Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог      Чакри      Съновник      Психология      RSS
Бутон за дарения чрез BITCOIN

Please Donate To Bitcoin Address: [[address]]

Donation of [[value]] BTC Received. Thank You.
[[error]]

Бутон за дарения чрез PayPal





Начало  Регистрация  Вход


Хороскопи
Любовен en
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любов
Тя и Той


Книги
The Arcturians
Нумерология en
Приказки
Супер Игри
Вампиризъм
Музика | Филми
Таро | Свежо
Lifestyle (2) (3)
(4) (5) (6) (7)
Business, Careers
(2) (3) (4) (5)



23:25
07.08.2020
Петък
34.200.218.187


Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!
 Дар » Нийл Доналд Уолш » Идеите на Разговори с Бога в живота

Разговори с Бога 1 [22]Разговори с Бога 2 [22]Разговори с Бога 3 [23]Мигове на Благодат [22]
Разговори с Бога за младите [10]Приятелство с Бога [22]У дома с Бога [40]Общуване с Бога [32]
Идеите на Разговори с Бога в живота [17]По-щастлив от Бог [12]

Взаимоотношения - Въведение

Взаимоотношенията са най-важната опитност в нашия живот. Без тях ние сме нищо. И това е съвсем буквално.
    Защото когато няма нещо друго, с което да се съпоставим, ние не съществуваме.
    За щастие няма човек, който да е лишен от някакви взаимоотношения. Всъщност ние сме в постоянни взаимоотношения с всичко и всички. Във взаимоотношения сме със самите себе си и със своите семейства. Във взаимоотношения сме с околния свят и със своята работа, както сме във взаимоотношения един с друг.
    Фактически всичко, което знаем и преживяваме за себе си, ние го разбираме в контекста, създаден от нашите взаимоотношения. По тази причина взаимоотношенията са свещени. Всички взаимоотношения. И някъде в дълбините на сърцето и душата си ние знаем това. Ето защо толкова много се стремим да имаме взаимоотношения - да имаме смислени взаимоотношения. Несъмнено по същата причина имаме толкова проблеми със своите взаимоотношения. На някакво ниво сигурно сме напълно наясно, че залогът е много голям. Така че взаимоотношенията са за нас повод за голямо безпокойство. Често хора, които в нормалния случай са самоуверени и компетентни, правят неуспешни опити, провалят се, спъват се и падат, съсипват се и молят за помощ.
    Всъщност, нищо друго не е причинявало толкова много проблеми на човешкия род, не е пораждало толкова болка и страдание, не е водило до такива трагедии колкото това, което е било предназначено да ни донесе най-голямата радост - нашите взаимоотношения един с друг. Ние все още не сме намерили подходящия начин да живеем в хармония нито като отделни индивиди, нито колективно, нито в социален, нито в политически аспект, нито в местни условия, нито в международни. Ние просто много трудно се разбираме - а още по-малко пък истински се обичаме.
    Но вече сме готови да допуснем, че може би има нещо, което повечето хора не разбират напълно във връзка с взаимоотношенията - едно разбиране, което би могло да промени всичко.
    Най-същественото, което Бог ни казва в "Разговори с Бога", е, че повечето от нас се обръщат към взаимоотношенията с неправилни мотиви - с мотиви, които нямат отношение към всеобщата цел на живота. Когато мотивацията на нашите взаимоотношения е в хармония с мотивацията на съществуването на нашата душа, не само разбираме колко са свещени тези наши взаимоотношения, но те стават и извор на щастие за нас.
    Щастливи взаимоотношения. Защото за твърде много хора този израз звучи почти като оксиморон - вътрешно противоречив израз, чиито две страни взаимно се изключват. Нещо като военна интелигенция или ефективно действащо правителство. И все пак, напълно е възможно да имаме наистина щастливи взаимоотношения и прозренията в книгите "Разговори с Бога" ни показват по какъв начин да постигнем това.
    Ето някои от тези прозрения, така както аз съм ги възприел и разбрал. Споделям ги с вас тук в пълно смирение и вие можете да ги възприемете според собствената си оценка.
Нийл Доналд Уолш
Юли 1999
Ашланд, Орегон

   
Взаимоотношенията

   Здравейте. Добре дошли. Приятно ми е да ви посрещна.
    Настоящата тема ще бъде човешките взаимоотношения - онова, с което някои от нас преживяват толкова много затруднения. Както разбирам, никой от присъстващите в тази стая, но някои от останалите хора, са имали изключителни затруднения във връзка с този проблем. И както знаете, ако сте прочели написаното, излязло изпод моето перо, аз съм сред онези, които са имали значителни трудности във взаимоотношенията - някак все не успявах да ги изградя успешно и не разбирах какъв е смисълът им в моя живот. Никога реално не съм съзнавал и едва в последно време успявам да разбера какво прави едни взаимоотношения действително успешни и каква е тяхната цел в моя живот. А причината да бъде така е, че аз, общо взето, винаги съм влизал в някакви взаимоотношения с неправилна мотивация.
    До голяма степен се впусках в отношения с хората с нагласата да получа нещо от тях, макар и да нямах желанието да си го призная. Не бих определил проблема си така, защото никак не исках да си дам сметка за себе си. Не бих си казал например: "Хей, какво се опитвам да получа от това?" Не бих се изразил по такъв начин. Вероятно не бих го и осмислил така. Но забелязах, очаквах да получа нещо, в момента, в който преставах да получавам от взаимоотношенията онова, което очаквах от тях. А щом престанех да го получавам, аз просто ги напусках.
    Това е моделът, който винаги съм преповтарял през по-голямата част от своя зрял живот. Винаги съм напускал взаимоотношенията, щом престанех да получавам онова, което очаквам. Разбирате ли ме? И винаги съм започвал други взаимоотношения, веднага, щом прекратя предишните. Непосредствено след тях. Така че бях нещо като сериен моногам. Непрекъснато сменях взаимоотношенията едни след други, едни след други, едни след други, търсейки вярната и съвършена партньорка, която най-сетне ще ми донесе удовлетворение, която най-сетне ще види моята истинска същност и ще ме направи щастлив.
    А и се стремях сделката да бъде справедлива. Не може да се каже, че съм се стремил да постъпвам според очакванията и въжделенията на отсрещната страна. Точно обратното, знаех как да играя играта. И след няколко провалени връзки, вече започнах да разбирам или да си мисля, че разбирам какво търсят другите в дадена връзка. Така че полагах огромни усилия да им го дам - като стока, която се полага по договора. Така например, научих се да сублимирам някои страни от своята личност, които след поредица от провалени връзки, бях установил, че не са особено привлекателни за другите.
    Ще ви дам един пример, който е твърде глупав, но не мога да се отърся от него именно поради неговата глупост. Бях известно време с една дама и си мислех, че тя ще бъде любовта на моя живот. Фактически тя беше любовта на моя живот за времето, в което бяхме заедно. Нали помните някогашната песен, "Когато не съм близо до своята любима, любима ми е тази, която е наблизо"? Сигурен съм, че между вас няма такъв, който да е участвал в подобна игра. И така, аз бях в специални отношения с онази прекрасна дама. Бях дълбоко влюбен или поне си мислех, че е така. Отидохме една вечер на театър, когато вече започнахме да се появяваме заедно в обществото, така да се каже. И така, гледахме една пиеса. Това беше комедия и аз започнах да се смея.
    Смехът ми е много шумен и грубоват. Щом се засмея, цялата стая разбира, че съм се засмял, за разлика от повечето измежду вас, които никак не се смеете на глас на това, което говоря.
    Когато се засмея, целият се разтърсвам от смях. Това просто си ми е в природата. Не е преднамерено, ами просто си е така. Добре. И така, ето ме там, заливайки се в гръмък смях. За актьорите това е много приятно, защото това поражда смях и у другите и цялата зала се оживява. Така че актьорите се вълнуват и възбуждат от това, че в залата има оживление. Или, както един актьор би се изразил, от живата връзка с публиката: "Ние сме в жива връзка с публиката."
    Аз винаги съм добре дошъл на места, където има изпълнители, защото съм именно тази жива връзка. Дамата, с която бях на театър и в която бях отчаяно влюбен (и тук съзнателно използвам думата отчаяно - любовта ми към нея ме довеждаше до отчаяние) - колкото повече се смеех, толкова повече се свиваше. И досега я виждам седнала до мен, опитвайки се да стане невидима. През антракта ме попита: "Нима е нужно да се смееш така?" И аз си спомням, че си помислих: "как?", Защото дори не си давах съзнателно сметка какво правя; не знаех, че смехът ми предизвиква у нея неудобство, че я набелязва, както казвахме като тийнейджъри. Тя явно се е чувствала някак неудобно заради мъжа, с когото е излязла и който се смее по такъв начин.
    Спомням си дълбокото си желание да направя, каквото и да е, само да не я загубя. Знаете какво имам предвид. Искам на всяка цена да я задържа в своя живот.
    Между другото трябва да се отклоня и да кажа, че прекарах по-голямата част от живота си, опитвайки се да задържа хората до мен. Готов съм на всичко за това. Мога да направя почти всичко. Просто да ги задържа до мен. Да останат до мен. Да не напускат стаята. Какво да направя, за да те задържа? Каква част от своето аз трябва да отстраня само и само да те задържа тук? Няма значение. Ще я отстраня. Има значение само това ти да останеш до мен, в моя живот.
    Не мога да ви кажа колко танца съм изтанцувал под този акомпанимент, и то не по моя собствена музика. Някой друг поръчваше музиката и аз танцувах. Направих същото и онази вечер в театъра.
    Ето че идва второ действие и аз съм в публиката. Започват някои много смешни реплики и ето реакцията на Нийл... Ха...(потиснат гърлен звук)... Седя там и се опитвам да си овладея смеха. В трето действие вече не издържах. В трето действие моето "ха-ха-ха..." Се бе превърнало В "хи-хи..." И в продължение на няколко години се смеех точно по този начин. Смеех се с нещо, което не е смях, докато някой ми каза: "Какво ти е? Добре ли си?"
    Бях в една работна група с д-р Елизабет Кюблър-Рос и веднъж: тя ме улови да се смея така. Хвана ме на местопрестъплението. Каза нещо смешно и аз се разсмях. Тогава тя ме попита:
    - Какво ти става?
    - Нищо, мислех, че е смешно.
    - Защо не се смееш тогава? - запита тя. По-точно, с нейния шведски акцент: - Защо не се смее тогава?
    Някой знае ли Коя е Елизабет Кюблър-Рос? Много силен шведски акцент. Станахме приятели с нея. Нещата свършиха с това, че аз започнах да работя с нея. Нека това да ви бъде като обеца на ухото: някои от вас може още преди края на деня да започнат да работят с мен.
    И тя каза:
    - Защо не се смееш свободно? - или по-скоро с нейния шведски акцент: - Също не си смее свободно?
    - Какво имате предвид? Та аз се смеех - отвърнах.
    А тя:
    - Не, не се смеехте. Защо не се смеете свободно? И защо докато се смеете, не се откажете от болката? Болката да потискате истинската си същност?
    И така, разбрах какво трябва да се плати и каква сделка трябваше да направя, за да задържа някого в стаята на своя живот. Напълно съзнавах това и го желаех. И ето че правех каквото мислех, че трябва, за да държа стаята на живота си пълна. И тъкмо това се оказа най-голямата загадка за мен, защото правех всичко, което си представях, че ще държи стаята пълна, а пък тя все повече се изпразваше. Хората непрестанно си отиваха, докато накрая аз се озовах сам и виех през зъби: "Какво искате? Какво е нужно да направя, за да имам нормални отношения?"
    И дори не си давах сметка какво правя. Дори не виждах, че фактически разменях едно срещу друго. Ето каква беше сделката: няма да се смея така, както се смея, ако ти не кашляш така, както кашляш. Няма да се храня по този начин, ако ти не забравяш да слагаш капачката на пастата за зъби... И така за всичко, което си разменяме. И, боя се, нашата търговия стигаше още по-далеч.
    Все повече се оплитах в този вид взаимни сделки. И ето че на 14 февруари аз дълго търсех и търсех карта, на която да заложа, но не можах да намеря такава, която да ми гарантира: "За мен ти означаваш твърде много. Божичко, ти наистина значиш много за мен. И аз сключвам сделка с теб завинаги." Но аз участвах в една разменна търговия. И всъщност знаех, че участвам в разменна търговия, когато човекът отсреща спираше да ми дава онова, което си мислех, че е длъжен да ми даде. Та ние имахме договор, и според него той трябваше да ми даде едно, а аз срещу него - друго. И когато преставах да получавам онова, което си мислех, че трябва да получавам, аз напусках тази връзка. Или в случаите, когато отсрещната страна преставаше да получава каквото си въобразяваше, че просто й се полага, тя напускаше стаята.
    Така разбрах, че започвам връзки по съвсем погрешни причини и търся някаква обменна валута, която да бъде достатъчно голяма, че да може да завържи всички в стаята на живота ми. Търсех онзи аспект на самия себе си, който е толкова неустоим и магнетичен, че независимо от всичко, вие да сте готови да останете. И не разбирах, докато не загубих и поредната много важна за мен връзка, че това, което става, е погрешно.
    Тогава започна моят невероятен разговор с Бога, в който Бог каза: "Нийл, Нийл, Нийл, ти очевидно не разбираш какво става тук. Преди всичко ти влизаш във взаимоотношения по съвсем погрешни причини. Започваш ги само заради онова, което можеш да получиш от тях. И разчиташ да направиш колкото се може по-успешна сделка. Но това си остава само търговия, почти бизнес размяна. Не разбираш истинската цел на взаимоотношенията. А целта на взаимоотношенията няма нищо общо с това, което си мислиш, че можеш да получиш от тях, а единствено с това, което избереш да вложиш в тях. Но да влизаш не като средство да извлечеш каквото си си наумил от взаимоотношенията, а просто да вложиш нещо в тях като средство да разбереш своята истинска същност." Така че трябва да си уверен, че онова, което влагаш в едни взаимоотношения, е автентично. И че никога няма да се отречеш дори и за миг от истинската същност. И ако твоята истинска същност не е достатъчно привлекателна, за да задържи другия човек в стаята, тогава остави го да си върви. Защото в стаята на живота ти ще дойде друг, който ще открие, че твоята истинска същност е наистина привлекателна. И когато тези хора влязат в стаята в отговор на твоята истинска същност, те ще останат, защото на теб няма да ти се налага да играеш никакви игри, за да ги задържиш. И така танцът по поръчка ще свърши."
    Това предизвика в мен истинска промяна. То преобрази цялата парадигма на моя опит, защото най-сетне разбрах какво ставаше наистина.
    Разбрах също така, че взаимоотношенията са най-важният индивидуален опит, който можем да сътворим за себе си. И, че при липсата на взаимоотношения ние сме нищо. Без теб аз съм нищо, съвсем нищо. Без вас аз съм пълно нищо. И вие може би сте го знаели, Когато сте влезли в моя живот. Седнали сте на местата си: "Без мен Нийл е нищо." (Смях.) Но това е истина. Защото без вас аз съм съвсем нищо. (Посочва различни хора.) И без теб съм нищо. И без теб съм нищо. И това е истината, защото при отсъствие на опит във взаимоотношенията ние не съществуваме. В нашия относителен свят, аз мога да бъда този, който съм, само относително нещо друго в своя опит. Ако вас ви няма в стаята, аз не мога да преживея себе си.
    И Бог ми даде една интересна илюстрация, която ми позволи да видя, че това е истина. Бог ми каза: "Представи си, че се намираш в една съвършено бяла стая: подът е бял, таванът бял, стените бели. И си представи, че висиш в тази стая като омагьосан, така че нищо не можеш да докоснеш, просто висиш като коледна играчка, която дори не е окачена никъде, висиш просто ей така във въздуха. Потопен си в едно бяло море. И представи си, че няма съвършено нищо друго. Колко дълго смяташ, че ще можеш да съществуваш в собствения си опит?" И отговорът, който ми се яви, беше: "Май няма да е дълго, съвсем няма да бъде дълго."
    Защото при отсъствието на каквото и да било друго, аз не съществувам. Не съществувам в собствения си опит. Искам да кажа, че не съм това, което съм. Аз съм това, което съм. Но не мога да зная, че съм. Не мога да преживея, че съм, освен по отношение на нещо друго. Така че не мога да зная нищо за себе си.
    Но ако някой влезе в тази бяла стая и сложи една съвсем малка точица мастило върху стената, само колкото да я забележа, аз веднага ще започна да съществувам в също такава степен. Преди всичко "Там" и "тук" ще започнат да съществуват. Защото точката ще бъде там, а аз ще бъда тук. Аз ще започна да определям себе си по отношение на нещо друго. В този случай това ще бъде точката на стената. Ще си представя, че аз съм нещо, наречено многоточие, може би ще промърморя някаква дума, която би звучала като "пппо-голяммм". А може дори да имам дързостта да си кажа, че в сравнение с онази точка на стената, аз съм "пппо-ииинтелигентен". Понякога си мисля, че не съм много по-интелигентен от онази точка на стената, но в повечето случаи си въобразявам, че съм. Мога също така да бъда по-бърз или по-бавен, или "по-това", или "по-онова" по отношение на онази точка.
    Ако се пусне котка в стаята, аз внезапно получавам много по-голяма опитност за самия себе си, защото това, което вече допълнително присъства в пространството, е много по-голямо от точката на стената. Сега аз започвам да си създавам понятия за всички неща наоколо си. Може би котката е по-мека от мен, а вероятно аз съм по-стар от котката и т. н. Виждате, че започвам да си изграждам понятия за себе си въз основа на собствения си опит, който пък се базира на това кой и какво ме заобикаля. Следователно взаимоотношенията - сега говоря за сферата на относителността, в която ние съществуваме във физическа форма - взаимоотношенията с останалите хора, места и неща не само, че са от значение, те са от жизненоважно значение. И при отсъствието на взаимоотношения с нещо ние самите не съществуваме.
    И така, започвам да разбирам причината, поради която изобщо съществуват взаимоотношения - отношението ми към тази маса, към тази чаша вода и към вас, които споделяте времето си тук с мен. И вследствие на своите взаимоотношения с вас, аз познавам себе си - и тук се явява най-странното - не само, че познавам себе си чрез своите взаимоотношения с вас, а в най-буквалния смисъл определям кой съм. Това означава, че си давам самоопределение и в известен смисъл пресътворявам своята същност в отношение спрямо вашата същност.
    Тук се явява една интересна особеност. В крайна сметка аз не мога да пресътворя себе си в качеството си на нещо, което не си ти. С други думи, мога да видя в себе си само това, което съм готов да видя в теб. И това, което не успявам да видя е теб, аз никога няма да открия в себе си, защото няма да зная, че то съществува. Следователно, не мога да открия божественото в себе си, докато не потърся и открия, докато не разпозная (с други думи, не позная отново, не призная) божественото в теб. И в степента, в която не успея да разпозная и позная божественото в теб, в тази степен няма да го позная в себе си, нито мога да осъзная каквото и да е добро и положително, в мен самия. Същото се отнася и за лошото. Защото нищо не съществува тук, ако не съществува там. И има множество причини за това; и не на последно място е тази, че тук в стаята всички ние сме едно цяло. И няма никой друг. Така че установяваме, че взаимоотношенията имат уникално място в нашия живот. Не просто много важно място, но - ако мога да използвам една игра на думи - незаместимо място. Имам предвид това, че не можеш да ги заместиш с нищо друго. Няма нищо, с което да заместиш взаимоотношенията и което да ти даде това, което те ти дават, защото взаимоотношенията са единственият опит в живота, който ти дава възможност да познаеш и преживееш Кой си. Тук говорим не само за взаимоотношения с хората, но също така с местата, с нещата и дори със събитията - взаимоотношения дори и със ставащото в живота. Ние винаги сме в някакво отношение към обстоятелствата и събитията в нашия живот. И благодарение на това отношение, което е изцяло създадено от нас самите, ние можем да преживеем, заявим и определим, да изразим и осъществим реалната си същност.
Категория: Идеите на Разговори с Бога в живота | Добавил: Бонд (24.10.2009)
Разгледан: 1219 | Рейтинг: 5.0/1
Коментари: 0
Коментари могат да добавят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
   34.200.218.187          Петък          07.08.2020, 23:25