Нека се замислим над нещата в света. Казано с няколко думи, не можете да угодите на всички. Ако 50% от хората са доволни от вас, вие имате успех. Това не е тайна. Известно ви е, че поне половината от хората във вашия кръг няма да се съгласят най-малко с половината от нещата, които им кажете. Ако това е точно (дори само да погледнете резултатите от изборите, печелени със съкрушителна победа, ще видите, че 44% от населението гласуват срещу победителя), вероятността да спечелите неодобрение, когато изкажете дадено мнение, винаги  ще  е   50%   на  50%.
     Имайки предвид това, можете да започнете да гледате на неодобрението по нов начин. Когато някой се възпротиви на нещо, казано от вас, вместо да се засегнете или мигновено да промените мнението си, за да получите одобрение, можете да кажете, че сте се сблъскали с един представител на тези 50%, които не са съгласни с вас. Съзнанието, че винаги ще срещнете известно неодобрение за всичко, което чувствувате, казвате или правите, ще ви помогне да излезете от тунела на отчаянието. След като очаквате неодобрение, няма да сте склонен да се огорчавате от него и моментално ще престанете да приравнявате отрицанието на една идея или чувство   с  отрицанието  на самия вас.
     Никога не можете да избегнете неодобрението, независимо от силното си желание да го отпъдите. На всяко поддържано от вас мнение съществува контрамнение. Ейбрахам Линкълн споменава за това в разговор, воден в  Белия дом,   за който пише  Франсис Б.   Карпентър6:
     „...Ако трябва да чета и да отбивам всички нападки срещу мен, по-добре това „заведение" да се затвори за всяка друга дейност. Правя това, което смятам за най-добро — най-доброто, на което съм способен, и възнамерявам да го правя докрая. Ако накрая изляза прав, всичко, казано против мен, ще е без значение. Ако изляза неправ, и десет ангела да се закълнат,  че  съм  бил  прав,   няма  нищо да променят".