Има разлика между тъга и нещастие. Докато пишех тази книга, кучето ми Лейди умря. Тя беше мой другар в продължение на 14 години. През последните дванайсет месеца изпитваше все по-силна болка, породена от различни болести. Към края беше съвсем глуха и едва ходеше. В последните дни от живота си Лейди дори не можеше да стане.
Бях тъжен, когато умря, но не бях нещастен.
Разбирате ли разликата?
Тя никак не е маловажна. Не е тривиално разграничение.
Тъгувах, че Лейди вече не е с мен, но се радвах, че вече не изпитва болка. Бях щастлив, много щастлив, че е продължила пътуването си.
Дори бях „щастлив, докато тъгувах", защото тъгата ми показваше нещо за самия мен.
Показваше ми, че съм загрижен. Показваше ми, че обичам. Показваше ми, че съм човешко същество и че независимо от начина, по който светът около мен се проявяваше, правейки хората безчувствени, аз съм запазил своята човечност.
Да, бях щастлив заради тъгата си и заради онова, което разкриваше тя за моята същност. Приятно ми беше да съм тъжен.
Не е задължително тъгата да ви прави нещастни. Като показател за това къде се намирате в еволюционния си път, тъгата ви може да бъде източник на вътрешно потвърждение за дълбочината на чувствата ви и следователно - на това, какво представлявате като човек и като духовно същество.
Затова, когато някой умре, отдайте се на скръбта си. Когато някой ви нарани, позволете си да тъгувате. И най-вече, когато нараните някой друг, позволете на тъгата да върви ръка за ръка със съжалението ви. Поднесете си дара на тъгата и ще установите, че много по-бързо се лекувате от всяко преживяване, което ви изкушава да забравите истинската си самоличност.
Твърдя, че тъгата ви за нещо не трябва да ви пречи да бъдете по-щастливи от Бог — по-щастливи, отколкото сте били преди. Щастието се постига с натрупване. То става по-голямо, колкото повече го усещате. Сега се чувствам по-щастлив, отколкото в дните, преди Лейди да напусне тялото си за последен път. Сега се чувствам по-щастлив, отколкото бях
на 50 години, отколкото бях на 30, всъщност съм по-щастлив от когато и да било в живота си.
Научил съм се как да се справям с тъгата и да я интегрирам в щастието си, да я превръщам в прекрасна част от него. Разбира се, научих, че „щастието" се постига посредством простия процес на приемане на Живота като цяло точно такъв, какъвто е. (Повече за това по-късно.)