенията и нарежданията на Татко, както и властното
му ръководство, често се проявяваха по произволен и жесток начин, а Мама беше
гласът на съчувствие, търпение и снизходителност. При нея тичахме с молба за
помощ, когато трябваше някак си да заобиколим правилата и ограниченията,
поставени от Татко, или когато се надявахме, че тя ще го разубеди. Тя често
успяваше да го стори. Така те отлично си бяха поделили двете роли в играта на
Добро Ченге/Лошо Ченге.
Представям си, че това е било добър модел на
съжителство през 40-те и 50-те години. Аз просто го възприех и приложих с малки
промени през 60-те. Приех за свое правило редовно да повтарям на децата си, че
ги обичам, често да ги прегръщам и целувам, когато бях някъде наблизо. Само дето
много рядко бях наблизо.
В модела, който бях възприел, „да бъдеш с
децата" беше женска работа, докато мъжът трябваше да излиза в широкия свят, за
да „върши важни неща". Едно от нещата, които в края на краищата „свърших", бяха
веселите залитания по други жени, докато се стигна и до една връзка, в каквато
може да хлътне само новак. Тя сложи край на първия и начало на втория ми
брак.
Никога не съм бил горд с поведението си, а с годините чувството ми
на вина само зрееше и се задълбочаваше. Много пъти се извинявах на първата си
жена и, понеже тя винаги е била изпълнена с милост и съчувствие, успяхме да
запазим дълги години сърдечните си взаимоотношения. Зная, че дълбоко я нараних,
и бих желал да съществува някакъв път, по който човек би могъл да се върне назад
и да заличи, поправи, преправи или поне - да направи по различен начин
онова, което е било направено.
Вторият ми брак също се оказа неуспешен,
както и следващият, третият. Изглежда, че не знаех как мога да съхраня една
връзка, а причината за това беше, че изглежда не знаех как да давам.
Придържах се (макар и несъзнателно, без да мисля за това) към изключително
себичния и незрял възглед, че връзката съществува, за да ми носи удоволствие и
удобство и че предизвикателството е в това да я запазя, като същевременно с това
влагам в нея колкото се може по-малко от себе си.
Всъщност изглежда, че
за мен романтичната връзка означаваше точно това: взаимоотношения, изискващи от
мене да влагам частици от себе си, но накрая настъпваше миг, в който вече не
получавах нищо, и всичко изчезваше. Не исках това да се случва, но изглежда, че
не знаех как бих могъл да бъда щастлив, без да имам в живота си „другия, който
значи много за мен". Тъй че въпросът винаги беше в това колко от себе си съм
готов „да продам", за да получа сигурността, идваща от постоянен източник на
любов, приятелство и нежност (чети секс) в живота ми. Както казах, не се гордея
много с това. Тук се опитвам да бъда открит и честен. Приятелката ми,
преподобната Мери Манин Мориси, основателка на Living Enrichment Center в
Уилсънвил, щата Орегон, ме наричаше Наваксващ си Мъжкар.
В края на третия
си брак си мислех, че съм готов да приключа с всичко това, но всъщност още
два пъти трябваше да премина през него, преди да се почувствам в състояние
да си създам дълготрайна, наистина действена връзка. В хода на това станах баща
на още седем деца, с майката на четири от които имахме дълготрайна връзка, без
да се оженим.
Да кажа, че съм действал безотговорно, би било крайно
великодушно, но във всеки от случаите вярвах, че: а) това е връзката, която ще
бъде трайна; и б) че правя всичко, което мога, за да я направя действена. Като
се има предвид, че по онова време съвсем не разбирах какво всъщност значи любов,
сега ми е ясно колко празни са били тези думи.
Щях да се радвам, ако
можех да кажа, че съм се държал така само в рамките на своите сериозни връзки.
Но това би било само полуистина. Защото докато траеха те, както и в
промеждутъците помежду им, имах и краткотрайни връзки с други жени, където
проявявах същата незрялост и себичност.
Сега вече разбирам напълно, че в
такива взаимоотношения няма жертви и злодеи и че целият ни жизнен опит е
сътворчество, но признавам голямата роля, която изиграх в тези сценарии. Виждам
образците, за разрушаването на които ми трябваха цели тридесет години, виждам
грозните си прояви, които не ще се опитвам да прикривам с афоризмите на New Age.
И тъй, съвсем не е изненадващо, че в края на четиридесетте си години се оказах
сам. И, както вече казах, професионалните ми изяви и здравето ми не бяха в
по-добро състояние, отколкото любовния ми живот. Изпълнен с безнадежност,
наблюдавах как наближава петдесетият ми рожден ден.
Тъй стояха нещата,
когато в средата на една февруарска нощ през 1992 година се събудих и написах
гневното си писмо до Бога.
Не мога да ви кажа какво значеше за мене
фактът, че Бог ми отговори.
Той значеше много и за Мене.
Но често
се чудя защо това се случи точно на мене. Не съм достоен за него.
Всеки е
достоен да има връзка с Бога! В това е същността на всичко! Но не бих стигнал до
тази същност, проповядвайки „от олтара".
Добре, но защо избра мен?
Толкова много са хората, водили примерен живот. Защо избра мен? Мнозина ми
задават този въпрос: „Защо избраният си ти, Нийл, а не аз?"
А ти какво им
отговаряш?
Отвръщам им, че Бог говори всекиму - през цялото време,
непрестанно. И затова въпросът не е в това кому говори Бог, а в това кой го
чува.
Прекрасно. Това е прекрасен отговор.
Такъв би трябвало да
бъде. Получих го от Тебе. Но сега ще ти задам един свой по-ранен въпрос. Как да
създавам, непрестанно, миг-след-миг, изживяването си на безусловна и
безпределна любов? Как да възприема божественото отношение - да бъда преизпълнен
с любов, да обичам всичко?
Да бъдеш преизпълнен с любов, значи да бъдеш
съвсем естествен. Да обичаш е нещо съвсем естествено. Не е нормално, а е
естествено.
Обясни ми отново къде е разликата.
„Нормално" е дума,
която употребяваме за обикновени, постоянни, ежедневно случващи се неща. А
думата „естествено" означава основната природа на нещата. Основната природа на
всяко живо същество е да изпитва любов, да обича всекиго и всичко, макар че не е
нормално да го правиш.
Защо не?
Защото си бил научен да вървиш
срещу основната си природа - да не бъдеш естествен - да вървиш по пътя,
по който досега си вървял из света.
И защо се е случило това? Защо
съм бил научен така?
Защото си вярвал, че твоето Естествено Аз е нещо
лошо, зло, нещо, което трябва да бъде потискано, опитомявано, ограничавано,
обуздавано. И тъй човешкият род е поставил пред себе си изискването да се
придържа към поведение „нормално", поведение, което всъщност не е естествено. Да
си „нормален" е означавало да бъдеш грешник, който във всичко си угажда, даже
понякога става зъл и опасен. Дори, ако позволиш да те видят в „естествено"
състояние, се е считало, че вършиш грях.
Това е вярно и до ден днешен. За
някои списания казват, че били „мръсни". Да се печеш на слънце гол, за мнозина
значи „да се отклониш от правия път". Избягвай въобще да ходиш гол. Видят ли те
да се движиш тъй из собствения си дом, двор или плувен басейн, могат да кажат,
че си „перверзен тип".
Това излиза даже извън „известни части на
тялото". Има култури, които забраняват на жената да си показва дори и
лицето, китките на ръцете, глезените на краката.
Това, без
съмнение, е разбираемо. Ако си виждал някога два наистина привлекателни женски
глезена, би могъл да разбереш защо някои хора вярват, че те трябва да бъдат
скрити от човешките очи. Че как, нали могат да бъдат много предизвикателни и
дори да накарат някого да мисли за С-Е-К-С.
Шегувам се, разбира се. Но
нали наистина тъй се потиска човешката природа в някои домове, в някои
култури.
И мнозина от вас потискат не само естествените прояви на своето
битие и съществувание. Често потискате и естествения си порив да казвате
истината. Потиснали сте още в основата му и своето естествено доверие във
Вселената. Потиснали сте пеенето, танците, ликуването, наслаждението,
празниците, въпреки че всяка частица от тялото ви копнее да изригне с чистото
чудо на Това, Което Сте!
Правите всичко това, защото се боите, че ако се
„поддадете" на естествените си влечения, ще бъдете наранени, ако се отдадете на
естествените удоволствия, ще нараните и себе си, и останалите. Носите у себе си
тези страхове, защото изхождате от Основополагащата Мисъл, че човешкият род е
зъл поначало. Въобразявате си, че сте „родени в грях" и че сте зли по
природа.
Това е най-важното решение, което някога сте взели по отношение
на себе си, и, тъй като сами сътворявате своята собствена действителност, там, в
нея, сте превърнали в живо дело това свое решение. В желанието си да не
сгрешите, сте били готови на всичко, за да докажете, че сте прави. Животът ви е
показал, че сте прави по отношение на своите твърдения и тъй вие сте ги
приели за своя културна история. Нещата са такива, каквито са, казвате и,
повтаряйки това непрестанно, сте го превърнали в действителност.
Но ако
не промените тази своя културна история, ако не промените представите си за това
кои сте и какви сте, как съществувате - като човешки род и като негови
разновидности - никога няма да бъдете преизпълнени с любов, защото няма истински
да обичате дори и самите себе си.
Това е първата стъпка, която трябва да
направите, за да бъдете преизпълнени с любов. Трябва да бъдете преизпълнени с
любов към своето Аз. А не можете да го сторите, докато вярвате, че сте родени в
грях и сте зли поначало.
Този въпрос - каква е човешката природа поначало
- е най-важният въпрос, който стои пред човешкия род. Ако повярвате, че хората
не заслужават доверие, защото са зли по природа, ще създадете общество, което
подкрепя този възглед, ще приемете закони, ще установите правила и ще поставите
ограничения, оправдани от подобен подход към нещата. Ако повярвате, че хората
заслужават доверие, защото са добри по природа, ще създадете съвсем друг вид
общество, в което рядко ще се изисква прилагането на законите, правилата и
ограниченията. Първият вид общество ще ограничава, а вторият вид общество
ще дарява свобода.
Бог е преизпълнен с любов, защото е напълно
свободен. Да си напълно свободен, означава и Да бъдеш напълно радостен, защото
свободата открива простор за всяко радостно преживяване. Свободата е основна,
същностна природа на Бога. Свободата е основна, същностна природа и на човешката
душа. В същата степен, в която не сте напълно свободни, вие не сте и напълно
радостни - в същата степен не сте и преизпълнени с любов.
И по-рано си
обсъждал с мене тази тема, от което разбирам, че тя трябва да е много важна.
Казвал си, че за да бъде преизпълнен с любов, да обича всички, човек трябва да
бъде напълно свободен.
Като позволи и на другите да бъдат напълно
свободни.
Искаш да кажеш - всеки да върши, каквото си иска?
Точно
това искам да кажа. Да позволи всичко това в рамките на човешко, хуманно
поведение. Това искам да кажа.
Такава е Божията любов.
Бог
позволява.
Аз позволявам всекиму да върши всичко, кое-то поиска.
Без последици? Без наказание?
Това не е едно и също.
Както
повторих многократно, в Моето Царство не съществува наказание. Но съществуват
последици. Последиците са естествен изход, а наказанието - нормален. Във вашето
общество е нормално да се налага наказание. Не е нормално просто да оставиш
последиците да настъпят, да се проявят. Наказанието е израз на прекомерно
нетърпение, което пречи да изчаквате естествената развръзка на нещата. Нима
искаш да кажеш, че никой не бива да бъде наказван за нищо?
Това трябва да
решите вие. Всъщност, решавате го ежедневно.
Докато продължавате да
правите същия избор, ще продължавате и да считате, че сте намерили най-добрия
метод - с него ще накарате личността и обществото да променят лошото си
поведение. Това е всъщност и първоначалната причина да прибегнете към налагането
на наказания. Но наказанието като възмездие, като „разплата" - не е път към
обществото, което искате да създадете.
Високоразвитите общества са
наблюдавали колко малка е поуката, извлечена от наказанията. Стигнали са до
заключението, че по-добър урок дават последиците от деянието.
Всяко
чувствително същество знае разликата между наказанията и последиците.
Наказанието е изкуствено създаден изход от нещата. Последицата е естествено
възникналият изход.
Наказанието се налага отвън, от някого, чиято
ценностна система е различна от ценностната система на наказания. Последицата
иде отвътре и се изживява от човешкото Аз.
Наказанието е чуждо решение за
това, че някой е сгрешил. Последицата е собствено преживяване и личен опит,
показващи, че нещо не върви. Тъй тя не води до някакъв, наложен отвън,
преднамерен изход.
С други думи, от наказанието не можем бързо да си
извлечем поука, защото в него виждаме нещо, идващо отвън, изхождащо от друг,
насочено към нас.
Много по-бързо си извличаме поука от последицата,
защото в нея виждаме нещо, което идва отвътре, нещо, изхождащо от нас,
насочено към нас.
Точно така. Каза го много точно.
Ала не може
ли и наказанието да бъде последица? Не е ли тук същността на въпроса?
Наказанието е изкуствено създаден изход, а не естествено възникващ резултат. А
опитът да се превърне наказанието в последица, само като се каже, че е така,
няма да промени нещата. Единствено съвсем незряло същество може да се хване на
подобна словесна въдица, при това - не за дълго.
Това не е попречило на
мнозина сред вас, като родители, да хвърлят тази въдица и към децата си. А
най-голямото наказание, което сте изобретили, е да ги лишавате от обичта си.
Показали сте на детето си, че ако се държи по определен начин, ще го лишите от
обичта си. Опитвате се да създавате и оформяте, да регулирате и контролирате
поведението на децата си, като им дарявате обичта си или ги лишавате от
нея.
Това Бог никога не би направил. Но сте казали на децата си, че и Аз
го правя, без съмнение - за да оправдаете своите действия. Но казвам ви: когато
има истинска, вярна любов, човек никога не може да бъде лишен от нея. И точно
това означава истинска любов. Това означава да бъдеш преизпълнен с любов. То
означава, че, преизпълнен с любов, си готов да понесеш и най-големите грешки в
поведението на другия. То означава и нещо повече - че не съществува поведение,
което може да се нарече „погрешно".
Ерих Сигъл много добре го е
казал. Любовта означава, че не е нужно да поискаш извинение.
Това е
съвършено точно. Само че е много възвишен принцип, към който се придържат малко
човешки същества.
Повечето човешки същества не могат дори и да си
представят, че към него се придържа и Бог.
И имат право. Аз не се
придържам към него. Прощавай? Май не разбрах?
Аз съм въплъщение на този
принцип. Не можеш да се придържаш към нещо, което си.
Аз съм любов, която
не познава каквито и да било условия или ограничения.
Аз съм преизпълнен
с любов, а да бъдеш преизпълнен с любов значи, че си готов да предоставиш на
всяко зряло чувствително същество пълната свобода да бъде, да прави и да има
всичко, което пожелае.
Дори ако знаеш, че то ще е лошо за него?
Не
е твоя работа да решаваш вместо него. Дори не и за своите деца?
Не, ако
те са зрели и чувстващи същества. Не, ако децата ти са отрасли. Ако пък още не
са зрели, най-прекият път към бързото им съзряване е да им позволяваш да правят
своя избор - колкото се може по-често, колко се може по-рано, за колкото се може
повече практически неща.
Точно това прави любовта. Любовта оставя човека
да тръгне, да си върви. Това, което често наричаме любов, а всъщност често
смесваме с любовта, прави точно обратното. Нуждата е онова, което задържа. По
този път можеш да различиш нуждата от любовта. Любовта оставя да си тръгнеш, а
нуждата те задържа.
И тъй, ако съм преизпълнен с любов, ще освободя
другия, ще го оставя да си тръгне?
Да, както и да върши много други неща.
Ще го освободиш от очакванията си, ще го освободиш от изискванията и правилата,
които би поставил пред любимия. Защото той не е любим, ако бъде ограничаван. Не
ще бъде обичан безгранично.
Нито пък ти. Не изпитваш към себе си пълна,
безгранична любов, ако се ограничаваш, ако не си предоставяш пълна свобода във
всичко.
Спомняш си, че избор и ограничение не са едно и също. Тъй че не
наричай свой избор онова, което си превърнал в ограничение за себе си. И с любов
предоставяй на децата си и на всички, обичани от тебе, знанията, които имаш и
които ще им помогнат да направят добрия избор - „добрия" тук значи избор, който
най-вероятно ще ги доведе до онова, към което се стремят, както и до онова, към
което се стремят най-силно: щастливия живот.
Сподели всичко, което знаеш
за него. Всичко, което дотук си разбрал. Ала не се опитвай да наложиш на другите
своите идеи, своите правила и своя избор. И не оттегляй обичта си, ако другият
направи избор, който ти не би направил. Всъщност, когато сметнеш, че направеният
избор е лош, настъпва времето истински да покажеш своята любов.
Това е съчувствие и съучастие. Няма по-възвишен израз на любовта.
Какво
още означава да бъдеш преизпълнен с любов?
То означава да присъстваш
пълноценно във всеки отделен миг. Ясно да осъзнаваш всичко. Да бъдеш напълно
искрен, честен и откровен. Означава готовност да изразиш напълно любовта, която
прелива в сърцето ти. Да бъдеш преизпълнен с любов означава да бъдеш изцяло
съблечен, без скрити помисли и скрити цели, без нищо скрито.
И
казваш, че едно човешко същество, обикновено като мене, може да постигне такава
любов? Че тя е нещо, на което сме способни?
Тя е повече от онова, на
което сте способни. Тя е онова, което вие сте. Тя е природата на онова, Което
Вие Сте. Най-трудното, което можете да направите, е да отречете това. А вие
ежедневно вършите туй трудно нещо. И затова животът ви е тъй труден. Но когато
направите онова, което е лесно, когато решите да се върнете към себе си, да
станете Тези, Които Сте Наистина - тоест чиста любов, безусловна и безгранична -
тогава животът ви отново ще стане лек. Бъркотията ще изчезне и битката ще
свърши.
Такъв мир може да бъде постигнат всеки миг. Пътят към него може
да бъде намерен, като се зададе един единствен и прост въпрос:
Какво
би искал да направиш сега?
Отново вълшебният въпрос?
Да, това
е чудотворен въпрос, защото винаги ще знаеш отговора му. Това го прави вълшебен.
То е прочистващо като сапун. То отнема безпокойството от това да бъдеш затворен.
То измива всяко съмнение, всеки страх. Изкъпва ума с мъдростта на душата.
Колко красиво го изразяваш!
Защото е вярно. Щом зададеш този въпрос, мигновено ще разбереш какво да правиш. При всякакви обстоятелства, при всякакви
условия ще знаеш какво да правиш. Ще получиш отговора. Самият ти си отговорът и
задаването на въпроса те отнася към онази част от самия тебе.
Ами ако
сгрешиш, ако станеш за смях? Не можеш ли да сгрешиш и да станеш за смях?
„Не отгатвай втори път" този отговор, ако ти хрумне веднага. Не търси под вола
теле. Направиш ли го, можеш да сгрешиш и да станеш за смях. Проникни в
сърцевината на любовта и оттам тръгни към всеки свой избор или решение. Тогава
ще намериш мир.
|
Нумерология
Четвъртък
07.11.2024, 16:35