Това е не само Първата, а и най-голямата Илюзия. Върху нея са изградени всички други илюзии.
    Всичко, което преживявате в момента, целият ви житейски опит, всичко, което чувствате всеки миг, се корени в тази представа и в мислите ви, породени от нея.
    Във Вселената нужда не съществува. От нещо се нуждае само оня, който изисква някакъв определен резултат. Вселената не изисква никакъв определен резултат. Вселената е резултатът. И в съзнанието на Бога нужда не съществува. Бог щеше да има нужда от нещо само ако изискваше някакъв определен резултат. Бог не изисква никакъв определен резултат. Бог е оня, който създава всички резултати.
    Ако Бог имаше нужда от нещо, за да създаде резултат, откъде щеше да го вземе? Извън Бога не съществува нищо. Бог е Всичко, Което Е, Всичко, Което Е Било и Всичко, Което Някога Ще Бъде. Не съществува нищо, което не е Бог.
    Може би ще схванете по-добре тази идея, ако вместо думата „Бог", използвате думата „Живот". Двете думи са взаимозаменяеми, тъй че няма да промените значението, а само ще разширите и задълбочите разбирането си.
    Не съществува нищо, което не е Живот. Ако Животът имаше нужда от нещо, за да създаде резултат, откъде щеше да го вземе? Извън Живота не съществува нищо. Животът е Всичко, Което Е, Всичко, Което Е Било и Всичко, Което Някога Ще Бъде. Бог няма нужда от нищо, за да се появи, освен от онова, което се появява.
    Животът няма нужда от нищо, за да се появи, освен от онова, което се появява.
    Вселената няма нужда от нищо, за да се появи, освен от онова, което се появява. Такава е природата на нещата. Такъв е начинът, по който те съществуват, не начинът, по който си въобразяваш, че съществуват.
    Във своето въображение сте създали представата за Нуждата. Тя произлиза от изживяването ви, че имате нужда от нещо, за да оцелеете. Но я си представете, че хич не ви е грижа дали ще живеете или ще умрете. Тогава от какво щяхте да имате нужда?
    От нищо, нищичко.
    А представете си, че би ви било невъзможно да не живеете. Тогава от какво щяхте да имате нужда?
    От нищо, нищичко.
    Ето това е истината за вас. Невъзможно е да не оцелеете. Не може да не успеете да живеете. Въпросът не е дали а как ще живеете. Тоест, каква форма ще приемете? Какво ще е вашето изживяване? Казвам ви следното: нямате нужда от нищо, за да оцелеете. Оцеляването ви е сигурно. Дал съм ви вечен живот и никога няма да ви го отнема.
    Като чуете това, може да си кажете: да, оцеляването е едно, а щастието - друго. Можете да си въобразите, че имате нужда от нещо, за да живеете щастливо - че можете да бъдете щастливи само при определени условия. Това не е истина, но вие сте вярвали, че е истина. И тъй като вярването поражда изживяването, вие сте изживявали живота и по този начин и затова сте си представяли един Бог, който също изживява Живота по този начин. Но по отношение на Бога това е толкова невярно, колкото и по отношение на вас. Единствената разлика е, че Бог го знае.
    Когато и вие го узнаете, ще бъдете като Бога. Ще сте овладели живота си и цялата действителност ще се промени.
    И ето тук е великата тайна. Не щастието е резултат от определени условия, а определени условия възникват като резултат от щастието.
    Това твърдение е толкова важно, че заслужава да бъде повторено.

    Не щастието е резултат от определени условия, а определени условия възникват като резултат от щастието.

    Това твърдение остава в сила и при всяко друго състояние на битието.

    Не любовта е резултат от определени условия, а определени условия възникват като резултат от любовта.

    Не съчувствието е резултат от определени условия, а определени условия възникват като резултат от съчувствието.

    Не изобилието, богатството е резултат от определени условия, а определени условия възникват като резултат от изобилието, богатството.

   Заменете което и да е състояние на битието, което бихте могли да си представите или измислите. Винаги ще остане вярно, че Битието предшества и създава изживяването.
    Тъй като не сте разбрали това, сте си представяли, че определени неща трябва да се появят, за да бъдете щастливи - представяли сте си и един Бог, за когото същото е в сила.
    Но щом Бог е Първопричината, какво би могло да възникне на първо място, ако Бог не е причина и за появата му? И щом Бог е всемогъщ, какво би могло да възникне, без това да стане по Божи избор?
    Възможно ли е да възникне нещо, чиято поява Бог да не може да спре? А ако Бог не е избрал да спре появата му, не е ли тя нещо, което Бог е избрал да се случи?
    Разбира се, че е.
    Но защо Бог би избрал да се появят неща, които биха го направили нещастен? Не бихте могли да се съгласите с отговора на този въпрос.
    Нищо не може да направи Бога нещастен.
    Не можете да повярвате в това, защото то би изисквало да повярвате в един Бог, който няма нужда да осъжда, а такъв Бог вие не можете да си представите. А не можете да си представите такъв Бог, защото не можете да си представите и такъв човек. Не вярвате, че самите вие можете да живеете по този начин, а не можете да си представите и един Бог, по-велик от вас.
    Когато успеете да разберете, че можете да живеете по този начин, ще узнаете и всичко, което трябва да се знае за Бога.
    Ще узнаете, че втората ви преценка е била вярна. Бог не е по-велик от вас. И как би могъл да бъде? Нали Бог е Това, Което Сте Вие и вие сте Това, Което Е Бог. Но вие сте по-велики, отколкото си мислите, че сте. Майсторите знаят това. Точно сега по вашата планета крачат Майстори, които знаят това. Тези Майстори идват от много различни традиции, религии и култури, но имат една обща черта. Нищо не може да направи Майсторите нещастни.
    В ранните дни на вашата примитивна култура повечето хора не са били достигнали тази точка на майсторство. Единственото им желание е било да избягнат болката и нещастието. Яснотата на съзнанието им е била твърде ограничена, за да разберат, че болката не трябва да поражда нещастие, и тъй тяхната жизнена стратегия е била изградена около онова, което по-късно бе формулирано като Принцип на Удоволствието. Стремели са се към всичко, което им е носело удоволствие, и са бягали от всичко, което ги е лишавало от удоволствие (или им е причинявало болка).
    Така се е родила Първата Илюзия - представата, че Нуждата Съществува. Тя би могла да бъде наречена и първата грешка.
    Нуждата не съществува. Тя е плод на въображението. В действителност нищо не ви е нужно, за да бъдете щастливи. Щастието е душевно състояние. В ранни времена хората не са били в състояние да схванат това. И тъй като са чувствали, че им са нужни определени неща, за да бъдат щастливи, предположили са, че същото е вярно и за целия Живот. В това предположение е била включена и онази част от Живота, която са започнали да разбират като По- Великата Сила - сила, която следващите поколения са възприемали като живо същество, назовавано с голямо разнообразие от имена, между които Аллах, Яхве, Йехова и Бог.
    Хората в ранните времена не са се затруднявали да си измислят и представят сила, по-голяма от тяхната. Всъщност; това им е било необходимо. Имали са нужда от обяснение за нещата, които са се случвали наоколо и върху които те не са имали власт.
    Грешката тук не е била в предположението, че съществува Бог (съчетанието на силата и енергията на Всичко, Което Съществува), а в предположението, че тази Цялостна Сила и Пълна Енергия би могла да има нужда от каквото и да било; че Бог по някакъв начин е зависим от някой друг или нещо друго, за да бъде доволен или щастлив, съвършен или удовлетворен. Било е все едно да се каже, че Пълнотата не е пълна, че тя има нужда от нещо, което да я направи пълна. Било е основно противоречие - но те не можели да разберат това. Мнозина не го разбират и днес. Създаването на един зависим Бог е довело и до възникването на културна история, в която Бог има свой дневен ред. С други думи, съществуват неща, от чието възникване той има нужда, както и начини, по които те ще възникнат, за да бъде Бог накрая щастлив. Хората са ограничили тази културна история до един мит, който е бил увековечен като „Да бъде Волята Ти".
    Идеята ви, че аз имам Своя Воля, ви е тласнала към опита да си представите каква е Моята Воля. Това упражнение много бързо доведе до яснотата, че сред човешкия род няма всеобщо съгласие по този въпрос. А ако не всеки знае или не всеки е съгласен с това каква е Божията Воля, естествено не всеки ще може да я изпълни.
    Най-умните сред вас са използвали това разсъждение, за да обяснят, защо животът на някои хора се развива по-добре от живота на други. Но тогава пред вас се е изправял нов въпрос. Как би било възможно да не се изпълни Божията Воля, ако Бог наистина е Бог?
    Очевидно, Първата Илюзия е имала сериозен недостатък, значителна пукнатина. Това би трябвало да разкрие, че представата за Нуждата е невярна, погрешна. Но на някакво много дълбоко равнище хората са знаели, че не могат да се откажат от Илюзията, защото тогава ще изгубят нещо жизнено важно.
    Били са прави. Но са сторили една грешка. Вместо да разглеждат Илюзията като илюзия и да я използват за предначертаната цел, те са решили, че трябва да поправят нейния недостатък, да запълнят нейната пукнатина.
    Така, за да поправят недостатъка на Първата Илюзия, за да запълнят нейната пукнатина, те са създали Втората Илюзия.