Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог      Чакри      Съновник      Психология      RSS
Бутон за дарения чрез BITCOIN

Please Donate To Bitcoin Address: [[address]]

Donation of [[value]] BTC Received. Thank You.
[[error]]

Бутон за дарения чрез PayPal





Начало  Регистрация  Вход


Хороскопи
Любовен en
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любов
Тя и Той


Книги
The Arcturians
Нумерология en
Приказки
Супер Игри
Вампиризъм
Музика | Филми
Таро | Свежо
Lifestyle (2) (3)
(4) (5) (6) (7)
Business, Careers
(2) (3) (4) (5)



15:47
25.05.2020
Понеделник
3.235.172.213


Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!
 Дар » Нийл Доналд Уолш » Приятелство с Бога

Разговори с Бога 1 [22]Разговори с Бога 2 [22]Разговори с Бога 3 [23]Мигове на Благодат [22]
Разговори с Бога за младите [10]Приятелство с Бога [22]У дома с Бога [40]Общуване с Бога [32]
Идеите на Разговори с Бога в живота [17]По-щастлив от Бог [12]

17. Един Вечен Живот

Това е най-обнадеждаващото нещо, което някога съм чел. Според него, само да поиска, всеки - дори и „най-лошият" сред нас - има дом в Твоето сърце. И това би трябвало да е истинското значение на приятелството с Бога.
    Когато започнах тази книга, казах, че ще съсредоточа вниманието си върху две неща: как да превърнем разговора с Бога в истинско, действено приятелство и как да използваме това приятелство, за да прилагаме ежедневно мъдростта, заключена в Разговори с Бога.
    А сега научаваш онова, което вече ти бях казал - че връзката ви с Бога не е по-различна от връзките помежду ви.
    Както при връзките си с други човешки същества, най-напред повеждаш разговор. Ако потръгне добре, разговорът се превръща в приятелство. Ако приятелството потръгне добре, преживявате Единение. Към такова Единение помежду си се стремят всички човешки души. Те желаят, те търсят такова Единение и с Мене.
    Тази книга си поставя задачата да ти покаже как можеш да превърнеш разговора в такова приятелство. Ти води разговора в трите книги, предшестващи настоящата. Сега вече е време да минеш от разговора към приятелството.
    Съжалявам, че много хора няма да направят първата стъпка във връзката си с Мене. Струва им се невъзможно да повярват, че Аз действително бих разговарял с тях. Затова ограничават възприятието си за Моето присъствие до едностранна връзка - онова, което най-често се нарича молитва. Те я отправят към Мене, но не говорят с Мене.
    Някои от онези, които отправят молитвите си към Мене, изпитват силна вяра, че Аз ще чуя думите им. Но дори и те не вярват, че ще чуят Моите думи. Вместо това се оглеждат и търсят знаци. „Боже," казват, „дай ми знак." Когато, обаче, им дам знак по най-обикновения начин, за който могат да си помислят - като използвам езика, на който говорят - те го отричат, те Ме отричат, те се отричат от Мене. И ще ви кажа: някои сред вас ще се отрекат от Мене. Не само ще отрекат, че това е знак, ще отрекат дори и самата възможност да получат подобен знак.
    Но ще ви кажа следното: За Божието слово нищо не е невъзможно. Не съм престанал да ви говоря - на всички ви и пряко на всекиго от вас - и никога няма да престана.
    Може би не винаги ясно ще Ме чуваш, не винаги точно ще Ме разбираш, но докато се опитваш да Ме чуеш, докато се вслушваш и оставяш възможността за разговор открита, откриваш и възможности пред нашето приятелство. А докато откриваш възможности пред приятелството с Бога, никога няма да си сам, никога няма да се изправиш пред важен въпрос - сам и без времето, необходимо в този решаващ миг - и винаги ще имаш дом в сърцето Ми. Ето, това е то, приятелството с Бога.
    И пред всички ли е открита възможността за такова приятелство?
    Пред всички.
    Независимо от техните вярвания, независимо от техните религии?
    Независимо от техните вярвания, независимо от техните религии.
    Дори ако не изповядват никоя религия?
    Дори ако не изповядват никоя религия.
    Всеки може да има приятелство с Бога, по всяко време, така ли?
    Всички вие имате приятелство с Бога. Само че някои от вас не го знаят. Казвал съм вече това.
    Зная, че понякога повтаряме едно и също, но искам да съм съвсем сигурен, че правилно съм го разбрал. Ти току-що каза, че не винаги разбираме съвсем точно нещата, а именно тук бих желал да съм възможно най-точен. Не искам тук да има недоразумение. Казваш, че няма „верен път", „единствено правилен път" към Бога?
    Казвам именно това. Точно, безусловно, недвусмислено. Има хиляди пътища и пътеки към Бога и всяка от тях ще те отведе при него.
    Тъй че накрая можем да преустановим търсенето на „по-добрия" Бог. Можем да се откажем от изрази като „Нашият Бог е по-добър".
    Да, можете. Ала дали ще го направите? Туй е въпросът. Той ще изисква да изоставите представата си за превъзходство, а това е най-изкушаващата представа, която човешките същества някога са имали. Тя е изкушавала целия човешки род. Оправдавала е поголовното избиване на огромни групи членове на вашия вид, както и на всеки Друг вид живи същества, обитатели на вашата планета.
    Само тази едничка мисъл, тази ваша представа, че сте - в един или друг смисъл - по-добри от другите, вие е тласкала да си причинявате толкова сърдечна мъка, да изливате едни върху други толкова жестокост и безчовечност.
    И по-рано си засягал тази тема.
    Но както се е случвало в нашия разговор и с други важни теми, отново и отново ще се връщаме към нея. А сега искам да подчертая точно тази тема, при това - с толкова силни думи, с толкова ясен, ярък и впечатляващ език, че никога да не я забравиш. Защото в продължение на хиляди години хората са Ме питали какъв е пътят към един по-съвършен свят? Как можем да живеем заедно в съгласие? Каква е тайната на трайния мир? И в продължение на хиляди години аз съм ви давал своя отговор. Да, в продължение на хиляди години Аз ви носех тази мъдрост - хиляда пъти по хиляда различни начина. Вие просто не искахте да ме чуете.
    Сега, в този наш разговор, отново и отново ще ви я повтарям, при това изразена тъй простичко, че не ще може да мине край ушите ви, без напълно да я разберете. Тя ще се вреже тъй дълбоко в съзнанието ви, че завинаги ще се откажете да слушате каквито и да било внушения на една група, че някакси е по-добра от друга група ваши събратя.
    Отново ви казвам: сложете Край на По-Добрите.
    Тъй гласи Новото Евангелие: Няма господстваща раса. Няма най-велика нация. Няма единствено вярна религия. Няма философия, на която е присъщо съвършенство. Няма политическа партия, която винаги е права, няма икономическа система, превъзхождаща всички други, няма един единствен път към Небесата.
    Заличете тези идеи от паметта си. Отстранете ги от преживяванията и жизнения си опит. Изкоренете ги от своята култура. Защото те са мисли за разделението между хората и вие непрестанно сте се избивали взаимно заради тези мисли. Само истината, която Аз ви дадох, ще ви спаси:
ВСИЧКИ НИЕ СМЕ ЕДНО ЦЯЛО.
    Разнасяй това послание надлъж и нашир, през океани и континенти, нека то достигне до всяко най-отдалечено кътче на широкия свят.
    Ще го разнасям. Където и да отида, където и да бъда, ще го изричам - силно и ясно, на всеослушание.
    И с възвестяването на това Ново Евангелие прогони завинаги втората най-опасна идея, върху която човешките същества са изградили своето поведение: мисълта, че трябва да направиш нещо, за да оживееш.
    Не е необходимо да правиш нищо. Оцеляването ти е сигурно. То е факт, а не надежда. Действителност, а не обещание.
    Винаги си бил, си и ще бъдеш.
    Животът е вечен, животът е безсмъртен, а смъртта е само нов хоризонт.

    Чух това в текста на една песен, записана от Карли Саймън.
    Не ти ли бях казал, че ще общувам с тебе по много пътища, по много начини - чрез статия в списание от преди три месеца, което намираш в бръснарницата, чрез случайно дочуто изказване на твой приятел, чрез текста на песен, която си слушал?
    Именно чрез тези прояви на продължаващи „разговори с Бога" Аз ти изпращам Моето вечно послание: оживяването ти е сигурно. Въпросът не е в това дали ще оживееш, дали ще оцелееш, а какви ще бъдат изживяванията ти, твоят жизнен опит, докато живееш и оцеляваш.
    Ти отговаряш на този въпрос сега, днес, в продължение на онова, което наричаш свой сегашен живот, и в продължение на онова, което наричаш свой следващ живот. Защото преживяванията и жизненият ти опит през следващия ти живот могат да бъдат само отражение на онова, което си създал през сегашния си живот, защото в действителност съществува само Един Вечен Живот, в течение на който всеки миг създава следващия.
    И така ние създаваме своя собствен рай и своя собствен ад!
    Да - тъй е сега, тъй ще бъде и завинаги. Но щом веднъж ти стане ясно, че оживяването ти не стои под въпрос, можеш вече да не се тревожиш кой от вас е по-добър. Безсмислено ще е да се наказваш завинаги, да се боричкаш с другите, катерейки се към върха, както и да рушиш здравето си, за да се увериш, че си един от най-издръжливите. И тъй, накрая, можеш „да пратиш ада по дяволите". В буквалния смисъл на думата.
    Тъй че, ела. Свържи се с мен в дълбоко и трайно приятелство. Дадох ти вече стъпките към него. Споделих и Отношенията на Бога към Света, които ще променят живота ти.
    Тъй че, ела. Прати „ада по дяволите". Внеси тук благословията, радостта и рая. Защото твое е Царството и силата, и славата во веки веков, амин.
    Нямаше да ти кажа това, ако не беше истина.
    Приемам! Приемам поканата Ти да встъпя в истинско приятелство с Бога! И ще направя последователно Седемте Стъпки. Ще Усвоя Петте Отношения. И няма никога отново да повярвам, че си спрял да ми говориш или че аз не мога да говоря пряко с Тебе.
    Добре.
    И, щом вече сме близки приятели, ще поискам от Тебе една услуга.
    Поискай и ще ти бъде дадено.
    Ще ми обясниш ли тук как да приложа някои от най-великите истини в Разговори с Бога. Бих искал всеки да разбере как може да направи тази мъдрост действена в ежедневния си живот.
    Коя част от мъдростта искаш да обсъдим? Нека се съсредоточим върху някой определен дял от това послание и ще ти кажа как да го използваш действено в ежедневните си взаимоотношения.
    Добре! Ей сега ще се спуснем към него! Да, в края на трилогията Разговори с Бога, Ти каза, че всичките нейни 800 страници могат да бъдат събрани в Три Точки:
1. Всички ние сме Едно Цяло;
2. Има достатъчно и
3. Не е необходимо да правим нищо.

Тук Ти като че ли се върна към Точка Първа и Трета, точно сега, като говориш за края на „по-доброто".
    Да.
    Но можеш ли да ми кажеш как би се осъществило това в ежедневния живот? Също тъй, какво би казал за Точка Втора? Как да приложа това в ежедневието си? Как да приложа всички тези точки?
    Благодаря, че Ме попита. Наистина, ей сега „ще се спуснем към това".
    Много е лесно да приложиш първото послание. Просто премини през живота си, като че ли всеки и наистина всичко е твое продължение. Отнеси се към другите, като че ли са част от тебе. Отнеси се към всички неща по същия начин.
    Стой, стой, поспри се. Тук. Точно тук. Ето чудесен пример за това, което имам предвид. Как да приложа това твърдение в ежедневието си? Значи ли то, че не мога да смачкам комар?
    Тук няма мога и не мога. Нито трябва и не трябва. Всяко твое решение показва Кой Си Ти.
    Добре, тоя, „който съм аз", е човек, на когото не му се ще комарът да го ухапе!
    Чудесно. Тогава направи необходимото, за да се почувстваш такъв човек. Много е просто, както виждаш, нали?
    Но щом съм едно цяло с всичко в света, ще убия ли част от себе си, ако смачкам комар? Нищо не умира, само сменя формата си. Но в тоя случай нека използваме твоето определение за целите на нашето обсъждане. Да, съгласно твоето определение, като смачкаш комар, убиваш част от себе си. Същото правиш, като отсечеш дърво. Като откъснеш цвете. Като заколиш крава и я изядеш. Тогава не мога да докосна нищо! Трябва да оставя всичко, точно каквото си е! Ако термити разрушат къщата ми, трябва просто да се изнеса и да им я оставя, защото, все пак, не искам да ги убия. Колко далече ще стигна по този път?
    Добър въпрос. Колко далече ще стигнеш по този път? Нима, щом не убиваш хора, значи, че няма да убиваш и термити? И обратно, нима, щом убиваш термити, е редно да убиваш и хора?
    Не, разбира се, че не.
    Добре, ето ти отговора. Ти сам си отговори на въпроса.
    Да, защото използвах различна система на ценности. Не оная, която тук ме съветваш да използвам. Не казвам, че „всички ние сме Едно Цяло". Казвам, че хората и термитите не са Едно цяло, нито пък хората и дърветата. И, като правя тази разлика, се отнасям към тях различно. Ако използвах Твоята система на ценности, не бих могъл да го направя.
    Разбира се, че би могъл. Спомни си, казах, че всички сте Едно Цяло, а не - че всички сте едно и също. Нима косата ти и сърцето ти са едно и също?
    Моля?
    Защото нима, като си отрежеш косата, можеш да си отрежеш и сърцето?
    Разбирам какво искаш да кажеш.
    Разбираш ли? Разбираш ли наистина? Защото много хора се държат тъй, като че ли не разбират. Отнасят се към всекиго и всичко, като че ли са едно и също. Отнасят се към човешкия живот, като че ли не струва повече от живота на комар. Или на термит. Ако си отрежат косата, си отрязват и сърцето. Не само че сами си вредят, а са измислили за това и цветиста поговорка: „Отрязва си носа напук на лицето си".
    Не са много хората, които постъпват така.
    Ще ти кажа: всеки от вас е постъпвал така по един или Друг начин. Всеки от вас се е държал тъй, без да прави разлика, като че ли две коренно различни неща са едно и също. Дори и към коренно различни хора се е отнасял, като че ли са един и същ човек.
    Вървиш по улицата, виждаш бял човек и си мислиш, че е такъв, какъвто по твоите представи трябва да бъдат всички бели хора. Вървиш по улицата, срещаш черен човек и си мислиш, че е такъв, каквито по твоите представи трябва да бъдат всички черни хора. По този начин правиш две грешки.
    Уеднаквили сте представите си за бели и черни, евреи и неевреи, мъже и жени, руснаци и американци, сърби и албанци, началници и работници, дори руси и кестеняви: и не спирате да уеднаквявате представите си, защото тогава бихте спрели и да оправдавате своето лошо отношение един към друг.
    Добре, но докъде ще стигнем? И как да направя това? Как да се отнеса към всекиго, като че ли е част от мене? Ами ако реша, че някой или някоя група хора е рак в тялото ми? Не мога ли да го отрежа? И нима не наричаме точно това етническо прочистване, заличаване от лицето на земята или преместване на цял един народ?
    Наистина сте вземали подобни решения. Да, за албанците в Косово. За евреите в Германия.
    Мисля си преди всичко, за народите и племената, родени в Америка.
    Ох.
    Ох, наистина. Да заличиш народ от лицето на земята значи да заличиш народ, независимо дали ще го сториш в Освиенцим или в Уундид Ний.
    Както Ти вече беше го отбелязал. Както Аз вече бях го отбелязал.
    И все пак, щом сме части на едно и също тяло, какво ще стане, ако реша, че нещо или някой е „рак"? Как да се отнеса към него? Как да се справя с него? Ето, за това те питам.
    Можеш да се опиташ да излекуваш рака. И как да го направя?
    Би могъл да опиташ с любов.
    Но някои неща и някои хора не са способни да отговорят на любовта. Понякога лечението на рака става с убиването му, премахването му от тялото. Нали трябва да се изцери и да оживее тялото, а не ракът. Ами ако тялото не се нуждае от лечение? Какво?
    Човек винаги може да извини жестокостта към другите, дори убиването им, като посочи, че само така може да оцелее. Но тук се връщаме към друг въпрос, към друга тема. Споменах вече за втората важна опасност пред вас, човешките същества. И ето че тук кръгът се затваря. Какво би станало, ако не се отървеш от рака, за който говориш?
    Ще умра.
    И тъй, за да избягаш от смъртта, изрязваш рака. Въпрос на оцеляване.
    Точно така.
    И по същата причина хора убиват други хора, изтриват групи други хора от лицето на земята, разселват цели етнически малцинства. Мислят, че трябва да го направят, за да останат живи. Че е въпрос на оцеляване.
    Да.
    Но Аз ти казвам: не е необходимо да правиш нищо, за да оцелееш. Твоето оцеляване е сигурно. Винаги си бил, си и ще бъдеш един свят без край.
    Твоето оцеляване е факт, а не надежда. Действителност, а не обещание. Затова и всичко, което си правил, за да „оцелееш", е било ненужно. Създал си за себе си жив ад, за да избегнеш ада, който си си въобразявал, че ще избегнеш, като създадеш ада, който си си създал.
    Но Ти говориш за една форма на оцеляване - за вечния живот - а аз говоря за друга форма: Тези, Които Сме Ние, точно тук, точно сега. Ами ако се харесваме такива, каквито сме точно тук, точно сега, и не искаме нищо и никой да промени това?
    Не знаете Кои Сте Вие Всъщност, точно тук, точно сега. Ако го знаехте, никога нямаше да правите нещата, които правите. Това никога нямаше да ви бъде необходимо.
    Отклоняваш се от темата. Ами ако се случи да се харесваме такива, каквито сме точно тук, точно сега, и не искаме нищо и никой да промени това.
    Тогава не бихте били ония, Които Сте Вие Всъщност. Бихте били само ония, които мислите, че сте тук и сега. И бихте опитали дори и невъзможното, за да останете завинаги ония, които мислите, че сте. А това не можете да направите.
    Не разбирам това. Изгубих се, обърках се.
    Това, Което Сте Вие, е самият живот. Вие сте самият живот! А какво е животът? Той е процес. А какво е този процес? Той е развитие... или онова, което наричате промяна.
    Всичко в живота се променя! Всичко! Животът е промяна. Ето това е Животът. Сложиш ли край на промяната, слагаш край на живота. А това вие не можете да направите. И тъй си създавате жив ад, опитвайки се да направите нещо, което не можете да направите, напрягайки се и опитвайки се пряко сили да останете непроменени, докато онова, Което Сте Вие Всъщност, е самата промяна. Вие сте онова, което се променя.
    Но някои неща се променят към по-добро, а други - към по-лошо. Аз се опитвам единствено да спра промените към по-лошо.
    Не съществува „по-добро" и „по-лошо". Вие просто сте си ги измислили. Вие решавате кое да наречете по-добро и кое - по-лошо.
    Добре, ами ако кажа, че по-добре е да си остана жив в сегашната си физическа форма, отколкото - да умра? Представи си, че нарека смъртта промяна към по-лошо! Сигурно няма да ми кажеш, че и да имам рак, не трябва нищичко да правя, защото животът е вечен, а пък, ако бездействието ме доведе до смърт, какво от туй? Сигурно няма да ми кажеш това, нали?
    Казвам, че всяко действие е акт на самоопределение, определяне на Своето Аз. Това е единственото, което правиш тук. Единственото, което всички вие правите тук. Вие определяте и създавате, изразявате и изживявате - кои мислите, че сте. Казано накратко, развивате се. Вие сами избирате как да се развивате, но не и - дали да се развивате. Развитието съществува и то - не по ваш избор.
    Ако си същество, което прави избора да оперира рака си, за да съхрани по-дълго сегашната си форма на живот, ще го покажеш.
    Ако си същество, което разглежда други представители на своя вид като рак, защото са различни от него или не са съгласни с мнението му, ще го покажеш. Всъщност мнозина от вас вече са го показали.
    Сега те каня да разгледаш живота по съвършено нов начин. Каня те да разгледаш живота единствено като процес на непрестанни промени.
    Мисли за него по този начин: непрестанно всичко се променя. Включително и ти. Ти предизвикваш промени и едновременно с това изпитваш въздействието им.
    Защото, дори докато сам се променяш, ти предизвикваш промени - както у Себе Си, така и в околния свят.
    Каня те, като станеш сутрин, да си помислиш за едно едничко нещо. Какво днес ще се промени? Не - дали днес нещо ще се промени? Това е даденост! Това е неизбежно! Но каква ще бъде промяната? И каква ще е ролята ти в нейното създаване, в съзнателното й предизвикване?
    Във всеки миг от всеки час на всеки ден ти вземаш решения. Те засягат избора - кое и как да се промени. Не засягат нищо Друго.
    Дори толкова прост избор като сресването на косата ти. Да използваме този пример, защото е лесен. Представи си, че всеки ден се решиш по един и същи начин - като ли че нищичко не променяш. Ала самото сресване е действие, променящо нещата. Събудиш се, станеш, отидеш пред огледалото, погледнеш си косата и кажеш просто: „Уф!" На нищо не прилича. Не можеш да излезеш тъй. Туй трябва да се промени. Да промениш начина, по който изглеждаш. Тъй че, измий си лицето, среши си косата, приготви се за новия ден.
    През цялото това време вземаш решения. С някои от тези решения искаш да върнеш нещата в предишното им състояние - да станат пак, каквито бяха. Тъй си въобразяваш, че можеш да запазиш нещата такива, каквито са. Само че ти просто пресътворяваш себе си отново и чрез най-величествената проява на най-възвишената си представа за своята същност показваш Кой Наистина Си Ти!
    Целият живот е процес на пресътворяване! Това е най-великата радост на Бога. Това е пресътворяването на Бога, на самия Бог!
    А отражението на това върху живота ти е невероятно. Като си помислиш, стигаш до необикновено откритие. Единственото, което правиш, е да се променяш. Единственото, което правиш, е да се развиваш. Как ще се променяш, зависи от тебе. В каква насока ще се развиваш, зависи от тебе. Но че се променяш, че се развиваш - това е несъмнено. Това е даденост. Това е неизбежно. Това просто става. Това е Животът. Това е Бог. Това си ти.
    Животът, Бог, Ти = Това, Което се Променя.
    Но Ти все още не си решил дилемата. Щом аз съм Едно Цяло с всичко наоколо, какво ще стане, ако смачкам комар?
    Каква промяна избираш да предизвикаш в тази част от Себе Си, която наричаш комар? Това е въпросът, който задаваш, и изводът от мъдростта, която ни учи, че Всички Ние Сме Едно Цяло.Ти „променяш" една част от това Цяло, която наричаш комар. Виждаш ли, че можеш да „убиеш" комара? Животът е вечен, не можеш да го прекратиш. Имаш възможност само да промениш неговата форма. Както в научнопопулярните творби и забавни игри, би могъл да се наречеш „тоя, който променя формата на нещата". Но знай: всичко съзнателно в света действа като едно цяло. В най-възвишен смисъл не е възможно един от вас да контролира или господства над друг. Всяка проява на божественото упражнява контрол върху съдбата му. Затуй не можеш против волята му Дори и комар да убиеш. На определено равнище комарът е направил тоя избор. Всички промени във Вселената възникват със съгласието на самата Вселена, в нейните разнообразни форми. Вселената не може да бъде в несъгласие със себе си. Това е невъзможно.
    Изричаш опасни приказки. Проповядваш опасно учение. Хората могат да го използват, за да кажат: „Добре, значи мога да направя на всекиго и на всички, каквото си поискам, щом те са ми дали своето разрешение за това! В края на краищата, те го „пресътворяват" заедно с мене!" Ще възникне анархия на неконтролирано поведение.
    Тя вече е възникнала и съществува. Животът ви е, точно както го наричаш, „анархия на неконтролирано поведение", не виждаш ли това? Вие правите каквото си искате, когато си искате, както си искате и Аз не ви спирам. Не виждаш ли това? Човешкият род е правил, както се казва, ужасяващи неща, повтарял ги е отново и отново, а Бог не го е спрял. Нима дори не се чудиш защо?
    Чудил съм се и се чудя, то се знае. Всички сме се чудили. От сърцата ни се е изливал вопъл: „Боже, защо позволяваш това?" Разбира се, че сме задавали този въпрос.
    Добре, а сега не искаш ли да чуеш отговора?
Разбира се, че искам да го чуя.
    Добре, защото Аз току-що ти го дадох.
    Ако това е вярно, ще трябва да помисля върху него. Ако това е вярно, изглежда, като че ли няма нищо, което би ни спряло да не си нанасяме взаимно невероятни щети, под маската на вярата, че всичко във Вселената е в съгласие с това, което правим. Това дълбоко ме тревожи. Не зная как да се справя с него. Доктрината за право и криво, за престъпление и наказание, за добро и зло, вечна награда и вечно проклятие - всички тези неща, които са ни контролирали, всички тези неща, които са давали надежда на потиснатите, всички те са заличени от това послание. Ако не получим едно ново послание, с което да го заменим, боя се, че човешкият род може да затъне в нови дълбини на поквара.
    Но ти вече получи ново послание. Накрая, действително, то е Истината. И това е единственото послание, което може да спаси света. Старото послание не успя да направи това. Не го ли виждаш? Не ти ли е ясно? Старото послание, което, както казвате, е дало надежда на човечеството, не ви доведе в ни най-малка степен до резултата, на който се надявахте.
    Това старо послание за право и криво, престъпление и наказание, вечна награда и вечно проклятие не направи нищо, за да прекрати страданията на вашата планета, да прекрати убийствата на вашата планета, да прекрати мъките, на които сами сте се обрекли. Защото то е послание на разделението.
    Има само едно послание, което може да промени навеки хода на човешката история, да прекрати мъките ви и да ви върне отново към Бога. Това послание е Новото Евангелие: ВСИЧКИ НИЕ СМЕ ЕДНО ЦЯЛО.
    От Новото Евангелие произтича ново послание за всеобщата и цялостна отговорност. То ви казва, че всички вие сте изцяло отговорни за всеки избор, който правите. Защото всеки избор, който правите, е избор, направен заедно от всички ви и това е единственият път да промените изборите, които правите, при това - всички вие заедно да ги промените.
    Не ще престанете да се самоизмъчвате, докато си въобразявате, че всеки от вас измъчва само някой друг. Ще прекратите мъките, когато ви стане ясно, че всъщност се самоизмъчвате.
    Можете да прозрете това само когато разберете, че не можете да направите нищо против волята на другия. Единствено в този миг на просветление ще успеете да прозрете, че онова, на което сте били учени, не може да е вярно. Всичко, което сте правили, на себе си сте го правили.
    Но не ще прозрете тази истина, докато не разберете, прегърнете и претворите в живота си Новото Евангелие.
    ВСИЧКИ НИЕ СМЕ ЕДНО ЦЯЛО.
    Затуй, разбира се, не можеш да направиш на другия нищо, което на определено равнище той не е „съсътворил", тоест - не е създал съвместно с тебе. Това щеше да бъде възможно само ако не бяхме Всички Ние Едно Цяло. Но ВСИЧКИ НИЕ СМЕ ЕДНО ЦЯЛО. Съществува само едно цяло - и това сме всички Ние.
    Ние заедно създаваме тази действителност. Разбираш ли изводите и последиците от това? Виждаш ли неговото удивително въздействие?
    Сега върви и проповядвай това на всички народи. Учи ги, че каквото човек прави, за Себе Си го прави, а каквото не успее да направи за другия, не успява да го направи и за Себе Си. Прави за другите това, което искаш да бъде направено и за тебе, защото, направиш ли го за тях, то вече е направено за тебе!
    Това е Златното Правило. И сега вече ти напълно го разбра.

Категория: Приятелство с Бога | Добавил: Бонд (07.04.2009)
Разгледан: 817 | Рейтинг: 5.0/1
Коментари: 0
Коментари могат да добавят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
   3.235.172.213          Понеделник          25.05.2020, 15:47