Докато се подготвяш за срещата си с Твореца, ще е полезно да излезеш от своите Илюзии, включително и от Илюзията, че ти и Творецът сте отделени един от друг.
    Точно това правим тук. То е било и целта на целия ти разговор с Бога. Защото сега вече се стремиш да живееш със Илюзиите, а не във тях. И точно този честен стремеж те доведе тук, при това наше общуване.
    От известно време за всички вас е очевидно, че в Илюзиите е имало сериозен недостатък, значителна пукнатина. Това би трябвало да разкрие, че всички те са неверни, погрешни. Но на някакво много дълбоко равнище хората са знаели, че не могат да се откажат от Илюзиите, защото тогава ще изгубят нещо жизнено важно.
    И са били прави. Но вместо да разглеждат Илюзиите като илюзии и да ги използват за предначертаната цел, те са решили, че трябва да поправят техните недостатъци, да запълнят пукнатините в тях.
    Отговорът е бил, че никога не бива да поправяш недостатъка, да запълваш празнината, а само да я видиш и тъй да си спомниш онова, което винаги си знаел на много дълбоко равнище. И точно затова не би могъл да се откажеш от Илюзиите, без да изгубиш нещо жизнено важно.
    И по-рано съм ти обяснявал това в хода на нашия разговор. А сега, в края му, ще ти го обясня отново, за да бъдеш съвсем наясно, че ще си спомниш. Задачата на Илюзиите е да ти осигурят определено място, окръжение, поле, където да пресътвориш себе си наново в следващата най-величествена проява на най-възвишеното прозрение, което някога си имал за това Кой Си Ти.
    Самата Вселена е такова определено място, поле, окръжение. Това е и нейно определение, и нейна цел. Тя осигурява и предлага на живота начин, по който да бъде изразен и преживян физически.
    Самият ти, както и всеки друг наоколо, си проява на същото това определено място, поле, окръжение. С други думи, в рамките на това място и поле - изява на Бога.
    Извън рамките на това определено място, поле, окръжение, ти можеш да познаеш себе си само като Всичко, Което Съществува. Но Всичко, Което Съществува, не може да изяви Себе Си като това, което е, ако не съществува нещо друго.
    В отсъствието на това, което не си, Това, Което Си, го няма. Не може да бъде изявено. Не може да бъде познато.
    Многократно съм ти го казвал.
    Казвал съм ти, че в отсъствието на „бързо", няма „бавно". В отсъствието на „горе", няма „долу". В отсъствието на „тук", няма „там".
    В отсъствието на Илюзиите ти също - в буквалния смисъл - не си нито тук, нито там.
    И тъй, всички вие колективно сте създали тези великолепни Илюзии. Свят, а всъщност - цяла Вселена, която е ваше собствено творение. Тя ви е предоставила определено място, поле, окръжение, в чиито рамки можете да решите и обявите, да изявите, изживеете и осъществите Кои Сте Вие в Действителност. Направили сте всичко това. Направили са го повечето от вас. Всички вие, които индивидуализирате Божественото Цяло. Всеки от вас се стреми да познае себе си, да определи себе си.
    Кой си ти? Добър ли си? Лош ли си? А какво значи „добър"? Какво значи „лош"? Голям ли си? Малък ли си? А какво значи „голям"? Какво значи „малък"? Дали си едното или другото? Какво всъщност значи да бъдеш едно от тях? Наистина ли си удивителен, чудесен?
    Това е единственият въпрос, който Бог някога си е задавал.
    Кой съм Аз? Кой съм Аз? Кой съм Аз?
    И кой избирам сега да бъда.
    Това е единственият въпрос, който има значение, и душата ти използва живота ти, всеки миг от него, за да вземе решение.
    Не да открие, да разбере, да си обясни. А да реши, да вземе решение. Защото животът не е процес на откриване, а процес на творчество, сътворяване.
    Всяко действие е акт на самоопределение.
    Бог е всеки миг в този процес на само-сътворяване и само-изява. Това правите всички вие, това правиш и ти тук. Използваш изживяването на онова, което не си, за да изживееш Онова, Което Си в Действителност. Няма, не съществува нищо, което ти да не си. Ти си това цяло, всяко нещо, всичко. Бог е Това Цяло. Всяко нещо. Всичко. Но за да можеш ти (Бог) да познаеш онази част от него, която в момента изживяваш, трябва да можеш да си представиш, че има други части, които ти не си. Това е Великото Въображение. Великата Представа, Фантазия, Химера. Това са Илюзиите на Живота.
    Затова използвай тези Илюзии и бъди благодарен за тях. Животът ти е магически фокус, а ти си магьосникът.
    Пътешествие към майсторството означава в мига, когато се сблъскаш с една Илюзия, да изразиш Кой Си Ти в цялото му великолепие и слава. Много важно е в този контекст да признаеш, че Илюзиите изглеждат съвсем действителни, реални.
    Да разбереш, че Илюзиите са илюзии, е първа стъпка към използването им за предначертаната цел. Но тази стъпка не е единствена. След нея идва решението ти за това какво означават Илюзиите.
    Накрая идва изборът ти кой аспект от Божественото (коя част от себе си) ще изживееш в определеното място, поле, окръжение (което вие бихте нарекли „ситуация", „стечение на обстоятелствата"), с което си се сблъскал (което си сътворил).
    Ето го този процес накратко:
    А. Виж Илюзиите като Илюзии.
    Б. Реши какво означават те.
    В. Пре-сътвори себе си наново.
    Има много начини да изживееш Десетте Илюзии и много начини да ги използваш. Можеш да ги изживееш като действителност в настоящия миг или като спомени от миналото. По втория начин използват Илюзиите напредналите култури и същества.
    Високо развитите същества остават наясно с Илюзиите и никога не ги унищожават (спомни си, че тяхното унищожаване би означавало и унищожаването на самия живот, какъвто го познаваме), а ги изживяват по-скоро като част от миналото, отколкото като част от настоящето. Те се подкрепят взаимно в стремежа си винаги да си спомнят Илюзиите, но никога отново да не ги изживяват като че са действителност тук-и-сега.
    Но независимо дали ги преживявате в настоящето или като спомени от миналото, важното е да ги виждате такива, каквито са - Илюзии. Тогава ще можеш да ги използваш, за каквото си поискаш.
    Твоя воля е да изживееш една или друга страна от себе си, а Илюзиите са твои инструменти. Всяка Илюзия може да бъде използвана, за да изявиш повече страни на това Кой Си Ти, и затова можеш да съчетаваш Илюзии, за да изживееш множество страни - или пък да изживееш една отделна страна по множество различни начини.
    Засега можеш да съчетаеш Първата и Четвъртата Илюзия - Нуждата и Недостига - за да изживееш специфичен нюанс на истинското си същество, истинското си битие, което бихме нарекли самоувереност.
    Не можеш да бъдеш самоуверен, ако няма по отношение на какво да се почувстваш самоуверен. Използвайки Илюзията за Нужда и Недостиг, можеш първо да приемеш представата, че „няма достатъчно", а после да я преодолееш. Повтарянето на това ще ти създаде изживяването на самоувереност, убедеността, че винаги ще има достатъчно от всичко, което ти е нужно. Това изживяване ще бъде проверено и потвърдено от Основната Действителност.
    Този смисъл има изразът „да приемеш една представа". Ти си в процес на пре-сътворяване на себе си и това е истинско пресътворяване. Ако използваме друг измежду безбройните примери, би могъл да съчетаеш Втората и Шестата Илюзия - Неуспех и Присъда - за осъществяването на едно конкретно преживяване. Можеш да си позволиш да си представиш, че си претърпял неуспех, после - да се осъдиш или да приемеш присъдата на другите за това. След туй можеш да се извисиш над „неуспеха" си, вдигайки юмрук към небето с вик: „Ще ви покажа аз на вас!" и накрая да възтържествуваш.
    Това е чудесно изживяване и мнозина от вас са си го дарявали многократно. Но ако пренебрегнеш факта, че Неуспехът и Присъдата са Илюзии, би могъл да се озовеш в плен на тези преживявания и скоро вече те наистина да ти изглеждат като сурова действителност.
    Отдалечаването от „суровата действителност" на живота е път да се излезе от Илюзиите, да се видят те, каквито са наистина.
    Всяка от Илюзиите може да бъде съчетана с всяка друга - Разделението с Нуждата, Осъждането с Превъзходството, Невежеството с Превъзходството, Недостигът и Осъждането с Неуспеха и т. н. Поотделно или в съчетание една с друга, Илюзиите съществуват като великолепни контрастиращи места, окръжения и полета, които ти позволяват да преживееш Кой Си Ти в Действителност.
    Вече многократно съм ти казвал, че в относителния свят не можеш да изживееш Кой Си Ти освен на място, където не си. Целта на Илюзиите е да ти го предоставят - място, окръжение, в рамките на което да изживееш всяка страна от себе си, и възможност да избереш Най-Възвишената Страна на онова, което можеш да си представиш във всеки отделен момент. Разбираш ли сега? Виждаш ли?
    Добре. Сега нека разгледаме Илюзиите една по една с някои примери - как би могъл да ги използваш, за да пре-сътвориш наново себе си по описания вече начин.