Представата, че Божията Воля (ако допуснем, че Бог има такава) би могла да не бъде изпълнена, противоречи на всичко, което сте мислили, че знаете за Бога - тоест, че Бог е всемогъщ, неотклонно присъстващ, че е Върховното Същество, Създателят - но е и някой, когото вие въпреки всичко ентусиазирано прегръщате. Тя е породила крайно невероятната, но много могъща илюзия, че Бог може да претърпи неуспех. Може да се стреми към нещо, но да не го постигне. Да пожелае нещо, но да не го получи.
    Казано накратко, Божията Воля може да не се изпълни.
    Тази илюзия се е протегнала доста нашироко. Защото дори ограниченото възприятие на човешкия ум би могло да съзре в нея противоречието. Но човешкият род има богато въображение и може лесно да протегне своята доверчивост до неподозирани размери. Вие сте си представили не само един Бог, който се нуждае от нещо, но и един Бог, който може да претърпи неуспех в задоволяването на своите нужди. Как само сте успели да постигнете това? Отново чрез прехвърляне, проекция на нещата. Проектирали сте себе си, прехвърлили сте своите качества върху вашия Бог.
    Отново една ваша способност, една особеност, пряко извлечена от вашия жизнен опит, е била приписана на Бога. След като сте забелязали, че можете да претърпите неуспех, да не получите, да не придобиете онова, от което си въобразявате, че имате нужда, за да бъдете щастливи, обявили сте, че това е вярно и по отношение на Бога.
    Въз основа на тази илюзия, сте създали една културна история, която ви учи, че изходът от живота е под съмнение.
    Сметката може да излезе, а може и да не излезе.
    Всичко може да бъде наред, а може и да не бъде наред.
    Може да свърши добре - освен ако не свърши добре.
    Като прибавите към сместа още малко съмнение - дали нуждите на Бога ще могат да бъдат задоволени (ако предположим, че въобще ги има) - вие вече сте достигнали до първата си среща със страха.
    Преди да си измислите тази история за Бога, който не винаги може да постигне желаното, вие не сте се страхували, не сте познавали страха. Не е имало от какво да се страхувате. Бог е отговарял за всичко, Бог е бил Цялата Сила, Цялото Чудо и Цялата Слава, тъй че всичко в света е било наред. Какво лошо би могло да се случи?
    Но тогава се е родила представата, че Бог може да пожелае нещо и да не го получи. Може да пожелае всички Негови деца да се завърнат при Него на небето, а те, чрез собствените си действия, да предотвратят това.
    Но тази представа също е прекрачила границата на правдоподобност и човешкият разум е видял това противоречие. Как биха могли Божиите творения да попречат на Твореца, щом Творецът и творенията са едно цяло? Как би могъл изходът от живота да бъде под съмнение, щом Оня, който създава изхода, и Оня, който го изживява, са едно цяло?
    Очевидно, Втората Илюзия е имала сериозен недостатък, значителна пукнатина. Това би трябвало да разкрие, че представата за Нуждата е невярна, погрешна. Но на някакво много дълбоко равнище хората са знаели, че не могат да се откажат от илюзията, защото тогава ще изгубят нещо жизнено важно. Отново са били прави. Но отново са сторили грешка. Вместо да разглеждат илюзията като илюзия и да я използват за предначертаната цел, те са решили, че трябва да поправят нейния недостатък, да запълнят нейната пукнатина.
    Така, за да поправят недостатъка на Втората Илюзия, за да запълнят нейната пукнатина, те са създали Третата Илюзия.