Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог      Чакри      Съновник      Психология      RSS
Бутон за дарения чрез BITCOIN

Please Donate To Bitcoin Address: [[address]]

Donation of [[value]] BTC Received. Thank You.
[[error]]

Бутон за дарения чрез PayPal





Начало  Регистрация  Вход


Хороскопи
Любовен en
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любов
Тя и Той


Книги
The Arcturians
Нумерология en
Приказки
Супер Игри
Вампиризъм
Музика | Филми
Таро | Свежо
Lifestyle (2) (3)
(4) (5) (6) (7)
Business, Careers
(2) (3) (4) (5)



23:52
07.08.2020
Петък
34.200.218.187


Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!
 Дар » Нийл Доналд Уолш » Идеите на Разговори с Бога в живота

Разговори с Бога 1 [22]Разговори с Бога 2 [22]Разговори с Бога 3 [23]Мигове на Благодат [22]
Разговори с Бога за младите [10]Приятелство с Бога [22]У дома с Бога [40]Общуване с Бога [32]
Идеите на Разговори с Бога в живота [17]По-щастлив от Бог [12]

Технологията или човешкият дух?

Вие имате въпрос?
    В процеса на постигане на такова съгласуване, за което току-що говорихте, можете ли да кажете нещо повече по отношение на темата, която засягате в трета книга, за това как нашите технологии и нашето съзнание са в противоречие и в този смисъл, какво ще бъде бъдещето им?
    Да. Сега ние се намираме на истински кръстопът. Стигали сме до подобен момент и до подобен кръстопът и преди, когато нашите технологии са ставали заплашителни и са достигали степен, в която са надхвърляли собствените ни разбирания за това как трябва да ги използваме. Това се отнася и за твърде много хора, бих казал, за прекалено много хора на сегашния етап - ако много бързо не се променим. Ние сме достигнали и друго ниво, което е твърде впечатляващо в еволюцията на човешкия род. Достигнали сме ниво, което Барбара Маркс Хъбърд нарича съзнателна еволюция. Нека ви обясня.
    Съвсем доскоро, чак до последно време, процесът, който наричаме еволюция (еволюцията на човешкия род) ни се струваше като процес, спрямо който до голяма степен ние сме наблюдатели. Наблюдавахме как нашата еволюция се случва пред очите ни. Гледахме как това нещо става. Наблюдавахме случващото се с известно смайване. Сякаш не можем да повярваме на очите си. В други случаи гледахме с благодарност и вълнение. Но най-често си мислехме, че сме пасивни наблюдатели на процес, който просто става около нас. Той е регистриран в книгите по история и ние можем да прочетем за миналите еволюционни процеси в тези книги. Едва напоследък, за период по-кратък от един човешки живот, относително много скоро, да кажем в последните двайсет, трийсет или четирийсет години, ние съзнателно започнахме да разбираме не само процеса на еволюция, но и нашата собствена роля в него.
    Едва относително наскоро осъзнахме, че сами сътворяваме своя еволюционен път. Това е едно ново ниво на съзнание за повечето представители на човешкия род. И така, ние вече участваме в един нов процес, наречен съзнателна еволюция. Това означава, че започваме да насочваме курса и пътя, по който ние като човешки род и като отделни индивиди еволюираме.
    Това представлява огромна промяна в начина, по който се извършва еволюцията. Разбирате ли? И не може да има по-подходящо време за това. Защото по стечение на обстоятелствата тъкмо в този момент собствените ни технологии ни заплашват, защото още не сме разбрали какво е "мъдрост".
    Става дума за такива морални дилеми като клонирането, ако трябва да дам един пример, или генетичното инженерство, ако трябва да използвам друг. А съществуват стотици такива дилеми - технологии, създадени от обществото, които още не сме започнали да се учим да използваме, а някои технологии са крайно опасни за нашето здраве и за околната среда (което е едно и също) и за начина, по който избираме да живеем живота си на Номо sapiens на тази планета.
    Сега е необходимо да разгледаме това надбягване с времето и непрестанно да правим избор за начините, по които се стремим да се развиваме по отношение на технологиите, които до този момент са задействали двигателя на нашия опит. На кои технологии сме готови да кажем: "Нека само за миг да отсея зърното от плявата тук. Мисля, че това не е подходящо." Можем ли да кажем "да" на това и "не" на онова? Можем ли да направим мъдър избор и да вземем мъдри решения? Ние сме в състояние да приложим най-висшите мисли, които имаме за истинската си същност като цяло, което да ни позволи да направим избор по отношение на напредъка на технологиите и приложението им, което допуска нашето общество, което то създава, окуражава и преживява.
    Това е най-належащият въпрос на нашето време. И съвсем не е незначителен въпрос. И вие, които сте в тази стая, както и други като вас навсякъде по света са призвани на предната линия на това изпитание. Това не е въпрос, на който ще бъде отговорено от някой друг, от някое място другаде, а въпрос, на който вие ще отговорите. Вие ще отговорите на въпроса чрез продуктите, които консумирате, индивидуалните избори, които правите на пазара, в магазина за облекло и на улицата, където живеете.
    Вие ще отговорите на тези въпроси в своето ежедневие чрез това, което казвате на другите, чрез начина, по който им вдъхвате вяра, с избора, който правите и избора, който споделяте и начина, по който го споделяте. И ако не осъзнаете дълбоко онова, което ви казвам и всички последици от него, вие можете да отхвърлите този диалог като най обикновени излишни приказки.
    Предлагам ви да прочетете изключителната книга, наречена "Последните часове на древното слънце" от Том Хартман. Докато я четете, прочетете и книгата на Барбара Маркс Хъбърд, "Съзнателна еволюция". И ако мога да ви насоча към още една трета книга, не пропускайте да прочетете книгата на Мариан Уилямсън "Изцеление на душата на Америка". Тези книги разглеждат настоящата тема много специфично и динамично... С дълбока логика и невероятни прозрения.
    Но позволете си поне да се доближите до нивото на съзнание, което изисква този въпрос, съзнанието, че сега сме достигнали точния момент, в който трябва да направим своя избор. Когато навлизаме в двайсет и първи век и по-нататък, ние сме в една надпревара с времето. Кой ще спечели?
    Технологията или човешкият дух? Технологията е спечелвала веднъж навремето и буквално е затрила човешкия живот на тази планета - до степен, в която той е можел да бъде елиминиран. И ние, разбира се, имаме възможността да направим отново същото. Искам да ви кажа, че това вероятно няма да се случи. Всички ние се бояхме, че може да се случи през 50-те години. Аз не мисля, че това ще бъде една голяма експлозия и че Манхатън ще бъде разрушен или Москва ще се разбие на частици от някоя атомна бомба или нещо такова. Това би могло да се случи, но според мен няма да стане така. Дори ако предстои да се случи. По-скоро някои скрити и коварни неща, за които ни се струва, че няма да дадат резултати в продължение на един живот, ще са тези, които ще навредят.
    И така, смятам, че за нас е много важно да започнем да обръщаме внимание на тези бавно развиващи се, но сигурни форми на унищожение на качеството на нашия живот. Да спрем да унищожаваме дъждовните гори. Това е наистина относително просто и да започнем да търсим начин да нахраним всички хора, така че да не се случва 400 деца на тази планета да умират на всеки час.
    Въпрос?
    Нийл, от гледна точка на холистичното здраве, какво мислиш, че трябва да направим, за да подхранваме съзнанието, тялото и духа... За да ги поддържаме в равновесие?
    Смятам, че предизвикателството в наше време е да подхранваме съзнанието, тялото и духа едновременно и да поддържаме тяхното равновесие. Това е много трудно в свят, който е напълно увреден и често ни се   струва напълно неуравновесен. И защото светът изглежда неуравновесен, ние сме склонни да нарушаваме равновесието си с него като един вид компенсаторен механизъм: ние нарушаваме равновесието в обратна посока. Например, ако сме били дълбоко посветени на някакъв духовен процес в продължение на дълго време, да кажем в духовна общност, ние нарушаваме това равновесие и започваме да се грижим твърде много за телата си, напълно забравяйки, че сме духовни същества. Също така, ако сме били дълбоко погълнати от физическата страна на живота и не сме получавали духовна храна, някои хора започват интензивни духовни семинари и работни групи и толкова дълбоко се посвещават на духовния аспект на своето същество, че не могат да се измъкнат. И те заминават на някой духовен семинар за шест или осем месеца, който наистина няма нищо общо с ежедневната реалност и с тази реалност, в която живеят. Така че, истинското предизвикателство е да се постигне равновесие. Мисля, че Джералд Джамполски беше казал: "Животът е въпрос на равновесие."
    И начинът да постигнем такова равновесие е винаги да помним, че сме троични същества и че никоя страна от нашите три аспекта не е по-важна, нито по-свещена от останалите. Ние сме действително тяло, съзнание и дух.
    Има хора, които приемат, че духовната ни страна, нашият дух, е най-сакрален и следователно най-важен. Това не е точно така. Духовната страна на нашата същност не е по-важна и не би следвало да бъде подхранвана в по-голяма степен в сравнение с физическата или менталната страна.
    В същото време обаче може да се твърди и обратното. Ние не обръщаме достатъчно внимание на своите тела. Казах това и преди. Не поддържаме телата си във форма, не поддържаме телата си в добър тонус. Всъщност обръщаме изключително малко внимание на своите тела. Това се отнася за повечето хора и в резултат особено в Съединените щати мнозина са склонни към напълняване и към недобра физическа форма. И смъртта настъпва много по-рано, защото не сме обръщали достатъчно внимание на тези и други физически условия.
    Също така не обръщаме достатъчно внимание на това да подхранваме умовете си. Удивен съм от това колко малко книги четат хората ежегодно. Задавам този въпрос на хората, където и да ходя: "Колко книги си прочел през последната година?" И ако кажат три-четири, това започва да ми се струва много. Аз чета двайсет до трийсет, понякога до петдесет книги. Почти всяка седмица чета по една книга, когато съм ненаситен. Не се хваля с това, но отбелязвам този факт. Смятам, че такова би трябвало да бъде средното количество книги. Мислех си, че така правят повечето хора. Но излиза, че ако човек е прочел три-четири книги годишно, той се чувства много горд от себе си.
    Най-обичайният начин, по който хората подхранват умовете си, е включването на телевизионния апарат. Понякога отиват да изгледат някой филм, ако това може да се нарече подхранване на ума. Но кога за последен път един обикновен човек е отишъл до библиотеката, за да прекара там неделния следобед, да види какво има Балзак да каже, по който и да било въпрос - повечето хора не са правили това през целия си живот - през целия си живот. И техните умове са жадни за нещо различно от "Симпсонови"* или спортните страници на "Лос Анджелис Таймс". Повечето хора не подхранват и своя духовен аспект. Те не медитират. Много малко са хората, които хранят духовната си същност по някакви други начини. Те не ходят на църква или на синагога, или на друго място, Където да се покланят редовно на Бога, а някои хора изобщо не го правят. Те не обръщат внимание на факта, че духът им е една трета от цялата им същност. Разбира се, ние сме целите дух, но сме триаспектни създания и те не използват трийсет и три процента от своето време и внимание, за да развиват духовната си страна. Повечето от нас развиват една или друга сфера, но не и трите равномерно.
Категория: Идеите на Разговори с Бога в живота | Добавил: Бонд (17.10.2009)
Разгледан: 1942 | Рейтинг: 5.0/1
Коментари: 0
Коментари могат да добавят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
   34.200.218.187          Петък          07.08.2020, 23:52