Ако дълго време си обединен с нещо, от един миг нататък ще престанеш да забелязваш въобще, че съществува и едно „ти". Идеята, представата за „тебе" като отделена единица постепенно ще изчезне. Хората, които много дълго са били заедно, често го изживяват. Започват да губят своята индивидуална неповторимост. Това е чудесно - за определено време. После, когато Обединението се изживява без край, чудото изчезва, тъй като в отсъствието на Разединение Обединението е нищо. Вече не се изживява като екстаз, а като празнота, пустота. В отсъствието на каквото и да е отделяне, когато и да било, Единството е изпразнено от съдържание. Ето защо Аз вдъхнових да бъде написано: нека има разновидности във вашето съществуване заедно. Пийте от чаши, но не от една и съща чаша. Колоните, крепящи постройката, стоят - всяка за себе си. И струните на лютнята са отделени една от друга, макар и да трептят в съзвучието на една и съща музика. Всичко в Живота е процес на Единение и отделяне, Единение и отделяне. Това е истинският ритъм на Живота. Всъщност, това е ритъмът, създал Самия Живот.
    И пак ще ти кажа. Животът е цикъл, редуване на различни, противоположни неща. Както и всичко в него. Редуване - насам и натам, насам и натам. Заедно, поотделно. Заедно, поотделно.
    Дори когато нещо е разделено на части, те си остават винаги заедно, защото цялото не може да бъде наистина разделено, а само да расте. Затова, дори когато нещо изглежда отделено, то е само една част, което значи, че въобще не е отделено.
    Цялата ви Вселена някога беше обединена, както не можете и да си представите, сгъстена в точка, безброй пъти по-малка от оная в края на изречението. А после се взриви, без наистина да се раздели, само нарасна.
    Бог не може да се раздели на части. Можем да изглеждаме като че ли сме отделени, но всеки от нас си остава само една част. Нашето истинско, вътрешно Единство ще бъде изживяно отново, когато си спомним, че сме части от едно цяло.
    Когато видиш други, които изглеждат отделени от тебе, взри се дълбоко в тях. Взри се ветре в тях. Направи го за по-дълъг миг и ще уловиш същността им.
    А после ще се срещнеш със себе си, чакащ там. Когато видиш различни неща в своя свят - част от природата, други страни на живота, които изглеждат отделени от тебе, взри се дълбоко в тях. Взри се вътре в тях. Направи го за по-дълъг миг и ще уловиш същността им.
    А после ще се срещнеш със себе си, чакащ там.
    В този миг ще познаеш Единението си с всички неща. И колкото повече расте усещането ти за Единство, толкова повече страданието и мъката ще изчезват от твоя живот. Защото страданието е отговор на отделянето, а мъката е известие за неговата истинност.
    Но това е погрешна представа за истината. Нещо, което само изглежда като истина. Това не е основната, окончателната истина. Истинско отделяне, от когото и да било, от каквото и да било, просто не е възможно. То е илюзия. Чудесна илюзия, защото позволява да се преживее екстазът от Обединяването, но все пак е илюзия.
    Използвай Илюзията за Разединението, както занаятчията използва своя инструмент. Изработи с негова помощ своето преживяване на пълно обединяване, а после го използвай пък, за да пре-сътворяваш отново и отново това преживяване.
    Когато накрая се озърнеш наоколо и не видиш никого освен себе си, това значи, че вече си се вгледал с очите на Бога. И колкото повече расте усещането ти за Единство, толкова повече болката и разочарованието ще изчезват от твоя живот.