Хората са стигнали до заключението, че ако Ограничеността от Условия съществува, познаването на тези условия би трябвало да е необходимо, за да може човек да създаде и да се наслаждава на живота - и на онова след него - такива, каквито ги желае.
    Това заключение е било неизбежно, както и следното. Оня, който знае условията, е постигнал по-добър успех от оня, който не ги знае.
    На човешкия род не му е било необходимо много време, за да махне от горното изречение думите „постигнал" и „успех".
    Така се е родила идеята за Превъзходството. Превъзходството се е използвало по много начини. Сред тях на първо място е било намирането на неоспоримо основание, че си направил необходимото, за да си осигуриш „достатъчно" от всичко налично - включително и от Божията любов. Познаването на условията ти е давало правото да не обръщаш внимание на другите или да се опитваш да ги обърнеш в правата вяра, или просто да отстраниш онези от тях, които не познават условията или не са съгласни с тях.
    Затова стремежът да опознаеш условията на Живота се е превърнало в основна грижа. Познанието за условията на Живота е било наречено наука.
Познанието за условията на онова, което ще последва живота, е било наречено съвест. За някого, който е познавал и разбирал тези условия, са казвали, че е „добросъвестен" или че е „съвестен".
    А „възвишена съвест и съзнание" се е постигала със сериозно изучаване на нещо, наричано теология, от theo+logy или простичко - наука за Бога.
    След дълги научни занимания се е стигнало до заключението, че има определени обстоятелства, при които Изискването може да бъде изпълнено, и други - при които това е невъзможно. Има, също така, и определени обстоятелства, при които някой може да получи прошка, че не е изпълнил Изискването.
    Тези обстоятелства са познати днес като „условията".
    Във вашия жизнен опит към понятието „да имаш" е било добавено и „да правиш".
    Ако имаш достатъчно ум, можеш да правиш неща, наречени получаване на добри бележки, завършване на училище като първенец на класа, намиране на добра работа. А после можеш да постигнеш онова, което се нарича успех. Ако имаш достатъчно пари, можеш да направиш нещо, наречено купуване на чудесна къща, а после можеш да постигнеш онова, което се нарича сигурност.
    Ако имаш достатъчно време, можеш да направиш нещо, наречено излизане в отпуска или ваканция, а после можеш да постигнеш онова, което се нарича почивка, освежаване, отпускане.
    Ако имаш достатъчно власт, можеш да направиш нещо, наречено определяне на собствената съдба, а после можеш да постигнеш онова, което се нарича да бъдеш свободен.
    Ако имаш достатъчно вяра, можеш да направиш нещо, наречено намиране на Бога, а после да постигнеш онова, което се нарича спасение.
    Ето как сте устроили своя свят. Ако някой има подходящото, необходимото, може да прави подходящото, необходимото - онова, което ще му позволи да постигне отдавна желани цели. Трудността идва оттам, че хората не могат лесно да направят всички неща, които искат да направят, ако нямат всички неща, които, както казвате, им е нужно да имат. Не могат да намерят добра работа и да стигнат до върха, дори и да имат ум за това, ако нямат и подходящия произход. Не могат да си купят чудесна къща, дори и да имат пари за това, ако нямат и подходящия цвят на кожата. Не могат да намерят Бога, дори и да имат вяра, ако не принадлежат към подходящото вероизповедание.
    Да имаш подходящите неща не е гаранция за удовлетворяването на желанията ти, но ти дава добър начален старт.
    Колкото повече знания за тези условия придобивал (или се е мислело, че придобива) някой, толкова повече се е считало, че той превъзхожда другите.
    Както вече споменах, това Превъзходство е давало на хората власт (или ги е поощрявало да си присвояват властта) да правят каквото чувстват, че е необходимо, за да си осигурят повече от Живота и повече от Бога - тъй като и от двете не е имало достатъчно.
    Затова е трябвало да правите онова, което е трябвало да правите: защото е нямало достатъчно. Тъй сте си казвали. Целият ваш човешки род е приел това заклинание.
    Вие сте повече от един и затова наоколо няма, достатъчно. Няма достатъчно храна, няма достатъчно пари, няма достатъчно любов, няма достатъчно Бог.
    Трябва да се състезавате за тях.
    А ако ще се състезавате, ще трябва да имате някакъв начин да определите кой е победил. Отговорът е бил - Превъзходството.
    Оня, който превъзхожда другите, побеждава - а Превъзходството се основава на определени условия. Те дават възможност победителят да бъде обявен предварително.
    За момента те обявяват, че мъжете превъзхождат жените. Нима това не е очевидно? - попитали някои от мислителите измежду вас. (Разбира се, въпросът бил задаван главно от мъже.)
    По подобен начин е било провъзгласено Превъзходството на белите.
    След туй, по-късно - на американците.
    И, то се знае - на християните.
    Или то беше на руснаците? На евреите? Или на жените?
    Може ли всичко това да бъде вярно? Разбира се, че може. Всичко зависи от оня, който е създал системата. Най-ранните същества, превъзхождащи другите, не са били мъже..., с което всъщност мъжете се съгласили. Е, в края на краищата, не са ли жените носителки на живота? А нима животът не е най-висшето желание на всекиго? Тъй през периода на матриархата всички са приемали превъзходството на жените.
    По същия начин бялата раса не е била първа, а оттук - и превъзхождаща другите.
    В действителност и днес не може да й се припише Превъзходство. Нито на мъжете. Нито на евреите. Нито на християните. Нито на мюсюлманите, будистите, хиндуистите, нито дори на демократите или републиканците, на консерваторите или комунистите, нито когато и да било на когото и да било.
    Ето я истината - истината, която ще ви направи свободни, истината, чието изричане не можете да позволите, защото тя ще направи всекиго свободен.
    Не съществува такова нещо като Превъзходство.
    Вие изцяло сте си го измислили.
    Приписали сте превъзходство на онова, което мислите самите вие въз основа на своите предпочитания, желания и разбирания (които всъщност са крайно ограничени). Обявили сте претенциите си, че сте по-добри, претенции, основани на вашите перспективи, вашите цели и вашия дневен ред.
    Но някои от вас претендират, че това е Моя програма, Мой дневен ред. Бог е оня, който е назовал Избрания Народ, Единствената Права Вяра или единствения път за спасение.
    Всичко това ни връща към Първата Илюзия - Нуждата Съществува.
    Въобразявате си, че тъй като има нужда от нещо, Бог е съставил и своя програма, свой дневен ред.
    Това е била първата ви грешка и тя е довела до оная, която би могла да бъде последна. Защото ще ви кажа следното. Идеята ви за Превъзходство би могла да бъде последната грешка, която сте направили когато и да било.
    Хората мислят, че превъзхождат природата и тъй се опитват да господстват над нея. Вършейки това, разрушават естествената околна среда, която е създадена, за да ги защитава и да бъде техен рай.
    Хората мислят, че превъзхождат други хора и тъй се опитват да господстват над тях. Вършейки това, разрушават същността на семейството, което е било създадено, за да ги обгърне с любов.
    Чрез вярванията си в Илюзиите вашият, човешкият род е затруднил изключително много Живота и натрупването на своя жизнен опит. Чрез използването на Илюзиите, не както е било замислено, сте превърнали онова, което е било замислено като красив сън, в жив кошмар.
    Но точно сега можете да промените всичко това. Разглеждайте Илюзиите в съответствие с тяхното предназначение - като действителност, замислена с определена цел - и след това престанете да ги изживявате, сякаш са нещо истинско.
    И главно - спрете да изживявате Деветата Илюзия с такава убеденост. Всъщност използвайте Илюзията, за да откриете, че Превъзходството не е нещо истинско. Щом Всички Ние Сме Едно Цяло, Превъзходство не може да съществува. Няма нещо, което може да превъзхожда само себе си. Всички неща са Едно Цяло, Едно Нещо и не съществува нищо друго. „Всички Ние Сме Едно Цяло" е нещо повече от красив лозунг. То е точно описание на Основната Действителност. Когато разберете това, ще започнете да изживявате живота - и да се отнасяте едни към други - по нов начин. Другояче ще видите връзката между всички неща. Ще видите взаимоотношенията им на по-високо равнище. Яснотата на съзнанието ви ще се разшири, а вникването в същността на нещата ще се изостри. Погледат ви буквално ще прониква вътре. Тази нарастваща способност да надзъртате дълбоко в живота ще ви позволи да прозрете Илюзията и да разпознаете - „да познаете отново" - своята действителност. Точно по този начин ще си спомните Кои Сте Вие в Действителност.
    Това движение - от незнание до повторно познание - може да протече бавно. Пътешествието може да бъде направено с малки крачки. Малките крачки често довеждат до голям напредък. Никога не забравяйте това. Такава малка стъпка би била да се сложи край на „по-добрия".
    Идеята за Превъзходството е най-изкусителната идея, която някога е посещавала човешкия род. Тя може само за миг да превърне сърцето в камък, топлото в студено, „да" в „не".
    Едно едничко изречение, произнесено от амвона, църковния аналой, трибуната, в парламента или в среща на световните лидери на най-високо равнище, би могла да промени всичко.
    „Нашият път не е най-добър, а само друг, по-различен."
    С това смирено изказване би могло да започне лечението, преодоляването на разделението между вашите религии, затварянето на пропастта между вашите политически партии, потушаването на конфликтите между вашите народи и националности. С една едничка дума бихте могли да сложите край на всичко това. „Намасте".
    Богът у мене поздравява Бога у тебе.
    Колко просто. Колко красиво. Наистина - чудесно.
    Но колко трудно може някой, хванат в клопката на Илюзията, да види Бога у всекиго и във всяко нещо. Всеки човек трябва да бъде наясно с Илюзията - да бъде наясно, че това е една илюзия.
    Но дори ако това не е илюзия, а действителност, как бихме могли точно когато чувстваме своето превъзходство, да се държим по най-долен и недостоен начин? Защо точно когато се чувстваме по-добри се държим по-лошо?
    Очевидно, Деветата Илюзия е имала сериозен недостатък, значителна пукнатина. Това би трябвало да разкрие, че представата за Превъзходство е невярна, погрешна. Но на някакво много дълбоко равнище хората са знаели, че не могат да се откажат от Илюзията, защото тогава ще изгубят нещо жизнено важно.
    Отново са били прави. Но отново са сторили грешка. Вместо да разглеждат Илюзията като илюзия и да я използват за предначертаната цел, те са решили, че трябва да поправят нейния недостатък, да запълнят нейната пукнатина.
    Така, за да поправят недостатъка на Деветата Илюзия, за да запълнят нейната пукнатина, те са създали Десетата Илюзия.