Ти нямаш нужда от нищо, за да съществуваш и за да продължиш да съществуваш вечно. Илюзията за Нуждата създава едно поле, окръжение, в рамките на което можеш да изживееш това. Само когато излезеш от Илюзията, можеш да изживееш Основната Действителност. Илюзията създава контекст, в който Основната Действителност може да бъде разбрана.
    Съгласно Основната Действителност, всичко, което си мислиш, че ти е нужно, ти вече го имаш. То съществува вътре в тебе. Всъщност, това си самият ти. Ти си това, което ти е нужно - и затуй всеки миг даваш сам на себе си всичко, което ти е нужно. Това в действителност означава, че въобще нищо не ти е нужно. За да го разбереш и да го познаеш от собствен опит, трябва да видиш Илюзията за Нуждата като илюзия. Трябва да излезеш от нея.
    За да излезеш от Илюзията на Нуждата, трябва да се огледаш и да видиш какво ти е нужно точно сега - тоест какво, което си мислиш, че точно сега нямаш, чувстваш, че трябва да имаш - а после да забележиш, че дори без него, още си тук. Изводът от това има огромно значение. Щом си тук, точно сега, без да имаш онова, което мислиш, че ти е нужно, защо въобще мислиш, че имаш нужда от него?
    Това е ключовият въпрос. Той ще отключи златните двери, дверите към всичко.
    Следващия път, когато си въобразиш, че се нуждаеш от нещо, запитай се: „Защо си мисля, че имам нужда от него?"
    Това е съвсем освобождаващ въпрос. Свобода, заключена в осем думи.
    Ако виждаш ясно нещата, ще разбереш, че нямаш нужда от нищо, каквото и да било „то", че никога не си имал нужда от него и че всичко туй сам си го измислил.
    Нямаш нужда дори от въздуха, който дишаш. Ще забележиш това в мига на смъртта си. От въздух се нуждае само твоето тяло, а ти не си своето тяло. Тялото ти е нещо, което имаш, не нещо, което си. То е чудесен инструмент. Но ти нямаш нужда от сегашното си тяло, за да продължиш процеса на творчество.
    Макар да звучи приятно, езотерично, тази информация може би няма да те освободи от страха ти, че ще загубиш своето тяло, семейство и окръжаващи те обстоятелства. Пътят за облекчаване на подобни страхове е откъсване, непредубеденост, безпристрастност - практиката на Майсторите. Те са се научили да постигат това състояние преди да имат доказателства, че животът на тялото е илюзия. А онези, които не са постигнали равнището на майсторство, често получават необходимото доказателство чрез онова, което наричате смърт.
    Веднага след като напуснеш своето тяло (тоест след като „умреш"), ще разбереш, че това състояние на съществувание не е ужасяващото преживяване, за което си чувал, а всъщност е преживяване на славно, великолепно чудо. Ще видиш също, че е за предпочитане, че е безкрайно по-добре, да бъдеш свързан със своята физическа форма, каквито и връзки да е създала последната ти физическа форма. Тогава откъсването, непредубедеността, безпристрастието ще е нещо съвсем просто.
    Но можеш да управляваш Живота още докато си в своята физическа форма и не е необходимо да чакаш да се разделиш с нея, за да познаеш славата и великолепието на Живота и на това Кой Си Ти. Можеш да сториш това, постигайки откъсването, безпристрастието преди да умреш. И можеш да го постигнеш чрез простото излизане от Илюзията на Нуждата.
    Това излизане се осъществява чрез дълбоко разбиране на живота и на смъртта, включващо и познанието, че смъртта, каквато сте си я измислили, не съществува и че животът продължава вечно. Разбереш ли това, става възможно да се откъснеш от всичко в Живота - включително и от самия живот - защото ще знаеш, че щом животът продължава вечно, то можеш да имаш отново тези връзки, както и други, които си мислил, че никога повече няма да изживееш.
    В действителност всички тези земни връзки можеш да преживееш в онова, което наричате „след живота", или във всеки бъдещ живот, тъй че ще имаш преживяванията, които съвсем не си изгубил. Постепенно ще се освобождаваш от своите връзки, докато ясно осъзнаваш необикновените възможности за непрестанно разширяване и растеж, които безкрайният Живот ти предлага.
Но никога няма да спреш да обичаш онези, които си обичал в този или пък в някой предишен живот и ще преживяваш Единение с всички тях на Същностно равнище по всяко време, когато пожелаеш.
    Ако усетиш, че ти липсва някой, който още живее на Земята във физическото си тяло, можеш да отидеш при него с бързината на мисълта си.
    Ако усетиш, че ти липсва някой, който вече е напуснал тялото си, някой, когото си обичал и е умрял преди тебе, ще можеш да бъдеш отново с него след смъртта си или, по твой собствен избор - и във всеки миг, когато пожелаеш, отново с бързината на мисълта си.
    Това е само част от чудото, което предстои да се случи. Ще ти кажа и нещо повече - да, много повече - в следващата си вест, в центъра на която е изживяването на умиране с Бога.
    Не можеш да умреш без Бога, но можеш да си представиш, че ти се случва. Това е твоят въображаем ад, страхът от него стои в основата на всеки друг страх, който някога си изпитвал. Но няма от какво да се страхуваш и нищо не ти е нужно, защото е невъзможно да умреш без Бога, както е невъзможно и да живееш без Бога.
    Защото Аз съм ти и ти си Аз и ние не сме отделени един от друг. Не можеш да умреш без Мене, защото „без Мене" е състояние, в което никога не би могъл и няма да се озовеш.
    Аз съм Бог, Аз съм и Всичко, Което Е. Тъй като ти си част от Всичко, Което Е, Аз съм това, което си ти.
    Няма част от тебе, която Аз да не съм.
    А щом Всичко, Което Е, е винаги с тебе, тогава ти нямаш нужда от нищо - и това е истината за твоето битие. Когато дълбоко разбереш това, ще живееш в тялото си по съвършено различен начин. Ще станеш безстрашен - а безстрашието ще създава своя собствен благослов, защото липсата на страх създава и липса на каквото и да било, от което можеш да се страхуваш.
    Обратно, присъствието на страх привлича към тебе онова, от което се страхуваш. Страхът е силно чувство, а силното чувство е енергия в движение с големи творчески възможности. Затова Аз съм вдъхновил изказването: „Не трябва да се страхуваме от нищо освен от самия страх."
    Можеш да живееш без страх, когато знаеш, че всеки изход в живота е съвършен - включително и изходът, от който се страхуваш най-много, смъртта.
    Казвам ти го тук. Давам ти сега тази информация.
    Ако се вгледаш по-отблизо в живота си, ще видиш, че винаги си имал необходимото, за да минеш към следващия миг и в края на краищата - да стигнеш тук, където си точно сега. За това свидетелства фактът, че си тук. Очевидно, нищо повече не ти е било нужно. Може да си искал нещо повече, но не си имал нужда от нищо повече. Всичките ти нужди са били задоволени.
    Това е изумително откритие и то винаги е вярно. Всяка привидна проява на обратното е Невярно Свидетелство, Изглеждащо Действително - СТРАХ. Но „Не се страхувайте, Аз съм с вас".
    Като узнаеш, че всичко ще протече по свършен начин и че няма от какво да се страхуваш, условия, които някога си определял като страшни, вече ти се виждат в съвсем различна светлина. И те наистина вече се виждат не в мрак, а е светлина, на светло, и ти започваш да наричаш страховете си „приключение". Такова преосмисляне на нещата може да промени живота ти. Можеш вече да живееш без страх и да изпиташ славата, великолепието, за което си бил създаден. Виждането на Илюзията за Нуждата като илюзия ти позволява да използваш Илюзията за предначерталата й цел - като инструмент, средство, с чиято помощ ще преживееш тази слава и великолепие, ще познаеш себе си - Кой Си Ти в Действителност.
    Използването на илюзията, че се нуждаеш от своето тяло, те насърчава за момента да го пазиш, да се грижиш за него, да се увериш, че то няма да бъде засегнато и наранено. По този начин тялото може да бъде използвано за още по-голяма слава и великолепие, в съответствие със своето предназначение.
    Това е вярно и по отношение на всичко, което си въобразяваш, че ти е нужно. Използвай въображението си. Използвай го в съвсем практични насоки. Но помни, че то ти служи само докато го виждаш като илюзия. Щом повярваш, че Илюзията е нещо действително, реално, превръщаш предпазливостта (много целесъобразно използване на Илюзията) в страх и попадаш в негов плен. Любовта се превръща в притежание, а притежанието - в безумие. Попаднал си в капана на привързаността. Изгубил си се в Илюзията.
    А щом си се изгубил в Илюзията за Нуждата, наистина си изгубен. Защото това е най-голямата от всички Илюзии. Тя е Първата и най-могъща Илюзия. Илюзията, върху която са изградени всички други. Оня, Който Си Ти, няма никакви нужди и затова точно оня, Който Си Ти, е изгубен.
    Често се казва за някого, че „се опитва да намери себе си". И това, е съвсем вярно. Това е единственото, което се опитваш да направиш - да намериш себе си. Но няма да намериш себе си никъде извън себе си. Онова, което търсиш, може да бъде намерено единствено вътре в тебе.
    Спомни си какво ти бях казал. Ако не проникнеш вътре, ще останеш без нищо.
    Само вътре в себе си можеш да намериш своя отговор на въпроса: „Защо мисля, че имам нужда от този външен човек, място или нещо?" Само вътре в себе си можеш да си спомниш, че нямаш нужда от тях. Тогава ще разбереш смисъла на думите - „Някога бях изгубен, но сега СЪМ намерен."
    Намерил си всъщност истината за себе си. Използвал си Първата Илюзия, за да изживееш себе си като Божествено същество, което няма нужда от нищо, защото всичките му нужди са вече задоволени. Докато се пробуждаш за тази истина, все повече и повече я изживяваш в ежедневната си действителност. И буквално се превръщаш в оня, който знаеш, че си. Винаги помни това.