Вече беше казано, че когато човешките същества постигнат майсторство, нищо не ще може да ги направи нещастни. Беше казано също, че съществува една велика тайна, която позволява на Майсторите да стигнат до тая точка.
    Споделял съм вече с тебе тази тайна, но не съм я определял като „тайна". И може да не си разбрал, че това прозрение е ключ към всичко.
    Ето го отново прозрението. Ето я тайната.
    Разединението не съществува.
    Това прозрение може да промени всички твои преживявания, целия ти жизнен опит. Това прозрение може да бъде преведено и да прозвучи като твърдение, което, преживявано ежедневно, би обърнало целия ти свят надолу с главата.
    Всички Ние Сме Едно Цяло.
    Всъщност то би изправило твоя свят отново на крака! Защото, като разбереш, че съществува Едно Нещо и само Едно Нещо, Една действителност и само Една действителност, Едно Същество и само Едно Същество, тогава ще разбереш, че на определено равнище това Едно Единствено Същество трябва да намери и винаги ще намери своя път.
    С други думи, Неуспех не съществува.
    А като достигнеш това равнище на яснота, също ще видиш ясно, че в отсъствието на неуспех това единствено Същество няма нужда от нищо.
    Затова Нужда не съществува.
    Внезапно, пред това прозрение, доминото отстъпва, то се разпада. Постройката на твоите илюзии се сгромолясва. Трошат се не самите Илюзии, а постройката, която поддържат. Тоест, културните истории, върху основата на които си изградил живота си. Всички тези истории са били митове - от историята за онова, което си въобразяваш, че се изисква, за да върви животът ти успешно точно тук и точно сега, до историята за това как си въобразяваш, че е започнало всичко - и което няма нищо общо с Основната Действителност.
    Тъй че, за да напредва човешкият род в своето развитие, той трябва да прекъсне връзката си с тези истории. Това може да се осъществи по няколко начина. Най-добрият е безмълвието.
    В безмълвието ще намериш своето истинско битие, своето истинско същество. В тишината ще чуеш диханието на душата си - и на Бога.
    Много пъти вече съм ти казвал и пак ще ти кажа.
    Ще ме намериш в безмълвието, в тишината.
    Медитирай всеки ден. Запитай се: мога ли всяка сутрин и всяка вечер да отделям по петнадесет минути на Бога?
    Ако не можеш, ако нямаш време, ако програмата ти е претрупана, ако трябва да свършиш прекалено много други неща, значи си затънал в Майа, Илюзията, много по-дълбоко, отколкото някога си можел да си помислиш.
    Но не е много късно - и никога няма да бъде - за да излезеш от Илюзията, да я видиш такава, каквато е, и да я използваш, за да преживееш оня, Който Си Ти Наистина в Основната Действителност.
    Започни с отделянето на мъничка част от времето за събуждане всеки ден - само това ще е нужно - за да общуваш за пореден път с Мене.
    Призовавам те към общуване с Бога. Каня те да преживееш срещата си с Твореца.
    В тоя миг на общуване ще узнаеш, че Единството е истината на твоето битие, на твоето същество. И когато излезеш от медитацията, ще разбереш и видиш от собствен опит, че отричането на тази истина запазва навеки отрицателните последици от Илюзията.
    Илюзията е била замислена като твоя радост. Като твое средство, оръдие, инструмент. Никога не е била замислена като твой товар и тъга, като твоя горест и изпитание. И ще престане да бъде такава, когато разбереш Основната Действителност и нейната истина - Отделяне не съществува.
    Не съществува отделяне на нищо, от нищо. Има само Единение. Има само Единство.
    Не сте отделени един от друг, нито от която и да било част на Живота. Нито от Мене.
    Тъй като Разединение не съществува, не може да има Недостиг. Защото Единственият, Който Съществува, е достатъчен Сам на Себе Си.
    Тъй като Недостиг не съществува, не може да съществува и Изискване. Защото щом нищо не ти е нужно, не трябва и да правиш нищо, за да придобиеш каквото и да било.
    Тъй като не трябва да правиш нищо, няма и да бъдеш съден - дали си го направил или не. Тъй като няма да бъдеш съден, никога няма и да бъдеш осъден и така накрая ще узнаеш, че любовта не може да бъде ограничена от никакви условия. Тъй като любовта не може да бъде ограничена от никакви условия, никой и нищо не може да превъзхожда другите в Божието царство. Няма рангове нито йерархии, няма някои, обичани повече от другите. Любовта е цялостно и завършено изживяване. Не може да обичаш малко или да обичаш много. Няма количествени измерения за любовта. Някой може да обича по различен начин, но не да дарява различно количество, различна степен любов.
    Никога не забравяй това.
    Няма количествени измерения за любовта.
    Има я или я няма, а в Божието царство винаги я има. Защото Бог не е раздавач на любов, Бог Е Любов. А сега ще ти кажа, че ти и Аз сме Едно Цяло, и това е така. Създаден си по Мой образ и подобие. Затова ти също си любов. С една дума, ето Кой Си Ти в Действителност. Ти не си получател на любов, ти сам си онова, което се стремиш да получиш. Това е велика тайна и узнаването й променя живота на хората. Те изразходват целия си живот, за да търсят онова, което вече имат. Имат го, защото сами са онова, което търсят.
    Единственото, което трябва да направиш, за да имаш любов, е сам да бъдеш любов.
    Ти си обичан, възлюблен от мене. Както и всеки от вас. Всички вие. Никой от вас не е по-обичан, защото всеки от вас ми е еднакво близък, всеки е едно цяло с Мене - макар че някои от вас си спомнят по-често за Мене, а оттам и по-често за себе си.
    Тъй че не забравяй себе си.
    Възлюблен, бъди любов.
    Прави го, спомняйки си за Мене.
    Защото всички вие сте част от Мене, членове, части от тялото на Бога. И когато си спомниш Кой Си Ти в Действителност, правиш това в буквалния смисъл на думата. Тоест, ти отново ставаш член на Тялото на Бога, на Едно Тяло.
    Има само Едно Тяло.
    Едно Същество.
    Винаги си спомняй това.
    Тъй като Превъзходство не съществува, не съществува някой, който знае повече от другите, нито пък някой, който знае по-малко. Има само някои, които си спомнят повече, и други, които си спомнят по-малко от онова, което винаги са знаели.
    Невежество не съществува.
    А сега отново иде ред да ти кажа, че това е вярно.
    Любовта не познава ограничения. Животът няма край.
    Бог няма нужда от нищо. А ти си едно чудо. Чудото на Бога, станал човек.
    Винаги си искал да знаеш това. Винаги си го знаел дълбоко в сърцето си, макар че разумът го е отричал. Отново и отново го е шепнела душата ти, само за да бъде заглушавана от тялото ти и от телата наоколо. Искали са от тебе да се отречеш от Мен. Искали са го точно онези религии, които са те канели да Ме познаеш. Защото са ти казвали, че не си едно цяло с Мене и Аз не съм едно цяло с тебе и че дори да мислиш тъй, е грях.
    Казвали са, че с тебе не сме едно цяло, а Творец и творение. Но точно този отказ да приемеш, че ти и Аз сме едно цяло, е причинил цялата болка и мъка в твоя живот.
    Каня те да се срещнеш с Твореца.
    Ще намериш Твореца вътре в себе си.