Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог      Чакри      Съновник      Психология      RSS

Бутон за дарения чрез PayPal





Начало  Регистрация  Вход


Хороскопи
Любовен en
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любов
Тя и Той


Книги
The Arcturians
Нумерология en
Приказки
Супер Игри
Вампиризъм
Музика | Филми
Таро | Свежо
Lifestyle (2) (3)
(4) (5) (6) (7)
Business, Careers
(2) (3) (4) (5)



01:27
08.11.2024
Петък
3.142.252.185


Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!
 Дар » Уейн Дайър » Вашите слаби места

Истинска магия [55] Вашите слаби места [34]

Освободете се от миналото си

     Само призракът броди в миналото си и сам себе си описва с избрани от него определения, като изхожда от изживения си живот. Бие сте такъв, какъвто решите да бъдете днес, а не какъвто сте решили да бъдете   в   миналото.

     Кой сте вие? Как се описвате? За да отговорите на тези два въпроса, вероятно ще трябва да се позовете на собствената си история, на миналото, което е изживяно, но с което неизбежно сте свързан и от което ви е трудно да се откъснете. Кои са определенията, с които се само-описвате? Дали са удобни етикети, които сте събрали през досегашния си живот? Имате ли чекмедже, пълно със самоопределения, които редовно използувате? Сред тях може да има етикети като „Аз съм нервен/нервна", „Аз съм стеснителен/стеснителна", „Аз съм мързелив/ мързелива", „Аз не съм музикален/музикална", „Аз съм тромав/тромава", „Аз съм забраван/а" и цял списък от допълнителни „Аз съм..", с които си служите. Вероятно имате голям брой положителни Аз съм...", например „Аз съм нежен/нежна", „Аз играя добре бридж", „Аз съм приятен/приятна". Тези етикети тук няма да разглеждаме, защото целта на настоящата глава е да ви помогне да се развиете, а не да ви похвали за тези сфери от живота,   в които функционирате  ефективно.

     Самоопределянето само по себе си не е неуместно, но може да се използува по вреден начин. Самото поставяне на етикет може да потисне развитието.   Етикетът лесно може да бъде използуван като оправдание за това, че човек остава същият. Сьорен Киркегор пише: „Като ми слагате етикет, вие ме отричате." Когато индивидът трябва да докаже верността на етикета, собственото Аз престава да съществува. Същото се отнася и за самоопределянето. Вие се самоотричате, като се идентифицирате с „фабричните си марки", а не със собствените  си възможности  за растеж.

     Всички само прикачени етикети идват от историята на индивида. Миналото обаче, както казва Карл Сандбърг в  „Прерия",  „е кофа, пълна с пепел".

     Направете си един тест, за да проверите до каква степен сте прикован към своето минало. Всички самопогубващи „Аз съм..." са резултат от употребата на следните четири невротични фрази:

     (1)   „Аз съм си такъв/такава."

(2)   „Винаги съм  бил такъв/такава,"

     (3)   „Не мога да се променя."

     (4)   „Такъв ми  е характерът."

     Тук са събрани на едно място свързващите части, които  ви   пречат да се развиете,  да се промените   и да заживеете (от този момент нататък — целия живот, който ви остава) нов и вълнуващ живот, изпълнен с пълноценни настоящи моменти.

     Познавам една жена, която всяка неделя кани децата и внуците си на обед и решава точно колко храна ще изяде всеки от гостите, като нарочно поделя ястията съгласно изискванията си. На всекиго дава две парчета месо, една супена лъжица грах, шепа картофи и така нататък. Когато я попитат: „Защо правиш това?", тя отвръща: „Винаги съм била такава." Защо? Защото „съм си такава". Обясненията на бабата за нейното държание е нейният собствен етикет, идващ от миналото, когато тя винаги  е  постъпвала така.

     Някои хора изстрелват всички споменати фрази наведнъж, ако им бъде направена забележка за поведението. Можете да запитате някого защо се разстройва винаги, когато се заговори за катастрофа, и той най-вероятно ще отговори: „Такъв съм. Винаги съм бил такъв. Не мога да се променя, такъв ми е характерът." Ахах) Четирите фрази наведнъж и всяка използувана като обяснение защо никога няма да се промени и никога няма да помисли да се промени.

     Вашите „Аз съм...", които са израз на самоподценяване, са резултат от нещо, което сте научили в миналото. Всеки път, когато произнасяте някоя от горните четири фрази, вие сякаш казвате: „И имам намерение да продължа да бъда такъв/такава, какъвто/каквато винаги  съм  бил/бил а."

     Можете да започнете да разплитате въжетата, които ви привързват към миналото, и да елиминирате безплодните фрази, които изговаряте, за да избегнете промяната.

     Често   срещан   списък   с   етикети  „Аз   съм..." който   можете   да   включите

     във   вашия    автопортрет:

     Аз  съм  стеснителен/а

      Аз  съм лош/а  готвач/ка

      Аз съм дебел/а

     Аз   съм   мързелив/а   

     Аз съм зле с правописа

     Аз  съм небрежен/а

     Аз съм плах/а            

     Аз   съм   болнав/а    

     Аз   съм   упорит/а

     Аз съм страхлив/а  

     Аз    съм    нетактичен/на

      Аз   съм   незрял/а

     Аз съм тромав/а    

     Аз  съм   избухлив/а

     Аз съм педантичен/а

     Аз   съм   тревожен/а

     Аз    съм  враждебен/а

     Аз съм  зле по математика

     Аз   съм   надут/а

     Аз   съм   саможивец  

     Аз съм  апатичен/а

     Аз   съм   студен/а     

     Аз   съм   отегчен/а

     Аз   съм   забраван/а   

     Аз  лесно   се   изморявам

     Аз   често   попадам в    премеждия

     Аз нямам технически   усет

     Аз    съм    безгрижен/а

     Аз    съм    отмъстителен/а

     Аз   съм   безотговорен/а

     Аз съм нервен/а

     Аз не съм музикален/а

     Аз не съм атлетичен/а

     Може би се познавате в някои определения, а може би си имате собствен списък. Въпросът не е в избраните от вас етикети, а във факта, че изобщо решавате да си прикачвате етикети. Ако сте истински доволен от някои „Аз съм...", не ги променяйте, но ако кажете, че едни или други „Аз съм..." понякога ви пречат, време е да внесете някакви промени. Най-напред да проследим произхода на някои   „Аз  съм...".

     Хората обичат да ви сложат етикет, да ви подредят в спретнати категории. Така е по-лесно. Д. X. Лорънс е осъзнал безумието на това залепяне на етикети в стихотворението си   „Какъв е той?".

     —   Какъв   е   той?

     —   Човек,   естествено.

     —   Добре,   но  какво прави?

     —   Живее  и  е  човек.

     —   О,  да!   Но  той трябва да работи.  Трябва да има някаква  работа.

     —   Защо?

     —   Защото   очевидно  не   е   от  богатите.

     —   Не   зная.   Има  много   свободно   време.   И   прави красиви  столове.

     —   Ето   на!   Той   е дърводелец.

     —   Не,   не!

     —   Дърводелец  и   столар.

     —   Съвсем   не.

     —   Но   ти  каза,   че е.

     —   Какво   съм   казал?

     —   Че  прави  столове,   че   е   столар  и дърводелец.

     —   Казах,   че   прави   столове,   но   не   съм  казал,   че   е дърводелец.

     —   Добре,   тогава   е   само  любител?

     —   Може   би.   Можете ли да  кажете дали дроздът  е професионален   флейтист или  само любител?

     —   Ще  кажа,   че  е птица.

     —   Аз пък казвам,   че  той  е човек.

     —   Добре, добре! Ти винаги си обичал играта на думи.

     ОТКЪДЕ ИДВАТ ТЕЗИ „АЗ СЪМ..."

     Фразите „Аз съм..." имат два вида предшественици. Първият вид етикети идва от други хора. Те са ви ги прикачили, когато сте били дете, и досега ги носите със себе си. Другият вид е плод на избор, с който избягвате да извършвате   неприятни или  трудни   задачи.

     Преобладаваща е първата категория. Малката Хоуп е във втори клас. Всеки ден с радост посещава часа по рисуване, с удоволствие оцветява и маже с боята. Когато учителката й казва, че не е добра по рисуване, тя започва да отсъствува, защото не обича неодобрението. Много скоро развива наченки на „Аз не съм...". „Аз не съм добра по рисуване." Като избягва да се занимава с рисуване, тя подкрепя това твърдение и когато порасне и я запитат защо не рисува, ще каже: „О, аз не мога да рисувам. Никога не съм умеела." Повечето фрази от този вид са остатъци от едно време, когато сте слушали фрази като: „Той е доста тромав. Брат му е добър в спорта, но той клони повече към ученето." Или „Ти си като мене, и аз никога не съм знаел правописа". Или „Били открай време е стеснителен". Или „Тя прилича на баща си. Той не може да работи с ръчна количка". Така се ражда живот, пълен с „Аз съм...", които никога не се подлагат на съмнение. Просто се приемат като условие   на   живота.

     Поговорете с  тези  ваши  близки,   които според  вас имат най-голяма отговорност за много от вашите „Аз съм..." (родители, стари семейни приятели, стари учители, дядо и  баба и други).  Запитайте ги как според тях сте   станали такъв,   какъвто   сте,   и  винаги ли  сте   били такъв. Кажете им, че сте решили да се промените, и вижте дали вярват, че сте способен на това. Ще се изненадате   от техните  тълкувания   и   от убеждението   им,   че   не можете да бъдете различен, тъй като  „Ти винаги си бил такъв".

     Втората категория „Аз съм..." идва от удобните етикети, които сте се научили да си прикачвате, за да избягвате   неприятни  дейности.   От   известно   време  лекувам пациент,  който е на 46 години и силно желае да се учи в университета,  защото пропуснал тази възможност поради избухването на Втората световна война.   Но Хорас трябва да се състезава с младежи, които току-що са излезли  от гимназията.   Страхът от провал и съмнението в интелектуалните  му способности го  плашат.   Той редовно преглеждаше проспектите и с помощта на психотерапията успя да издържи съответните приемни изпити. Уреди си среща със служител по записването в местен общински университет, но продължава да използува своите „Аз съм...", за да избегне истинската активност. Оправдава бездействието си с думите „Твърде стар съм, не съм достатъчно умен и всъщност нямам голямо желание".

     Хорас използува своите „Аз съм...", за да избегне нещо, което истински желае. Мой колега си служи с този вид фрази, за да се измъкне от задачи, които са му неприятни. Когато трябва да поправи звънеца или радиото или да извърши каквато и да е досадна дейност вкъщи, той просто напомня на жена си „Много добре знаеш, скъпа, че нямам технически усет". Тези видове „Аз съм..." са приспособителни форми на поведение, но въпреки това са измамни оправдания. Вместо да каже „Тази дейност ми е скучна или безинтересна и решавам да не се занимавам с нея в настоящите си моменти" (което е напълно логично и здравословно), на него му е  по-лесно да извади някое   „Аз  съм...".

     Хората в тези случаи съобщават нещо за себе си. Те заявяват: „Аз съм напълно завършен продукт в тази област и никога няма да се променя." Ако сте завършен продукт, опакован и подреден, вие сте престанали да растете и макар да не искате да се разделите с някое от своите „Аз съм...", ще установите, че други са просто ограничаващи  и  саморазрушителни.

     По-долу изброявам някои от етикетите, които са останки от миналото. Ако познаете в тях свои етикети, може би ще пожелаете да ги промените. Да не се промените в нито една сфера, означава да вземете решение за смърт — подобно на това, което описахме в глава I. Помнете, че тук не обсъждаме нещата, които просто са ви неприятни. По-скоро разглеждаме поведение, пречещо ви да се занимавате с дейности, от които бихте могли да извлечете, удоволствие  и приятно   вълнение.

    
Категория: Вашите слаби места | Добавил: Бонд (09.10.2012)
Разгледан: 2135 | Рейтинг: 0.0/0
Коментари: 0
Коментари могат да добавят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
   3.142.252.185          Петък          08.11.2024, 01:27