Настъпи времето на твоето решение. Удари часът на твоя избор. Ти, както и целият човешки род - стигна до кръстопът.
    В рамките на предстоящите дни или седмици, на месеци или години трябва да избереш какъв искаш да бъде животът на вашата планета - или дали искаш въобще на нея да има живот.
    Или ще избереш да продължиш преживяването на Илюзията, създадена от тебе, все едно че тя е реална, действителна. Или ще избереш вместо това да излезеш от Илюзията, да я видиш като Илюзия и да използваш Илюзията, за да преживееш рая на земята и Основната Действителност за това Кой Всъщност Си Ти.
    Ето моето послание към света.
    Можете да сътворите нов вид цивилизация. Можете да се устремите към изграждането на нов свят.
    Изборът е ваш. Имате възможност. Моментът е непосредствено пред вас. Това е вашият миг на благодат.
    Използвайте тоя миг.
    Прегърнете тоя ден.
    Започни, още като се събудиш. Виж себе си като оня, Който Наистина Си Ти. Прослави всичко, което някога си бил и което някога ще бъдеш. И точно в тоя миг на благодат започни, избирайки да станеш нещо повече от онова, което някога си бил или което някога си сънувал, че ще бъдеш; да се протегнеш и да достигнеш нещо недостижимо; да си спомниш, че нищо не е недостижимо.
    Виж себе си като светлина, която ще озари света. Заяви, че си такъв. Огласи го тъй, че да стигне до сърцето ти, а чрез сърцето ти - до всекиго. Превърни действието си в такова известие към всички.
    Изпълни света с любов.
    Знай, че си спасителят, когото са чакали всички - да дойде, за да спаси всекиго, до чийто живот се е докоснала мисълта, че някога би могъл да отрече чудото на това, което е, и славата на своето вечно общуване с Бога.
    Знай, че си дошъл на това място, за да го изцелиш. Дошъл си в това пространство, за да го изцелиш. Това е единствената причина да бъдеш тук.
    Ти си по пътя си към майсторството и вече е време да побързаш - хайде, давай! Прегърни свещения миг. Това е моето послание, а ето и неговото продължение.
    Бъди в света, сред събитията и хората, не ги пренебрегвай. Духовният живот не означава да намериш някоя пещера и да се скриеш завинаги в нея. Бъди в тоя свят, но не от него. Живей с Илюзията, но не в нея. Ала не я напускай, не се оттегляй от света. Не това е пътят да сътвориш по-добър свят, нито пък - да изживееш най-великолепната част от себе си. Запомни, че светът е бил създаден за тебе, тъй че да имаш поле, контекст, където да изживееш себе си като Тоя, Който Си в Действителност.
    Сега е време да направиш това. Светът, който си създал, скоро може да бъде унищожен от мнозина сред вас. Това ще стане, ако пренебрегваш оня много по- широк свят. Ако го оставиш да си върви по своя път, докато ти си вървиш по твоя, в който включваш само ежедневните си преживявания ден-за-ден. Ако играеш съвсем малка роля в стремежите да се съ-сътвори едно по-широко общо изживяване наоколо.
    Вгледай се в околния свят. Изпитай страстните чувства, които събужда той. Остави го да ти каже коя част от него, околния свят, искаш да пресътвориш наново. След това използвай инструментите, които ти бяха дадени, за да започнеш това пре-сътворяване. Използвай инструментите на твоето собствено общество: религията, образованието, политиката, икономиката и духовността. Използвайки тези инструменти, можеш да правиш изявления, да заявиш Кой Си Ти. Не си въобразявай, че духовността и политиката не бива да се смесват. Политиката е проява на духовността.
    Не си въобразявай, че икономиката няма нищо общо с духовността. Вашата икономика разкрива вашата духовност.
    Не си мисли, че образованието, възпитанието и политиката са или трябва да бъдат отделени. Защото кой, ако не духовността, ще те научи кой си ти? И не си въобразявай, че религията и духовността не са едно и също. Духовността строи моста между тялото, разума и душата. А всяка истинска религия също строи мост, не стена.
    Тъй че стани строител на мостове. Затвори пропастите, зейнали между религиите, между културите, между расите и между националностите. Съедини разделеното на части, разкъсаното на парчета. Почитай своя дом във Вселената и бъди негов добър стопанин. Защити и спаси околната среда. Обновявай природните запаси и ги споделяй с другите.
    Слави Бога, прославяйки всеки друг. Виж Бога у всекиго и му помогни да види у себе си Бога. Всички вие прекратете завинаги своето съперничество, състезания и борби, своите войни и взаимно изтребление. Прекратете ги. Сложете им край. Всяко цивилизовано общество в крайна сметка прави това.
    Това е моето послание, а ето и неговото продължение.
    Ако наистина желаеш да преживееш света на своите най-възвишени представи, трябва да обичаш без условия, свободно да споделяш всичко, да общуваш открито, да твориш в сътрудничество с другите. Не можеш да имаш скрити проекти и планове, да поставяш ограничения пред любимия, да се отказваш от обещаното.
    Трябва да решиш, че всички вие сте Едно Цяло, че онова, което е добро за другия, е добро и за тебе, а онова, което е лошо за другия, е лошо и за тебе, че онова, което правиш за друг, го правиш и за себе си, а онова, което не си направил за друг, също не си направил и за себе си.
    Можеш ли да постъпваш така? Способни ли са човешките същества на такова величие, на такова прекрасно отношение един към друг?
    Да. Казвам ти - да, да и хиляда пъти да!
    И не се безпокой, че тогава няма да ви е останало достатъчно от „онова, което не сте", за да можете да създадете контекст, окръжаващо ви структурно поле, в рамките на което да преживеете Кои Сте Вие в Действителност. Цялата Вселена е това окръжаващо ви структурно поле!
    Цялата ви памет - също.
    По-старите и мъдри сред вас често ви призовават да издигате паметници, да създавате специални дни и тържествени ритуали, за да си спомняте своето минало - вашите войни, холокоста, всички нещастни мигове и бедствия. „Защо да си спомняме това?" - биха попитали някои. - „Защо да продължаваме отново и отново да възкресяваме и обсъждаме миналото?" А онези, по-старите, биха отвърнали: „За да не го забравим."
    Съветът им е повече от призив, който добре познавате. Защото, като създадете това окръжаващо ви структурно поле в паметта си, вече не ви е нужно да го осъществявате в настоящия момент. Просто казвате: „Никога отново" и наистина мислите така. И, заявявайки това, използвате миговете си на бедствие и нещастие, за да създадете мигове на благодат и щастие.
    Може ли човешкият род наистина да заяви това?
    Може ли да си спомни какъв е бил, когато отразяваше във всяка своя мисъл, дума и дело, че човек е създаден по Божи образ и подобие? Способни ли сте на такова величие?
    Да. Казвам ти - да, да и хиляда пъти да!
    Такива трябваше да бъдете според първоначалния замисъл, такъв трябваше да бъде и живота ви - преди да се изгубите в Илюзиите.
    Още не е късно. Не, далеч не е късно. Вие сте цяло чудо, вие сте славни, вие можете да направите това, можете да дадете това. Вие можете да бедете любов.
    Знай, знайте, че през цялото време, винаги ще бъда с вас. Това е краят на настоящия ни разговор, но никога няма да дойде краят на нашето сътрудничество, нашето съ-творчество и нашето общуване. Ще продължава, без да спре, разговорът ти с Бога, приятелството ти с Бога, общуването ти с Бога. Ще бъда с тебе, с всички вас до края на времето, во веки веков. Не бих могъл никога да не бъда с тебе, защото Аз съм ти и ти си Аз. Това е истината, а всичко друго е Илюзия.
    И тъй, тръгни на път, приятелю Мой, тръгни на път. Светът очаква да чуе твоето послание за спасението си.
    Това послание е животът ти, както го живееш. Ти си пророкът, чието време е дошло. Защото онова, което показваш, че е истина за живота ти днес, е съвършено точно предсказание за истината в живота ти утре. Това наистина те прави пророк.
    Светът ви ще се промени, защото ти решаваш да го промениш, защото вие решавате да го промените. Делото ти ще му донесе по-голямо изцеление, отколкото предполагаш. Границите на достижимото далеч ще надхвърлят утрешния ден.
    Всичко това е вярно благодарение на избора ти да позволиш на това чудо, общуването ти с Мене, да бъде показано във, като и чрез тебе. Прави често този избор и донеси мир на Моя свят.
    Превърни се в инструмент на мира, Моя мир.
    Където има омраза, посей любов;
    Където има несправедливост, прости.
    Където има съмнение, вярвай.
    Където има отчаяние, надявай се.
    Където има мрак, разпространявай светлина;
    Където има тъга, носи радост;
    Стреми се не толкова да получиш, колкото да дадеш утеха;
    - не толкова да бъдеш разбран, колкото да разбираш;
    - не толкова да бъдеш обичан, колкото да обичаш.
    Защото любовта е онова, Което Си Ти и което винаги си бил. Тя е всичко, което някога е било, е и някога ще бъде.
    Ти търсеше истина, в съгласие с която да изживееш живота си, и Аз отново ти я давам тук.
    Бъди любов, Възлюблени Мой.
    Бъди любов и дългото ти пътешествие към майсторството ще е завършило, точно както новото ти пътешествие - да доведеш другите до майсторството, току-що е започнало. Защото любовта е всичко, което си ти, всичко, което съм Аз и всичко, което е било замислено да бъдем Ние.
    Тъй да бъде.