След като разгледахме някои случаи,  в които човек избира гнева, да видим какви форми приема този гняв.
     —   Говорите обидни неща или се подигравате на съпруга/съпругата си, на децата си, на любимите хора или на приятелите си.
     —   Прибягвате до   физическо  насилие — удряте,   ритате,   тръшкате     —   предмети   или   хора.    Стигнало   до крайност, това поведение води до престъпления, свързани с насилие, които почти винаги се извършват под влияние на демобилизиращ гняв. До убийство и физическо насилие се стига само, когато човек не може да владее емоциите си и под действие на гнева изпадне в състояние на временно умопомрачение. Потенциално опасно е да вярвате, че гневът е здравословен, или да се приобщавате към психологичните школи, които ви насърчават да приемате гнева си и да му давате воля. По същия начин телевизионните предавания, филмите и книгите, които популяризират гнева и насилието и ги представят като нещо нормално, рушат и индивида, и обществото.
     —   Казвате  неща  от рода на:   „Той ме  вбесява" или „Ти наистина ме изкарваш от търпение".  В тези случаи вие избирате да се  разстройвате   от нечие  поведение.
     —   Изричате   фрази   като:    „убий го",    „набийте ги" или  „разгроми опозицията".   Може да смятате, че това са само фрази, но те насърчават гнева и насилието и ги правят приемливи дори в  приятелското  съревнование.
     —   Внезапно ви „прихващат дяволите". Това не е само често срещана проява на гняв, но обикновено с нея човек постига точно това,   което  цели.
     —   Реагирате  със сарказъм,  подигравки и мълчание. Тези прояви на гняв  могат да  бъдат толкова разрушителни,  колкото и физическото насилие. Изброяването на възможните прояви на гняв може да продължи дълго, но горните примери илюстрират най-често срещаните форми на гняв, свързани с това слабо   място.