Вашата    самооценка   не  може   да    бъде   потвърдена   от другите.    Ценен   сте.    защото   вие   казвате,    че   е   така. Ако    чакате   другите   да   определят   вашата    стойност, това   ще   е   цената   ви   в   очите  на  другите.

     Вие може би имате социално заболяване, което няма да мине само от една инжекция. Напълно възможно е да сте заразен със сепсиса на ниската самооценка и в този случай единственият познат лек е голяма доза самолюбие. Като много други хора в нашето общество обаче и вие може би сте закърмен с мисълта, че да обичате себе си е погрешно. „Мисли за другите", ни съветва обществото. „Обичай ближния си", повелява църквата. И никой не се сеща да каже „Обичай себе си", а вие ще трябва да се научите точно на това, ако искате да постигнете  щастие  в  сегашния момент.

     Като дете са ви учили, че да обичаш себе си — нещо естествено за вас тогава, — означава да си егоист и високомерен. Привикнали сте да поставяте другите над себе си, да мислите първо за другите, тъй като това показва, че сте „добър човек". Привикнали сте да се само-обезличавате и сте били възпитаван със съвети като „давай играчките си на братовчедите си". Това, че те са вашите съкровища, имуществото, което цените, или че мама и тате може да не дават своите големи играчки на другите, е било без значение. Възможно е дори да са ви казвали, че искат да „ви виждат, но да не ви чуват" и че   „би трябвало да си знаете мястото".

     Децата   естествено   се   мислят   за   красиви   и   ужасно важни, но в периода на юношеството посланията на обществото вече пускат корените си. Неувереността в себе си властвува с пълна сила и с течение на годините непрекъснато се подкрепя. В края на краищата не е редно да обичате самия себе си.   Какво  ще си помислят другите за вас? Намеците са деликатни и не са зложелателни, но въпреки това слагат юзда на индивида. Като се започне от родителите и близките в семейството и се стигне до училището   и  приятелите  — детето   научава всички   обществени условности, които са критерии в света на възрастните. Помежду си децата никога не спазват тези условности,   освен   когато   искат да доставят удоволствие на възрастните.   „Винаги казвай „моля" и „благодаря", покланяй се, ставай от мястото си, когато в стаята влезе възрастен човек, искай разрешение да станеш от масата, понасяй   безкрайното   щипане   по   бузите   и   гладене   по главата." Посланието е ясно: важни са възрастните, децата не се  броят. Значими са другите, ти си незначителен. Не вярвай на собствената си преценка — е бил първият извод, последван от пълен комплект подкрепления, минаващи под рубриката „учтивост". Тези правила, маскирани под думите  „добро възпитание", са ви помогнали  да  интернализирате  преценките   на другите  хора за сметка на своите собствени ценности.   Не е изненадващо, че същите съмнения и дефиниции се запазват в юношеството.  По какъв начин пречи тази себенеувереност? Като  създава затруднения в една важна сфера, каквато е обичта към другите.   Способността ви да давате   обич на другите   е   пряко   свързана  със  силата  на  обичта вй към вас самия.

     ЛЮБОВ: ОПИТ ЗА ОПРЕДЕЛЕНИЕ
     Думата любов има толкова определения, колкото са хората, които ги дават. Да разгледаме следната дефиниция: способността и готовността да позволите на тези, на които държите, да бъдат такива, каквито са си избрали, без да настоявате да се съобразяват с вас. Дефиницията може да е добра, но факт е, че твърде малко хора могат да я възприемат за себе си. Как можете да се издигнете дотам, че да можете да оставите другите да бъдат такива, каквито си изберат, без да настоявате да задоволяват вашите очаквания? Много просто. Като се обичате. Като чувствувате, че сте важен, ценен и красив. Осъзнаете ли веднъж колко сте добър, няма да е необходимо другите да дават подкрепление на ценността или достойнствата ви, като съобразяват поведението си с вашите изисквания. Ако сте уверен в себе си, нито ще желаете, нито ще ви е необходимо другите да бъдат като вас. Първо, вие сте неповторим. Второ, това би ги лишило от тяхната неповторимост, а у тях вие обичате точно тези качества, които ги правят особени и отделни. Нещата започват да идват по местата си. Вие свиквате да обичате себе си и изведнъж осъзнавате, че можете да обичате другите, да бъдете щедър и услужлив към другите, като първо сте щедър и услужлив към себе си. Тогава в щедростта и в услужливостта ви няма да има скрита умисъл. Не го правите, за да получите благодарност или изгода, а заради неподправеното удоволствие, което изпитвате, когато помагате някому или обичате някого.

     Ако страдате от ниска самооценка и не обичате себе си, то тогава не е възможно да давате. Как можете да давате обич, ако сте нищожество? Какво би струвала вашата любов? Ако не можете да давате обич, то вие не можете и да получавате обич. Та каква цена ще има любовта, ако се дари на човек без стойност. Всичко, свързано с влюбеността, с даването и получаването на обич,   започва от  „его",  което е изцяло обичано.

     Да вземем случая с Ноа, мъж на средна възраст, който претендира, че нежно обича жена си и децата си. За да им покаже чувствата си, той им купува скъпи подаръци, води ги на луксозни курорти и когато е в командировка, не пропуска да завърши писмата си с „Целувам ви". При все това Ноа не можел да каже на жена си или на децата си, че ги обича. Не можел да го каже и на родителите си, към които бил извънредно привързан. Ноа желаел да изрече думите; те непрекъснато били в ума му, но всеки път, когато се опитвал да каже „Обичам те", не излизало нищо.

     В съзнанието на Ноа думите „Обичам те" означават, че той сам се поставя на прицел. Ако каже „Обичам те", някой трябва да отговори „И аз те обичам, Ноа)". Признанието му в любов трябва да бъде посрещнато с утвърждаване на неговата самооценка. Да изрече тези думи, за Ноа е твърде голям риск, тъй като може да не получи отговор и тогава самооценката му ще бъде поставена под съмнение. От друга страна, ако Ноа би могъл да изходи от предпоставката, че е достоен за обич, не би изпитвал никакви затруднения да каже „Обичам те". Ако не получи желаното „И аз те обичам, Ноа", тогава би разбрал, че това няма нищо общо със самооценката му, тъй като тя е била непокътната още преди да направи признанието си. Дали го обича или не в отговор на неговата любов, това би било проблем на жена му или на който и да е друг, когото Ноа обича в момента. Той би могъл да желае нечия любов, но това не би било  от  основно   значение   за самооценката му.

     Вие можете да поставите на преоценка всички свои чувства за самия вас, като изхождате от способността си да обичате. Помнете, че никога и при никакви обстоятелства да мразиш себе си не е по-здравословно от това да се  обичаш. Дори да сте  се държали по  начин,които не харесвате, омразата ви към вас самия само ще ви обезсили и ще ви навреди. Вместо да се ненавиждате, развийте положителни чувства. Поучете се от грешката си и си дайте дума да не я повтаряте, но не я свързвайте със самооценката си.

     Ето същността на любовта, насочена към вас самия и към другите. Никога не смесвайте самооценката си (която е нещо дадено) с поведението си или с поведението на другите към вас. Повтарям, това никак не е лесно. Посланията на обществото имат господствуваща сила. „Ти си лошо момче" вместо „Държиш се лошо". „Мама не те харесва, когато се държиш така" вместо „Мама не харесва начина, по който се държиш". Изводите, които може да сте направили от тези думи, са: „Тя не ме харесва, сигурно съм нищожество" вместо „Тя не ме харесва. Това е нейно мнение и тъй като не го одобрявам, аз пак съм важен." Във „Възли" Р. Д. Ланг обобщава процеса на интернализиране на мислите на другите и отъждествяванего им с цената, която един човек има в собствените   си  очи:
     Моята   майка  ме   обича.
     Хубаво ми е.
     Хубаво ми е,   защото тя ме обича.      
           
     Моята  майка  не  ме  обича.
     Не   ми  е   хубаво.
     Не   ми  е хубаво,   защото  тя  не  ме   обича.
     Аз съм лош/лоша,   защото се чувствувам лош/лоша.
     Аз  съм лош/лоша,   защото   съм лош/лоша.
     Аз   съм лош/лоша,   защото  тя  не  ме  обича.
     Тя не ме обича, защото съм лош/лоша.
     Навиците на мислене от детството не се изкореняват лесно.   Представата за собственото ви Аз може да продьлжи да зависи от начина, по които ви възприемат другите. Вярно е, че първоначалните си автопортрети сте заучили от мненията на възрастните, но не е вярно, че винаги трябва да ги носите със себе си. Да, трудно е да се хвърлят тези стари окови и да се почистят незарас-налите белези, но да се запазят оковите е още по-трудно, като се имат предвид последствията. С тренировки на ума можете да направите редица избори в посока към  самолюбието,   които  ще  ви изненадат.
     Какви са хората, които са щастливи в любовта? Са-мопогубват ли се с поведението си? Никога. Крият ли се в ъгъла с наведена глава? Съвсем не. Умението да давате и получавате обич започва вкъщи, от вас. От твърдото ви решение да сложите край на всички видове поведение, произтичащи от ниска самооценка, които сте превърнали  в  начин  на живот.

     СВИКНЕТЕ ДА СЕ ПРИЕМАТЕ
     Най-напред трябва да скъсате с мита, че имате една-единствена Аз-концепция и че тя е или само положителна, или само отрицателна. Вие имате голям брой Аз-образи, които всеки момент се менят. Ако ви попитат: „Харесвате ли се?", вие може би ще струпате всички отрицателни мнения за себе си и ще отговорите „Не". Разграничаването на специфичните зони на нехаресване ще ви даде определени цели, за чието постигане можете да положите   усилия.

     Вие имате определени чувства за себе си във физическо, интелектуално, социално и емоционално отношение. Имате мнение за способностите си в областта на музиката, спорта, изкуството, техниката, писането и така нататък. Автопортретите ви са толкова многобройни, колкото и заниманията ви, а във всички форми на поведение сте неизменно  ВИЕ, човекът, когото приема-те или отхвърляте. Цената, която имате в собствените си очи — тази благосклонна, вездесъща сянка, консултантът ви за лично щастие и само осъществяван е, — трябва да е независима от самооценките ви. Вие съществувате. Вие сте човек. Това е всичко, от което имате нужда. Вие определяте цената си и не е необходимо да давате обяснения никому. Вашата ценност е даденост, която няма нищо общо с поведението и чувствата. Можете да не харесвате поведението си в даден момент, но това няма нищо общо със самооценката ви. Можете да изберете винаги да бъдете ценен в своите очи и да се заемете с промяната на своите самооценки.