За да съществува Осъждане, трябва да има нещо, което не разбираме за любовта.
    Това е било вашето заключение, когато сте си измислили Ограничеността от Условия като характеристика на живота, за да разрешите дилемата, пред която сте били изправени.
    Всичко в живота трябва да зависи от условия. Не е ли очевидно? - запитали се някои от мислителите измежду вас. Не сте ли разбрали Втората Илюзия?
    Изходът от живота е под съмнение.
    Неуспехът съществува.
    Това значи, че може да не успеете да спечелите Божията любов. Тя е ограничена от условия. Трябва да изпълните Изискването. Ако не го изпълните, ще бъдете отделени. Нали на това ви учи Третата Илюзия?
    Вашите културни истории са били много убедителни. В тези разговори Аз надълго се спрях на историите в западната култура, защото разговорите започнаха в нейните рамки. Но източните култури, както и всички човешки култури и традиции в широкото си многообразие, също са изградили своите истории върху някои от Десетте Илюзии или върху всички тях.
    Както вече обясних, съществуват повече от десет илюзии. Ежедневно вие създавате стотици от тях. Всяка от вашите култури е създала своите собствени, но по един или друг начин всички те се основават на едни и същи погрешни схващания. Това доказва и фактът, че всички те са довели до едни и същи резултати.
    Животът на вашата планета е изпълнен с изживявания като алчност, лакомия, насилие, убийства и, почти навсякъде - на ограничена от условия любов. Стигнали сте до това изживяване, водени от представата си, че и любовта на Върховното Същество, е ограничена от условия. Или, ако не вярвате във Върховно Същество, а в Самия Живот, също си представяте Живота като процес, протичащ в контекста на Ограниченост от Условия. Тъй да се каже, едно условие зависи от друго. Някои от вас биха нарекли това Причинно-следствена Връзка.
    Но коя е все пак Първата Причина?
    Никой от вас не е бил в състояние да отговори на този въпрос. Дори и най-големите ви учени не са били в състояние да разгадаят тази мистерия. Дори и най-големите ви философи не са били в състояние да разрешат този проблем.
    Кой е сътворил Онова, Което Твори?
    Ако си представите Вселена, построена върху причинно-следствена връзка, съвсем честно - коя е причината за Първата Причина, за Първопричината?
    Ето тук вашите учители се объркват. Ето тук свършва пътеката. Ето тук стигате до ръба на своето разбиране.
    Сега трябва да прелетим над този ръб.
    Във Вселената няма Ограниченост от Условия.
    Онова, Което Е, е Онова, Което Е и няма условия, при които то не е.
    Разбирате ли?
    Не е възможно „Онова, Което Е", да не бъде. Няма условия, при които това би било вярно. Точно затова Животът е вечен. Защото Животът е Онова, Което Е, а Онова, Което Е, никога не може да не бъде. Животът винаги е бил, е и винаги ще бъде, един свят без край.
    Тъй е и с Бога. Защото Бог е онова, което е Животът.
    Тъй е и с любовта. Защото любовта е онова, което е Бог.
    Затова и любовта не познава условия. Любовта просто е.
    Любовта не може да не „бъде" и не съществуват условия, при които тя би могла да изчезне.
    Можете да заместите думата „любов" с думата „Живот" или „Бог" в горното изречение и то ще остане също толкова вярно.
    Любов, ограничена от условия, е оксиморон. Схванахте ли това? Разбрахте ли това? Двете взаимно се изключват. Преживяването на Ограниченост от Условия и преживяването на любов не могат да съществуват по едно и също време на едно и също място.
    Представата ви, че това е възможно, разрушава вашия свят.
    Вашата цивилизация е избрала да изживее Осмата Илюзия на много високо равнище. В резултат от това самата ви цивилизация е застрашена от изчезване. Вие не сте застрашени от изчезване. Не бихте и могли да бъдете. Защото сте Самият Живот. Но формата, в която се изявява Животът, в настоящия момент - цивилизацията, която сте създали и почти сте разрушили - не е защитена от промени. Чудото на това Кои Сте Вие е, че можете да промените формата си, когато пожелаете. Всъщност, правите го през цялото време.
    Ако, по какъвто и да било начин, се наслаждавате на формата, в която сега преживявате себе си, защо да я променяте?
    Целият човешки род е изправен днес пред този въпрос.
    Бил ви е даден рай, в който да живеете. Получили сте достъп до всяка възможна радост във физическия живот. Наистина сте в Градината на Едема (Райската Градина). Тази част от културната ви История е вярна. Но не сте били и никога не трябва да бъдете отделяни от Мене. Можете да изживявате присъствието си в този рай толкова дълго, колкото ви се иска. Или пък можете за миг да го унищожите.
    Какво избирате?
    Почти сте избрали второто.
    Това ли е вашият избор?
    Много внимателно обмислете въпроса. Пътят ви зависи от неговия отговор.
    Въпреки че във Вселената отсъства истинска Ограниченост от Условия, вие твърдо сте повярвали, че тя съществува. Сигурно съществува и в Божието царство. Всяка от религиите ви проповядва това. Тъй че тя би трябвало свободно да се шири и във Вселената. Решили сте, че е факт. И така мнозина са посветили целия си живот на опита да си представят кои условия биха ви позволили да си създадете живот и онова, което ще го последва - каквито бихте желали, ако не сте изпълнили Изискването. Ако сте го изпълнили, няма проблем. Но какво ще стане, ако не сте го изпълнили? Подобни търсения са ви довели до задънена улица, защото условия не съществуват.
    Можете да имате живота, който желаете, та дори и онова, което ще го последва, ако само изберете това.
    Но не сте повярвали в тази истина. Решението не би могло да бъде толкова просто, сте си казали. Не, не... необходимо е да изпълните Изискването! Не разбирате, че сте съзидателни същества - творци. Нито пък разбирате, че и Аз съм такъв. Въобразявате си, че мога някак си да претърпя неуспех - да не постигна онова, което желая (всички Мои деца да се завърнат при Мене). А това би означавало, че не съм истинско съзидателно същество - творец, а съм зависим от нещо. Ако бях истински творец, бих бил в състояние да сътворя всичко, което си избера. Но изглежда, че съм зависим от определени условия в стремежа си да постигна желаното.
    Хората не са можели да си представят какви условия би трябвало да изпълнят, за да се върнат у дома при Бога. Тъй те не са направили най-доброто, което са можели..., а просто са си измислили нещо. И то е било обяснено чрез онова, което наричате религии. Религиите са можели да обяснят не само Изискването, но и начина, по който някой би могъл да си възвърне Божията любов, дори ако не е изпълнил това Изискване. Тъй се е родила концепцията за спасението. Съществували са условия, за да получиш любовта Му. Бог казва: „Обичам те, ако", а те са това „ако".
    Ако хората бяха погледнали обективно на нещата, фактът, че всяка религия обяснява прошката и спасението по различен начин, щеше да им докаже колко измислено е всичко това. Но хората не са показали особено убедително своята способност да бъдат обективни. Мнозина не са развили тази способност и до ден днешен.
    Продължавате да заявявате, че нищо не сте си измислили. Казвате, че условията за връщането ви при Бога са били установени от Мене. А ако има няколко стотици различни религии, сочещи няколко стотици различни условия, то не е защото Аз съм ви изпратил объркано послание, а защото човешкият род просто не го е разбрал правилно.
    Разбира се, вие сте го разбрали правилно. Само онези други хора, в онези други религии не са го разбрали правилно.
    Е, има много пътища за разрешаване на този проблем. Може да не им обръщате внимание. Може да се опитате да ги обърнете в правата вяра. Може да решите просто да ги отстраните.
    Човешкият род е опитал всички тези неща. И вие сте имали право да го сторите, нали? Чувствали сте се отговорни да го сторите, нали? Нима това не е било Божие дело? Нима не сте били призвани да убедите и обърнете другите в правата вяра, за да могат и те да узнаят кое е правилно? И нима извършените от вас убийства и етнически прочиствания не са били оправдани, когато другите не са се оставяли да бъдат убедени? Нима не е имало нещо, някакво неписано „нещо", което ви е давало това право?
    Ето въпросите, които хората започнаха да си задават.
    Очевидно, Осмата Илюзия е имала сериозен недостатък, значителна пукнатина. Това би трябвало да разкрие, че представата за Ограничеността от Условия е невярна, погрешна. Но на някакво много дълбоко равнище хората са знаели, че не могат да се откажат от Илюзията, защото тогава ще изгубят нещо жизнено важно.
    Отново са били прави. Но отново са сторили грешка. Вместо да разглеждат Илюзията като илюзия и да я използват за предначертаната цел, те са решили, че трябва да поправят нейния недостатък, да запълнят нейната пукнатина.
    Така, за да поправят недостатъка на Осмата Илюзия, за да запълнят нейната пукнатина, те са създали Деветата Илюзия.