Ако светът бе устроен така, че всичко да е справедливо, нито едно живо същество нямаше да оцелее дори един ден. На птичките щеше да е забранено да кълват червеи, а самолюбието на всекиго щеше да трябва  да  се  задоволява.
     Ние сме принудени от различни обстоятелства да търсим справедливост в живота и когато не я намерим, сме склонни да изпадаме в тревога, гняв или състояние на фрустрация. Със същия резултат бихме могли да търсим извора на вечната младост, или друг подобен мит. Справедливост няма. Не е имало и няма да има. Просто светът не е устроен по този начин. Червеношийките се хранят с червеи. Това е несправедливо към червеите. Паяците се хранят с мухи. Това е несправедливо към мухите. Пумите ловят койоти. Койотите ловят язовци. Язовците ловят мишки. Мишките ловят буболечки. Буболечките... Достатъчно е да се вгледате в природата, за да осъзнаете, че в света няма справедливост. Несправедливи са ураганите, наводненията, приливните вълни, сушата. Въпросът за справедливостта е митология. Светът и хората, които го населяват, допускат несправедливости всеки ден. Вие можете да изберете да бъдете щастлив или нещастен, но това няма нищо общо с липсата на справедливост, с която се сблъсквате около себе си.
     Това не е мрачно схващане за човечеството и света, а обективен преглед на това, какво представлява светът. Справедливостта е само понятие, което е почти неприложимо,   особено по отношение на вашия собствен избор на самоосъществяване и щастие. Мнозинството от нас обикновено изискваме справедливостта да е неотделима част от взаимоотношенията ни с другите.   „Не  е честно",   „Щом  аз не  мога,   и ти нямаш право" и   „Аз щях ли да постъпя така с тебе?" Това са фразите, които често използуваме. Търсим справедливост и използуваме отсъствието  й като  оправдание   за това,   че  сме нещастни.   Търсенето  на  справедливост не е  невротично поведение. То се превръща в слабо място, когато се самонаказвате с отрицателна емоция за това, че не откривате доказателство за безуспешно търсена правда. В този  случай  самопогубващо поведение  е не търсенето на справедливост,   а демобилизацията,  до  която  може да доведе лишената  от  справедливост действителност.
     Западната култура обещава справедливост. Политиците говорят за нея в предизборните си речи. „Искаме равенство и справедливост за всички." Въпреки това несправедливостта няма край, продължава ден след ден, дори век след век. Бедност, войни, епидемии, престъпления, проституция, наркотици и убийства поколение след поколение се ширят в обществения и в личния живот. И ще продължат да се ширят, ако се съди по историята на човечеството.
     Несправедливостта е константна величина, но с безкрайната си новопридобита мъдрост вие можете да решите да се борите срещу тази неправда и да не й позволите да ви демобилизира в емоционално отношение. Можете да помогнете, за да бъде изкоренена несправедливостта и да решите, че тя няма да ви доведе до психично   разстройство.
     Системата от закони обещава справедливост. „Хората искат справедливост" и някои от тях дори полагат усилия,  за да я намерят. Обикновено обаче не я намират. Онези, които държат парите, не биват признавани за виновни. Съдиите и полицаите често биват купувани от силните на деня. Един президент и един вицепрезидент на Съединените щати биват оправдавани или получават минимално наказания за явни углавни престъпления. Затворите се пълнят с бедни хора, които нямат почти никаква възможност да се преборят със системата. Това е несправедливо, но е факт. Спиро Егню забогатява, след като укрива истинските си доходи от данъчните власти. Ричард Никсън е оправдан, а онези, които са изпълнявали нарежданията му, прекарват няколко месеца в затвор с облекчен режим, докато бедните и членовете на малцинството гният в затворите, очаквайки своя процес, очаквайки своя шанс. Посещението в което и да е местно съдилище или полицейски участък доказва, че за влиятелните хора съществуват други закони, макар властите енергично да отричат това. Къде е справедливостта? Никъде) Вашето решение да се борите срещу несправедливостта може да е достойно за възхищение, но да изберете да се разстройвате от нея, е равносилно на невроза — също като чувството на вина, стремежа към одобрение или всеки друг вид самопогубващо поведение,   свързано със слабите ви места.
     „НЕ Е ЧЕСТНО!" МОТОТО НА НЕЕФЕКТИВНИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ
     Търсенето на справедливост може да проникне в личните ви взаимоотношения и да попречи да общувате ефективно с другите хора. Мотото „Не е честно" е едно от най-разпространените и най-пагубни оплаквания на един човек от друг. За да прецените, че нещо е несправедливо, вие трябва да се сравните с друг индивид или група от индивиди. Вие разсъждавате приблизително така:  „Щом те могат, и аз мога." „Не е честно да имаш повече от мен."  „Аз не успях да го направя,  защо ти да успееш?"  И така нататък, и така нататък. В този случай вие   определяте   кое   е добро   за   вас,   като   изхождате   от поведението  на някой друг.   С други думи,   този някой, а не самият вие, има власт над емоциите ви. Ако се разстройвате, че не сте успели в нещо, в което друг е успял, вие ставате зависим от другия. Винаги когато се сравнявате   с някой друг,   вие  играете  на   „Не   е  честно"  и   от вяра в себе си минавате към „външно" мислене, насочено   към другите.
     Една от пациентките ми, привлекателна млада жена на име Джуди, е добър пример за този вид самопогубва-що поведение. Джуди се оплакваше от 5-годишния си несполучлив брак. В един вечерен сеанс по групова психотерапия тя изигра свой семеен спор. Когато младият .мъж, който играеше ролята на съпруга й — застрахователен агент, — й каза нещо неприято, Джуди моментално го запита: „Защо каза това? Аз никога не ти говоря такива неща." Когато той заговори за двете им деца, тя отвърна: „Не е честно. Аз никога не намесвам децата в спора." Когато, съобразявайки се с ролите си, заговориха за предстоящо вечерно излизане, аргументите на Джуди отново бяха: „Не е честно. Ти непрекъснато излизаш да се забавляваш, а аз трябва да стоя вкъщи при децата."
     За Джуди бракът се свеждаше до водене на сметки. Едно за теб, едно за мен. Всичко трябва да е честно. Ако аз постъпвам така, и ти трябва да постъпваш по същия начин. Нищо чудно, че почти през цялото време тя се чувствуваше огорчена и обидена — нейната грижа бе по-скоро да изправя въображаеми неправди, вместо да се вгледа в брака си и да се опита да го заздрави. Стремежът на Джуди да получи справедливост беше невротична „задънена улица". Тя оценяваше поведението на съпруга си въз основа на своето собствено поведение, а щастието си — въз основа на поведението на съпруга си. Ако престане непрекъснато да търси сметка и ако започне да преследва целите си, без да се налага някой някому да бъде длъжник, отношенията със съпруга й  биха  се  подобрили  значително.
     Справедливостта   е   външно   понятие   —  начин да  се изплъзнете   от   отговорността  да  поемете контрол над собствения си живот.  Вместо да смятате, че нещо е несправедливо,  можете да решите какво всъщност искате и след това да разработите план,  за да постигнете целта си — независимо от желанията или постъпките на другите. Простият факт е, че всеки човек е различен и колкото и да се оплаквате, че животът на другите се е подредил по-добре от вашия, няма да предизвикате никакви положителни промени у себе си. Ще трябва да се откъснете  от сравнението  с другите и да захвърлите  бинокъ-ла, с който гледате какво правят те. Някои хора работят по-малко, а получават повече. Други са покровителству-вани и се издигат, докато вие сте този, който има способностите. Съпругът/съпругата ви и децата ви ще продължат да постъпват различно   от вас.   Но   ако,   вместо да се сравнявате с другите, се обърнете към себе си, няма да имате възможност да се  разстройвате   заради  отсъствието на равенство, което забелязвате. Предпоставката за почти всеки вид невроза е убеждението, че поведението  на другите е  по-значимо  от вашето  собствено. Ако се придържате към фрази от типа на  „Ако той може, и  аз би трябвало да мога", ще уреждате живота си въз основа на нечий друг живот и никога няма да заживеете собствения   си живот.
     РЕВНОСТТА:   СПЪТНИК   НА  „СТРЕМЕЖА КЪМ    СПРАВЕДЛИВОСТ"
     Джон Драйдън21 нарича ревността „жълтеницата на душата". Ако вашата ревност ви пречи и поражда у вас различна степен на емоционална демобилизация, вие можете да си поставите за цел да скъсате с този безполезен начин на мислене. Ревността означава да изисквате от някого да ви обича по определен начин и ако той не ви обича така, да се оплаквате: „Не е честно". Тя е резултат от липса на самоувереност просто защото е емоция, насочена към другите. Тя позволява тяхното поведение да причинява у вас емоционален дискомфорт. Хората, които истински харесват себе си, не избират ревността и не си позволяват да се разстройват, ако някой не играе честно.
     Никога не можете да предвидите как обичаният от вас човек ще се отнесе към друг човек. Ако реши да прояви към него преданост или любов, ревността ще ви завладее само ако смятате, че неговите решения имат нещо общо с вас. Изборът зависи от вас. Ако партньорът/партньорката ви обича друга/друг, той/тя не е „нечестен/нечестна", а просто е такъв, какъвто е. Ако окачествите поведението му/й като нечестно, накрая сигурно ще се опитате да разберете коя е причината. Отличен пример за това е моя пациентка, която бе вбесена, защото съпругът й имаше любовна връзка. Обзе я силно желание да разбере коя е причината за това. Непрекъснато питаше: „В какво сбърках?", „Какво ми липсва?", „Не бях ли достатъчно добра за него?", и си задаваше други подобни въпроси, които показваха, че й липсва самоувереност. Хелън не преставаше да мисли колко несправедлива е изневярата на съпруга й. Идваше й наум дори също да си намери любовник, за да възстанови равновесието. Плачеше често и гневът й се сменяше с униние. Погрешният начин на мислене, който е причина за нещастието на Хелън, се корени в желанието й за справедливост. То я задушава във взаимоотношенията с мъжа й. Избора на мъжа й да поддържа извънбрачна любовна връзка тя използува като причина да се разстройва. Същевременно използува поведението му като повод да извърши нещо, което вероятно отдавна й се е искало да направи, но не е направила, защото нямало да е честно. Стремежът на Хелън към абсолютна справедливост предполага, че ако тя първа започне извънбрачна връзка, съпругът й ще трябва да отвърне със същото. Емоционалното състояние на Хелън няма да се подобри, докато не реши, че мъжът й е взел своето решение независимо от нея и че той може да има хиляди основания — нямащи отношение към нея — за извънбрачните си сексуални опити. Може просто да е искал да изпита нещо различно, може да е обичал друга жена освен съпругата си, да е искал да докаже мъжествеността си или да отдалечи настъпването на старостта. Каквато и да е причината, тя няма нищо общо с Хелън. Хелън може да приеме връзката му и като отношения между двама души, а не като заговор срещу нея. Дали ще се разстрои, зависи само от нея. Тя може да продължи да се наранява със самобичуваща ревност, в която поставя мъжа си и любовницата му по-високо от самата себе си, а може и да осъзнае, че нечия любовна връзка няма нищо   общо  със собствената й самооценка.
     ТИПИЧНИ   ФОРМИ   НА   ПОВЕДЕНИЕТО „СТРЕМЕЖ КЪМ   СПРАВЕДЛИВОСТ"
     Поведението „стремеж към справедливост" се наблюдава в почти всички сфери на живота. Колкото и ненаблюдателен да сте, ще го забележите непрекъснато да изниква у самия вас и у другите. Ето някои от най-често   срещаните примери на този вид поведение:
     —   Оплаквате се, че другите хора вземат повече пари за същата работа,  която   вършите  и вие.
     —   Казвате, че не е честно хора като Франк Синатра, Сами Дейвис, Барбара Стрейзънд, Катфиш Хънтър или Джоу Немът22 да печелят толкова много пари. Това обстоятелство   ви  разстройва.
     —   Неприятно ви е, че другите безнаказано нарушават  законите,   а вас винаги ви хващат.   От шофьорите, които превишават позволената скорост по пътните магистрали, до оправдаването на Никсън, вие настоявате, че  справедливостта трябва да възтържествува.
     —   Използувате фрази като „Щях ли да постъпя така с тебе?", подтекстът на които е, че всеки би трябвало да бъде  точно  като  вас.
     —   Винаги се реванширате, когато някой ви направи услуга.  Ако  вие ме поканите на вечеря,   и  аз ви дължа една вечеря или поне бутилка вино. Този вид поведение често  се   оправдава като проява на добри обноски или учтивост,   но   в   действителност   е   просто   начин   да   се уравновесяват  везните   на справедливостта.
     —   Отвръщате  на нечия целувка или  отговаряте   „И аз те  обичам",  вместо да я приемете и да дадете израз на своите чувства тогава, когато вие пожелаете. Импликацията е, че не е честно да ти кажат „Обичам те" или да те   целунат,   без да  отвърнеш   със   същото.
     —  Любите се с някого по задължение, въпреки че не изпитвате желание, защото не е честно да не отвърнете с взаимност. В този случай действувате според изискванията на справедливостта,   а не правите това/ което   би ви се искало да правите в  определен настоящ  момент.
     —   Винаги  държите всичко  да е последователно. Спомнете си често  цитираните думи на Емерсон:
     „Глупавата последователност е злият дух на ограничените   умове."
     Ако искате винаги всичко да е „правилно", вие попадате в  категорията на   „ограничените умове".
     —   В спорове настоявате за ясно оформено решение, което изисква победителите да са прави,   а победените да признаят,   че   са били на погрешен път.
     —   Използувате   аргумента   „Не   е честно",   за да постигнете целта си.   „Снощи ти беше навън,  не е честно аз да стоя  все  вкъщи."   И  след това се   опечалявате   от липсата  на  справедливост.
     —   Казвате   „Не  е  честно" на децата,  на родителите или на съседите си,   а после вършите неща, които не ви се вършат,  и се  бунтувате.   Вместо да струпвате вината за всичко върху отсъствието на правда, поработете над собствената си неспособност сам да решавате кое е най-подходящо   за вас.
     —   Играете   играта   „Щом  той   може,   мога  и   аз",   с която   оправдавате   нещо   с  поведението   на друг  човек. Това може да е невротичната логика за измамата, кражбата,    флиртаджийството,    лъжата,    закъснението    или всичко друго, което не бихте желали да включите в ценностната си система.  Когато сте на магистралата, пресичате пътя на друг шофьор, защото и той ви е пресякъл пътя, задминавате го и се мушвате пред него, защото и той е направил същото, или оставяте дългите светлини включени, защото насрещните коли правят същото — буквално рискувате живота си, защото чувството ви за справедливост е накърнено. Това е практиката „Ударих го, защото ме удари", която широко се прилага от децата — те са наблюдавали това поведение хиляди пъти у своите родители. Същата практика, доведена до абсурдна крайност, става причина за избухването на войни.
     — Купувате подаръци за същите пари, за които другите са ви купили подаръци. За всяка услуга се отплаща-те с равностойна услуга. Стремите се към равновесие в сметките, вместо да постъпвате така, както бихте искали във всеки отделен случай. В края на краищата „Всичко трябва да бъде честно". Ето на, само една кратка разходка по Алеята на справедливостта и вие, и хората около вас се оказвате вътрешно разклатени — често съвсем слабо, но все пак разклатени — от безполезната фраза в главата ви, че всичко   трябва да  бъде  честно.
     НЯКОИ ПСИХИЧНИ ПЕЧАЛБИ ОТ ПОВЕДЕНИЕТО „СТРЕМЕЖ КЪМ   СПРАВЕДЛИВОСТ"
     Наградите за този вид поведение са, общо взети, самопогубващи, тъй като отклоняват вниманието от действителността и го насочват към някакъв приказен свят, който никога няма да съществува. Най-често срещаните причини, поради които свързвате мисленето и поведението си със„стремежа към справедливост",са следните: — Можете да изпитвате самодоволство от това, че сте почтен. Това е един от начините да се почувствувате над другите и по-добър. Докато за всичко търсите митологична система на справедливост и уравновесявате „вземанията" и „даванията" си, вие ще се придържате към високомерието си и ще изпълвате настоящите си моменти със самодоволство вместо с ефективен начин на живот.
     —   Можете да се изплъзнете от отговорност към себе си и да оправдаете бездействието си, като прехвърлите отговорността върху онези хора и събития, които са несправедливи. Това е търсене на изкупителна жертва за неспособността си да бъдете и да чувствувате това, което желаете. По този начин можете да избягвате рисковете и усилията, необходими за промяна. Дотогава, докато неправдата е причина за проблемите ви, вие никога не можете да се промените,  освен ако тя не изчезне,  а тя, разбира се,  никога няма да изчезне.
     —   Чрез  неправдата можете да си  осигурите  внимание, съжаление и самосъжаление. Светът е несправедлив към вас и сега и вие, и всички около вас   трябва да ви съчувствуват. Това е друга голяма хитрост за отбягване на промяната. Вниманието, съжалението и самосъжалението  са  вашите награди,   които  използувате,   за да си осигурите   опора,   вместо да поемете   контрол   над  себе си  и да се  освободите  от поведението на сравняване.
     —   Като приписвате отговорността за постъпките си на другите,  вие можете да оправдаете всякакви  видове неморално,   незаконно  и неприлично поведение.   Щом той може да го прави, мога и аз. Това е отлична система за логично  обяснение на всяко поведение.
     —   Имате полезно самоизвинение за неефективността си. „Щом те няма нищо да правят, и аз няма да правя нищо."  Хитър   „номер",   с който   обяснявате   защо   сте прекалено мързелив,  прекалено уморен или прекалено уплашен.—   Имате тема за разговор и успявате да не говорите за  себе си на  околните.   Оплаквате   се   от всички неправди на света и нищо особено не става, но поне убивате време и може би се отървавате от по-откровени и по-лични  взаимоотношения  с хората.
     —   Докато имате концепция за справедливостта,  винаги  можете да   вземате   справедливо  решение.
     —   Можете да манипулирате другите и главно децата си, като им напомняте, че са несправедливи към вас, когато   не   постъпват   като   вас,   и   че   не   уравновесяват „вземанията и даванията" в отношенията си с вас.  Изобретателен  начин,   по който  постигате  целта  си.
     —   Можете да   оправдавате  някои   форми   на   отмъстително поведение,   защото всичко трябва да е справедливо.  С тази хитрост можете да се измъкнете безнаказано от всякакви видове подвеждащи и мръсни дейности. Отмъщението е оправдано, защото всичко трябва да бъде  справедливо   и  равно.   Както  на услугата   отвръщате с   услуга,   така   и   на   подлостта   трябва  да   отвръщате   с подлост.
     Това са психичните механизми, на които се крепи стремежът към справедливост. Тази „опорна система" обаче не е непоклатима. По-долу са изброени някои стратегии за отхвърляне на този начин на мислене и за освобождаване от слабото място „стремеж към справедливост".
     НЯКОИ СТРАТЕГИИ ЗА ОТХВЪРЛЯНЕ НА  БЕЗПЛОДНИЯ   СТРЕМЕЖ КЪМ СПРАВЕДЛИВОСТ
     — Изгответе списък с всички неправди във вашия свят. Използувайте списъка като насока за ефективна дейност. Задайте си важния въпрос:  „Ще изчезнат ли неправдите, ако се разстройвам?" Разбира се, че не. Като атакувате погрешния начин на мислене, който причинява унинието ви, вие се изтръгвате от капана на справедливостта.
     —   Когато   се  чуете да казвате:   „Щях ли да постъпя така с теб?" или нещо подобно, поправете се на: „Ти си различен от мен, въпреки че сега ми е трудно да го приема."  Това   ще   подобри   общуването   ви,   вместо   да   го влоши.
     —   Започнете   да   приемате   емоционалния   си   живот като нещо отделно  от това, което правят другите. Това ще   ви   освободи   от   необходимостта  да   се   огорчавате, когато другите постъпят с вас не така, както вие искате.
     —   Стремете се да разглеждате всяко решение не като   забележително   събитие,   променящо  живота  ви,   а  в перспектива. Карлос Кастанеда нарича „знаещ" човека, който:
     „Живее, като действува, не като мисли да действува или като мисли за какво ще мисли, когато престане да действува... Той знае, че животът му така или иначе много скоро ще свърши; знае, защото вижда, че няма нещо, което да е по-важно от друго нещо... И така знаещият се поти и пуфти и ако го погледнете отстрани, ще видите, че е като всеки друг човек с тази разлика, че има власт над безумието на живота си. Тъй като няма нещо, което да е по-важно от друго нещо, знаещият избира да върши каквото и да е и го върши така, сякаш за него то е от значение. Властта, която има над безумието, го кара да твърди, че това, което прави, е от значение, и да го прави така, сякаш то е от значение, като все пак знае, че не е; така че, когато изпълни задачите си, той се оттегля в мир и не се тревожи дали действията му са били добри или лоши, ефикасни или неефикасни".
     — Заменете фразата „Не е честно" с „Жалко" или „Бих предпочел/а...".   Вместо да настоявате  светът да е различен от това, което е, започнете да приемате действителността,   без непременно да я  одобрявате.
     —   Премахнете външните  еталони  за сравнение. Имайте собствени цели, които не зависят от постъпките на  този  и   онзи.  Заемете   се да станете   такъв,   какъвто искате,   без да се интересувате от това, какво имат или нямат  другите.
     —   Поправете се на глас, когато изречете фраза като „Аз винаги ти се обаждам, когато закъснявам,  защо ти не ми се обади?", и кажете: „Щеше да ми е по-спокойно, ако ми се беше обадил/а." Така изключвате погрешното схващане, че причината, поради която някой трябва да ви се   обади,   е,   за да прилича повече на вас.
     —   Вместо да носите някому бутилка вино или друг подарък за това, че ви е поканил на вечеря или на гости, изчакайте да ви дойде желание и тогава изпратете   бутилка вино с бележка:   „Мисля, че си голям човек".  Не е  необходимо  на книгите,  дадени като подарък,  да се отвръща с подобни подаръци; направете нещо приятно защото  искате да го   направите,   а не   защото   специалният случай го изисква.
     —   Харчете толкова, колкото ви се иска за всеки подарък,   и   не   се   влияйте   от  стойността  на подаръците, които получавате.   Отклонявайте покани,   които   са отправени   по   задължение   и  необходимост.   Решавайте   с кого да общувате на „вътрешна", а не на „външна нога",
     —   Установете   собствени  норми  на поведение  в   семейството си, като се ръководите от схващанията си за това, кое е уместно за вас. Накарайте и другите да направят същото. След това вижте дали не можете да общувате, без никой да нарушава правата на другия. Ако смятате, че ви се иска да отсъствувате от къщи три вечери в седмицата, но не можете да си го позволите, защото няма кой да пази децата, не намесвайте „справедливостта" при вземането на решение.   Можете да уредите някой да пази децата срещу заплащане, да ги  заведете някъде или да намерите някакво взаимноизгодно решение. Но ако намесите фразата „Не е честно", ще си навлечете гнева на всички и ще си останете вкъщи.   Бъдете човек на действието, а не на оплакването от неправдите. За всяка неправда, понесена от вас, има решение, което по  никакъв начин не изисква да бездействувате.
     —   Помнете, че отмъщението е само друга форма на властта,   която   околните   имат  над  вас.   Правете   това, което вие,  а не те, решите, че е добро за вас.
     Това са няколко предварителни съвета, които ще ви помогнат да станете по-щастлив, като се освободите от потребността да се сравнявате с другите и да използувате техния статус като барометър за собственото си щастие. Не е важна неправдата, важно е какви мерки вземате   срещу нея.