Защо ли още от самото начало не са ни обучавали по тоя начин - на тези чудесни
истини? От пръв поглед виждаме, че Златното Правило е прекрасно, но после то
постепенно разкрива все повече и повече своя смисъл. То притежава съвършена
симетрия. Логичният кръг е затворен. Виждаме неговото основание. Виж-даме
защо е е наш собствен интерес да прилагаме тази мъдрост. Това вече става
израз не на доброта, а на практичност. То просто работи - за Нас. Защо ли
децата не се обучават на това Златно Правило - по този начин и от самото
начало?
Въпросът не е в туй - Защо то не е било направено в миналото?
Въпросът е - Какво имаш намерение ти да направиш в бъдещето? Затуй, върви и
проповядвай сред всички народи, разпространявайки надлъж и нашир Новото
Евангелие:
ВСИЧКИ НИЕ СМЕ ЕДНО ЦЯЛО. НАШИЯТ ПЪТ НЕ Е ПО-ДОБЪР, А САМО
ДРУГ, РАЗЛИЧЕН.
Говори за това не само от амвона, а и в административните
зали; не само във вашите църкви, а и в училищата ви; не само с гласа на
колективната съвест, а и с гласа на колективната икономика.
Превърни
духовността си в нещо действително, точно тук, точно сега, на
земята.
Звучи, като че ли говориш за политизиране на духовността. Но
има хора, които казват, че духовността и политиката не бива да се
смесват.
Не можеш да избегнеш политизирането на духовността.
Твоята политическа гледна точка показва и изразява твоята
духовност.
Но може би това не е политизиране на твоята духовност, а
внасяне на духовност в твоите политически позиции.
Но аз си мислех, че
Църквата и Държавата са отделени. Няма ли да си докараме беля на главата, ако се
опитаме да венчаем религията и политиката?
Наистина, така ще ви се случи,
но Аз не говоря за това.
Можете да решите, че най-добре е да оставите
Църквата отделена от Държавата. Въз основа на своите наблюдения и изводи може да
решите, че религията и политиката не бива да се смесват. От друга страна,
духовността е нещо съвсем различно.
Основанието да решите, че
Църквата и Държавата трябва да бъдат отделени една от друга, е, че църквата
означава една определена гледна точка, едно определено вероизповедание. Може би
си наблюдавал, че когато такива вероизповедания оформят характера на политиката,
могат да възникнат големи противоречия и политически борби. Това става само
защото не всички хора споделят едни и същи вероизповедания. И, всъщност, дори не
всички хора участват в църковни богослужения или друг вид религиозни
поклонения.
От друга страна, духовността е нещо всеобщо. Всички хора
вземат участие в него. Всички се съгласяват с него.
Наистина ли? Ти май
ми се присмиваш.
Наистина го правят, дори и без да знаят това, дори и без
да го назоват така. Защото „духовността" не е нищо друго освен самия живот. Да,
това е тя.
Духовността казва, че всички неща са част от живота, а
това никой не оспорва. Можете да спорите, колкото си щете за това дали има Бог,
дали всички неща са част от Бога, но не можете да спорите за това дали има Живот
и дали всички неща са част от Живота.
Остава само спорът за това дали
животът и Бог са едно и също. И Аз ти казвам, че са.
Дори и един агностик
- дори един атеист - би се съгласил, че във Вселената има сила, която поддържа
всичко в единство. Има и нещо, което е положило начало на всичко, дало е
първия тласък . А щом нещо е положило началото на всичко, трябва да е
съществувало и нещо преди Вселената, такава, каквато днес я виждаме и знаем, че
съществува.
Вселената не се е появила внезапно от разредения въздух. Но
дори и да е станало така, „разреденият въздух" все пак е нещо. А дори и
да кажеш, че Вселената се е появила внезапно от нищото, все пак не можеш да
избягаш от въпроса за първопричината. Каква е причината, предизвикала
възникването на нещо от нищото?
Тази първопричина е самият живот,
изявяващ се във физическа форма. Тя е животът в хода на неговото възникване.
Никой не може да оспори това, защото то очевидно е „така". Можете да спорите,
обаче (и сте го правили) за това как да опишете този процес, как да го назовете,
какви изводи и заключения да изведете от него.
Но Аз ти казах, че това е
Бог. Това значение влагате и винаги сте влагали в думата Бог. Бог е
първопричината. Неподвижният Двигател. Онова, Което е Било преди Онова, Което Е.
Онова, Което ще Бъде, след като Онова, Което Днес Е, вече няма да го има. Алфата
и Омегата. Началото и Краят.
Пак ще ти кажа, думите живот и Бог са
вза-имозаменяеми. Ако процесът, който наблюдавате, е процес на живота в хода на
неговото възниква-не, тогава то потвърждава казаното от Мене по-рано: всички вие
сте Богове в хода на тяхното възникване. Да, така е, вие сте Информацията на
Бога.
О да, предполагам, че е тъй: но какво общо има това с каквото и
да било, особено - с политиката?
Ако духовността наистина е друго
наименование на живота, то тогава всичко духовно е жизнеутвърждаващо. Затова
инжектирането на духовност във вашата политическа дейност и всички политически
решения би ги направило жизнеутвърждаващи.
Всъщност вие се опитвате да
направите точно това с вашата политика. И затова ви казвам, че политическата ви
гледна точка е показател за вашата духовност. Единствената причина да
създадете политиката е бил стремежът ви да изградите система, в рамките на която
бихте живели хармонично, мирно и щастливо. Тоест, система, която би утвърждавала
самия живот.
Никога не съм мислил за това по този начин.
Но тъй са
мислили онези, които са основали вашата държава. Съединените Щати имат своя
Декларация за Независимостта, която гласи, че всички са създадени равни, с някои
неотменими права, сред които са Животът, Свободата и Стремежът към Щастие.
Вашата форма на държавно управление е била основана на възгледа, че човешките
същества могат да изградят система на самоуправление, гарантираща тези права.
Навсякъде държавното управление е било създадено в основата си по същата
причина. Може формите на държавно управление да се били различни, но никога -
целта им. Различните култури и общества могат да изразят по различен начин и
своите идеи и начина на тяхното осъществяване, но стремежите, желанията им в
основата си са били едни и същи.
Разбираш тогава, че формата на държавно
управление и политиката са били създадени, за да гарантират онова, което е изява
на духовността - а то всъщност е и самият живот.
Но повечето хора не
желаят и да чуят, че Бог им говори за политика и политически проблеми. Всеки
път, когато в информационния бюлетин на нашата фондация се засегнат политически
въпроси, върху които е оказало влияние посланието на Разговори с Бога,
получавам писма, изразяващи несъгласие. „Прекратете абонамента ми!" казват.
„Това не е Божие дело! Това са политически възгледи, а аз не съм се абонирал за
този информационен бюлетин, за да чуя вашите политически възгледи."
Когато преди няколко години Мариане Уилямсън, Джеймс Редфилд и аз организирахме
Молитвено Бдение за Мир във Вашингтон, всички решиха, че това е чудесно.
Призовахме хората от целия свят да използват силата на молитвата, за да донесе
тя мир на земята, и получихме гореща подкрепа. Но веднага щом някои от нас
започнаха да говорят как да се постигне мир - върху какви духовни принципи
трябва да почива това - заваляха писма. Хората бяха разгневени.
Да.
Хората искат от вас да се молите за мир, но не и да правите нещо, за да
го постигнете. Те очакват от Бога да намери решение на въпроса - но
изключват възможността Бог да реши, че точно Вие Трябва да Направите Нещо по
Този Въпрос.
А в действителност именно това е и винаги ще бъде
решението на въпроса, защото Бог въздейства на света чрез хората, които живеят в
него.
Ох, не мисля, че хората очакват други хора да правят нещо по този
въпрос. Те очакват Бог да им каже какво трябва да се направи.
Но
Аз никога не съм ви казал и никога няма да ви кажа какво трябва да направите.
Никога не съм давал нареждания, не съм изревавал команди и не съм отправял
ултиматуми. Само съм се вслушвал в думите ви, когато сте ми казвали къде искате
да отидете и съм ви давал съвет как да стигнете там.
Казвате, че искате
свят, който да живее в мир, хармония и радост и Аз ще ви кажа: радостта е
свобода. Тези две думи също са взаимозаменяеми. Всяко ограничаване на свободата
е ограничаване и на радостта. Всяко ограничаване на радостта е ограничаване и на
хармонията. Всяко ограничаване на хармонията е ограничаване и на мира.
Казвате Ми, че искате да живеете в свят без конфликти, без насилие, без
кръвопролития, без омраза. А Аз ще ви кажа: пътят по който ще създадете такъв
свят, пътят, по който ще го създадете буквално за една нощ, е да проповядвате и
Да живеете според Новото Евангелие.
ВСИЧКИ НИЕ СМЕ ЕДНО ЦЯЛО.
НАШИЯТ ПЪТ НЕ Е ПО-ДОБЪР, А САМО ДРУГ, РАЗЛИЧЕН.
Говорете за това не само
от амвона, а и в административните зали; не само във вашите църкви, а и в
училищата ви; не само с гласа на колективната съвест, а и с гласа на
колективната икономика.
Продължаваш да се повтаряш.
Вие
продължавате да се повтаряте. Цялата ви история е повторение на собствените ви
грешки - както в живота на всеки поотделно, така и в колективния жизнен опит на
цялата ви планета. Отново и отново се повтарят безумни решения, които
предизвикват едно и също поведение, а очаквате всичко това да доведе до
по-различни резултати.
Всички, които се стремят да внедрят духовност в
политиката, се опитват да я тласнат към прозрението: „Има и друг път."
Тези усилия трябва да бъдат благославяни, а не порицавани.
Добре, но
нещата не вървят по тоя път. Във втората книга на Разговори с Бога Ти
отправи политически послания и мнозина изявиха недоволство, като ги обявиха за
прекалено политически. Мариане Уилямсън написа чудесна книга, озаглавена
Лечение на Американската Душа и призоваваше към „социална духовност" от
амвона на Църквата на Днешния Ден близо до Детройт, а мнозина от членовете на
собствената й енория изразиха недоволството си, обвинявайки я, че прекалено
много се занимава с политика.
Същото казваха и за Исус.
„Прекалено
много се занимава с политика", казваха.
„Когато проповядваше само
духовност, беше на сигурна почва. Но сега съветва хората действително да
приложат духовните истини, които са научили. Сега вече става опасен. Трябва
да го спрем."
Но ако няма „по-добър" път, какъв е смисълът на духовната
активност? Какъв е смисълът на политиката? На каквото и да било. Защо да се
въвличам в нещо, което е просто хвърляне на ези-тура? Ако е все едно по кой път
ще се върви, какво ще ме подтикне да участвам във всичко това?
Желанието
да покажеш с думи и Дела Кой Си Ти. Може би „хвърляне на ези-тура" е и начинът,
по който си решиш косата - насам или натам. Но забележи, вече години се решиш по
един и същи начин. Защо не се решиш другояче? Нима и тук не виждаме проява на
това Кой Си Ти? Защо си купи точно тази кола и носиш точно тези дрехи?
Всичко, което правиш, заявява и изразява Кой Си Ти. Всяко твое действие е акт на
самоопределение.
Има ли значение това? Има ли значение за тебе
собственото ти Самоопределение? Разбира се. Това е и причината да се озовеш
тук!
Кой Си Ти не е „хвърляне на ези-тура". Кой Си Ти е най-важното
решение, което някога си вземал.
Смисълът на Новото Евангелие не е
в това, че за тебе няма значение Кой Си Ти, а точно в обратното. Кой Си Ти
означава толкова много, означава, че всеки от вас е великолепен. Съгласно
новото учение всеки от вас е тъй великолепен, че никой от вас не е
по-великолепен от другия - нито в очите на Бога, нито във вашите очи, ако
гледате с очите на Бога.
Защото, ако е невъзможно да бъдеш
„по-добър", да „превъзхождаш" някого, нима това отнема основанието ти да
живееш?
Защото, ако не можеш да изповядваш „по-добра" религия, или да
членуваш в „по-добра" политическа партия, или да живееш в „по-добра"
икономическа система, нима това ти дава основание да се откажеш от всички
тях?
Необходимо ли е да знаеш, че ще нарисуваш „по-хубавата" картина,
преди да вземеш четката и да застанеш пред платното? Не може ли това да бъде
просто една друга картина? Друг израз на красота?
Трябва ли розата
да бъде „по-добра", „по-хубава" от перуниката, за да оправдае своето
съществуване?
Ще ти кажа: всички вие сте цветята в Градината на Бога.
Трябва ли да унищожим градината, затова че едно цвете не е по-красиво от
друго?
Ами какво ще стане, ако един тон е фалшив? Нима този фалшив тон
няма да развали звученето на цялата симфония?
Зависи от това кой я слуша.
Не Те разбирам.
Не ти ли се е случвало да чуеш как пее едно дете и
песента да ти се стори хубава, независимо от това, че половината тонове са
фалшиви?
Да. Имал съм точно такова чувство.
А нима си въобразяваш,
че можеш да възприемеш и преживееш нещо, което Аз не съм?
Не съм мислил
за това по подобен начин.
А сега ми кажи следното. Ако едно дете пее
фалшиво, ще му кажеш ли да спре? Нима си въобразяваш, че по този начин ще го
окуражиш да обича музиката или дори - да обича самото себе си? Или ще го
подкрепиш - ще му кажеш, че може да постигне високо майсторство, ако продължи да
пее?
Тъй ще му кажа, то се знае.
А Аз се вслушвам столетия наред
във вашите песни. Те звучат като музика в ушите Ми. Нима си въобразяваш, че
никога никой от вас не е пял фалшиво?
Сигурен съм, че поне един-двама са
пели фалшиво. Ето, това, значи, е твоят отговор.
Вие сте мои деца. Чувам
вашите песни и казвам, че пеете добре.
Няма „фалшиви тонове" във вашите
песни. Има ви само вас, дете Мое, вас, пеещите от сърце.
Вие сте
оркестърът на Бога. Чрез вас Бог оркестрира самия живот. Във вашето свирене няма
„фалшиви тонове". Има ви само вас, дете Мое, свирещите от сърце, стремящите се
да изсвирят всичко вярно.
Ако не можех да видя колко красиво е това, щях
да бъда напълно бездушен.
Винаги си спомняй следното:
Душата
съхранява красотата, дори когато разумът я отрича.
О, това е необикновено учение. О, наистина, това е чудесно прозрение.
Затова винаги се взирай в живота с душата си. Вслушвай се в него с душата
си.
Дори сега, замисляйки се над думите на белия лист пред себе си, взри
се в тях с душата си, чуй ги с душата си. Само тогава ще започнеш да ги
разбираш.
Твоята Душа вижда красотата, чудото и истината в Моите думи.
Умът ти ще ги отрече за вечни времена. Затова вече ти казах: за да разбереш
Бога, трябва да изгубиш ума си, да бъдеш извън ума си.
Не спирай
изпълнението на симфонията, в което участваш, само защото си мислиш, че си чул
фалшив тон. Просто си настрой по-добре инструмента и засвири
по-чисто.
Успехът в политическата дейност не идва от гнева и омразата
- които са чужди на духовната дейност - а от любовта. Въпросът не е в
това да посочиш, че някой някъде греши, а в простото решение да замениш
сегашната действителност с нова, изхождайки от това Кой Си Ти и Кой Си Избрал да
Бъдеш.
Да, точно това бях нарекъл Движение на Новата Мисъл. Но все пак ще
задам въпроса си - мисля, че, като го правя, съм „с ума си" - нима това, че
„всички ние сме Едно Цяло", означава, че не бива да нанесем вреда на нищо: не
бива да смачкаме комар, не бива да хванем в капана мишка, не бива да откъснем
плевел (още по-малко - цвете)? Нима то означава, че не можем да заведем едно
агне в кланицата, за да похапнем от вкусните му пържоли?
Редно ли е да си
отрежеш косата? Редно ли е да си изрежеш сърцето? Има ли разлика между
тях?
Ти не ми отговори на въпроса. Защо не ми по-зволиш да узная каква е
волята Ти? Кажи ми просто каква е волята Ти и всичко ще ми стане много
лесно.
Аз нямам воля, отделна, различна от вашата - по този, както и по
всеки Друг въпрос. Нямам предпочитания, различни от вашите.
Ето това
мнозина от вас не могат да разберат. Ето това мнозина от вас не могат да
понесат. Защото, ако нямам воля и предпочитания, отделни, различни от вашите,
какво ви остава да правите? Как ще можете да разберете кое е право и кое -
криво? По този или по онзи въпрос?
А ето че стигнах дори по-далече. Отнех
ви идеята за по-доброто. Ами сега? Какво ви остава да правите? Въз основа на
какво ще решавате и ще правите своя избор?
Пак ще ви кажа: целта на
живота ви е да решите и обявите, да изразите и осъществите на дело Кои Сте Вие
Наистина. Не е моя работа да ви кажа кое е право и криво, кое е по-добро и
по-лошо, какво да правите и какво да не правите, ваша работа е просто да решите
след туй дали ще Ме послушате или не, а накрая - отново моя работа - да ви
възнаградя или накажа.
Опитахте да използвате тази система и видяхте, че
тя не работи. Провъзгласявахте отново и отново каква според вас е
Моята воля, но това не ви помогна. Вие не я послушахте.
Ето, заявявахте,
че Аз съм против убийствата, но продължавахте да убивате - някои от вас го
вършеха дори в Мое име!
Казвахте, че съм против грубостта и
потисничеството на хора, класи, раси и народи, но продължавахте да си го
позволявате.
Казвахте, че съм против безчестието ви към родителите,
насилието ви над децата, жестокостта ви към самите Себе си, но продължавахте да
вършите всичко това.
Казвахте, че съм против всякакъв вид неща, които
продължавахте да вършите. Не успяхте да промените поведението си, независимо от
това, което обявявахте, че Аз изисквам от вас или ви нареждам.
Казвахте,
че съм против лъжата, но лъжехте непрестанно. Казвахте, че съм против кражбата,
но крадяхте наляво и надясно. Казвахте, че съм против изневерите, но си крадяхте
един на друг съпругите и съпрузите - всеки ден и всяка нощ.
Дори
правителствата ви - институциите, които бяхте създали, за да се грижат за вас и
да задоволяват нуждите ви - и те ви лъжеха. Наистина, създадохте цяло общество,
изградено върху основата на лъжи.
Някои от тези лъжи наричате „тайни", но
независимо от това те са си лъжи. Защото препречването на пътя към истината е
чисто и просто лъжа. То е отказ да бъде разкрита цялата истина, отказ да бъдат
допуснати другите до онова, което трябва да се знае по Даден въпрос, така че
всеки да може да направи избор въз основа на тези данни.
Казвахте, че съм
против потъпкването на обещания и клетви, но непрестанно нарушавахте своите
обещания и клетви и се стремяхте да го вършите безнаказано, използвайки всички
възможни аргументи, за да се оправдаете още на часа.
Не, човешкият род
показа достатъчно ясно, че Моята воля, така, както я разбирате и
провъзгласявате, не значи нищо за вас.
Най-интересното е, че в края на
краищата това се оказа нещо съвършено. Защото между различните ви разбирания за
Моята воля има толкова много противоречия, че, ако бяхте последователни и
ревностни привърженици на вярванията си, щяхте да извършите още повече
убийства. Спомням си за етикета с наздравица: БОЖЕ, ПАЗИ МЕ ОТ СВОИТЕ
ХОРА.
Да, в това има известна ирония.
И тъй, нека се върнем на
въпроса ти. Редно ли е да смачкаш комар? Да хванеш в капан мишка? Да изтръгнеш
плевел? Да заколиш агне и да го изядеш? Ти трябва да вземеш решение. Ти трябва
да вземеш всички тези решения. А, разбира се, има и по-важен
въпрос.
Редно ли е да убиеш човек за наказание, че е убивал? Редно ли е
да се направи аборт? Да биеш хомосексуалист? Да бъдеш хомосексуалист? Да
имаш сексуални контакти преди брака? Да имаш сексуални контакти въобще, ако
искаш да бъдеш „просветлен"? И тъй нататък, и тъй нататък...
Всеки ден
всички вие трябва да вземате подобни решения. Знайте само, че решавайки,
обявявате и показвате Кои Сте Вие.
Всяко действие е акт на
самоопределение.
Възприел си това. Разбрал си го. Защото Ти ми го
повтаряш толкова често.
Хубаво нещо е повторението. Позволява ти да
обединиш знанията си. Затова сега ще повторя не-що, което казах по-рано. В
действията и изборите, които правиш ежедневно, ти не само обявяваш Кой Си Ти, но
решаваш и Кой Съм Аз, защото ти и Аз сме Едно Цяло.
Затова, в най-широкия
смисъл на думата, Аз отговарям на въпроса ти. Правя го чрез тебе.
И това е единственият начин, по който може да се отговори на този
въпрос.
От отговора ти ще произлезе и твоята истина. Това е истината на
твоето битие. Какво наистина е твоето битие, как наистина
съществуваш.
Спомни си, че си човешко същество. Как
съществуваш, какво е твоето битие, зависи от самия тебе. Въпреки че вече
многократно съм ти го казвал, може би досега не си се замислял сериозно над
това.
Добре, добре, но „Единение" не значи „равенство", нали? Мога ли
накрая да го чуя от Тебе?
Точно тъй, Единение не значи еднаквост.
Тогава какво наистина значи Единение?
Въпросът не е в това Какво
значи Единение. Въпросът е в това Какво значи Единение за тебе? Това е решение,
което трябва да бъде взето в дълбините на всяко човешко сърце. И изхождайки от
това решение, ще изградиш бъдещето си - или пък ще го разрушиш.
Но Дори и
когато потънеш в дълбоки размишления за това, съществува ръководство, съществува
прозрение, съществува мъдрост, която ти е била дадена, за да ти помогне - не за
да постъпиш правилно, защото „правилно" е относително понятие, а да отидеш там,
където казваш, че искаш да отидеш; да направиш това, което казваш, че искаш да
направиш.
Както вече отбелязах, вие казвате, че като човешки род, като
общност, искате да живеете заедно в хармония и мир; искате да изградите по-добър
живот за своите деца; искате да бъдете щастливи. Ако не в друго, то поне в това,
всички вие сте постигнали съгласие.
И тъй, ръководство ви е било дадено и
то произтича от Трите Точки. Те, повтарям отново, са: 1) Всички ние сме Едно
Цяло; 2) Има достатъчно; 3) Не е необходимо да правим нищо.
Първата
Точка, която пространно разгледахме тук, може да бъде разбрана и приложена
по-лесно, когато Втората и Третата бъдат разбрани.
Искам последователно
да проследя как тази мъдрост може да се приложи, да стане част от ежедневието
ни, затова нека се заемем с другите две точки.
|
Нумерология
Четвъртък
07.11.2024, 16:41