Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог      Чакри      Съновник      Психология      RSS
Бутон за дарения чрез BITCOIN

Please Donate To Bitcoin Address: [[address]]

Donation of [[value]] BTC Received. Thank You.
[[error]]

Бутон за дарения чрез PayPal





Начало  Регистрация  Вход


Хороскопи
Любовен en
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любов
Тя и Той


Книги
The Arcturians
Нумерология en
Приказки
Супер Игри
Вампиризъм
Музика | Филми
Таро | Свежо
Lifestyle (2) (3)
(4) (5) (6) (7)
Business, Careers
(2) (3) (4) (5)



23:53
07.08.2020
Петък
34.200.218.187


Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!
 Дар » Нийл Доналд Уолш » Идеите на Разговори с Бога в живота

Разговори с Бога 1 [22]Разговори с Бога 2 [22]Разговори с Бога 3 [23]Мигове на Благодат [22]
Разговори с Бога за младите [10]Приятелство с Бога [22]У дома с Бога [40]Общуване с Бога [32]
Идеите на Разговори с Бога в живота [17]По-щастлив от Бог [12]

Изобилие и благоденствие

Нека да поговорим за изобилието.
Изобилието и благоденствието е тема, към която съм проявявал изключителен интерес през годините. Много хора проявяват интерес. И първото нещо, което съм разбрал по отношение на благоденствието е, че, когато започна да го разглеждам в дълбочина и когато започнах да получавам информацията си от по-висш източник, разбрах, че съм имал погрешна представа за тава какво представлява наистина изобилието и благоденствието. Смятал съм, че благоденствието се състои в материалните неща, че се свързва с количеството материални притежания.
    Мразя да опростявам нещата. Не ми е приятно, да говоря за очевидни неща, защото съм наясно, че вие вече знаете какво ще ви кажа. Но за тези от вас, които са забравили, че знаят, бих искал да напомня онова, което ми бе напомнено в моя диалог. Истинското изобилие и благоденствие няма нищо общо с това, което притежава човек, а се състои изцяло в това какво е. И че когато аз споделя своето изобилно битие с всички, до чийто живот се докосвам, онова, към което се стремя, се получава автоматично, без дори да се опитвам да го притежавам. Всичко материално, което си бях представял, че характеризира благополучието, всичките изящни кристални съдове, великолепни антики и красиви дрехи, всичко това сякаш че само дойде при мен, без ни най-малко да се боря за него. Тъй че аз търсех това, което си мислех, че представлява благоденствие и си представях именно материални блага, а онова, което имах в изобилие, всъщност бях пренебрегнал напълно. Спомням си неотдавна как седях сред препълнена с хора стая, малко по-голяма от тази, и водех семинар сред красивите планини на Колорадо в Естес-парк. Един от присъстващите се обърна към мен:
    - Бих искал да имам изобилие и благоденствие в живота. Това беше неговият проблем. И той добави:
    - Не мога да спечеля достатъчно пари. Едва успявам да свържа двата края. Трябваше наистина да пестя всяка стотинка, за да успея да дойда и да присъствам тук. И той продължи да говори:
    - Цял живот съм мечтал да имам благоденствието, което наблюдавам у вас - и той посочи към мен в залата. - искал съм да го изпитам.
    А аз му Казах:
    - Виж, ако искаш наистина да преживееш благоденствието, защо например не използваш обедната почивка, за да раздаваш изобилно от онова, което имаш да дадеш?
    Тогава той учудено ме погледна и каза:
    - Но аз нямам нищо, което мога да дам!
    Той изобщо не се преструваше - съвсем искрено мислеше, че няма какво да даде. Тъй че трябваше да го погледна и да започна да изреждам очевидното:
    - Имаш ли любов, която можеш да дадеш?
    - О, - той не беше съвсем сигурен. Но струва ми се, че все някак си трябваше да си даде сметка, че поне капчица любов в него има, която може да даде. Той отвърна:
    - Да, да предполагам, че имам известна любов, която мога да дам.
    - Имаш ли милост - изпитваш ли в душата си милост?
    - Да струва ми се, че имам донякъде милост. Хората ме наричат милостив човек.
    Между другото, беше му трудно да направи това признание. Затрудняваше се да назове думата "милост" в едно и също изречение с думата "аз". Все пак допусна, че има донякъде милост, която да прояви.
    После го попитах има ли чувство за хумор.
    - О, да... - отвърна той, - зная достатъчно вицове, които да ми стигнат за цял живот.
    - Страхотно - казах аз.
    Направихме списък от нещата, които притежаваше в изобилие. Но той, разбира се, не смяташе, че всички тези неща имат нещо общо с изобилието, така, както си го представяше. Казах му:
    - Добре, да приемем, че нашите определения на това какво е изобилието не съвпадат. Но трябва да се съгласиш, че притежаваш в изобилие изброените неща.
    Можахме да постигнем съгласие по този въпрос. Тогава аз казах:
    - Чудесно. А сега, ето какво искам от теб. По време на обедната почивка ми се ще да раздаваш щедро всички тези неща, които призна, че притежаваш. Отдавай ги щедро. Давай повече, отколкото си давал преди, на всеки, до когото се докоснеш през следващите деветдесет минути, по време на обедната почивка. Това е моето предизвикателство.
    И той се съгласи да приеме предизвикателството.
    И така, той отиде на обяд след няколко минути и започна да излива изобилно онова, което притежаваше, към всеки в резиденцията на младия християнин, където се провеждаше нашият духовен семинар. Тук беше не само нашата група, но и групи от други места, които бяха наели различни помещения, така че тук имаше събрани поне шестстотин души. Двеста от тях бяха от нашия духовен семинар, а четиристотин от други места. Така че имаше много непознати, които не знаеха нищо за този човек и за това какво е намислил. И ето го, влезе в кафенето. Изгледаше като пред голямо сражение. Чувстваше се така, сякаш искаше да каже: "Да, моята група знае, че сега ще се държа малко налудничаво, но всички останали хора съвсем не са наясно, че ще ми се наложи да се правя на глупав."
    Виждате ли, когато човек раздава щедро от себе си, половината свят го смята за луд. Всички твърдят, че май нещо ти има. Нещо не е съвсем наред. Човек обикновено не се държи така. И май тъкмо в това е проблемът - че човек обикновено не се държи така.
    И ето го него. Приближава се до седналите в кафенето и щедро започва да раздава онова, което изобилно му принадлежи. Раздава любовта си, доброто си настроение и чувството си за хумор. Разказва вицове из кафенето. Някои се смеят: "Ха, ха, ха, колко смешно!" Други се смеят: "Ха, ха, ха... Тоя пък кой е?" Но едва ли остава някой, който поне мъничко да не се разсмее. Дори и онези, които не намират шегите му за чак толкова смешни, и те не могат поне малко да не се усмихнат на този чудесен човек, на този "Дядо Коледа", който се е появил изневиделица в кафенето.
    Той вървеше наоколо и разказваше на хората чудесни неща. Един измежду тях в този момент не бе в най-доброто си настроение и това му даде възможност да прояви състрадание. Той показа своята милост като му спести някои от лошите си шеги. И това може да бъде проява на милосърдие. После отиде и седна до онзи човек. Каза му: "Не те познавам, но съм от ей от онази група там, която е тук на семинар в отсрещната сграда. Как си?" И преди още да разбере, той бе започнал един разговор с Бога. Така успя да даде израз и на тази своя страна.
    Този човек се върна след обедната почивка, деветдесет минути по-късно с чувството, че е голям, че е израснал и ми каза: "Не мога дори да изразя това, което чувствам". А аз му отвърнах: "Изпитваш ли чувство на благоденствие? А той отвърна: "Да, наистина. Чувствам се наистина богат с всички тези прекрасни мои страни, на които досега не съм си позволявал да давам израз. Просто не съм си позволявал да се държа така." Но наистина, странното бе и тук групата му изигра една шега... Докато той беше на обяд, някой бе отишъл в стаята и поставил една шапка, в която всички оставиха по малко пари. Когато мъжът се върна, в шапката имаше събрана доста голяма сума, защото всички искаха да му докажат, че каквото даваш, това и получаваш. Това беше едно от онези невероятни, мигновени преживявания на истината. Имали ли и сте някога едно от онези мигновени преживявания на истината? Просто си вървите ей така и... "Бум!" Слагате ръка на чело: "Ах!" Защото всичко е така очевидно, казва ви се толкова ясно.
    И ето че когато мъжът се върна на мястото си и разказа всичко, което се бе случило, му подадоха купчина пари и той, както седеше там... Сълзи потекоха от очите му. Той преживя непосредствено една вечна истина: че това, което дадеш на друг, ти го даваш на себе си. И можеш да го дадеш в една форма, а то да се върне към теб под друга. Но не може да не се върне, защото всички ние в тази стая сме един и животът му се промени благодарение на това ново осъзнаване какво представлява истинското благополучие.
    Дори и хора, които живеят на улицата, могат да постигнат съзнание за благополучие. Те могат да го постигнат като накарат другите да имат онова, което те самите избират да преживеят. Защото колкото и малко да имаш, винаги ще се намери някой, който да има дори още по-малко. Спомням си историята на един човек на име Джо, който живееше на улицата в Сан Франциско. Колкото и малко да имаше той самият, беше превърнал в своя задача всеки ден да намира някой, който има по-малко и от него. Ако успееше да изпроси няколко долара на улицата, той винаги даваше два пъти по толкова на някой, който има по-малко. И беше наистина много благоденстващ човек; известен бе като Кралят на улицата. Фактически защото бе източник на изобилие за всеки друг от улицата. Хората на улицата могат да преживеят истинско благополучие, ако имат волята да дадат възможност в живота на другите, до които се докосват, да почувстват прилив на благополучие в същия миг. Може да ви се струва, че е лесно да се каже това, а трудно да се направи. Аз си седя тук в пълен разкош и мога да си говоря каквото си искам. Не ми се ще да правя повърхностни твърдения. Не искам това, което казвам, да ви прозвучи безпочвено. Но аз съм живял на улицата, живял съм на улицата близо една година от живота си и си спомням какво ме изведе оттам.
Категория: Идеите на Разговори с Бога в живота | Добавил: Бонд (29.10.2009)
Разгледан: 2120 | Рейтинг: 5.0/1
Коментари: 0
Коментари могат да добавят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
   34.200.218.187          Петък          07.08.2020, 23:53