Само    несигурните    се    стремят    към    сигурност
     Вие може да сте експерт по сигурността — човек, който избягва неизвестността и винаги иска да знае къде отива и какво може да очаква. Западното общество е склонно отрано да насърчава предпазливостта за сметка на любопитството и безопасността за сметка на приключението. Отбягвайте съмнителното, придържайте се към познатото, никога не се впускайте в неизвестното. Тези първи послания могат да станат психична бариера, която по безброй начини спъва вашето осъществяване и щастието  ви в  настоящите  моменти.
     Алберт Айнщайн, посветил живота си на изследването на неизвестното, пише следното в статията „В какво вярвам",  публикувана във   „Форум"  (октомври   1930 г.):
     „Най-красивото нещо, което можем да изживеем, е загадъчното. То е истинският извор на всяко изкуство  и наука."
     Той би могъл да каже също, че загадъчното е изворът и на всяко развитие и вълнение.
     Твърде голям брой хора обаче приравняват неизвестното с опасността. Те мислят, че смисълът на живота им е да имат сигурност и винаги да знаят накъде са се запътили. Само безразсъдно смелите дръзват да изследват неясните кътчета на живота, но и те тогава остават учудени, огорчени и най-лошото, неподготвени.
     Като бяхте млад скаут, ви казваха: „Бъди готов!" Но как можеш да се подготвиш за неизвестното? Очевидно не е възможно. Затова го отбягвай и никога няма да се провалиш. Бъди на безопасно място, не поемай рискове, следвай  пътните  карти  — макар   и да   е   скучно.
     Може би цялата тази сигурност започва да ви отегчава, тъй като знаете какъв ще е всеки ден, преди да сте го изживели. Вие не можете да се развивате, ако знаете отговорите, преди да са били поставени въпросите. Моментите, които най-ясно си спомняте, може би са онези, в които сте действували живо и спонтанно, в които сте правили каквото пожелаете, и с възторг сте очаквали тайнственото.
     Цял живот слушаме послания за сигурност. Те започват в семейството и се подкрепят от учителите. Детето се научава да отбягва експериментирането и бива насърчавано да избягва неизвестността. „Внимавай да не се изгубиш (Знай правилните отговори) Бъди с хора, които са ти лика-прилика" Ако досега не сте се отърсили от тези боязливи насърчения за сигурност, сега е моментът да го направите. Скъсайте с мисълта, че не можете да изпробвате ново поведение. Можете, стига да решите. Най-напред обаче трябва да анализирате условния си рефлекс за отбягване на нови преживявания.
     ГОТОВНОСТ ЗА НОВИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ
     Ако вярвате изцяло в себе си, няма занимание, което да не смятате, че е по силите ви. Можете да се наслаждавате на цялата гама от човешки преживявания, при условие че решите да се впуснете в зона, където нямате никакви гаранции. Помислете за личностите, които са смятани за гении и които са били забележително продуктивни през живота си. Те са били хора, които са пра-вели добре само едно нещо. Не са били индивиди, които са отбягвали неизвестността. Бенджамин Франклин, Лудвиг ван Бетовен, Леонардо да Винчи, Алберт Айнщайн, Галилей, Бъртранд Ръсел, Джордж Бърнард Шоу, Уинстън Чърчил и много други като тях са били пионери, дръзнали да навлязат в нови, неизследвани области. И те са били хора като вас, но са се различавали по желанието си да изследват области, в които другите не дръзват да пристъпят. Алберт Швайцер — един ренесансов по дух човек — е казал: „Нищо човешко не ми е чуждо." Вие можете да се погледнете по друг начин и да се отдадете на преживявания, за които досега сте смятали, че не са във възможностите ви. А можете и да продължите до края на живота си да правите същите неща по същия начин. Факт е, че великите хора не приличат на никого и величието им обикновено се проявява в качеството на изследванията им и в дързостта, с която изследват   неизвестното.
     Да се отдадете на нови изживявания, означава да преодолеете схващането, че е по-добре да се понася нещо познато, вместо да се действува за промяната му, тъй като промяната е пълна с несигурност. Може би сте възприели становището, че егото (вие) е крехко и лесно може да се разруши, ако навлезете в сфери, в които никога не сте били. Това е мит. Вие сте кула, пълна с мощ, и няма да се сгромолясате или да се разпаднете, ако се натъкнете на нещо ново. В действителност много по-голяма е вероятността да избегнете психичния срив, ако премахнете част от досадата и еднообразието в живота си. Отегчението е изтощително и психически нездраво. Загубите ли интерес към живота, вие ставате потенциално податлив на нервен срив. Ако с известна доза несигурност придадете пикантност на живота си, вие няма да   изберете   митичното   нервно разстройство.
     Възможно е също да сте възприели принципа „Ако има нещо необичайно, аз трябва да стоя далеч от него" и той да ви пречи да се отдавате на нови изживявания. Например, ако видите глухонеми да общуват помежду си с жестове, вие ги наблюдавате с любопитство, но никога не правите опит да разговаряте с тях. По същия начин, когато срещнете хора, които говорят на чужд език, вие сте склонен да се отдалечите, вместо да направите усилие да се разберете с тях. Така избягвате случая да общувате на друг освен на матерния си език. Безброй занимания и хора са считани за „табу" само защото са непознати. В категорията на съмнителните хора попадат хомосексуалистите, трансвеститите, инвалидите, слабоумните, нудистите и други подобни. Не знаете как да   се  държите   и  затова избягвате да   общувате  с  тях.
     Възможно е също да смятате, че за да направите нещо, непременно трябва да имате причина — ако нямате, защо да го правите? Можете да правите каквото пожелаете, просто защото го желаете, без никаква друга причина. Не ви е необходима причина за нищо, което правите. Ако за всичко търсите причина, ще се лишите от нови и вълнуващи изживявания. Като дете сте играли по цял час с някой скакалец, без никаква друга причина, освен че това ви е харесвало. Катерели сте се по хълм или сте се отправяли на експедиция в гората. Защо? Защото сте го искали. Но сега, когато сте възрастен, трябва да давате основателна причина за всичко. Тази страст към причините ви пречи да се отдавате на нови изживявания и да се развивате. Каква свобода дава само съзнанието, че не сте длъжен да се оправдавате за нищо пред никого, дори пред самия себе  си.
     За 11 април 1834 г. Емерсон11 отбелязва в дневника си  следното:
Четири змии се плъзгат нагоре и надолу в една кухина без никаква видима причина. Не за да ядат. Не за да се любят... Просто се плъзгат."
     Вие можете да правите каквото поискате просто защото го искате, без никаква друга причина. Този начин на мислене ще разкрие нови преживявания и ще ви помогне да преодолеете страха от неизвестното, който може  би сте възприели като  начин на живот.
     РИГИДНОСТ И СПОНТАННОСТ
     Разгледайте критично вашата спонтанност. Способен ли сте да възприемете нещо ново или упорито се придържате към обичайното си поведение? Спонтанността означава за секунда да решите да опитате нещо просто защото ще ви достави удоволствие. Преживяването ви може да се окаже и неприятно, но ще извлечете удоволствие от това, че сте направили опита. Напълно възможно е да бъдете заклеймен като безотговорен или непредпазлив, но какво значение имат предразсъдъците на хората, когато вие с такова удоволствие откривате неизвестното. За мнозина е трудно да бъдат спонтанни. Те изживяват живота си по ригиден начин, без да осъзнават безсмислията, които сляпо следват. Демократите и републиканците подкрепят твърденията на висшите ръководители на своите партии и гласуват така, както изисква партията им. Самостоятелното мислене не се насърчава и има официални насоки за това, как човек да мисли и говори. Тези, чийто неизменен отговор е „Да", не са спонтанни. Те панически се боят от неизвестното. Нагаждат се. Правят каквото им бъде наредено. Никога не противоречат, а се придържат към това, което се очаква от тях. В коя точка на това измерение се намирате  вие?   Можете ли да  бъдете  верен  на  себе   си?
     Можете ли спонтанно да поемете пътищата, които неви-наги   водят  към   сигурността?
     Ригидните хора никога не се развиват. Обикновено правят всичко така, както са свикнали да го правят. Мой колега, който води курсове за квалификация на учители и често пъти на опитни педагози, прекарали 30 или повече години в класната стая, задава следния въпрос: „В продължение на 30 години истински ли сте преподавали, или една и съща учебна година сте преподавали 30 пъти?" А вие, драги читателю, истински ли сте живели 10 000 или повече дни, или сте изживявали един и съш ден 10 000 или повече пъти? Този въпрос е полезен, ако искате да внесете по-голяма спонтанност в живота  си.
     ПРЕДУБЕЖДЕНИЯ И РИГИДНОСТ
     Ригидността е основата на всяко предубеждение, което означава да съдиш предварително. Предубеждението се основава по-малко върху омразата или дори неодобрението по отношение на някои хора, идеи или дейности, отколкото върху факта, че е по-лесно и по-безопасно да се придържаш към познатото. С други думи, към хора, които са като вас. Предубежденията сякаш работят за вас. Държат ви настрана от хора, явления и идеи, които са ви непознати и потенциално свързани с тревога. В действителност предубежденията действуват против вас, като ви пречат да изследвате неизвестното. Да бъдете спонтанен, означава да изкорените предварителните си убеждения и да си позволите да се сблъскате с нови хора и идеи. Самите предварителни убеждения са предпазен вентил за отбягване на съмнителните или объркващи ви явления и за предотвратяване на развитието. Ако не вярвате на някого, когото не можете да „разберете", това означава, че нямате доверие в себе си, когато попаднете в непозната обстановка.
     КАПАНЪТ   НА   ВЕЧНОТО   ПЛАНИРАНЕ
     Планирана спонтанност няма. Тези две думи взаимно се изключват. Всички познаваме хора, които изживяват живота си, въоръжени с карта на пътищата и със списък, неспособни да се отклонят на йота от първоначалния план. Планът сам по себе си не е вреден, но да се влюбиш в него, е все едно да получиш истинска невроза. Вие може би имате жизнен план за това, което ще правите на 25, 30, 40, 50, 70 и т. н. години, и просто поглеждате в разписанието, за да проверите къде трябва да сте, а не за да вземате всеки ден ново решение и да вярвате в себе си достатъчно силно, за да можете да промените плана. Не допускайте плана да стане по-важен  от вас самия.
     Имах един пациент на име Хенри, на около 25 години. Той страдаше от невроза, която се изразяваше в потребността винаги да има план, и в резултат пропускаше множество вълнуващи възможности в живота си. Когато бил на 22 години, предложили му работа в друг щат. Той се ужасил, че трябва да се мести. Дали ще може да се подреди в Джорджия? Къде ще живее? Как ще остави родителите и приятелите си? Страхът пред неизвестното буквално демобилизирал Хенри и той отказал предложението, което можело да му осигури пб-вишение, интересна нова работа и съвсем различна среда. Предпочел да остане там, където е. Това изживяване го накарало да се консултира с психотерапевт. Съзнавал, че ригидното му придържане към някакъв план му пречело да се развива и въпреки това не смеел да се откъсне и да опита нещо ново. След предварителен изучаващ сеанс се установи, че Хенри е истински маниак на тема планиране. Винаги закусваше едно и също нещо, няколко дена напред решаваше как ще се облече, чекмеджетата в шкафа му бяха подредени така, че да си отговарят   по   цвят   и   големина.   Освен   това   налагаше своя план и на членовете на семейството си.  Очакваше децата  му да прибират всяко нещо    на   мястото   му,   а жена му — да се съобразява с наложената от него система от правила. Накратко. Хенри беше много нещастен, макар и високо организиран човек. Липсваха му творчески подход, изобретателност и човешка топлота. Всъщност   той   самият   беше   план,   чиято   цел   е   да   поставя всичко на мястото му. Подпомогнат от сеансите по психотерапия, Хенри започна да се опитва да внася известна спонтанност в живота си. Започна да разглежда плановете  си като  средства  за манипулиране  на другите и като   удобно   бягство   от  навлизането   в   опасната   неизвестност.   Скоро   започна  да   се   държи   по-естествено   с близките си и да им позволява да бъдат по-различни от очакванията   му.    След   няколко   месеца   Хенри   кандидатствува в една компания за служба, която е свързана с чести пътувания.  Обектът на първоначалния му страх се бе превърнал в нещо желано. Макар и сега Хенри да не е изцяло спонтанен човек, той успешно се пребори с някои от невротичните си начини на мислене, върху които се градеше предишното му съществуване, планирано до най-малки   подробности. Той   полага всекидневни усилия  в тази   насока, като се стреми да  извлича удоволствие от факта, че живее,  а не да превръща живота си  в някакъв специален ритуал.
     СИГУРНОСТ: ВЪТРЕШНА И ВЪНШНА
     Преди много години сте се научили как се пише литературна тема или съчинение. Тогава ви учеха, че ви е необходим подходящ увод, стегнато изложение и заключение. За съжаление със същата логика може да сте подходили и към живота си и да сте започнали да гледате   на  живеенето  като  на  тема.   Уводът е детството   ви,когато сте се подготвяли да станете личност. Изложението е зрелият ви живот, организиран и планиран в очакване на вашето заключение, свързано с пенсионирането и щастливия край. Цялото това организирано мислене ви пречи да изживявате сегашните си моменти. Да живеете според този план, означава, че имате гаранция, че винаги всичко ще бъде наред. Сигурността, окончателният план, е за мъртъвците. Сигурността означава да знаеш какво ще се случи. Сигурността означава липса на вълнение, на рискове, на противодействие. Сигурността означава липса на развитие, а това е равносилно на смърт. Освен това сигурността е мит. Докато ходите по земята, вие никога не можете да имате сигурност. А дори да не беше мит, сигурността щеше да е отвратителен начин на живот, защото премахва вълнението и развитието.
     В този контекст думата „сигурност" се отнася до външните гаранции, до притежания като пари, къща и лека кола, до крепости като служба или позиция в обществото. Има и друг вид сигурност обаче, която си струва да бъде постигната. Тя е вътрешната сигурност и вярата, че можете да се справите с всичко, което животът ви поднася. Това е единствената трайна сигурност, единствената истинска сигурност. Нещата могат да ее объркат, криза може да погълне парите ви, къщата ви може да стане собственост на други хора, но вие можете да бъдете скала от самочувствие. Можете така силно да вярвате в себе си и във вътрешните си сили, че нещата да изглеждат като приятни, но несъществени допълнения към живота ви.
     Опитайте едно просто упражнение. Представете си, че сега, в този миг, докато четете тази книга, някой се спусне върху вас, съблече ви гол и ви натовари на хеликоптер. Без предупреждение, без пари, само вас и нищо друго. Представете си също, че ви отведат насред Китай и ви пуснат в някое поле. Ще се сблъскате с нов език, нови навици и нов климат и ще имате единствено себе си. Ще оцелеете ли, или ще се провалите? Ще можете ли да си намерите приятели, да си набавите храна, да се подслоните и други подобни, или просто ще легнете и ще се завайкате колко сте нещастен, задето такова тежко бедствие ви е дошло до главата? Ако се нуждаете от външна сигурност, вие ще загинете, тъй като ще бъдете лишен от всичко, което притежавате. Ако имате вътрешна сигурност обаче и ако не се боите от неизвестността, вие ще оцелеете. Затова сигурността може да се определи повторно като убеждението, че можете да се справите с всичко, дори с липсата на външна сигурност. Стремете се да не попаднете в капана на външната сигурност, тъй като тя ви отнема способността да живеете, да се развивате и да се самоосъществявате. Погледнете хората, които нямат външна сигурност и не планират всичко до най-големи подробности. Може би те са отишли много напред. В най-лошия случай те могат да вкусват нови преживявания и да избягват потребността винаги да са  откъм   сигурната страна.
     В своето стихотворение „Някой ден", . включено в книгата „Ще бъдеш ли мой приятел", Джеймс Кавано красноречиво   е   обрисувал този  вид сигурност:
     „Някой ден ще си отида
     И ще се освободя
     Ще оставя стерилните хора
     и  сигурната им стерилност.
     Ще замина и адрес не ще оставя
     Ще мина през гола пустиня
    
     ПОСТИЖЕНИЕТО КАТО СИГУРНОСТ
     „Да си отидеш" и „да се освободиш", както казва Кавано, е трудно, ако човек живее с убеждението, че трябва да постига едно или друго нещо. Страхът от провал е силен в нашето общество. Настъпва още в детството и често придружава индивида до края на живота   му.
     Може да ви прозвучи странно, но провал не съществува. Провалът е просто мнението на някой друг човек за това, как дадена постъпка е трябвало да бъде извършена. Ако вярвате, че нито едно действие не трябва да се извършва по някакъв специфичен начин, посочен от другите  хора,   вие  не   можете да  се  провалите.
     Понякога може да не успеете да изпълните определена задача. В този случай важното е да не слагате знак на равенство между задачата и цената, която имате в собствените си очи. Неуспехът в едно начинание не означава, че сте се провалили като личност, а само че не сте успели при определен опит в определен настоящ момент.
     Представете  си,   че  неуспехът се използува,   за да  се опише   поведението   на  животно.   Например,   след  като едно куче лае в продължение на   15 минути, някой казва: „Това куче не умее да лае.  Ще му пиша ниска оценка." Каква глупост] Животното не може да се провали, тъй като естественото поведение не се поддава на оценяване. Паяците плетат паяжини,  а не успешни или неуспешни паяжини. Котките гонят мишки; ако не успеят при първия си опит, опитват втори път. Те не лежат и не хленчат,  че мишката им е избягала, нито получават нервно разстройство поради неуспеха си. Естественото поведение просто се проявява. Защо не приложим същата логика и към нашето поведение, за да се освободим от страха   от   провал?
     Подбудата към постижение произтича от три от най-сам о погубващ ит е думи в нашата култура. Чували сте ги и сте ги изричали хиляди пъти. „Направи всичко възможно." Те са крайъгълният камък на неврозата, свързана с потребността от постижение. Направи всичко възможно във всичко, което правиш. Какво лошо има в това да покараш малко велосипед или да отидеш на разходка в парка? Защо просто да не правиш някои неща в живота си, вместо да правиш всичко, което е по силите ти? Неврозата от типа на „направи всичко възможно" може да ви попречи да опитате нови занимания и  да   извличате   удоволствие   от   старите.
     По  едно  време лекувах 18-годишна гимназистка, която се казваше Луан и беше обзета от манията за постижение. Откакто бе тръгнала на училище, Луан получаваше само отлични бележки. Прекарваше цели часове в учене и не й оставаше време да бъде човек. Беше истински компютър, пълен с книжни знания. Въпреки това изпитваше болезнена  стеснителност в  присъствието на момчета, никога не беше имала приятел, нито пък беше ходила на среща с момче. Бе получила нервен тик, който се проявяваше  винаги когато обсъждахме тази страна на личността й. Луан бе  съсредоточила всичките си усилия върху това да бъде отличничка и бе пренебрегнала  общото си. развитие. Докато  я лекувах, я питах кое е по-важно в живота й — „Това, което знаеш, или това, което  чувствуваш?".   Макар че  бе избрана да произнесе слово при  завършването  на  гимназията,  на  нея  й липсваше вътрешно спокойствие и всъщност беше много нещастна. Постепенно  обаче тя   започна да придавазначение на чувствата си и понеже беше старателна ученичка, се зае така прилежно да учи нови форми на социално поведение, както бе учила уроците си. Година по-късно ме посети майка й и ми се оплака, че дъщеря й е получила първата си слаба бележка в първата си година от следването си в колежа. Посъветвах майката да похвали дъщеря си и да я заведе на ресторант, за да отпразнуват   случая.
     МАКСИМАЛИЗЪМ
     Защо е необходимо всичко да правите най-до бре? Някой пише ли ви точки? Забележката на Уинстън Чър-чил за максимализма показва колко демобилизиращ може да   бъде  непрестанният стремеж към успех:
     „Максимата „безполезно е всичко освен съвършенството" може да означава   ПАРАЛИЗА."
     Човек може да се самопарализира с максималистич-ни тези от рода на „Направи всичко възможно". Вие можете да очертаете някои значими сфери в живота си, където истински желаете да направите всичко, което е по силите ви. Стремежът ви да бъдете съвършен и добър в повечето дейности обаче е пречка за активността. Не позволявайте максимализмът да ви притиска към „страничната линия" и да ви лишава от приятни занимания. Опитайте да промените „Направи всичко възможно" в обикновеното  „Направи го".
     Стремежът към съвършенство означава неподвижност. Ако сте си поставили максимално високи стандарти, никога нищо няма да се опитате да направите и няма да постигнете много, тъй като съвършенството е понятие,  което  не важи за човешките   същества.
     Ако имате деца, не пораждайте у тях подобна парализа и омраза, като настоявате да правят всичко по възможно най-добрия начин. Вместо това разговаряйте с тях, за да разберете кои занимания им доставят най-голямо удоволствие, и ги насърчавайте да полагат старания в тези области. Що се отнася до други дейности обаче, много по-важно е да се занимават с тях, отколкото да отбелязват големи успехи. Научете ги да играят волейбол, а не да стоят отстрани и да повтарят „Не ме бива за нищо". Насърчавайте ги да карат ски, да пеят, да рисуват, да танцуват или да правят каквото и да е друго, защото го желаят, а не да избягват нещо само защото не умеят да го правят. Децата не бива да бъдат учени да се съревновават, да се мъчат или дори да постигат успехи. Вместо това опитайте се да култивирате самоуважение, гордост и задоволство от дейностите, които индивидът счита за значими.
     До детето лесно може да достигне вредното послание, че цената, която има в своите очи, е равна на неуспехите му. Впоследствие то ще започне да избягва дейностите, в които няма успех. Още по-опасно е да не усвои навици, свързани с ниско самочувствие, със стремеж към одобрение, с чувство на вина и всички форми на поведение, свързани със слабите места и съпътствуващи самоотхвърлянето.
     Ако слагате знак за равенство между своята ценност и неуспехите и успехите си, неизбежно ще имате чувството, че нищо не струвате. Помислете за Томас Едисон. Ако самооценката му се беше влияла от неуспеха му в дадена задача, след първия си неуспешен опит той щеше да изгуби вяра в себе си, да обяви, че се е провалил, и да спре опитите си да даде светлина на света. Неуспехът може да даде добър урок, да послужи като стимул за по-нататъшна работа и изследване. Може да се разглежда дори като успех,   ако сочи пътя към нови открития.Ето какво  пише по този въпрос  Кенет  Боулдинг12:
     „Напоследък проверявах някои народни мъдрости. Една от преработените от мен поговорки гласи: „Няма по-голям неуспех от успеха", тъй като не научаваме нищо от него. Учим се единствено от неуспеха.   Успехът  само   затвърждава   суеверията   ни."
     Помислете над тези думи. Без неуспеха не можем нищо да научим и въпреки това сме се научили да ценим успеха   като   единствения   приемлив   стандарт.   Склонни сме да  отбягваме  всички дейности,   които могат да ни донесат неуспех. Опасението от провал съставлява голяма част  от страха  от неизвестността.   Всичко,   което  не сочи сигурен успех,   трябва да се  отбягва.   А страхът от провал  означава страх и от неизвестното,  и от неодобрението,   което   човек   може   да   предизвика,   когато   не прави всичко  възможно.
     НЯКОИ ЧЕСТО СРЕЩАНИ СТРАХОВЕ ОТ НЕИЗВЕСТНОТО
     По-горе разгледахме някои типични форми на поведение, породени от страха от неизвестността. Отбягването на нови преживявания, ригидността, предубежденията, сляпото придържане към предварителни планове, потребността от външна сигурност, страхът от провал и максимализмът са все подзаглавия в тази голяма самоограничаваща област. По-долу изброяваме някои от най-че сто срещаните специфични примери от този вид. По този списък можете да прецените собственото си поведение.
     —   Цял живот ядете едни и същи храни. Въздържате се да изпробвате нови, екзотични ястия и се придържате към   по-традиционните,   като   обикновено   казвате:   „Аз съм човек, който яде месо и картофи" или „Винаги си поръчвам пиле". Всеки човек има определени предпочитания и  склонности,   когато  става  въпрос за храна,   но избягването   на   непознати   храни   е   просто   ригидност. Някои хора никога не са опитвали тако13 или не са ходили на гръцки или индийски ресторант   само  защото се придържат към това, което познават и с което са свикнали.  Ако човек излезе  от кръга на привичното,  може да  открие цял  нов и  вълнуващ гастрономически свят.
     —   Винаги носите едни и същи дрехи. Не се опитвате да изпробвате нов стил или да облечете нещо различно. Определяте  се  като   „човек,   който се  облича консервативно"  или   „любител на ярките цветове"  и не желаете да  променяте   стила на   облеклото  си.
     —  Четете  едни и същи  вестници  и списания,   които ден след ден утвърждават едни и същи схващания, и не приемате противоположно мнение. В проведен неотдавна14   опит читател,   чиито   политически  пристрастия  са били   известни   на   експериментаторите,   е   помолен   да прочете   уводна   статия,   започваща   със   становище,   еднакво  с  неговото.   В   средата на статията гледището  се променя,  а с помощта на скрита камера се установява, че читателят премества поглед към друга част на страницата.   Ригидният читател в този  експеримент въобще не би обърнал внимание на гледище, различно от неговото   собствено.
     —   Цял живот гледате един и същ тип филми (с различни заглавия). Отказвате да видите филм, който може да подкрепя различни от вашите философски или политически убеждения, тъй като неизвестното е смущаващо и трябва да се   отбягва.
     —   Живеете в същия квартал, град или щат,   защото родителите ви и техните родители са живели там. Страхувате се да се преместите другаде,  защото там хората, климатът, политиката, езикът, порядките или каквото и да е друго,   са различни.
     —   Отказвате да се вслушвате в идеи, които не споделяте.  Вместо да се опитате да разберете   становището на събеседника си, като кажете „Хм,   никога не съм се замислял   за това", вие веднага заключавате,  че  той  е луд или неинформиран.  Това е метод за отбягване  на различното или неизвестното, като отказвате да общувате.
     —   Страхувате се да се заемете с нова дейност, защото не можете да я вършите добре.   „Мисля,  че няма да съм добър,   затова ще  погледам."
     —   Имате натрапчив стремеж към постижение в училище  или в  службата.   За вас оценките  са по-важни  от всичко друго.  Характеристиката има по-голямо   значение от задоволството, което дава добре свършената работа.  Наградите за постиженията заместват впускането в нещо ново и неизвестно. Придържате се към сигурните области на знанието, защото „Знам, че мога да получа висока бележка", а не рискувате да получите слаба оценка, като се заемете с нова наука. Приемате безопасната задача, в която сте уверен, че ще имате успех, вместо да се включите  в нова надпревара и да поемете риска да претърпите   неуспех.
     —   Избягвате всеки,  когото  определяте като  отклоняващ се, включително хомосексуалистите,   „особняците", „пънкарите", „черните", „макаронджиите", „хипи-тата",   „жълтите" и всички други презрителни  етикети, които предпазват от страха от неизвестното. Вместо да се опитате да научите нещо за тези хора, вие им прикачвате злостен етикет и говорите по-скоро за тях, а не с тях.
     —   Оставате на една и съща служба,  въпреки че не я харесвате,   не   защото   нямате друг избор,   а защото   се опасявате да навлезете в неизвестността, свързана с постъпването  на нова работа.
     —   Запазвате   очевидно   неуспешен   брак,   защото   се страхувате от неизвестния живот на несемеен човек.  Не си спомняте какво означава да сте неженен и не знаете какво ви очаква. Предпочитате да останете в неприятна, но позната област, вместо да се отправите към нова територия за „потенциални" самотници.
     —   Ходите на почивка винаги на едно и също място, отсядате в един и същ хотел, през едно и също време в годината. В този случай знаете какво можете да очаквате и не се налага да изпробвате нови места, които могат да бъдат или да не бъдат извор на приятни преживявания.
     —   Критерият ви за всичко, което вършите, е изпълнението,  а не удоволствието,  което изпитвате.  С други думи, вършите само това, което умеете, и избягвате заниманията,   в  които   бихте  могли да се  провалите или които  не   бихте извършили добре.
     —   Мерите нещата с пари. Ако изделието струва по-скъпо, то е по-ценно  и  следователно  е белег на личен успех.   Известното се измерва в парични знаци, докато неизвестното не може да се подложи на финансова оценка.
     —   Стремите се към висока титла, луксозни леки коли, престижни етикети върху дрехите и други белези на високо обществено положение,  макар че може дори дане харесвате  вещите и начина на живот,  които  те олицетворяват.
     —   Неспособен сте да промените плана си,   ако възникне интересна нова възможност. Ако се отклоните от картата в главата си, ще изгубите пътя и мястото си в живота.
     —   Обзет сте  от мисълта за времето и допускате часовниците да ръководят живота ви. Живеете по график, който   ви  пречи да  се   запознавате   с нови  и непознати страни от живота. Винаги носите часовник на ръката си (дори когато спите) и се водите по него. Спите, ядете и се любите по часовник,   без да се съобразявате с глада, умората   или  желанието   си.
     —   Отхвърляте   определени  дейности,   които   никога не сте пробвали. Сред тях може да са такива „странни" неща като медитацията, йогистките упражнения, астрологията,   играта   на табла,   боулинг,   маджонг15,   изометрията или всичко друго,  което   е непознато   за вас.
     —   Отнасяте  се   без   въображение   към  секса.   Винаги се любите по един и същ начин, в една и съща поза. Не изпробвате нови и екзотични начини на любов, защото са различни и  следователно  може да са неприемливи.
     —   Криете се сред една и съща група приятели и никога не се насочвате към различни хора, които представляват нови и непознати светове.   Редовно  се  срещате с една и съща компания и цял живот прекарвате с нея.
     —   На  празненство,   на което  сте  със съпруга/съпругата си или приятеля/приятелката си, през цялото време седите до партньора си,  но не защото  ви е приятно,   а защото   се   чувствувате   в   безопасност.
     —   Стоите   настрана   поради   страха,   какво   може да се  случи,   ако   започнете  разговор   с непознати  хора на необичайни теми. Мислите си, че те сигурно са по-умни, по-талантливи, по-умели или по-остроумни и използувате това като довод, за да отбягвате ново преживяване. — Осъждате се, ако не постигнете успех във всички свои начинания.
     Това са няколко примера на нездраво поведение, породено от страха от неизвестността. Вие сигурно можете да съставите свой списък. Вместо да правите списъци обаче, много по-добре ще е да започнете да се питате защо искате да изживявате всеки ден така, както сте изживели предишния,   без възможности  за развитие.
     ПСИХИЧНИ МЕХАНИЗМИ, НА КОИТО СЕ ОПИРАТ ТЕЗИ ФОРМИ   НА ПОВЕДЕНИЕ
     Ето някои често срещани печалби,  които  ви пречат да  се   втурнете   в   чудесната  неизвестност.
     —   Като оставате непроменен, никога не ви се налага да мислите самостоятелно.   Ако имате добър план,  вие просто  се  съветвате  със сценария,   а не с разума си.
     —   Отбягването    на    неизвестността   е   свързано   със специфична система от награди. Страхът от неизвестното е силен и дотогава, докато се придържате към това, което ви е познато, вие държите страха надалеч, независимо    че  плащате   скъпо   с възможности  за развитие и самобсъществяване.   По-безопасно е да избягвате неизследваните райони.   Ето  например Христофор   Колумб. Всички го предупреждавали, че ще „се спъне" в края на света.   По-лесно е да си един от многото, които тъпчат позната земя,   отколкото да си изследовател,  който залага всичко на карта.  Неизвестното е предизвикателство,   а  предизвикателствата  могат да   крият   заплахи.
     —    Можете да  кажете,   че  отлагате удоволствието  си за по-късно, тъй като сте чували, че това се нарича „зря-ло поведение". По този начин оставате при това, което ви е познато, и оправдавате поведението си с горепосочения аргумент. Следователно да отлагаш, означава, че си „зрял" и „пораснал", но в действителност оставаш там, където си, и отбягваш непознатите места само поради   страх  и лоши   предчувствия.
     —   Може да се  чувствувате важен поради това,  че  в даден случай сте постъпили правилно.  Като  „послушно момче/момиче".   Докато   виждате   нещата  като  провал /успех,   можете да  слагате   знак   за равенство   между цената, която имате в своите очи, и доброто си изпълнение   и да   бъдете  доволен.   В   този   смисъл   обаче   кое   е „правилно"    определя   официалното   мнение   на   някой друг  човек.
     НЯКОИ СТРАТЕГИИ ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА   СТРАХА   ОТ   ТАЙНСТВЕНОТО И  НЕИЗВЕСТНОТО
     —   Стремете   се да   опитвате   определени   нови   занимания, макар и да се изкушавате да се придържате към познатото. Например, когато отидете на ресторант, поръчайте си непознато ястие. Защо? Защото то ще е различно   и   може да ви достави  удоволствие.
     —   Поканете разнородни гости, които застъпват различни схващания. Събирайте се по-често с непознатите, отколкото  с  обичайната си компания,   в която всичко можете   да   предвидите.
     —   Престанете да живеете с мисълта, че за всяко нещо,   което   правите,   трябва да   имате   причина.   Когато някой ви попита защо,   спомнете си,   че не  е нужно да давате разумен отговор,   който да го  задоволи.   Можете да  постъпите  както   решите,   просто   защото желаете да постъпите по този начин.
     —   Започнете да поемате някои рискове, които ще ви изведат от обичайния коловоз. Заминете на почивка без предварителни планове, без резервация или карти, като вярвате, че ще се справите с всичко, което ви се случи. Направете постъпки за нова служба или влезте в разговор с някого, когото досега сте избягвали, тъй като не сте знаели какво може да се случи. Започнете да ходите на работа по друг маршрут или веднъж вечеряйте в полунощ. Защо? Просто защото е по-различно и го желаете.
     —   Забавлявайте  се,   като  си  представяте,  че можете да си позволите всичко, което желаете. Без ограничения. Имате достатъчно пари, за да правите каквото поискате в продължение на две седмици. Ще установите, че всички ваши приумици са постижими, че нямате твърде големи претенции и не искате невъзможното, а само неща, които   можете   да   постигнете,   като   преодолеете   страха от неизвестното  и си поставите   за цел да ги получите. —   Поемете риск, който може да е свързан с дълбока лична промяна, но който ще ви донесе голямо удовлетворение. Мой колега години наред говорел на студентите и пациентите си за необходимостта да изпитат неизвестното в живота си. В много отношения обаче съветите му били лицемерни, тъй като самият той продължавал да преподава  в  същия университет, да се  занимава с психотерапия и да води удобен живот. Беше заявявал, че всеки човек може да се справи в нова и различна обстановка,   а   самият той   не   се   отделяше   от  познатото. През   1974 г. реши да живее шест месеца в Европа, защото  винаги   бе  желал  това.   Води два  курса  по   програма за следдипломна квалификация по педагогическа психология  и  се   убеди   (на  практика,   а  не   на думи),   че   е   в състояние да се  справя  с неизвестността.  Благодарение на вътрешната си сигурност, след като бе прекарал три седмици във  ФРГ,  той имаше толкова възможности да води семинари, да работи с пациенти и да чете лекции, колкото бе имал и в Ню Йорк, където обстановката му беше позната. Дори в отдалечено село в Турция, където прекара два месеца, той бе по-зает, отколкото в Ню Йорк. Накрая от опит разбра, че може да отиде навсякъде по всяко време и да има успех, но не поради външните обстоятелства, а защото бе в състояние да се справя с непознатото — така както се справяше с познатото — благодарение на вътрешната си сила и уменията си.
     —   Винаги когато усетите, че се стремите да отбягвате неизвестното, запитайте се: „Кое е най-лошото нещо, което би могло да ми се случи?" Вероятно ще осъзнаете, че страховете от непознатото са прекалено големи и не съответствуват   на   действителните   последствия.
     —   Опитайте се да извършите някоя  „щура" постъпка — например да излезете бос в парка или да се потопите във фонтан. Изпробвайте някои от деянията, които винаги сте избягвали, защото   „Никога не бива да правиш такива неща".  Разтворете личните си хоризонти за нови изживявания,  които преди сте  отбягвали,  защото са глупави или несериозни.
     —   Напомняйте си, че страхът от неуспех много често е страх от нечие неодобрение или присмех. Ако оставите хората да имат собствени мнения, които нямат нищо общо с вас, можете да започнете да преценявате поведението   си   от своя,   а не   от тяхна гледна точка.   Ще започнете да разглеждате способностите си не като по-големи или по-малки,   а просто като различни  от способностите   на  другите.
     —   Постарайте се да правите някои неща, които винаги сте отбягвали, като сте заявявали: „Никак не умея да правя това."   Можете цял следобед да рисувате картина и да се забавлявате чудесно. Ако крайният продукт не е съвършен, това не означава, че сте се провалили, а че половин ден сте се забавлявали. Върху една от стените във всекидневната ми стая има картина, която е доста страшна за гледане. Всеки, който я види, отбелязва или с мъка се сдържа да не отбележи колко е несполучлива. В левия долен ъгъл има надпис: „На вас, д-р Дайър, давам не най-добрата си картина." Картината ми подари една студентка, която цял живот бе избягвала да рисува, защото много отдавна разбрала, че не умее да рисува. Веднъж рисувала цял уикенд за свое удоволствие и това е един от най-ценните ми подаръци.
     —   Помнете, че противоположностите на развитието са еднообразието  и смъртта.   Вие  можете да решите да живеете всеки ден по нов начин, да бъдете спонтанен и жив    или да изпитвате страх от неизвестното и да останете  непроменен и психично мъртъв.
     —   Разговаряйте  с тези  хора  в  живота  ви,   за  които смятате,   че имат най-голяма отговорност за страха ви от непознатото. Заявете, че възнамерявате да се занимавате  с нови неща,  и проверете как ще реагират.   Може да установите, че недоверчивостта им е едно от нещата, които винаги са ви безпокоели в миналото, и че сте избрали демобилизацията,   за да   не   срещнете   неодобрителните  им  погледи.   Сега,   когато   можете да   срещнете тези  погледи,   обявете  своята Декларация на  независимост   от тяхната   власт.
     —   Вашето и на децата ви верую да не бъде  „Прави всичко   възможно   във   всичко",   а   „Подбирай   нещата, които са важни за теб, залягай над тях и докато си жив, просто действувай".  Няма нищо лошо в това да не направиш   всичко   възможно. Всъщност   целият   синдром „Направи всичко възможно" е мит. Нито вие, нито някой друг изобщо  някога прави абсолютно  всичко възможно. Винаги има какво да се подобри.— Не позволявайте на убежденията си да ви държат в застой. Да вярвате в нещо въз основа на миналия си опит и да се придържате към това убеждение,   означава да отбягвате действителността.   Съществува само това, което става сега,  а истината на настоящето може да не е истина на миналото. Преценявайте поведението си не въз основа на убежденията си, а въз основа на това, което става и което изпитвате в настоящето.  Като си позволявате да преживявате, а не да изопачавате действителността си с убеждения,  вие ще установите,  че неизвестното   е  чудесно.
     —   Помнете, че нищо човешко не ви е чуждо. Можете да бъдете какъвто пожелаете. Запечатайте това в съзнанието си и си го припомняйте винаги, когато започнете да се държите по свойствения си безопасен и отбягващ начин.
     —   Улавяйте се, че отбягвате неизвестното в момента,  в който правите това. Тогава започнете диалог със себе.си.   Кажете  си, че е съвсем нормално да не знаете къде ще стигнете във всеки миг от живота си. Да осъзнаете еднообразието на всекидневието, означава, че правите първата крачка към промяна.
     —   Провалете   се  в   нещо  умишлено.   Стойността ви действително ли ще намалее, ако изгубите игра на тенис или  нарисувате лоша картина,   или ще   продължите да бъдете   ценен   човек,   който   е   извлякъл   удоволствие   от приятно занимание?
     —   Разговаряйте с представител на някоя група, която   в   миналото   сте   отбягвали.   Скоро   ще   откриете,   че предубежденията ви — когато ги поставите под съмнение  — ви  карат да стоите   на  едно   място   и  ви правят безинтересен. Ако съдите прибързано за хората, вие не можете да се   отнасяте  честно  с тях,   тъй като  вече   сте си съставили мнение. Колкото по-голям брой различни хора срещате, толкова по-ясна сметка ще си дадете, че сте изпуснали много и че страховете ви са били неоснователни. След тези прозрения неизвестното ще стане област, която все по-усилено ще изследвате, а не нещо, което   отбягвате.
     НЯКОИ ИЗВОДИ ЗА СТРАХА ОТ НЕИЗВЕСТНОСТТА
     Горните предложения са ефикасни средства за борба със страха от неизвестността. Целият процес започва с нови прозрения в поведението ви на отбягване и продължава с енергично противопоставяне на старите форми на поведение и е движение в нови посоки. Представете си само какво би станало, ако великите откриватели и изследователи в миналото се бяха страхували от неизвестността. Населението на света все още щеше да живее в долината на Тигър и Ефрат. Където е неизвестността, там е развитието. Както за цялата цивилизация, така и за отделния човек.
     Представете си път, който се разклонява. В едната посока е сигурността, а в другата — голямата неизследвана неизвестност.   Кой път ще  изберете?
     Робърт Фрост отговаря на този въпрос в „Непоетия път":
     „Два пътя се разделяха в гората.
     Аз поех по   неутъпкания
     и това  изцяло промени нещата."
     Изборът зависи от вас. Вашето слабо място — „страх от неизвестното", очаква да бъде заменено с нови, вълнуващи дейности, които ще внесат радост в живота ви. Не е необходимо да знаете къде  отивате,  важното   е да тръгнете.