Навикът да се грижиш по-добре за тялото си ще бъде последван от нова крачка към постигане на общуването с Бога. Срещата ти с твореца вътре в тебе включва и овладяване, контрол и управляване на чувствата. Не е трудно да разбереш какво е чувството, емоцията. Тя е енергия в движение.
    Можеш да поемеш тази енергия и да я повишиш или понижиш.
    Когато понижаваш тази енергия - тоест, придвижваш я към по-ниско равнище - създаваш отрицателно чувство, отрицателна емоция. Когато я повишаваш - тоест, придвижваш я към по-високо равнище - създаваш положително чувство, положителна емоция.
    Радостните гимнастически упражнения на твоето физическо тяло са един от начините да повишиш енергията си. Ти буквално повишаваш трептенията на твоята енергия ки, която се превръща в изразяваното от тебе положително чувство, положителна емоция. Медитацията е друг начин, по който можеш да повишиш равнището на Жизнена енергия, която винаги присъства в тялото ти.
    Съчетаването на физически упражнения с медитация има изключителна сила и могъщо въздействие.
    Това съчетание става част от твоята духовна дисциплина и създава възможности за огромен растеж и развитие. Използването на това съчетание ти напомня, че можеш да владееш, да управляваш, да контролираш, а оттам - да изживяваш, както избереш, и своето тяло, и своите чувства. За много - всъщност, за повечето хора - това е един разтърсващ, вълнуващ спомен. Чувствата, емоциите са изживявания, които избирате, не изживявания, на които сте подложени.
    Мнозина не разбират това.
    Вътрешните преживявания в твоя духовен живот не трябва непременно да са свързани с външните обстоятелства във физическия ти живот. Не трябва непременно да не изпитваш болка, за да не чувстваш страдание. Не трябва непременно в живота ти нищо да не е разрушено, за да цари в него спокойствие и мир. Всъщност истинските Майстори изживяват чувство за мир, сблъсквайки се с конфликти и разруха, не защото успяват да ги избегнат.
    Всички човешки същества се стремят към вътрешен мир, защото той е тяхната същност. А ти, както и всеки от събратята ти, винаги ще се стремиш да изживееш Кой Си в Действителност.
    Можеш да постигнеш този вътрешен мир и при среща с каквито и да било външни условия и обстоятелства, просто като разбереш, че ти не си своето тяло и че нищо, което виждаш наоколо, не е действително, реално.
    Спомни си, че изживяваш Десетте Илюзии. А после разбери истината за тях - че ти си ги създал, както Десетте големи, тъй покрай тях и всички други малки илюзии, които ти дават възможност да заявиш и прогласиш, да изразиш и изживееш, да станеш и осъществиш Кой Си Ти в Действителност.
    Вече много пъти съм ти казвал и пак ще ти кажа. Всичко в живота е дар, всичко е съвършено - съвършено средство, с което да сътвориш съвършената възможност, за да може чрез тебе да бъде изживяно по съвършен начин самото съвършенство.
    Разбереш ли това, оцениш ли го, ще останеш завинаги изпълнен с признателност. Тоест, непрестанно ще растеш. Растежът е смисълът на признателността. Всичко, което бъде оценено и събуди чувство на признателност, расте, става нещо повече от онова, което е било. Истината е, че можеш да избираш, а оттам - и да овладееш, да контролираш, да управляваш чувствата си не само при среща с всякакви обстоятелства, а дори и преди да се сблъскаш с тях.
    Тоест, можеш да решиш предварително как да пуснеш енергията си в движение - което всъщност ще бъде твоята емоция, твоето чувство - като отговор на всяко събитие, което предвиждаш да се случи в твоя живот.
    Достигнеш ли това равнище на майсторство, ще бъдеш вече в състояние да правиш такъв избор и като отговор на всяко непредвидено събитие в своя живот. По този начин ще си решил Кой Си Ти в Действителност по-скоро в съгласие, отколкото в противоречие с външните илюзии в своя живот.
    Обяснил съм подробно как можеш да направиш това в трилогията си Разговори с Бога и в Приятелство с Бога, както и чрез много други източници в много други различни случаи. Тук само го напомням. След като си спомниш как да се грижиш за физическото си тяло и как да овладееш, да контролираш, да управляваш чувствата си, ти вече си готов да направиш и следващата крачка в срещата с Твореца вътре в себе си.
    Сега вече си утъпкал пътя и единственото, което ти е нужно, е готовността - да се срещнеш с твореца вътре в себе си, да изживееш общуването си с Бога. Тази среща може да бъде изживяна физически или психически - или пък по двата начина. Можеш да плачеш от радост, да трепериш от вълнение или да се люлееш от възторг. А можеш чисто и просто някой ден тихо и кротко да съзреш с пробудения си ясен поглед всичко, което сега вече знаеш.
    Знаеш за Илюзията и за Действителността.
    Знаеш за себе си и за Бога. Разбираш Единението и поканата за Единение.
    Разбираш всичко това.
    Изживяването на това познание може да остане с тебе или да те споходи и да те напусне. Не се чувствай възторжен, ако то остане, нито пък обезкуражен, ако те напусне. Просто отбележи как стоят нещата и избери какво да бъде следващото ти преживяване. Знае се, че дори Майсторите не винаги избират да изживеят своето майсторство - понякога се отказват от него заради радостта за почувстват неговото повторно събуждане, друг път - за да събудят другите.
    Ето какво може да се случи и на Майсторите, макар ти, от позицията си на съдник, да си мислиш, че това не би трябвало и не би могло да им се случи, ако са „истински Майстори".
    Затова не съди и не осъждай. Защото всеки ден можеш да срещнеш своя Майстор - като продавачка на улицата или като фокусник в парка, а не само като гуру на някой планински връх. Всъщност много рядко ще го срещнеш в този вид. Майсторът, който изглежда като Майстор, рядко получава признание, а най-често бива смъмрен. Но Майсторът, който ходи сред вас и изглежда като един от вас, има най-силно въздействие.
    Затуй бъди нащрек, защото не знаеш в кой час може да дойде твоят Майстор. Той може да се яви като човек, когото сте избрали да наречете престъпник, който не спазва най-светите закони и обичаи на обществото и затова дори може да бъде разпънат на кръст.
    Но впоследствие ще се стремите да си спомните всяка изречена някога от него дума.
    Ако постигнеш майсторство или ако поне през част от времето се издигаш до това равнище, ти също можеш да бъдеш съден, порицан, осъден или разпънат на кръст от вашето общество. Защото другите могат да се боят от тебе - да се тревожат, че знаеш нещо, което те не знаят, или че отправяш предизвикателство към нещо, което мислят, че знаят. А точно страхът превръща наблюдението в осъждане, а осъждането - в гняв.
    Точно както вече ти бях казал. Гневът е изява на страха.
    Гневът на другите може да бъде част от Илюзията им за това кои са те и кой си ти. И тъй Майсторът у тебе ще им прости, защото те не знаят какво правят. Това е ключът към изява и преживяване на Божественото в тебе: прошката.
    Не ще откриеш Божественото в себе си, докато не простиш за онова, което вярваш, че не е Божествено. А докато не сториш това, няма да можеш да съзреш Божественото и у другия.
    Прошката разкрива, разширява възприятието.
    Простиш ли си за онова, което ти и другите не сте, ще преживееш онова, което ти и другите сте наистина. И в тоя миг ще осъзнаеш, че всъщност прошката не е необходима. Защото кой ще прости, на кого? И за какво?
    Всички Ние Сме Едно Цяло.
    Тук това е най-важното. И най-голямата утеха.
    Дарявам ти своя мир. Нека мирът бъде с тебе. Върви си в мир, живей си в мир.
    Прошката е просто друго име за мира на езика на душата.
    Разбираш това в цялата му дълбочина, като се събудиш от съня на своята въображаема действителност.
    Мигът на пробуждането може да те споходи по всяко време и с помощта на всеки човек. Затуй прославяй всяко време и всеки човек, защото мигът на твоето освобождение може да бъде съвсем близо. Освобождението ти от Илюзията ще настъпи в мига, когато ще можеш да бъдеш с нея, но не в нея.
    В живота ти ще има не един, а повече подобни мигове. Всъщност животът ти затова е и създаден - за да ти поднесе точно такива мигове. Това са миговете ти на благодат, в които яснотата и мъдростта, любовта и разбирането, ръководството и прозрението са дарени - на тебе и чрез тебе.
    Тези мигове на благодат променят завинаги живота ти, а често - и живота на другите.
    Такъв миг на благодат ти донесе и тази книга.
    Ето защо си в състояние да получиш и дълбоко да разбереш това послание.
    То е една от формите, в които се срещаш с Твореца. То дойде при тебе благодарение на твоята готовност, на твоята откритост, на прошката и любовта, които даряваш. Любовта ти към самия себе си, любовта ти към другите и любовта ти към Живота.
    Ах, да, и любовта ти към Мене.
    Любовта ти към Бога води Бога при тебе. Любовта ти към самия себе си ти носи ясна представа за тази част от тебе, която е Бог - и затова знай, че Бог не е дошъл при тебе, а чрез тебе. Защото Бог никога не е отделен от тебе, а винаги е част от тебе.
    Творецът не е отделен от творението. Любящият не е отделен от любимия. Това не е в природата на любовта, това не е в природата и на Бога.
    Нито пък е в твоята природа. Не си отделен от нищо и от никого, а най-малко - от Бога.
    И си го знаел от самото начало. Винаги си го разбирал. Сега, най-после си си дал разрешение да го изразиш; да получиш истински миг на благодат; да постигнеш общуване с Бога.
    Как се чувстваш в такова състояние - в състояние на общуване с Бога? Ако чувстваш сега, че си стигнал поне до ръба на това преживяване, ти вече знаеш отговора. Ако си постигнал тази връзка поне за миг по време на медитация, ти вече знаеш отговора. Ако си изпитал невероятния полет на индивидуална идентичност, най-радостното физическо преживяване, ти вече знаеш отговора.
    В състоянието на общуване с Бога временно ще изгубиш изцяло усещането си за индивидуална идентичност. Но няма да изпиташ чувството, че си изгубил нещо, защото ще узнаеш, че просто си разбрал своята истинска идентичност. Тоест, разбрал си, усетил си го като нещо действително.
    Ще те обгърне невероятен благослов, изящен възторг. Ще чувстваш как се сливаш с любовта, как ставаш едно цяло с всичко. И никога вече няма да бъдеш удовлетворен от нещо по-малко.
    Хората, изпитали това преживяване, се връщат в света и в своя живот вече по нов начин. Чувстват се влюбени във всеки, който им се мерне пред очите. Преживяват Единение с всички други в изненадващите мигове на Свещено Общуване.
    Повишената, изострена яснота и дълбоката благодарност към природата могат да извикат в очите им радостни сълзи по най-дребен повод. Новото прозрение за всичко, което съзират в околния свят, може да ги преобрази. Често започват да се движат по-бавно, да говорят по-меко и да се държат по-нежно. Тези и други промени могат да продължат няколко часа или няколко дни, няколко месеца, няколко години или цял живот. Продължителността на това преживяване е чисто и просто личен избор. То може от само себе си да отслабне и избледнее, ако не бъде възобновявано. Точно както отслабва, избледнява блясъкът на светлина, колкото повече се отдалечаваш от нея, тъй и блаженството на Единението отслабва, избледнява, колкото по-дълго си далеч от него.
    За да те озарява светлината, трябва да стоиш близо до нея. Същото трябва да сториш и ако искаш блаженството да те озарява.
    Ето защо, докато живееш със своята настояща Илюзия, ти бързаш, втурваш се да направиш всичко, което е нужно - да медитираш, да спортуваш, да се молиш, да четеш, да пишеш, да слушаш музика, където и да намериш подобни занимания - за да възпламеняваш ежедневно, отново и отново, тази своя духовна яснота.
    А после ще стигнеш и на святото място там, Най-Високо. И ще усещаш, че си нависоко, ще те спохождат възвишени чувства, ще те спохождат възвишени мисли - за теб самия, за другите и за всичко в Живота.
    А после и ти самият ще твориш и ще даваш своя принос към Живота, както не си го правил никога досега.