Единствената    противоотрова   на    гнева    е    да    престанете   да   си   казвате:   „Ех,   ако   си   приличахме   повече   с теб. "
     Вероятно вашият „фитил" е твърде къс. Вие може би смятате, че гневът е част от живота ви, но дали съзнавате, че той не служи за нищо полезно? Може би оправдавате избухванията си с думи от рода на: „Човешко е да се гневя" или „Ако не дам воля на гнева си, той ще се натрупа в мен и ще ми причини язва". Вероятно гневът е такава част от вас, която вие не харесвате, а и която никой друг не харесва.
     Да се гневите не е толкова „човешко". Гневът не ви е нужен и няма нищо общо с щастливия, самоосъществил се човек. Той е израз на слабо място, своебразен психичен грип, който ви изтощава както всяка физическа   болест.
     Да определим термина „гняв". Както е използуван в тази глава, той се отнася до вид демобилизираща реакция, проявяваща се, когато определено очакване не се изпълни. Той приема формата на ярост, враждебност, вдигане на ръка над някого или дори ядно мълчание, но не е просто досада или раздразнение. Ключовата дума отново е „демобилизация". Гневът демобилизира и обикновено е резултат от желанието ви светът и хората в него да  са различни от това,   което  са.
     Гневът е избор, а също навик. Той е заучена реакция спрямо фрустрацията, която ви кара да се държите така, както не бихте желали. В действителност силният гняв е вид лудост. Човек е луд, когато не може да контролира поведението си. Следователно, когато сте гневен и не се контролирате,   вие  временно   полудявате.
     От гнева не се извлича психична печалба. Както го определихме, гневът е обезсилващ. Що се отнася до физиологичното му въздействие, той може да причини появата на високо кръвно налягане, язва, обрив, сърцебиене, безсъние, умора и дори сърдечно заболяване. От психична гледна точка гневът разрушава любовта, затруднява общуването, поражда чувство на вина и потиснатост или, най-общо казано, пречи във всичко. Може би не вярвате на това, защото сте чували, че е по-здравословно да се дава воля на гнева, а не да се трупа. Да, проявата на гняв действително е по-здравословно поведение от потискането му. Има обаче нещо, което е още по-здравословно — изобщо да не изпитвате гняв. В този случай пред вас няма да стои дилемата дали да дадете воля на гнева си,   или да го  потиснете.
     Както всички емоции, гневът е резултат от мисълта, а не нещо, което ви завладява. Когато се сблъскате с обстоятелства, които са различни от желаните от вас, вие си казвате, че нещата не би трябвало да бъдат такива (фрустрация), и след това избирате изпитана гневна реакция, която изпълнява определена функция. (Прочетете раздела за печалбите към края на тази глава.) Дотогава, докато смятате, че гневът е нещо типично човешко, вие имате причини да го приемате и да избягвате да   му   оказвате   съпротива.
     Ако решите да не  се разделяте с гнева,  непременно, му давайте воля, изразявайте го по неразрушителни начини. Започнете обаче да мислите за себе си като за човек,    който    може   да   избира   други   мисли,    когато    е фрустриран — тогава демобилизиращият гняв може да се смени с по-положителни емоции. Досадата, раздразнението и разочарованието са чувства, които най-вероятно ще продължите да изпитвате, тъй като светът никога няма да стане такъв, какъвто вие искате. Вие обаче можете да отхвърлите гнева, тази вредна емоционална реакция спрямо пречките.
     Вие можете да се заемете с прогонването на гнева, тъй като той ви пречи. Да погледнем въпроса по-задълбочено. Ако смятате, че като повишите глас или се покажете ядосан/а пред двегодишното си дете, ще го спрете да играе на улицата, където то може да пострада, повишаването на гласа е отлична стратегия. То се превръща в гняв само ако сте истински ядосан/а, ако се развълнувате и получите сърцебиене, ако започнете да блъскате нещата около себе си и сте, общо взето, демобилизиран/а за по-кратко или по-продължително време. Непременно изберете такива стратегии, които ще подкрепят подходящото поведение, но не приемайте цялата вреда, свързана с него. Трябва да се научите да мислите по следния начин: „Това поведение е опасно за детето. Искам да го накарам да разбере, че аз няма да допусна то да играе на улицата. Ще повишавам глас, за да му покажа, че ми е много неприятно. Но няма да се вбесявам."
     Представете си майка, която не може да овладее тази проява на умишлен гняв. Тя непрекъснато се разстройва от повтарящото се лошо поведение на децата си. Изглежда, че колкото повече се разстройва, толкова по-зле се държат те. Тя ги наказва, изпраща ги в стаята им, непрекъснато им крещи и почти винаги се чувствува засегната, когато се занимава с децата. Животът й на майка е непрестанна борба. Единственото нещо, което тя знае,  е да говори с тях на висок глас,  така че всяка вечер тя е със съсипани нерви, изтощена от битката през деня.
     А защо децата не се държат добре, като знаят колко силно се разстройва майка им, когато не я слушат? Защото иронията на гнева е, че никога не променя другите. Само засилва желанието им да имат власт над разгневения човек. Да чуем какво биха си казали въпросните деца, ако можеха да обяснят защо се държат зле с майка си: „Брей, колко лесно можем да накараме мама да кипне) Само трябва да кажеш това, да направиш онова и можеш да си правиш с нея каквото поискаш, да я накараш да побеснее. Ще поседим малко в стаята си, но пък какво получаваме в замяна) Пълен емоционален контрол над нея на такава ниска цена. След като имаме власт над нея, ще извършим още някоя пакост, за да видим как ще  я побъркаме  с държането  си."
     Гневът, използуван във всяко взаимоотношение, почти винаги насърчава другия да продължи да се държи така, както се е държал досега. Човекът, предизвикал гнева, може да се престори на изплашен, но знае, че когато пожелае, може да „пощури" другия. Всъщност той упражнява същото отмъстително влияние, каквото и разгневеният индивид мисли,  че има над другия.
     Винаги когато реагирате с гняв на поведението на ' даден индивид, вие му отнемате правото да бъде такъв, какъвто си избере. В главата ви се върти невротичната фраза: „Ех, ако си приличахме повече с теб. Тогава щях да те харесвам, а нямаше да съм гневен." Хората обаче никога няма да бъдат такива, каквито искаме да бъдат през цялото време. В повечето случаи и хората, и нещата са различни от това, което ние искаме. Така е устроен светът. Вероятността да се промени е нулева. Така че винаги когато избирате гнева, защото сте се сблъскали с някого или нещо, което не ви се нрави, вие решавате да бъдете огорчен или по някакъв начин демобилизиран под влияние на реалността. Наистина е много глупаво да се разстройвате за неща, които никога няма да се променят. Вместо да избирате гнева, можете да започнете да си казвате, че другите имат право да не бъдат такива, каквито вие искате. Можете да не ги харесвате, но няма защо да се разгневявате от това. Гневът ви само ще ги насърчи да продължат да се държат с вас така, както са се държали досега, и ще предизвика физическия стрес и душевните терзания, за които стана дума по-горе. Изборът действително зависи от вас. Гняв или нови мисли, които ще ви помогнат да отхвърлите потребността   от  гнева.
     Може би се виждате в друга светлина — като човек,, който е натрупал много гняв, но никога не е имал смелостта да го изрази открито. Вие събирате яд, но не казвате дума, подготвяте почвата за болезнената язва и преживявате висока тревожност в настоящите си моменти. Това обаче не е противоположното поведение на човек, който беснее и крещи. В главата ви се въртят същите фрази, че хората и нещата трябва да бъдат такива, каквито вие ги искате. Ако те бяха такива — разсъждавате вие, — аз нямаше да изпитвам гняв. Тази логика е погрешна и ако я отхвърлите, ще се освободите от напрежението, което изпитвате. Вие можете да се научите да давате воля на събралия се у вас гняв, вместо да го държите у себе си, но крайната цел е да се научите да мислите по новому, за да не се поражда гневът. Ето някои от тези нови мисли: „Ако той иска да се държи като глупак, аз нямам намерение да се ядосвам. Тъпото му държане си е негово, а не мое." Или „Нещата не се развиват така, както очаквах. Това не ми харесва, но няма да  се демобилизирам."
     Първото, което трябва да направите, е да се научите да изразявате гняв с ново смело поведение, за което непрекъснато се говори в книгата.  След това трябва да се научите да мислите по нови начини, които ще ви помогнат да преминете от външна към вътрешна локализация на контрола. Крайната цел е да престанете да се влияете от поведението на другите, тъй като то си е техен личен проблем.   Вие можете да се научите да не се разстройвате от поведението и идеите на другите.  Като поддържате   висока   самооценка   и   не   позволявате   на   хората  да имат  власт  над   вас,   вие   няма  да   се   само огорчавате   с гняв в  настоящите си моменти.