Миговете на благодат са онези моменти, когато Бог се намесва в живота ни по много реален, много директен и много видим начин. Това са моментите, когато става нещо голямо или малко, което предизвиква Промяна в Хода на Живота.
   Много са начините, по които Божественото се проявява в живота ни, особено когато открехнем възможността за чудеса. Щом отключим вратата на собствената си психика за потенциалната възможност Бог да ни докосне по начини, за които бихме могли само да мечтаем в сънищата си, тогава тези мечти започват да стават реалност.
   Преди няколко години написах книга, наречена „Разговори с Бога", която предизвика интерес по целия свят. Аз съм убеден, че тази книга бе непосредствено вдъхновена от Бога по време на такива Мигове на Благодат и съм напълно наясно, че не съм единственият, който получава подобни вдъхновения и преживява подобни мигове. Защото ако „Разговори с Бога" ни научиха на нещо, то е, че Бог говори на всички нас през цялото време и все пак можем да чуем Бога, само когато сме отворени да го слушаме.
   Тези, които имат уши да слушат, нека чуят.
   Но сега идва действително удивителната новина, Бог не само провежда разговори с нас, Бог ни посещава всеки ден лично.
   Тази книга цялата е свързана с такива посещения. Тя ще породи промяна във вашия живот, защото се отнася до реални хора също като вас. Тя не е история за учители, гуру, светци и мъдреци, а за обикновени хора, които са преживели „внезапната поява на Бога" - и никога не са я забравили. И защото се отнася за реални хора, които живеят също както вие и аз, тази книга е особено убедителна по въпроса за това дали има друга сила, която направлява нашия живот.
   Според мен тази сила се нарича Бог. Можете да я наречете както поискате. Както и да я наречете - съвпадение, способност да се откриват случайно интересни неща, синхронност, късмет, интуиция, вдъхновение - за вас ще бъде много трудно, след като прочетете тази книга, да отречете, че такава сила съществува. Точно тук. В нашия живот. Ежедневно. Творейки чудеса. Правейки магически неща. Променяйки всичко.
   Това се случва в живота на всеки човек. Джанис Туук, 43-годишна от Хъркимър, Ню Йорк, казва, че в нейния живот то се е случили ето така...
   Моят единайсетгодишен син и аз пътувахме към центъра, за да се поразходим и да поплуваме по река Хъдсън. По време на двучасовото пътуване слушахме, както винаги, когато сме заедно в колата, записи на „Разговори с Бога".
   В този топъл, слънчев августовски следобед ни направиха впечатление множество големи пеперуди в жълто на черни точки, които летяха наоколо. Чувствайки се изпълнени със светлина и любов, докато плувахме бавно по реката, аз си представих мислено Иисус, застанал сред полето с разтворени ръце да призовава много пеперуди. Те се приближаваха като призовани - Оранжево-черни и красиви и го покриваха целия, кацайки по ръцете, дланите и главата му. Това бе прекрасна представа и тя изпълни сърцето ми със спокойствие и мир.
   Чувствайки в онзи миг, че съм едно цяло с Бога, аз си представих също как сама приканвам пеперудите по подобен начин. Този мислен момент бе красив. Исках да продължи, желаех никога да не свърши.
   После се прокраднаха човешките ми съмнения. Помислих, че може би си въобразявам всичко това, че всички тези чувства и видения не са нищо друго, освен плод на собственото ми въображение. Почувствах се неспокойна. Исках да имаше някакъв начин, по който да мога да позная, че Бог е реален и че аз съм част от Него.
   В този момент помолих Бога да ми даде знак и да ми се открие по осезаем начин по време на това пътуване. Не исках да ми се налага да чакам повече. Желаех това да се случи именно по време на това пътуване. Точно тук и точно сега. Даже използвах формулата „Аз Съм", за да го предизвикам. Казах: „Аз Съм човек, който ще получи знак". Онази вечер отседнахме на острова. На сутринта имаше прекрасен изгрев над реката. Слънчевата светлина се отразяваше във водата и проблясваше в очите ми, когато се пробудих, както седях на масата за пикник и наблюдавах вълните край брега, една голяма жълта пеперуда с черни петна полетя сякаш от никъде и започна да танцува пред лицето ми. Тя прикова изненадващо вниманието ми, после направи кръг около върха на палатката, в която синът ми все още спеше.
   Веднага си казах: „О, колко си красива. Ела да ме видиш!" Протегнах ръка и наблюдавах удивено как пеперудата кацна на нея!
   Беше толкова красиво! Нейните оранжево-черни криле бяха големи и съвършени и тя остана няколко секунди на моята длан. Синът ми се пробуди, когато ме чу да викам, подаде глава от палатката и видя пеперудата на ръката ми.
   И двамата останахме удивени.
   Разбира се, знаех кой ми е изпратил този дар.
   Знаех го, защото аз го бях поискала и зная, че мога да го поискам и че това е възможно за всички нас в мигове на благодарност и възхвала и в чисто единение с Всичко, Което Е.
   В този случай, ако човек не внимава, би могъл напълно да подмине величието на онзи момент. Или би могъл да приеме, че е чудесен, но не доказва нищо и че Джанис просто преувеличава, за да докаже нещо.
   Но какво бихте казали за Бил Колсън, или Леи, или Утах?
   Баща ми бе започнал да се задъхва, дишаше трудно, с усилие и беше на ръба между живота и смъртта в продължение на няколко дни. Цялото семейство се беше събрало и бдеше край него.
   Поразено от рак, отслабващото тяло на татко - което сякаш се стопяваше направо пред очите ми - от време на време бе разтърсвано явно от болезнени спазми. Той вече не беше способен да се оплаква. Не беше проронил нито дума, не беше отварял очи в продължение на седемдесет и два часа.
   - Божичко - тихо промълви майка ми в някакъв момент, седнала край леглото му, - колко ли би могло да продължи това?
   Беше около един часът след полунощ и горката ми майчица бе изтощена. Всички ние бяхме изтощени, но те бяха женени в продължение на шестдесет и една години. Никой и нищо не можеше да откъсне майка ми от неговото легло в този момент.
   Точно тогава се случи моят разговор с Бога.
   Нима той трябва да страда така? - попитах Го аз безмълвно, настоятелно в сърцето си. - Той беше добър човек, боже. И сега е свършил работата си на тази земя, нищо не е останало несвършено, няма нищо, което да трябва да се приключва. Моля Те, няма ли да го приемеш сега? Нима ти няма да прекратиш болката му? Ако си тука, боже - а аз зная, че си тук - моля Те, нека това да свърши.
   В онзи миг дишането на баща ми стана малко по-леко, само след три минути той издъхна. Леко. Сякаш потъна в по-дълбок сън.
   Очите ми си напълниха със сълзи. Никога не съм се съмнявал в Бога преди, със сигурност не бих си и помислил да се усъмня в Него сега.
   Случайност? Съвпадение? Не мисля.
   Миг на Благодат? Да.
   Мигове на Благодат са тези моменти, когато Бог нахлува в нашия живот по един много реален, много непосредствен и много осезаем начин. Това са мигове, когато нещо става голямо или малко, което предизвиква Коренна Промяна на Живота.
   Ти си преживял един Миг на Благодат, когато си взел в ръце тази книга.