Моник Росейлс се събуди една сутрин със сълзи, стичащи се по лицето й. Тя бе сънувала, че скъпата й майка умира.
    Този сън бе сам по себе си достатъчно обезпокоителен, но за Моник той имаше двойно по-голямо въздействие. Много от нейните сънища в миналото се бяха сбъдвали, включително и един сън, в който преживя повторно връзка с човек, когото бе обичала в продължение на тринайсет години, но не бе виждала от близо шест - така че тя веднага разбра, че трябва да се обади и да провери как стоят нещата с майка й.
    - Мамо, добре ли си тази сутрин? - Моник се опита да звучи както обикновено, въпреки чувствата си едновременно на ужас и страхопочитание. Защо й бе дадена тази способност да сънува онова, което ще се случи в бъдеще? Не зная дали това е благословение или проклятие, размишляваше тя унило.
    - Разбира се, мила, защо питаш?
    Майка й знаеше за странните способности на Моник, естествено, затова и тя изпита безпокойство. Затвори слушалката, чудейки се какво ли значеше този сън. Обикновено интуицията на дъщеря й бе правилна.
    Следващата нощ Моник за втори път сънува същия сън. Този път тя не се обади на майка си, защото не искаше наистина да я обезпокои с новината, че и двата съня предричат смърт. Моник просто запази тайната за себе си и продължи да се тревожи и да си задава въпроси.
    Два месеца по-късно мистерията се разреши. Майката на Моник получи диагноза рак на левия бъбрек - смъртоносен.
    - Боже, скъпа, ти си била права - каза майка й. Сега Моник се почувства виновна поради своята „дарба".
    - О, мамо, съжалявам...
    - Скъпа, грешката не е твоя. Ти само си видяла онова, което ще се случи. Дори и нищо да не помогна, то направи новината за всичко това по-малко шокираща. Моля те, не се чувствай зле.
    Моник се грижеше за майка си по време на нейното заболяване и се молеше Бог да даде сили и на двете да понесат тази болезнена загуба. Само след няколко месеца майка й почина.
    Неспособна да се освободи от дълбоката си тъга, Моник се въртеше по цели нощи. С нищо не я облекчаваше фактът, че има подобни сънища. Следващия път, в който й се случеше нещо подобно по отношение на скъп човек, мислеше си тя, ще започне да го оплаква не само след смъртта, но и преди нея.
    - Боже, защо не мога да имам едно ДОБРО видение? - умолително питаше тя.
    И тогава това й се случи. Майка й се яви на Моник насън една нощ.
    - Аз съм щастлива и здрава - каза тя. Сънят на Моник стана по-спокоен.
    Няколко години по-късно Моник живееше в Германия и майка й отново я посети в съня й.
    - Трябва да се прегледаш на лекар, Моник. - каза майка й. - Имаш три кисти близо до яйчниците.
    - Ще умра ли, мамо? - попита Моник.
    - Не, не се безпокой, но се прегледай на лекар. Веднага.
    Въпреки уверението, Моник се събуди в паника. Тя лошо говореше немски и помоли една англоговоряща своя приятелка да й помогне, за да си уговори час при лекаря. Стори й се, че часовете минават много бавно, докато настъпи уреченият ден.
    Когато я прегледаха, Моник се опита да обясни на лекаря какво й е казала майка й. Лекарят, вглеждайки се в ултразвуковия екран, каза:
    - Майка ви е права, това е невероятно! Къде живее тя?
    - На небето - отговори Моник.
    - Вие имате голяма дарба! - възкликна лекарят и вдигна телефона, за да насрочи операция за следващата седмица. Три дни преди да постъпи в болницата, Моник медитира в продължение на шест часа в абсолютно концентрирана молитва. Беше готова. Докато си събираше нещата за престоя в болницата, продължи да се моли. Тя се страхуваше въпреки уверенията, които майка й бе дала. Беше сама и говореше толкова малко немски, но с вяра в Бога, тя се отправи в стаята, където трябваща да се направи една последна ултразвукова картина преди операцията, за да се установи точното разположение на кистите.
    Лекарят започна ултразвуковия преглед, но скоро бе повикан още един лекар в стаята за прегледи. Те спореха и сякаш нещо беше неясно във връзка с теста. Трети лекар също бе повикан. Ако Моник бе нервна преди, сега тя не можеше да дойде на себе си. Какво ставаше? Дали нещо не беше наред? Тя лежеше на масата, обзета от паника. Сърцето й щеше да се пръсне. Поне да можеше да говори немски, за да ги попита какво става.
    И тогава Моник чу глас някъде в съзнанието си. Беше майка й.
    Всичко ще бъде наред, Моник. Бог чу твоята молитва. Вярвай, че Бог ще те държи в Своята любов.
    Моник си пое дълбоко дъх. Когато най-сетне се появи преводачката, тя намери Моник объркана, но спокойна.
    - Очевидно е станала промяна във вашето състояние - обясни преводачката. - лекарите не могат да намерят следи от никакви тумори или кисти. Твърде са озадачени.
    Моник бе напълно изумена.
    - И какво? Какво искате да ми кажете? Наистина лекарите бяха напълно озадачени от резултатите, както обясни преводачката.
    - Нормално би трябвало поне да има някаква следа от киста. Но ние не можем да намерим никаква индикация, че сте били изобщо болна. Кистите, изглежда, напълно са изчезнали.
    От този момент нататък Моник отдава благодарност за чудесата в нейния живот - включително чудото на нейната особена дарба да може да получава - и да изпраща - важни послания да Висшите Сфери. Тя се моли да използва своята пророческа дарба, така че да бъде полезна на другите. И най-вече благодари на майка си, че продължава да бъде с нея и да се грижи за нея.
    Винаги когато чуваме, че хората са имали подобни преживявания и са демонстрирали такива способности, иска ни се дълбоко в себе си да знаем: Наистина ли съществуват свръхсетивни способности? В „Разговори с Бога", книга първа, се казва:
    Свръхсетивните способности реално съществуват. Всички ние притежаваме такива способности. Нито един човек не е лишен от тях. Съществуват само хора, които не ги прилагат.
    Да прилагаш свръхсетивните си способности, означава да използваш своето шесто чувство.
    Но Моник твърди, че е получавала не само свръхсетивни намеци - прозрения и видения за бъдещи събития - но също така преки послания от своята майка. Едното, когато Моник все още е била в траур след смъртта на майка си, и другото, години по-късно, когато майка и се бе появила, за да я предупреди. Това възможно ли е?
    Из „Разговори с Бога", книга трета:
    Ти говориш за общуване с духове. Да, такова общуване е възможно.
    Любимите ви хора никога не са твърде далеч от вас. Не са по-далеч отколкото на мисъл разстояние и винаги ще бъдат с вас, когато се нуждаете от тях, готови със съвет, утеха или напътствие.
    Ако сте изключително разтревожени или притеснени от това дали вашият любим човек е „добре", той ще ви изпрати знак, сигнал, някакво „малко послание'', което да ви позволи да узнаете, че всичко е наред. Дори не е нужно да ги призовавате, защото душите, които са ви обичали в този живот, биват привлечени от вас, придърпани към вас и отлитат към вас в момента, в който почувстват дори и най-дребното смущение или неспокойствие в полето на вашата аура.
    ...вие ще почувствате тяхното утешително присъствие, ако наистина сте открити за тях.
    Когато разберем, че историята на Моник не е необичайна, а фактически се е случила и се случва тук и сега на хиляди хора, тогава сме готови да осъществим онзи качествен скок, за който копнее цялото човечество. Онзи скок в утрешния ден, когато ще възродим себе си като Нови Хора.
    Сега има учители, които работят за пробуждането на планетата и са постигнали това ниво. Те са били отхвърлени на много места и сред много народи, но техните възгледи разтърсват установените норми и ни карат да погледнем по нов начин на самите себе си. Представят ни удивително ясен поглед за това какво си причиняваме един на друг - и как да спрем, ако просто познаем и приемем истинската си Същност.
    Сега е времето да прекратим нашето разделение един от друг. Трябва „да посрещнем у дома" онези, които ни разкриват собственото ни великолепие. В миналото сме ги подигравали, критикували сме ги, отхвърляли сме ги - дори сме ги разпъвали. Сега биваме поканени да приемем, че дарът на прозрението и мъдростта и - да - дори на пророчеството, е нещо обикновено.
    Както е...