Гневът може да се премахне. За това ще е необходимо ново мислене и действие във всеки пореден настоящ момент. Когато се сблъсквате с хора или събития, които ви карат да избирате гнева, осъзнавайте какво си казвате по този повод и след това избирайте нови фрази, които ще породят нови чувства и по-ефективно поведение. Ето някои специфични стратегии за преборване с гнева: — Най-напред трябва да осъзнаете мислите, които ви обземат в момент на гняв, и да си напомните, че не е необходимо да мислите по този начин само защото сте мислили така в миналото. Осъзнаването е от изключително голяма важност. — Опитайте се да отложите гнева. Ако в дадени условия обикновено реагирате с гняв, опитайте се да отложите гнева с 15 секунди и след това избухнете, както сте свикнали да правите. След това се опитайте да отложите гнева си с 30 секунди и постепенно удължавайте интервалите. Почувствувате ли, че сте в състояние да отлагате гнева си, вие ще сте се научили да се владеете. Отлагането означава контрол. След дълга практика ще се научите изцяло да отхвърляте гнева. — Когато се опитвате да използувате гнева, за да внушите нещо на дете, престорете се на разгневен. Повишете глас и гледайте строго, но не преживявайте всички физически и психични терзания, свързани с гнева. — Не се опитвайте да си внушавате, че нещо, което ви е неприятно, ви прави удоволствие. Нещо може да не ви харесва и въпреки това да не е необходимо да се ядосвате заради него. — В момент на гняв си напомняйте, че всеки човек има право да бъде такъв, какъвто избере, и че ако изисквате от някого да бъде различен от това, което е, вие само ще удължите гнева си. Свикнете да позволявате на другите сами да избират — така, както настоявате на правото си да правите това.— Помолете за помощ някого, на когото имате доверие. Накарайте го да обещае, че винаги когато ви види разгневен, ще ви го каже с думи или с предварително уговорен сигнал. Когато получите такъв сигнал, помислете как се държите в момента и след това изпробвайте стратегията за отлагане на гнева. — Водете си дневник на гнева, като записвате в него точния час, мястото и случая, в който сте решили да бъдете гневен. Водете прилежно дневника и изисквайте от себе си да отразявате всяко гневно поведение. Ако постоянствувате, скоро ще откриете, че необходимостта да вписвате подробностите около всяко свое разгневяване ще ви накара все по-рядко да избирате гнева. — След някой изблик на гняв обявете, че просто сте се изтървали и че сте си поставили за цел да промените мисленето си, за да не изпитвате гняв. Облеченото в думи решение ще ви помогне да осмислите постъпката си и ще докаже, че действително полагате усилия над себе си. — В момент на гняв се опитайте да бъдете близо до някого, когото обичате. Един от начините да уталожите враждебността си е като държите за ръка любимия човек — макар да нямате голямо желание за това — и да продължите да го държите за ръка, докато изразите как-, во чувствувате и докато гневът ви се уталожи. — В момент, когато сте спокоен, поговорете с хората, към които най-често е насочен гневът ви. Взаимно си обяснете с кои свои действия всеки един предизвиква гняв у другия и измислете начини да съобщавате за чувствата си без демобилизиращ гняв. За да не продължавате да се обиждате взаимно с безсмислен гняв, можете да се уговорите да се изяснявате с бележки, с помощта на друг човек или с отрезвяваща разходка. След няколко такива разходки ще започнете да виждате безсмислието на гнева. — Намалете силата на гнева си в първите няколко секунди, като определяте чувствата си и чувствата, които предполагате, че вашият партньор изпитва. Най-решаващи са първите десет секунди. След този период гневът ви обикновено ще се е уталожил. — Не забравяйте, че всички ваши убеждения ще бъдат посрещнати с неодобрение от 50% от хората в 50% от случаите. След като очаквате несъгласие от страна на околните, вие няма да изберете да се гневите. Вместо това ще си кажете, че светът е наред, щом като хората не се съгласяват с всичко, което казвате, мислите, чувствувате и правите. — Имайте предвид, че да дадете воля на гнева си е по-здравословно от това да го трупате, но най-здравословният избор е изобщо да не се гневите. Щом престанете да смятате, че гневът е нещо естествено и типично човешка черта, вие ще имате вътрешна причина да положите усилия, за да го премахнете. — Освободете се от предварителните си очаквания по отношение на другите. Когато изчезнат очакванията, ще изчезне и гневът. — Напомняйте си, че децата винаги са палави и шумни и че не ще постигнете нищо, ако се гневите. Вие можете да им помогнете да правят конструктивен избор в други насоки, но никога няма да успеете да промените природата им. — Самоуважавайте се — така никога няма да се обременявате с този самопогубващ гняв. — Когато попаднете в улично задръстване, наблюдавайте се колко време можете да издържите, без да избухнете. Полагайте усилия да се владеете. Вместо да креснете на някой пешеходец, учтиво го запитайте нещо.Употребете забавянето, за да напишете писмо, да съчините песен, да измислите начин за излизане от задръстването или да си припомните някои от най-приятните моменти в живота си. Вместо да бъдете емоционален роб на всяко създаващо фрустрация обстоятелство, използувайте ситуацията като предизвикателство, за да я промените, и тогава за гняв няма да ви остане време в настоящите моменти. Гневът пречи. Не води до нищо. Както всички слаби места, гневът е средство, чрез което вие обяснявате чувствата си с неща, които са извън вас. Правете сам своя избор — и нека той не бъде гневен.
|