Трябва да има някаква последица от Присъдата.
    Ако наистина съществува Присъда, трябва да има и едно защо.
    Очевидно, някой е бил съден, за да се определи дали той трябва да получи отплата, че е изпълнил Изискването.
    Тъй са си построили хората своята представа. Опитвайки се да вникнете, търсейки отговори, вие сте се върнали към първоначалните си културни истории и към първите Илюзии, върху които те са били изградени.
    Казали сте си, че Аз съм ви отделил от Себе Си, когато за пръв път не сте успели да изпълните Изискването Ми. Когато сте били съвършени, сте живели в един съвършен свят, Рая, и сте се наслаждавали на вечен живот. Но когато сте извършили Първородния Грях и сте станали несъвършени, преживяването ви за съвършенство е приключило във всяка насока. Най-съвършеното нещо във вашия съвършен свят е било, че никога няма да умрете. Смъртта не е съществувала. Но след края на своето преживяване за съвършенство, вие сте приели Четвъртата Илюзия като факт. Недостигът съществува. Няма достатъчно.
    Няма дори достатъчно Живот.
    Тъй последицата е трябвало да бъде смърт. Това е наказанието, че не е изпълнено Изискването. Но как би могло да е вярно? - питали са се напредничавите мислители измежду вас. Сега всеки умира. Е, как би могла смъртта да бъде наказание, че не е изпълнено Изискването? Дори онези, които са го изпълнили, умират!
    Може би причина за смъртта е просто съществуването на Недостиг във Вселената. Недостигът е бил състояние на нещата. Научили сте това от Четвъртата Илюзия.
    Но ако смъртта е последица от Недостига, какъв би бил резултатът от неизпълнение на Изискването? Тук нещо не е било наред. Нещо не се е връзвало. Върнали сте се към първоначалния си мит. Бог е изгонил Адам и Ева от Райската градина, защото не са изпълнили Изискването. Това е създало Разединението, то, на свой ред - Недостига, той пък - Изискването.
    Тъй Недостигът е бил последица от Божието наказание. Наказанието е било отделяне, а последицата от него - Недостиг. Смъртта е недостиг на Живот - и тъй, като продължение на това, смъртта е била наказанието.
    Ето как сте стигнали до своите заключения. Цел на смъртта е било да ви накаже, че не сте изпълнили Изискването. Защото без смъртта би съществувало само онова, което винаги е съществувало - тоест, Вечен Живот. А ако сте можели да живеете вечно, какви биха били последиците от това, че не сте изпълнили Божието Изискване?
    Ето онова, което винаги е било наричано награда. Това е то! - сте си казали. Вечният Живот е награда. Но сега сте били изправени пред нова загадка. Ако смъртта съществува, не би могло да има Вечен Живот.
    Хмммм.
    Тук се крие предизвикателство. Как да се намери път, за да могат и двете да съществуват - макар да изглежда, че се изключват взаимно.
    Решили сте, че смъртта на физическото тяло не означава и вашия край. Тъй като съществуването на смъртта изключва възможността за вечен живот, решили сте, че животът продължава вечно след физическата смърт.
    Но ако животът продължава вечно след физическата смърт, какъв е нейният смисъл?
    Няма смисъл. И тъй, трябва да се измисли вашето преживяване след смъртта... някакав друг изход, друг резултат.
    Нарекли сте го Осъждане.
    Ако си помислите, това е съвсем на място. Съответства напълно на Втората Илюзия - изходът от живота е под съмнение; Неуспехът Съществува!
    Сега вече можете да получите тортата и да я изядете. Сега вече можете да имате и смъртта, и Вечния Живот, наказанието и наградата. Като поставите и едното и другото след смъртта, ще сте в състояние да превърнете самата смърт не в наказание, а в окончателно доказателство за Недостига - най-впечатляващо свидетелство за верността на Четвъртата Илюзия.
    Сега вече наистина едната Илюзия започва да подкрепя другата. Преплитането им става съвършено. Работата ви е свършена. Появила се е действителността, създадена от вашата културна история, кристализирала в безкрайното ви творчество и предаване на митове.
    Митовете поддържат Историята, а Историята поддържа Илюзиите. Това е свръхструктурата на цялата ви космология. Това са подпорите, върху които се изгражда цялото ви разбиране.
    И всички те са неверни, погрешни.
    Смъртта не съществува. Да кажеш, че тя съществува, е все едно да кажеш, че ти не съществуваш, защото ти, като всеки човек, си Самият Живот.
    Да кажеш, че смъртта съществува, е все едно да кажеш, че Бог не съществува, защото Той е всичко, което съществува (точно това е Бог), а ако всички неща, в различни форми, са едно обединено цяло (което те са), то тогава, ако едно нещо умре, всички неща умират - което би значило, че и Бог умира. Ако едно нещо умре, Бог умира.
    Това, разбира се, не може да се случи. Затова, знай - Смъртта и Бог взаимно се изключват. Не е възможно да съществуват едновременно.
    Ако съществува смърт, не съществува Бог. Или би трябвало да се заключи, че Бог не е всичко, което съществува. Това поражда интересен въпрос. Има ли нещо, което да не е Бог?
    Ако вярваш, че има Бог, но и нещо, което не е Бог, тогава вярваш и в още много други неща. Не само в Дявола, а и във всичко помежду им, между Дявола и Бога.
    Ако, от друга страна, вярваш, че Бог е енергията на Самия Живот и че тази енергия не само е във всичко, а и е всичко - тоест, че енергията формира всичко, което е придобило форма - тогава ти остава малка крачка до разбирането, че смъртта не съществува, не може да съществува.
    Това наистина е вярно. Аз съм енергията на Живота. Аз съм онова, което дава и което е придобило форма. Всичко, което виждаш, е Бог, в процес на оформяне.
    Всички вие сте Бог, в процес на оформяне.
    Или, другояче казано, вие сте Информацията на Бога.
    И по-рано съм ви казвал това, но сега вече можете наистина да го разберете.
    Много от онова, което съм ви казвал в нашите разговори, е повтаряно многократно, защото, разбира се, тъй е било замислено. Трябва добре да схванете всяка дадена ви по-рано идея, преди да схванете новата идея, която се мъчите да разберете.
    Някои от вас ще искат да напредват по-бързо.
    Някои от вас ще кажат: „О, да, вече го проумях" Но дали наистина сте го проумели? Начинът ви на живот е мярка за това кое сте и кое не сте проумели. Той е отражение на най-дълбоките ви разбирания.

    Ако животът ви е преживяване на постоянна радост и пълно блаженство, значи наистина сте го проумели. Това не значи, че в живота ви няма условия, които ви причиняват мъка, страдание и разочарования.
    То значи, че живеете в радост въпреки тези условия.
    Преживяването ви няма нищо общо с тях.
    Това е безусловната любов, за която съм говорил многократно. Можете да я преживеете по отношение на другия човек или по отношение на Самия Живот.

    Когато изпитвате безусловна любов към Живота, тогава обичате Живота точно по начина, по който той се проявява, точно тук, точно сега. Това е възможно само ако „виждате съвършенството".
    Казвам ви, че всичко и всеки е съвършен. Като видите и разберете това, ще сте направили първата стъпка към майсторството. Но не можете да видите това, докато не разберете точно какво се опитва да прави всеки и какво е предназначението на всичко под небето.
    Засега, щом разберете, че предназначението на тези повторни връщания към основните положения в тоя диалог е да ви доведат към вашето все по-дълбоко и по-дълбоко разбиране и все по-близо и по-близо до майсторството, ще ги приемате с удоволствие. Защото ще разбирате ползата от тях. И ще приемате с радост този дар.
    Това ще ви донесе спокойствие - в този миг и във всички мигове на живота ви, независимо че по-рано може да сте ги оценили като много неприятни. Ще изпитате спокойствие дори и в мига преди своята смърт, защото ще виждате и смъртта като нещо съвършено.
    Ще изпитвате и създавате спокойствие дори с още по-голямо майсторство, след като разберете, че всеки миг е едно умиране. Всеки миг е край на живота ви, такива, каквито сте били, и е начало на новия ви живот, такива, каквито сега сте избрали да бъдете.
    Всеки миг вие пресътворявате себе си наново. Правите го съзнателно или несъзнателно, с яснота или без яснота за онова, което се случва.
    Не ви е необходимо да се сблъскате с мига, който по-рано наричахте „смърт", за да изпитате повече живот. Можете да изпитате повече живот когато си поискате, по сто различни начина, в сто различни момента - в мига на раждането си, в мига на смъртта си или във всеки миг между тях.
    Но ви обещавам преди всичко следното. Най-много, най-силно ще изпитате живота в мига на физическата си смърт - и това най-много от всичко ще ви убеди, че съществува повече живот, че животът продължава и продължава, без някога да свърши.
    В този миг ще осъзнаете, че никога не е било недостатъчно. Никога не е имало недостатъчно Живот, нито недостатъчно от „материята на Живота".
    Това завинаги ще разруши Четвъртата Илюзия.
    Но тя би могла да изчезне и преди тоя миг. Това е предназначението на това Мое послание.
    Пътят към създаването на повече живот е преживяването на повече смърт. Не оставяйте смъртта да бъде нещо, което ви се случва веднъж  в живота!
    Изживявайте всеки миг в живота си като смърт, защото той наистина е такъв - когато преопределяте смъртта просто като край на едно преживяване и начало на друго.
    Като правите тъй, всеки миг вие имате по едно мъничко погребение на онова, което току-що е отминало, което току-що е умряло. А после можете да се обърнете и да творите бъдещето, разбирайки, че съществува бъдеще, че съществува повече Живот.
    Като узнаете това, представата, че няма достатъчно, ще бъде разрушена и вече можете да започнете оползотворяването на всеки златен Миг от Сега по нов начин, с ново разбиране и по-дълбока оценка на ценността му, с по-голяма яснота и по-будно съзнание.
    И животът ви никога вече няма да бъде същият.

* * *

    След като веднъж сте разбрали, че винаги има още Живот, повече Живот, ще се научите да използвате илюзията, че няма достатъчно Живот по начин, който ще ви служи. Това ще позволи на илюзията да ви помага, вместо да ви пречи, докато следвате пътя си и се завръщате у дома.
    Можете да се отпуснете, защото знаете, че има още време, повече време, независимо от илюзията, че времето ви изтича. Можете да творите много по-успешно и ефикасно, защото знаете, че имате още Живот, повече Живот, независимо от илюзията, че животът ви свършва. Можете да намерите мир и радост, независимо от илюзията, че няма достатъчно от всичко онова, което мислите, че ви е нужно в живота, защото знаете, че има достатъчно. Има достатъчно време, има достатъчно Живот, има достатъчно от „материята на живота" и всичко това ще ви позволи да живеете в щастие за вечни времена.
    Когато си позволите да изпитате чувството, че има достатъчно от всичко, от което някога сте мислили, че няма достатъчно, в начина ви на живот ще настъпят необикновени промени.
    Когато узнаете, че има достатъчно, ще престанете да си съперничите, да се състезавате с другите. Ще спрете да си съперничите за любов, пари, секс, власт или каквото и да било друго, от което сте имали чувството, че няма достатъчно.
    Съперничеството свърши.
    Това променя всичко. Сега, вместо да си съперничите и да се състезавате с другите, за да получите онова, което искате, започвате да го дарявате. Вместо да се борите за повече любов, започвате да дарявате повече любов. Вместо да воювате за успех, вече искате да се убедите, че всеки друг има успех. Вместо да сграбчвате повече власт, започвате да подкрепяте другите.
    Вместо да търсите възхищение, внимание, сексуално удовлетворение и емоционална сигурност, откривате, че сте станали техен източник. Всъщност, всичко, което сте желали, сега давате на другите. И чудното във всичко това е, че, като давате, получавате. Внезапно вече имате повече от всичко онова, което сте дарили.
    Причината за това е ясна. Тя няма нищо общо с факта, че направеното от вас е „морално правилно", плод на „духовно просветление" или пък „Божия Воля". Свързана е само с простата истина: в стаята няма никой друг.
    Има само един от нас.
    Но Илюзията казва, че не е така. Казва, че всички вие сте отделени - и един от друг, и от Мене. Казва, че няма достатъчно - дори и от Мене - и тъй, трябва да направите нещо, за да имате достатъчно. Казва, че ще бъдете наблюдавани внимателно, за да е сигурно, че го правите. Казва, че ако не го направите, ще бъдете осъдени.
    Това не изглежда много приятно. И все пак, ако има едно единствено нещо, което са ви казвали всички ваши културни истории, то е, че Бог Е Любов. Върховна Любов. Завършена Любов. Неизмерима Любов. Но ако Бог Е Любов, как би могло да съществува Осъждането? Как би могъл Бог да ни обрече на неописуеми и вечни мъки?
    Това са въпросите, които хората започнаха да си задават.
    Очевидно, Седмата Илюзия е имала сериозен недостатък, значителна пукнатина. Това би трябвало да разкрие, че представата за Осъждането е невярна. Но на някакво много дълбоко равнище хората са знаели, че не могат да се откажат от Илюзията, защото тогава ще изгубят нещо жизнено важно. Отново са били прави. Но отново са сторили грешка. Вместо да разглеждат Илюзията като илюзия и да я използват за предначертаната цел, те са решили, че трябва да поправят нейния недостатък, да за запълнят нейната пукнатина.
    Така, за да поправят недостатъка на Седмата Илюзия, за да запълнят нейната пукнатина, те са създали Осмата Илюзия.