Работете в собствения си живот и в личната си система от вярвания, за да елиминирате всяка мисъл за откъсване от Бога. Просто се освободете от тази идея.
Теологията на отделянето твърди, че ние сме „тук", а Бог е „там". Нейната доктрина ни учи, че Бог ни е отделил от себе си като наказание за греховете ни и че нашето задължение сега е да се върнем при Бога, което е възможно само ако спазваме Божиите заповеди, следваме Божиите закони и се подчиняваме на Божията воля. Накратко, трябва да правим каквото иска Бог. (За личното ми изследване на въпроса вж. „Какво иска Бог", „Атрия Букс", 2006.)
Тази Теология на отделянето е породила Космологията на отделянето (начин за възприемане на целия живот на планетата, в който разделението е основен принцип) и която на свой
ред е породила Социологията на отделянето  (начин за социализиране на вида ни, което изисква от нас да действаме като отделни същества, обслужващи собствените си интереси), а тя пък е породила Патологията на отделянето (тоест, патологично поведение, при което предизвикваме страдание, конфликти, насилие и смърт със собствените си ръце).
Когато Теологията на отделянето бъде заменена от Теологията на единството, едва тогава Патологията на отделянето ще бъде излекувана. Трябва да разберем, че всичко в живота е едно. Това е първата стъпка за вас и за мен. Това е отправната точка. Това е началото на края на настоящото статукво. Това е началото на ново съзидание, на ново превръщане в действителност на следващата величава версия на най-висшата представа, която имаме за себе си.
Неизречената Истина ни разкрива, че не Единството е отличителна черта на живота, а животът е отличителна черта на Единството.
Животът е проявление на Единството. Бог е проявление на Единството. Живот и Бог са Едно. Единството е Бог и живот. Това е затворен кръг.
Разберем ли това, виждаме Бог във всеки и във всичко. Включително осъзнаваме и собствената си божествена същност. Ясно прозираме, че ние сме Бог в действие. Тоест, Бог в акта на пресъздаване на самия себе си. Бог и животът се развиват. Бог никога не остава един и същ, а става по-голям и повече онова, което представлява Бог, във всеки момент.
Бог сега е във всичко, повече отколкото е бил преди една наносекунда. Когато разрешим собствения си случай на "сгрешена самоличност", когато се отъждествим с Онова, което Бог е, ще бъдем щастливи като Бог.
А сега проследете следната мисъл: ако с термина „Бог" обозначим Колективната божественост, а с термина „ти" обозначим Индивидуалната проява на божественото и ако настъпи ден, когато ти си извисил съзнанието си до ниво, на което си много по-щастлив от много други индивиди... ето тогава ще бъдеш по-щастлив от Бог.
Индивидуалното проявление, което си „ти", ще има по-висше съзнание от мнозинството други проявления на божественото, които наричаме „Бог", точно както предишните пратеници, аватари и учители (Буда, Мойсей, Исус, Мохамед и много други) са усетили собственото си Индивидуално съзнание да се извисява над нивото на Колективното съзнание. Тогава те превръщат в своя мисия задачата да извисят колективното съзнание на човечеството, за да може Целостта, която е Бог, да еволюира още повече, да продължава да разширява съзнанието си и цялостното си самопознание. Ето това са правили те. Целият живот е божествен, а когато гледаме на всяко едно нещо в живота като на божествено, това променя всичко.  Защото как може един аспект, една-единствена Индивидуална проява на божественото някога да бъде напълно щастлива, когато някой друг Божествен аспект е истински нещастен? Отговорът е, че не може. Затова ние взаимно ще се извисяваме, за да може всички, един подир друг, да се почувстваме по-щастливи от Бог.
„Аз дойдох, за да имат живот и да имат в изобилие", казва Учителят. А Учителят във вас някой ден ще каже същото. Когато земята се преобрази по този начин човек след човек, децата ще престанат да измират от глад. Милиони хора вече няма да страдат от потисничество. Нито един народ вече няма да се сражава с друг народ. Когато се отнасяме към всички, все едно са божествени, няма да има повече бойни.