Ако всичко е равно, тогава нищо не е равно - защото самата идея, представа за „равенство" не може да бъде преживяна дотолкова, доколкото съществува само едно нещо и то е равно на самото себе си.
    Едно нещо не може да бъде „неравно" на самото себе си. Ако вземете нещо и го разделите на части, частите ще са равни на цялото. Те не могат да станат нещо по-малко от цялото само защото са взети поотделно.
    Но илюзията за неравенство позволява на всяка от тези части да забележи себе си само като частта, която е, вместо като принадлежаща към цялото. Не можеш да видиш себе си като част, докато не видиш себе си като отделен. Разбираш ли това? Не можеш да възприемеш себе си като част от Бога, докато не си въобразиш, че си отделен от Бога.
    С други думи, ти не можеш да Ме видиш, докато не се дръпнеш назад и не погледнеш към Мене. Но не можеш да се дръпнеш назад и да погледнеш към Мене, ако мислиш, че ти си Аз. Тъй че трябва да си въобразиш, че ти не си Аз, за да изживееш сливането си с Мене.
    Ти си равен на Бога и копнееш да изживееш това равенство с Мене. Ти нямаш по-малка стойност, не стоиш по-долу от Бога, нито от когото или каквото и да било. Но не можеш да изживееш и да познаеш от личен опит отсъствието на малоценност в окръжение, в което никой не превъзхожда другите. Затова хората са създали Илюзията за Превъзходство. Тъй можеш да разбереш, че си равен на всеки друг и всичко друго - което значи и че не превъзхождаш никого и нищо.
    Единството ти с Бога не може да бъде изживяно вън от структура, където няма единство или Разединението е възможно. Трябва да бъдеш вътре в тази структура или в онова, което тук нарекохме илюзията, за да узнаеш истината, която съществува извън тази илюзия. Трябва да бъдеш „в тоя свят, но не от тоя свят".
    По подобен начин и твоето равенство с Бога и с всичко и всекиго в живота не може да бъде изпитано чрез личен опит, освен и докато не разбереш неравенството.
    С тази цел е била създадена и Илюзията за Превъзходство.
    Тя ти е полезна и в друго отношение. Като си въобразяваш, че превъзхождаш условията и обстоятелствата в живота си, ти си позволяваш да изживееш и тази страна от своето същество, която е по-силна и могъща от всички тези условия и обстоятелства - както вече посочихме по-горе.
    Ти притежаваш една чудесна част от себе си, която можеш за извикаш, когато се сблъскаш с отрицателни условя и обстоятелства. Някои от вас я наричат смелост. Затова Илюзията за Превъзходство ти е била много полезна, докато си живял в най-голямата Илюзия, наречена Живот Във Физическата Сфера, защото ти е давала сили да се издигаш над отрицателните обстоятелства и да ги превъзмогваш. Когато видиш Илюзията като илюзия, ще разбереш, че нито една част от тебе не превъзхожда Цялото, защото всяка част от тебе е Това Цяло. Тогава няма да призоваваш смелостта, защото ще знаеш, че самият ти си смелостта. Няма да призоваваш Бога, защото ще знаеш, че самият ти си онази страна на Бога, която искаш да призовеш.
    Ти си и оня, който зове, и онова, което е призовано. Оня, който предизвиква промяната, и онова, което бива променено. Творецът и творението. Началото и краят. Алфата и омегата.
    Това си ти, защото това съм и Аз. А ти си сътворен по Мой образ и подобие.
    Ти си Аз. Аз сам ти. Движа се в тебе, като тебе и чрез тебе. Вътре в тебе Аз съществувам.
    Във всекиго и във всички неща.
    Затова никой от вас не превъзхожда другия. Такова нещо не е възможно. Но вие сте създали Илюзията за Превъзходство, за да можете да познаете силата у себе си. Като продължение и следствие от това сте познали силата на всекиго от вас; ти, както и всеки друг, си познал единството и равенството си с Бога и с другите; единството и равенството на всекиго с Бога и с другите.
    Но трябва да кажа, че Илюзията за Превъзходство е много опасна, ако искате да бъде избегната човешката болка и страдание.
    Вече съм ти казвал, че болката и страданието могат да бъдат избегнати, ако изживеете Единението си един с друг и с Бога. А точно Илюзията за Превъзходство отрича това единение, а дори създава и още по-голямо разделение между вас.
    Превъзходството е най-прелъстителната представа, споходила някога човешкото изживяване и жизнен опит. Толкова добре се чувстваш, като си представяш, че превъзхождаш всички. Но толкова зле ти става, когато друг огласи превъзходството си над тебе.
    Затова внимавай с тази илюзия, защото тя е силна, могъща. Трябва да бъде разбрана задълбочено и пълно. Както вече посочих, тя може да бъде велик дар в свят, където преживяваш усещане за относителност.
    Може наистина да ти даде сила и смелост да изживееш себе си като по-голям и могъщ от обстоятелствата, по-велик и непобедим от потисниците, нещо повече от това, което си мислил, че си. Но може и да бъде коварна. Дори и религиите, единствената човешка институция, създадена, за да ви доближи до Бога, много скоро са започнали да използват Превъзходството като свое основно оръжие. „Нашата религия е по-добра, тя превъзхожда другите" са заявявали много от тези институции и тъй са допринесли много повече за разделението, отколкото за обединението на човешките същества по пътя им към Бога.
    Държави и нации, полове и раси, политически партии и икономически системи - всички са се опитвали да използват своето предполагаемо Превъзходство, за да привличат внимание, уважение, одобрение, вярност, власт или, простичко казано - членове.
    Ала по-голямата част от човешкия род изглежда сляпа или странно мълчалива. Не може да види, че собственото й поведение, основано на идеята за превъзходство, всъщност по всякакъв начин е създавало чувство за малоценност. Или пък вижда това, но просто отказва да го признае. Като последица от порочния кръг - заявки за Превъзходство като оправдание за всякакви действия, последвани от породеното от тях чувство за малоценност - този порочен кръг продължава.
    Има път, по който той може да бъде прекъснат.
    Вижте Илюзията като илюзия. Узнайте и разберете най-после, че Всички Сте Едно Цяло. И човешкият род, и всичко в Живота е едно обединено поле.
    Всичко Е Едно Нещо, Едно Цяло. Затова няма нищо, което превъзхождаш и нищо, което те превъзхожда. Това е съществената истина за човешкото преживяване и жизнен опит. Нима лалето превъзхожда розата? Или планината има повече вълшебство от морето? Коя снежинка притежава по-голямо великолепие? Или може би всички са великолепни - и тъй, прославяйки заедно своето великолепие, създават удивителна гледка? А после се стопяват една в друга и в общо Единство. Но никога не се изгубват. Никога не изчезват. Никога не престават да бъдат, да съществуват. Просто сменят формата си. При това - не само веднъж, а многократно: от твърдо състояние преминават в течно, от течно - в пара, от видими стават невидими, а после растат и пак се връщат като нови картини - красиви, чудесни, от които и дъхът ти спира.
    Това е той, Животът, Животът, който сам се възпроизвежда, Животът, който ни храни.
    Това си ти.
    Метафората е завършена.
Метафората е истинска, действителна, реална.
    Ще я превърнеш в действителна в своето преживяване, когато просто решиш, че е вярна, и започнеш да действаш по този начин. Виж красотата и чудото у всеки, до чийто живот се докоснеш. И един ден всички вие ще се стопите в Единството и тогава ще узнаете, че заедно създавате едно общо течение. Такова познание ще промени изцяло жизнения ви опит на земята. Ще промени политиката ви, икономиката ви, обществените ви взаимоотношения, подхода ви към обучение и възпитание на младежта. И ще ви донесе накрая рай на земята.
    Когато видите, че Превъзходството е илюзия, ще разберете, че и чувството за малоценност е илюзия. Тогава ще изпитате чудото и могъществото на равенството - един с друг и с Бога.
    Представата ви за самите себе си ще се разшири и причината за създаването на Илюзията за Превъзходство ще бъде разбрана. Защото колкото повече се разшири представата ви са самите себе си, толкова повече ще се разшири, и вашето преживяване, вашият жизнен опит.