Мнозина сами се правят нещастни просто като намират за невъзможно да приемат живота такъв, какъвто им се представя точно тук и сега. Нищо никога не е достатъчно хубаво, нито пък е точно онова, което искаме. Както в приказката за принцесата и граховото зърно, няма начин хората някога да се почувстват комфортно от положението си в живота или от съпътстващите обстоятелства, от средата или компанията си. Нищо не се получава, нищо не е достатъчно хубаво, достатъчно бързо и достатъчно голямо. Има ли го онова нещо, наречено „време", хората винаги ще намират причина да бъдат нещастни. Те не могат да се радват на нещо такова, каквото с, а вместо това изпитват нужда да го критикуват безпощадно за онова, което не е.
Дали ще се радвате, или ще критикувате, ето това е изборът във всеки един момент. Изберете първото, а не второто, и животът ви ще се изпълни с усмивки завинаги. Разбирате ли, има начин да бъдете по-щастливи от Бог и той е да не искате нещата да бъдат различни от онова, което са в момента.
Това не означава никога да не се опитвате да променяте нищо. Означава щастието ви да не се основава на това, дали ще настъпи определена промяна, или не. Става дума да живеете живота си така, че да обърнете пристрастията си в предпочитания.
Ако ви предложат купичка с ванилов сладолед, а вие всъщност предпочитате шоколадов, напълно нормално е (при това доста здравословно) да посочите предпочитанието си. ("Много ви благодаря, много сте мил, но може ли да ви попитам дали имате шоколадов сладолед? Честно казано, той ми е любимият!")
В резултат на този откровен разговор може и да получите от любимия си сладолед! В най-лошия случай ще си останете с ваниловия сладолед, което също не е зле, защото слабостта ви към шоколадовия сладолед е само предпочитание, а не пристрастие.
Винаги си личи дали сте пристрастени към нещо, или просто го предпочитате, ако отсъствието или липсата му става причина да изгубите щастието си.
В горния пример се предполага, че няма да бъдете нещастни, ако не получите шоколадов сладолед, а ще бъдете напълно доволни и от ваниловия. В такъв случай шоколадовият сладолед за вас е само предпочитание, не е пристрастие.
Идеята е да промените пристрастията си в живота в предпочитания. Запознах се с тази концепция най-напред от изключителната книга "Пътеводител към висшето съзнание" от Кен Кийс. Препоръчвам тази изпълнена с наистина дълбоки прозрения книга на всички.
Превръщането на пристрастията в предпочитания се прави по съвсем простичък начин -вглеждате се внимателно, за да установите доколко наистина ще ви липсва, ако не получите онова, което смятате, че искате точно тук и точно сега. Често се оказва много по-малко, отколкото сте си мислели.
Твърдя, че винаги има на какво да се радвате, докато сте живи. Да виждате чашата наполовина пъпна, а не наполовина празна е нещо повече от образен афоризъм. Това е ключът към трайното щастие.
Ако излезете от историята си достатъчно дълго, за да се вгледате честно и да дадете на живота справедлив шанс, ще забележите, че почти във всеки един момент животът се проявява точно сега с всичко, от което се нуждаете, за да бъдете доволни и спокойни. За да изпитате това, трябва само да промените изискванията си към настоящия момент.
Смяната на изискванията наистина е много лесна. Става дума само да промените представата си от какво се нуждаете в този момент. Истината е, че не се нуждаете от нищо конкретно. Нуждата е една от десетте илюзии на човечеството. Тя не е истинска. Може да ви е трудно да възприемете тази представа като част от житейската си реалност, но тя няма да ви се стори преувеличена, ако осъзнаете, че повечето от нещата, без които сте смятали за невъзможно да живеете, изобщо не са ви били нужни. Вие сте намерили начин не само да съществувате, но и да се усмихвате, да се смеете и да бъдете щастливи без тях.
Изискването е друга от десетте илюзии на хората. (За пълния списък и разясненията по него вж. Приложението.) Според тази илюзия съществува нещо, което вие абсолютно и сигурно трябва да имате, за да живеете. Но всъщност единственото, което трябва да имате, е онова, от което се нуждаете тук и сега, а то е истинската ви природа. Не можете да умрете и животът ви не може да свърши, защото вие самият сте проявеният живот. Когато разберете това, вече няма да се боите от смъртта и тогава ще престанете да се страхувате от живота. Никога отново няма да почувствате неотложна и мъчителна нужда от нещо конкретно. Това променя всичко.