Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог      Чакри      Съновник      Психология      RSS
Бутон за дарения чрез BITCOIN

Please Donate To Bitcoin Address: [[address]]

Donation of [[value]] BTC Received. Thank You.
[[error]]

Бутон за дарения чрез PayPal





Начало  Регистрация  Вход


Хороскопи
Любовен en
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любов
Тя и Той


Книги
The Arcturians
Нумерология en
Приказки
Супер Игри
Вампиризъм
Музика | Филми
Таро | Свежо
Lifestyle (2) (3)
(4) (5) (6) (7)
Business, Careers
(2) (3) (4) (5)



00:00
08.08.2020
Събота
34.200.218.187


Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!
 Дар » Нийл Доналд Уолш » Идеите на Разговори с Бога в живота

Разговори с Бога 1 [22]Разговори с Бога 2 [22]Разговори с Бога 3 [23]Мигове на Благодат [22]
Разговори с Бога за младите [10]Приятелство с Бога [22]У дома с Бога [40]Общуване с Бога [32]
Идеите на Разговори с Бога в живота [17]По-щастлив от Бог [12]

"Изобилието е Мое, казва Господ"

Как тогава да познаем Себе Си в Своето пълно великолепие. Така че онова, което наричаме Бог, е потърсило да погледне вън от Себе Си, но не е намерило нищо извън Себе Си, което да види. Ето защо е погледнало навътре към Себе Си, за да се познае все пак - което съвсем не е било толкова лоша идея. Ако вие самите изберете да познаете себе си, погледнете навътре, а не навън. Защото тези, които не успяват да се обърнат навътре, те се обръщат навън. И така Бог се обърнал навътре към Себе Си и видял цялото великолепие, което търсел и то в най-буквалния смисъл избухнало. С други думи Бог обърнал себе си отвътре навън и избухнал в хиляди, милиони, квадрилиони различни частици - които се движели насам-натам, нагоре-надолу, наляво-надясно. И така изведнъж, тук и там, горе и долу, ляво и дясно били сътворени. Бързо и бавно, голямо и малко били внезапно сътворени в този великолепен момент, в онази първа мисъл, която Бог създал в Неговите квадрилиони елементи, като всеки от елементите започнал да се движи от центъра с нещо като това, което сега наричаме скорост, създавайки илюзията за това, което сега наричаме Време. Всеки от елементите е можел да се обърне и погледне всичко останало, което е Бог, и да каже: "О, Боже мой, колко си прекрасен!" И всички останали елементи на Бога също са можели да се обърнат Към всеки отделен елемент със същите думи. Само че отделният елемент на Бога не успява да чува колективното божествено начало, Което Му казва: "О Боже мой, колко си великолепен". И така колективното, наречено Бог, е оставило на отделните, индивидуални елементи на Бога да си напомнят един на друг: "виждаш ли колко си великолепен! О, Боже мой, колко си великолепен!"
    И когато ние не успеем да си го кажем един на друг, когато не успяваме да принасяме един другиму тази вест, ние се проваляме в най-голямата си мисия. Защото сме дошли тук да познаем себе си. Дошли сме именно затова, за да познаем себе си. И все пак, аз мога да позная себе си посредством вас, защото в тази стая ние всички сме едно.
    Но ако заявиш, че ти самият си персонификация на изобилието, че привличаш цялото огромно изобилие на Вселената, включително и парите, уверявам те, че първото, Което ще ти се случи, е непосредствено да изживееш пълната липса на пари. На някого от вас случвало ли му се е подобно нещо - в момента, в който си кажеш: "Изобилието е Мое, Каза Господ", за разлика от "отмъщението"... Ето ви един нов лозунг, а? "Изобилието е Мое, казва Господ", не е ли интересно? В момента, в който си кажеш това, в твоята вселена се оказва, че изобилието го няма и ти започваш да се въртиш в омагьосан кръг, където никой няма пари, докато най-сетне излезеш от кръга и срещнеш някой, който е пословично богат, и тогава всичко се променя.
    Какво е вашето мнение за десятъка? За това да даваш 10 процента от доходите си, а компаниите 10 процента от печалбата си, няма ли това да доведе до коренна промяна на икономиката на земята?
    "Разговори с Бога" правят едно доста необичайно изявление. Там се твърди, че един ден планетата ще премине към доброволна проява на споделяне на доходите. И в тази доброволна проява всеки ще вложи по своя воля 10 процента от своя приход като дарение. Корпорациите, отделните личности ще влагат това в един общ фонд, който след това ще се преразпределя за хора, които са в нужда, и за социални програми, които обслужват техните потребности. В момента, в който осъществим това, всички данъци ще изчезнат от земята, защото ние ще печелим повече пари просто като помолим хората доброволно да дават 10 процента, отколкото ако събираме това чрез данъци. И никой няма да има чувството, че над него се извършва посегателство, всеки ще дава 10 процента от своя доход, независимо дали той е висок или нисък, независимо дали печели 1000 долара на седмица, 1000 долара за час или 1000 долара в годината, просто ще даваш 10 процента на централния фонд и ще съществува едно ниво на доходи, под което от хората няма да се изисква това; защото ако ти печелиш само долар годишно, от теб няма да се иска да даваш 10 цента.
    Но цялата конструкция, икономическата конструкция, се основава на една проста мисъл: че когато връщаш една част от това, което е дошло при теб, на Цялата Система, ти, разбира се, обогатяваш и укрепваш самата Система. И тогава още повече ще потече към теб. Очевидността, ако мога да използвам една нова дума... Не е толкова нова всъщност... И все пак, очевидността на всичко това е полкова откровена, толкова забележителна, че ние не сме я доловили. Но съществува и нещо още по-важно, което става, когато даваме десятък, независимо дали това е десятък на църквата, на синагогата, на мястото, където се прекланяме пред Бога, или десятък за благотворителност, или ако регулярно заделяме обикновено 10 процента от това, което получаваме, като доход за някой друг.
    Когато по един редовен начин даваме такъв десятък, ние правим огромно изявление пред Вселената. И това изявление е: там откъдето идват нашите доходи, има още много за нас. Има толкова много, че аз мога буквално да раздавам съвсем планирано 10 процента от него, без дори да почувствам липсата им. А това изявление, Което ние правим към Вселената, е изявление за това, че имаме достатъчно, че ни стига - и фактически то поражда това преживяване, преживяването за достатъчност. За това толкова много духовни движения настояват да се дава десятък, не защото желаят да ви вземат парите, нито защото се нуждаят от парите ви, а защото на вас ви е необходимо да правите това изявление, че имате достатъчно. И това става клетъчна команда към самия себе си и към Вселената. Ти всъщност заповядваш на Вселената да откликне по начина, по който подобни действия изискват. И така десятъкът се превръща в оръдие, с което ние инструктираме Вселената за това какво е истината за нас.
    Това ме навежда на следващия ми въпрос: какво очаква американската икономика? Какво можете вие да предскажете по отношение на 21 век, какво ще се промени? И какво е бъдещето на системата за разменна търговия?
    Аз нямам лична визия за XXI век. Това, което зная, е, че утрешният ден ще бъде сътворен от мнозина измежду нас. Моята мисия е да въздействам върху хората в този момент днес, тук и сега. Ако трябва да погледна Към XXI век в отговор на вашия въпрос, бих казал, че моята най-върховна визия за XXI век е, че ние всички ще изхождаме от два принципа - икономически, духовно, политически и социално. Във всички случаи ще изхождаме от два принципа. Първият принцип е, че всички ние сме едно. Представяте ли си какво може да се постигне, Когато се позовем на този принцип, ние всички сме едно цяло в икономиката на тази планета... И в политиката, и в духовността? Това ще предизвика такова разместване на пластовете и такава промяна, такава трансформация, че просто не може да се опише. И цялата тази промяна ще бъде за добро, за по-добро, разбира се. Войните още утре ще спрат, несъгласията ще бъдат буквално невъзможни; ще бъде много трудно да се поддържат несъгласия, които да водят до насилие, когато разбираме, че ние всички сме едно цяло.
    Аз си представям, че в някакъв момент на бъдещия век, и надявам се скоро, а не късно ние ще изградим една икономическа реалност около тази основна духовна истина: Ние всички се свеждаме до един. И това е напълно възможно да се направи. Тази икономическа реалност ще премахне всички мисли за собственост. "Разговори с Бога" навлиза в тази тема и говори за бъдеще, в което никой няма да бъде собственик, а само ще бъде допускан да стопанисва определени неща. Виждате ли, някога всъщност сме мислили, че притежаваме не само нещата, но и хората, имам предвид, че съпрузите са си мислили, че са собственици на своите жени, а и съпрузите и съпругите са си мислили, че са собственици на своите деца. От такава позиция е било много лесно да се стигне до представата, че те са собственици на плантацията, на фермата или на каквото и да е било друго.
    Но в бъдеще за нас ще бъде също толкова очевидно, че не сме собственици на земята, колкото и че не сме собственици на своите деца. Най-сетне сме израснали дотам, че ясно разбираме това, че не сме собственици един на друг. Мъжете не притежават своите жени; жените не притежават своите мъже. Между другото, едва в последните петдесет години получихме съзнание за това - не е чак толкова отдълго това разбиране. Едва през последните трийсет години най-сетне сме постигнали яснота по този въпрос. Това е нова мисъл за повечето от нас - пещерните хора. От тази мисъл най-сетне стигнахме и до това да се отърсим от чувството за собственост над своите деца и да осъзнаем, че ние не ги притежаваме, също както не притежаваме нашите съпруги или съпрузи.
    Сега стигаме до една нова мисъл: Ние дори не притежаваме земята под краката си, само защото имаме нотариален акт за собственост, а още по-малко пък небето над нас. Някои хора мислят също като правителствата и казват: "Това е нашето небе..." На каква височина небето е наше?
    Така например не много отдавна имаше огромна конфронтация в Обединените нации, защото сателитите летели над териториалното пространство на определена страна. Това бе довело до дискутирането на един необичаен въпрос в Обединените нации: На каква височина е нашата собственост над небето? Каква височина над определена земна площ е наша собственост? До края на вселената ли, докъде? Тогава започнахме да виждаме колко смехотворни са нашите разбирания в това отношение. Ами колко надолу под земята е наше притежание? Минералите под Вашата земя - те Ваши ли са? Действително ли Саудитска Арабия, без да искам да обиждам нито едно конкретно място на земята, действително ли тя притежава ресурсите под земята, в случая петрола? И ако е така, колко надолу под земята е нейното притежание? Някои вероятно биха се аргументирали, че това е до края на земята - достигайки от другата страна.
    Това означава, че всеки е собственик. На всичко, защото ако ти наистина притежаваш земята под себе си, и то толкова надолу под себе си, докъдето можеш да стигнеш, това означава, че притежаваш земята от другата страна на земното Кълбо. И така, не че искам да направя този въпрос смешен, както и отговорът му, но проблемът е, че рано или късно ние ще еволюираме до едно ниво, когато ще можем да разбираме, че не притежаваме нищо, и че само сме стопани на каквото и да било, и когато стигнем до това разбиране, ще престанем да ограбваме земята, да унищожаваме околната среда и да причиняваме всичко онова, което причиняваме на Гея, на тази планета, защото си мислим, че сме в правото си, защото, в края на краищата тя е наша. "Тази собственост е моя. Мога да правя с нея каквото си поискам."
    Аз си представям една икономика на 21 век, при която този вид собственост, която ни позволява да унищожаваме нещо по своя воля, само защото сме го купили, като напълно пренебрегваме последствията, които може да има това върху останалите, няма да бъде възможна. А виждам и едно второ ниво на икономиката на 21 век. Виждам място, където най-сетне да сме наясно, че има достатъчно - че има достатъчно всичко каквото си мислим, че ни е нужно за да бъдем щастливи, така че най-сетне да можем да го споделим с другите.
    Виждате ли, и сега има достатъчно на планетата, но съществуват милиони хора, които биха спорили с вас. Те биха казали: "Виж, Нийл, ти можеш да си седиш и да си говориш за това, че има достатъчно. Но ние гладуваме там навън. Ние нямаме достатъчно храна. Нямаме покрив над главата си. Нямаме дрехи. Нямаме достатъчно пари. Нямаме достатъчно от всички онези блага, които ти очевидно имаш изобилно в своя живот".
    Е, вярно е, те наистина нямат достатъчно, но това не е защото няма достатъчно от всички тези блага наоколо, а по-скоро защото онези, които ги притежават, нямат желание да ги споделят. Не е тайна, че девет десети от световните ресурси се държат от една десета от световното население. Честно ли е това? Добре ли е това? Приемливо ли е това? Нормално ли е това общество, Което заявява и описва себе си като издигнато съзнателно и високоеволюирало?
    С какви средства, с какви доходи може едно общество от еволюирали същества да си позволи да оправдава това, че една десета от хората му държат девет десети от неговите ресурси? Те отказват да ги споделят с останалите, твърдейки: "Вие не разбирате, това е мое, аз съм го купил, аз съм работил за него и ти не можеш да го притежаваш". Забележителното е, че тези девет десети от населението на света, които нямат достъп до световните ресурси, не са се разбунтували повече, отколкото го правят ежедневно и не са създали по-голям хаос от този, който човек изобщо може да си представи.
    Това наистина е забележително, и единствената причина да не са го направили в голям мащаб е, че човешкото сърце е много добро и също невежеството, в което хората по света живеят, е голямо. Ето защо, в една част от управлението на света съществува такова колебание дали да допусне не толкова преуспяващите хора да получат образование. Виждате ли, познанието е сила, и колкото повече хората знаят, толкова повече започват да виждат, че системата на икономическо разпределение е изключително несправедлива, както и разпределението на ресурсите на тази планета.
    И така, аз си представям една икономика на 21 век, която съблюдава тези очевидни факти и започва да си дава сметка за тази несправедливост и най-сетне да предприема нещо по повод на всичко това. И в заключение, знаете ли кое е най-интересното? Ние можем да направим нещо, без задължително да отнемем много от онези, които в момента държат девет десети от ресурсите, така, че те да се почувстват ограбени. Дори не мога да започна да ви казвам колко много може да се вземе от мен, преди да се почувствам ограбен.
    Живял съм на улицата, прекарах почти една година на улицата, събирайки консервени кутии в парка и живеейки с пет цента в джоба си. Бях там, зная разликата между това и сегашното си положение. И вие можете да вземете девет десети от това, което сега притежавам, и аз въпреки това няма да стигна онова ниво и дори няма да се доближа до него. Колко много е достатъчно? Какво количество означава достатъчно? Това е въпросът, който се поставя пред тази една десета от световното население, която държи девет десети от световните ресурси. Какво количество е достатъчно? И колко хора трябва да страдат, за да почувствате вие, че това, което имате, ви е достатъчно? И между другото, това съвсем не е икономически въпрос. Това е духовен въпрос.
    Искам да допълня нейния въпрос във връзва с благополучието. В първата книга идеята за проявление на благополучие, доколкото разбирам, се развива от мисълта през словесното изразяване до действието. И там съществуваше нещо като предложение, че ако човек желае да започне да проявява своето благополучие, ние трябва да направим процеса обратен. Да действаме, сякаш "вече живеем в благополучие". Може ли да коментирате всичко това, връщайки се назад и коментирайки онзи, другия разговор?

    Да. Доколкото съществуват три нива - благодаря ви. Съществуват три нива на творение. И така всеки от нас е триединно същество, изградено от тяло, съзнание и дух - също както Бог е изграден от тяло, съзнание и дух. И така всеки от нас е индивидуално повторение на триадата от енергии, която наричаме Бог. И тази триада на наш език аз наричам тяло, съзнание и дух. Така че всеки от нас има три центъра на сътворение или три оръдия на творчество - тяло, съзнание и дух.
    Онова, което мислиш, събужда енергия във вселената и ако го мислиш достатъчно често и достатъчно продължително, то действително ще породи физически резултат в твоя живот. Някой преживявал ли е нещо такова? Сигурен съм, че повечето са преживявали. Фактически един човек през 1946 година е написал голяма книга, бестселър, на тази тема, наречена "Силата на положителното мислене". Този автор на новата епоха е д-р Норман Винсънт Пийл.
    Нашето второ ниво на творчество са думите. Каквото изречеш, то ще се осъществи. И така твоята дума е реална форма на енергия. Ти действително пораждаш енергия в стаята с онова, което казваш. И тази енергия е творческа. Ако казваш достатъчно често достатъчно високо, обещавам, че то ще се реализира. Ако двама или повече души започнат да казват същото нещо, аз ви уверявам, че то ще се осъществи. А когато цяла група от хора започне да казва същото нещо, то не може да не се реализира. Това се нарича групово съзнание. И то е причината между другото светът да бъде такъв, какъвто е. Защото колективното съзнание не е позволило светът да се издигне на равнището на индивидуалното съзнание на мнозина измежду нас. И така, работата ни е да издигнем колективното съзнание. В света няма нищо по-могъщо от колективното съзнание - всеки учител от всяка една духовна традиция на планетата е казвал и повтарял под една или друга форма: "Там, където са двама или повече, събрани в мое име". И това е истината. Светът, който виждаме, и всичко, което виждаме в него, е било някога мисъл. И повечето от нещата, Които виждаме, са резултат от мислите, споделени, от повече от един човек - от много хора. Това напълно се отнася до повечето от нашите институции - политически, образователни, духовни и социални системи, до нашите икономически системи също. Тъй че, ако можем да променим и трансформираме нашето колективно съзнание, ще можем да променим и трансформираме парадигмата на целия си опит на тази планета. Ето защо и всеки се опитва да прави това. Това е целта на медиите. Това е целта на политиката: промяната и трансформацията с цел да пресътворим груповото съзнание.
    Сега ние трябва да станем свидетели на промяна по отношение на това как се опитваме да променим колективното съзнание. Вече достатъчно сме разчитали на политиката и на социалното въздействие върху груповото съзнание. Какво ще кажете сега за известно духовно въздействие върху колективното съзнание? Ако сме в състояние да сътворим едно ново колективно съзнание от своята духовна истина, най-висшата истина, Която съществува в дълбините на всеки от нас, ние ще променим света буквално за едно денонощие. За едно денонощие!
    Ето защо книги като "Разговори с Бога" са толкова важни за тази планета и представляват такава заплаха за определени инстанции на управлението. Защото те създават пряк, непосредствен канал към колективното, групово съзнание. Толкова важно ли е груповото съзнание? Мога да се обзаложа, че е така. Ето защо трябва да бъдем много внимателни за онова, което допускаме на телевизионните екрани и по кината, както и в книгите, които купуваме. Трябва да бъдем много внимателни на какво излагаме своите съзнания и на какво излагаме съзнанията на другите.
    Усилията трябва да бъдат насочени към това да сътворим и пресътворим наистина едно ново колективно съзнание и колективно преосмисляне на нещата. Под това аз разбирам колективно осмисляне на нашия колективен опит. Фактически това, което казвам, е, че в момента се нуждаем от универсално осъзнаване на своето единство - фактът, че реално съществува един-единствен колектив и че ние всички принадлежим на него. И никой не е извън него. И никой в колектива не е по-добър от всеки друг. Каква изключителна идея! Сега нашите действия, разбира се, принадлежат на третото ниво на сътворението - това, което правим с невероятно огромната колективна енергия, наречена тяло. Това е много масивно ниво на сътворението - много масивно ниво. Имам предвид, че ето в този миг аз раздвижвам въздуха, просто като размахам ръка и във въздуха се завихря огромно разместване на енергия. Можеш в най-буквалния смисъл да изтласкаш енергия към някого.
    Случвало ли ви се е, когато сте в лошо състояние на духа, някой да дойде при вас и просто да застане с ръка на челото ви, без да прави нищо друго? И само след пет минути започвате да чувствате топлина и вибрация - а понякога само след пет секунди. И, дявол да го вземе, понякога си казвате: "Не зная какво направи, но се чувствам по-добре."
    Разбира се, можеш да отидеш и по-нататък... Аз ще направя това с тази дама, Която е моя съпруга. Ако отидете малко по-далеч и действително се докоснете, може да се случи нещо невероятно магично. Тази енергия... Невероятно магични неща могат да се случат. Защото енергията е много масивна и много обемна. Много тежка, много, много реална.
Категория: Идеите на Разговори с Бога в живота | Добавил: Бонд (26.10.2009)
Разгледан: 1296 | Рейтинг: 5.0/1
Коментари: 0
Коментари могат да добавят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
   34.200.218.187          Събота          08.08.2020, 00:00