То е свързано със стремежа ти да постигнеш, да преживееш нещо и е само част от процеса, в който се стремиш да го постигнеш и преживееш.
    А се стремиш да преживееш Кой Си Ти в Действителност. Не можеш да преживееш Това, Което Си, в отсъствието на онова, което не си. Затова знай, че преживяването на онова, което не си, не е неуспех, а начин да преживееш Това, Което Си.
    Казаното току-що е много важно, но е лесно да се плъзнеш край подобно твърдение, без да осъзнаеш огромното му значение. Затова ще го повторя.
Преживяването на онова, което не си, не е неуспех, а начин да преживееш Това, Което Си.
    И тъй, когато те споходи онова, което наричаш „неуспех", прегърни го с любов, не го осъждай, не го наричай грешка. Защото онова, на което се съпротивляваш, става по-упорито, а онова, в което се взираш, изчезва. Тоест изгубва илюзорната си форма. Виждаш какво е то в действителност точно както виждаш и Кой Си Ти в Действителност.
    Когато използваш Илюзията за Неуспеха, за да видиш какво си научил (си си спомнил) за Живота и какво ще те подтикне да приложиш на практика придобитата мъдрост, тази Илюзия започва да ти служи. С нейна помощ откриваш, че постигаш успех - винаги във всичко.
    Простичко казано, можеш да излезеш от Илюзията само ако видиш всичко като част от процеса, чрез който преживяваш своя успех.
    Много хора го разбират интуитивно. Учените са сред тях. Пристъпвайки към важен експеримент, те не само очакват неуспеха, а го предвкусват с удоволствие. Истинският учен разбира напълно, че „неуспелият" експеримент съвсем не е „неуспял", а само е посочил пътя към успеха.
    „Нещо, излизащо както ти се иска", не е определение за успех, нито пък „нещо, излизащо както не ти се иска", е определение за неуспех. Всъщност, ако преживееш дълъг живот, ще дойде време, когато ще заявиш, че точно обратното е вярно. Онова, което ще наречеш поредица от неуспехи, всъщност е поредица от преживявания. А как би могъл да наречеш неуспех „последователните, успешни" преживявания?
    Но Илюзията за Неуспеха е необходима, за да изживееш ободряващата радост от успеха. Ако „успяваш" във всичко, няма да изживееш успеха в нищо.
    Просто ще чувстваш, че вършиш добре, каквото вършиш, но няма да го познаеш като успех, нито пък ще изпиташ чудото и великолепието на онова, Което Си Ти, защото няма да има поле за сравнение, където да го забележиш.
    Ако от първия опит запратиш топката в тъчдаун, това със сигурност ще те зарадва. Но ако го правиш при всеки опит, скоро вълнението ти ще изчезне. Вече няма да има нищо друго освен хвърлянията в тьчдаун и затова те ще изгубят всякакво значение и смисъл.
    Всичко в живота протича като редуване на противоположни неща, протича циклично. И точно тези цикли му придават смисъл.
    Всъщност неуспех не съществува. Съществува само успех, проявяващ се многостранно. Не съществува и нищо, което да не е Бог. Съществува единствено Бог, проявяващ се многостранно.
    Виждаш ли сходството? Виждаш ли образеца, модела?
    Погледът, който хвърляш, просто променя всичко. Щом то ти стане ясно, тутакси ще изпиташ благодарност и учудване. Благодарност за всички „неуспехи" в своя живот и учудване, че толкова дълго не си успял да разпознаеш съкровищата, които са ти били дадени.
    Най-после наистина ще разбереш, че „Аз не съм ти довел нищо освен ангели" и че „Аз не съм ти дал нищо освен чудеса."
    В мига, когато го разбереш, ще узнаеш и че никога няма да претърпиш неуспех.