Ако вярвате, че ще промените някое минало или  бъдещо събитие, като достатъчно дълго изпитвате чувство    на вина или безпокойство, то вие живеете на друга планета с  различна действителност.
     Двете най-безполезни чувства в живота са вината за нещо, което е извършено, и безпокойството за нещо, което би могло да се извърши. Ето ги големите пустини — Безпокойство и Вина — Вина и Безпокойство. Като проучвате тези две слаби места, ще видите колко свързани са те. Всъщност те могат да се разглеждат като два  противоположни края на   една  е  съща   права.

     X Настояще X

     Чувство (МИНАЛО) (БЪДЕЩЕ) Безпокойство за вина
     Наистина. Вината означава, че настоящите ви моменти изтичат в демобилизация като резултат от минало поведение, докато безпокойството е средството, което ви демобилизира сега по отношение на събитие в бъдещето — често това е нещо, над което нямате власт. Ще разберете това, ако се опитате да си представите, че се чувствувате виновен за бъдещо събитие или че се безпокоите за нещо, което вече е станало. Макар едното да е реакция по отношение на бъдещето, а другото — на миналото,  и двете  имат еднаква цел — да ви разстройват   или  демобилизират   в   настоящия   момент.   Робърт Джоунс Бърдет7  в   „Златният ден" пише следното:
     „Хората полудяват не под въздействие на днешното преживяване, а поради угризението за нещо, което е станало вчера, и страха от това, което може да донесе   утрешният ден."

     Примери на чувство на вина и безпокойство могат да се забележат у почти всички около вас. Светът е пълен с хора, които или се терзаят заради нещо, което не е трябвало да правят, или изпитват смут за нещо, което може да се случи или да не се случи. Сигурно и вие не правите изключение. Ако имате широк диапазон на вина и безпокойство, те трябва да бъдат завинаги изкоренени, почистени и стерилизирани. Унищожете тези чер-вейчета „б" и „в", които заразяват толкова много страни на живота ви.
     Вината и безпокойството са може би най-често срещаните форми на дистрес в нашата култура. Вината ви кара да мислите за минало събитие, да се обезсърчавате или ядосвате по повод на нещо, което сте направили или казали, и да изпълвате настоящите си моменти с чувства, свързани с минало поведение. Безпокойството е причина да изразходвате ценните сегашни моменти в мисли за бъдещо събитие. Независимо дали гледате назад или напред, резултатът е един и същ. Захвърляте сегашния момент. „Златният ден" на Робърт Бърдет е „днес", а в следния откъс той обобщава безполезността на чувството  на вина и  безпокойство:

     „Два дена има в седмицата, за които и в които аз никога не се безпокоя. Два безгрижни дена, ревниво практически резултат, възрастните продължават да ги мъкнат със себе си. Някои от тези остатъци включват забележки   от рода   на:

     „Татко няма да те харесва,  ако направиш това отново."
     „Би   трябвало да   се   срамуваш   от себе   си."   (Като  че ли това ще  ти  помогне.)
     „Е, добре, аз съм само твоята майка." Импликациите в тези фрази могат да предизвикат огорчение и у възрастния, когато разочарова шефа си или други, които е превърнал в свои родители. Налице е упоритото старание да спечели одобрението им, както и чувството за вина, когато усилията не се увенчаят с успех.
     Остатъчната вина се проявява също в сексуалния живот и брака. Тя може да бъде видяна в безбройните самообвинения и оправдания за минало поведение. Наличието на тези реакции .на вина е резултат от това, че детето се е научило да бъде манипулирано от възрастните, но тези реакции продължават да действуват и когато  детето   порасне.

     2. Самоналожена вина. Вторият вид реакции на вина е много по-тревожен. В този случай индивидът е демобилизиран от постъпки, които е извършил неотдавна, но които не са непременно свързани с детството. Това е вината, която човек сам си налага, когато наруши правило или морален закон на възрастните хора. Индивидът може дълго да се чувствува гузен, макар че това с нищо не променя станалото. Типичната самоналожена вина изниква, когато сте наругали някого и се мразите за това, или когато в настоящия момент чувствувате емоционално безсилие поради някоя своя постъпка, например ако сте ограбили магазин, ако не сте отишли на църква или сте казали нещо  неуместно  в миналото.
     Следователно   можете   да   разглеждате   чувството   си на вина като реакции спрямо наложени отвън стандарти,  с които все още се стараете да угодите на отсъствуващ   авторитет,   или   като   резултат на   опита   ви да   отстоявате самоналожени норми, които всъщност не приемате, но които   поради някакви причини   признавате на думи.   И в двата случая поведението е глупаво и,  което е по-важно,  безполезно.   Можете  безкрайно дълго да се оплаквате   от  себе   си   и да   изпитвате   чувство   на   вина, докато сте жив,  но нито едно късче от тази вина не ще ви помогне да поправите миналото си поведение. Свършено  е)   Вината ви  е  опит да промените  историята, да пожелаете  друго   развитие   на   нещата.   Но   историята   е история и с нищо не може да се  промени.
     Можете да започнете да променяте отношението си към това, което ви кара да изпитвате чувство за вина. В нашата култура има много ограничения на пуританско мислене, които изпращат сигнали като: „Ако ви е приятно, трябва да чувствувате вина." Голям брой от само-наложените ви реакции на вина могат да се свържат с този начин на мислене. Вероятно сте се научили, че не би трябвало да си угаждате, че „мръсните вицове" не би трябвало да ви доставят удоволствие, или че не е редно да участвувате в някои „странни" сексуални връзки. Докато ограничаващите сигнали са навсякъде в нашата култура, чувството за вина, което изпитвате, когато се забавлявате,   е изцяло наложено   от вас  самия.
     Можете да се научите да вкусвате от удоволствията, без да изпитвате чувство на вина. Можете да се научите да се възприемате като човек, способен да извърши всичко, което влиза в ценностната ви система и не вреди на другите — и да го извършите, без да изпитате чувство на вина. Ако извършите някаква постъпка — каквато и да е  тя  —  и след това установите,   че  не  я харесватеили че не харесвате себе си, можете да решите да изкорените това свое поведение в бъдеще. Но да се самонаказ-вате чрез преживяване на вина е невротичен изблик, който можете да си спестите. Чувството за вина не помага. То не само ви демобилизира, но увеличава вероятността да повторите нежеланото поведение. Вината може да е награда за самата себе си, както и позволение за повтаряне на поведението. Докато запазвате потенциалната печалба — с чувството си на вина се освобождавате от отговорност, — вие не ще можете да напуснете омагьосаната „бягаща пътечка", която не води към нищо друго освен към нещастни настоящи моменти.

     ТИПИЧНИ КАТЕГОРИИ И РЕАКЦИИ, ПРЕДИЗВИКВАЩИ ЧУВСТВО  НА ВИНА ЧУВСТВО  ЗА   ВИНА КЪМ   РОДИТЕЛИТЕ У ДЕЦА   ОТ   ВСИЧКИ   ВЪЗРАСТИ
     Детето е манипулирано да изпълни дадена задача посредством  чувство   за вина:
     Родителят: „Дони, донеси столовете от сутерена. Скоро ще  ядем."
     Детето: „Добре, мамо, ей сега. Гледам мача и като завърши това нападение, ще  ги донеса."
     Родителски сигнал за вина: „Остави тогава, аз ще ги донеса — нищо, че ме боли гърбът. Ти си стой и се забавлявай."
Дони си представя как майка му пада на пода под тежестта на шестте стола, които се стоварват върху нея. И  се  чувствува  отговорен.
     Извънредно ефективно чувство за вина предизвиква подходът „Аз правех жертви за тебе". В този случай родителят може да събере всички тежки моменти,  когато
     се е отказвал от щастието си, за да ви осигури нещо. Вие естествено започвате да се питате как.е възможно да сте толкова егоистичен, след като са ви напомнили за вашите дългове. Споменаването на страданията, изживени по време на раждането ви, също може да предизвиква чувство на вина: „Осемнадесет часа се мъчих, за да дойдеш на бял свят." Друго подобно твърдение е: „Не се разведох с баща ти само заради тебе." Неговата цел е да ви накара да се чувствувате виновен за нещастния брак на майка си.
     Вината е ефективен метод, чрез който родителят направлява постъпките на детето. „Добре, ще си стоим тук сами. Ти се забавлявай, както винаги. Не се тревожи за нас." Подобни изявления ви принуждават да се обаждате по телефон или да правите редовни посещения. Понякога думите са малко по-различни: „Какво има, пръстът ли ти е счупен, та не можеш да завъртиш един телефон?" Родителите включват машината за вина и вие се държите  съответно,   макар и с  неохота.
     Полезна е и тактиката „Направи ни за срам". Или „Какво ще кажат съседите?". Мобилизират се сили отвън, за да бъдете накаран да почувствувате угризения за постъпката си и да ви се попречи да мислите самостоятелно. Заплахата, целяща да предизвика вина — „Ако се провалиш в нещо, ще ни посрамиш", — може да ви направи невъзможен за вас самия, след като сте претърпели някакъв неуспех.
     Болестта на родителите е суперпроизводител на вина. „Заради тебе ми се вдигна кръвното." Намеци като „Убиваш ме" или „Ще ме доведеш до инфаркт" са ефикасни генератори на вина — също като обвиненията, че сте причина за почти всички нормални смущения, свързани със стареенето. Трябва да имате яки рамене, за да носите  тази  вина,   тъй като  тя  може да трае   буквално цял живот, а ако сте особено уязвим, можете да изпитвате дори угризения за смъртта на някой от двамата си родители.
     Често срещано явление е наложената от родителите сексуална вина. Всяка мисъл или поведение, свързано със секса, е благодатна почва за пораждането на чувство за вина: „Не дай боже, да онанираш. Вредно е." Чрез чувството за вина можете да бъдете принуден да заемете общоприето становище по сексуален проблем: „Срамно е да четеш такива списания. Дори не бива да мислиш  за тези неща."
     С   помощта   на   вината   често   се   насажда   социално уместно поведение.  „Защо ме излагаш пред баба си, като си чоплиш носа?"   „Забрави да кажеш благодаря. Не те ли е срам? Хората ще помислят, че на нищо не съм те научила." Детето може да бъде научено на добро поведение в обществото,   без да се  създава у него чувство на вина.  Простото напомняне,   след като му се обясни защо дадено поведение е неприемливо, е много по-ефективно. Например, ако се обясни на Дони, че като се намесва непрекъснато,  смущава хората и прави разговора им невъзможен, детето ще има едно наум, без да изпитва чувство на вина, което съпровожда твърдение от рода на:  „Непрекъснато се намесваш, не те ли е срам, човек не може да си поговори,   когато ти си тук."
     Порастването на детето не слага край на родителската манипулация с помощта на вината. Един мой приятел, 52-годишен педиатър от еврейски произход, е женен за жена, която не е еврейка. За женитбата си изобщо не е съобщил на майка си, защото се страхува, че новината може да „я убие" или по-точно, че той може да я убие. Наел е отделен апартамент, обзаведен и мебелиран, само за да се среща там всяка неделя с 85-годишна-та си майка. Тя не знае,  че  синът й е женен и че шест дена в седмицата живее в собственото си жилище. Той играе тази недостойна игра от страх и от чувство за вина, че се е оженил за жена, която не е от неговата народност. Макар че е зрял човек, преуспял в професията си, той все още е под властта на майка си. Всеки ден й телефонира от кабинета си и поддържа илюзията й, че  е ерген.
     Чувството на вина, свързано с родителите или семейството, е най-разпространената стратегия, която позволява един непокорен човек да се държи в подчинение. Горните примери са само част от множество твърдения и похвати, използувани, за да бъде принуден синът/дъщерята да избере вината (бездействие в настоящия момент заради минало събитие) като цена за генеалогията.

     ЧУВСТВО ЗА ВИНА, СВЪРЗАНО С ЛЮБИМИЯ ЧОВЕК И   БРАЧНИЯ  ПАРТНЬОР
     Вината, свързана с фразата „Ако ме обичаше", е един от начините да се манипулира любимото същество. Тази тактика е особено полезна, когато човек иска да накаже партньора/партньорката си за определено държание. Сякаш любовта зависи от подходящия вид поведение. Когато партньорът/партньорката не отговаря на любовта с любов, вината може да бъде използувана, за да бъде той/тя върнат/а в правия път. Той/тя трябва да се чувствува виновен/а, задето не отвръща на обичта  с  обич.
     Чувство на вина се поражда и с поведение на сърдене, мълчание и цупене: „С тебе не говоря. Ще ти дам да разбереш" или „Не се доближавай до мен. Как искаш да бъда мила след това, което направи?" Тази тактика се използува често, когато партньорът е имал неуместно държание.
     В много случаи след някое събитие дадена постъпка се припомня, за да бъде тласнат другият да избере вината в настоящия момент.   „Недей забравя как постъпи в 1951  г." или „Как да ти имам доверие, след като веднъж ме измами?"  По този начин единият партньор може да манипулира настоящето на другия с намеци за миналото.  И ако единият най-сетне го е забравил, другият периодично   може   да   му   го   напомня,    за   да   подхранва чувството  за вина по   отношение на минало  поведение. Вината   принуждава   единия   от двама   партньори да се подчинява на желанията и критериите на другия, що се отнася до поведението.   „Ако имаше чувство за отговорност,   щеше да  ми  се   обадиш"   или   „Трети  път изхвърлям кофата за боклук,  а ти,  изглежда,  отказваш да изпълниш  своя дял  от работата."   Каква е целта? Да се накара   единият  партньор да   направи това,   което  иска другият.   По   какъв   начин?  Чрез вината.

     ЧУВСТВО ЗА ВИНА, ПРЕДИЗВИКАНО   ОТ  ДЕЦАТА
     Чувството на вина по отношение на родителите може да се преобърне. Вината е двупосочна улица и децата могат да я използуват със същия успех, за да манипулират родителите   си.
     Ако едно дете разбере, че родителят не може да му помогне в моменти на неудачи и ще се чувствува виновен, че не е добър родител, често ще се опитва да използува тази вина, за да манипулира родителя си. Като направи сцена в магазина, детето може да получи желания бонбон. „Бащата на Сали й позволява да прави това." Следователно той е добър баща, а ти не си. „Ти не ме обичаш. Ако ме обичаше, нямаше да се отнасяш така с мене." И накрая: „Сигурно сте ме осиновили. Ако ми бяхте истински родители, нямаше да се отнасяте така с мене."   Подтекстът във всички тези твърдения е един и същ. Ти като родител би трябвало да се чувствуваш виновен за това, че се отнасяш така към мене, твоето дете. Разбира   се,   децата   научават  това   поведение   за   насаждане на вина, като наблюдават как големите си служат с него, за да получат каквото желаят. Чувството на вина не е естествено поведение. То е заучена емоционална реакция, която може да се използува само   ако жертвата покаже на противника си, че е уязвима. Децата разбират кога  сте   уязвим.   Ако    за да постигнат целта си, непрекъснато ви напомнят какво сте направили или не сте  направили,   това  означава,   че   са усвоили номера  с вината.   Ако децата ви прилагат тази  тактика,   сигурно са я  научили  отнякъде,   най-вероятно  от вас.

     ЧУВСТВО ЗА ВИНА, НАСАЖДАНО В   УЧИЛИЩЕ
     Учителите понякога са превъзходни майстори в насаждането на чувство на вина, а децата са извънредно внушаеми и са идеални обекти на манипулация. Ето някои от сигналите, които отравят настоящите моменти на   младежите:
     „Майка ти истински ще  се разочарова  от тебе." „Би трябвало да те е срам, че получи ниска оценка. Толкова умно момче   си."
     „Как   можеш  да   огорчаваш  родителите   си  по   този начин, след като направиха всичко за тебе? Не знаеш ли колко  много   искат да постъпиш в  Харвард?" „Не издържа теста,  защото не учи достатъчно.   Сега се сърди  на  себе  си."
     Чувството за вина често се използува в училищата, за да бъдат накарани децата да вършат определени неща по определен начин. Помнете, че дори когато пораснете,   оставате   продукт на  тези  училища.
     ЧУВСТВО   НА   ВИНА,   СВЪРЗАНО   С   ЦЪРКВАТА
     Религията често се използува, за да насажда вина и оттам да манипулира поведението. В този случай ние мамим бога. Понякога твърдението е, че щом не се държите добре,   няма да отидете  на небето.
     „Ако  обичаше бога,   нямаше да се държиш така." „Ако не се разкаеш за греховете си, няма да отидеш на небето."
     „Трябва да чувствуваш угризения, задето не ходиш всяка седмица на църква, и ако угризенията ти са достатъчно силни, може би ще получиш опрощение."
     „Трябва да се срамуваш, задето си престъпил една от   божите   заповеди."
     ЧУВСТВО НА ВИНА, ПОРОДЕНО ОТ  ДРУГИ ИНСТИТУЦИИ
     Повечето затвори действуват на принципа на вината. С други  думи,   ако   човек   прекара достатъчно  дълго   в затвора и размишлява над това, колко лош е бил, чувството на вина ще го направи по-добър. Това схващане се отразява в наказанията  „лишаване от свобода"  на извършителите на престъпления,   които не са свързани с насилие: укриване на доходи от данъчните власти, участие в пътнотранспортни произшествия,  нарушаване на гражданските закони и други. Това убеждение не е пострадало от факта, че изненадващо висок процент от хората, изтърпели една присъда, наново престъпват законите.
     Стой в затвора и изпитвай угризения за това, което си сторил. Тази политика е скъпа и безполезна. Аналогичното обяснение естествено е, че чувството на вина е неотделима част  от нашата  култура,   гръбнакът  на углавното ни право. Вместо нарушителите на гражданските закони да помагат на обществото или да изплащат дълговете си, те се поправят, като лежат в затвора и развиват чувство на вина — нещо, което не носи полза на никого. (Политиката да се лишават от свобода опасните престъпници, за да се защитят останалите хора, е вече друг  въпрос,  който  тук не   обсъждаме.)
     В нашето общество даването на бакшиш е практика, която вече не отразява висококачествено обслужване, а чувството на вина на човека, който е обслужван. Опитните сервитьори и сервитьорки, таксиметрови шофьори, хопове и други представители на обслужващата сфера знаят, че повечето клиенти няма да поемат риска да се държат неуместно и че ще дадат съответния бакшиш независимо от качеството на обслужването. Явното подлагане на ръка, злобните коментари и погледи, които сякаш искат на място да ви убият, се пускат в ход, за да създават чувство на вина, което бива последвано от голям   бакшиш.
     Чувство на вина можете да изпитате и ако хвърлите отпадъци на неподходящо място, ако пушите на обществено място и извършите други неприемливи постъпки. Например хвърляте изпушената си цигара или найлонова чаша на улицата. Строгият поглед на някой непознат е в състояние да ви потопи в дълбоко угризение, задето сте се държали така грубо. Защо — вместо да изпитвате вина за нещо, което вече сте извършили — не вземете решение повече да не нарушавате обществения ред?
     Пазенето на диета също е извор на угризения. Гладуващият изяжда една бисквита и цял ден се чувствува виновен, че е проявил моментна слабост. Ако се опитвате да намалите теглото си и се поддавате на поведение, което води до обратния ефект, можете да извлечете поука и да положите усилия да сте по-ефективен в настоящия си момент. Но да се чувствувате виновен и да се самоосъждате е истинска загуба на време — ако дълго време се чувствувате така, сигурно отново ще се натъпчете с храна в невротичния си опит да разрешите дилемата   си.

     ЧУВСТВО НА ВИНА СЪС СЕКСУАЛНА НАСОЧЕНОСТ
     Сферата, в която чувството на вина процъфтява в западното общество, е сексът. Вече споменахме как родителите насаждат у децата чувство на вина заради постъпки или мисли, свързани със секса. По въпросите на секса възрастните се чувствуват не по-малко гузни. Тайно се промъкват на прожекции на порнографски филми, така  че другите да не  разберат колко  са порочни.
     Чувство на вина пораждат и еротичните фантазии. Мнозина изпитват угризения, когато имат такива мисли, и не признават, че фантазират нито в разговор в тесен кръг, нито по време на сеанс за психотерапия. Ако трябва да локализирам центъра на вината на човешкото тяло,   бих  казал,   че е  между краката.
     Тук разглеждахме накратко някои културни влияния, които помагат да се избере вината. Сега ще се спрем на психичните печалби от чувството на вина. Не забравяйте, че каквато и печалба да носи, това чувство несъмнено ви разрушава. Помнете това следващия път, когато предпочетете вината пред усещането за разкрепостеност.

     ПСИХИЧНИТЕ ПЕЧАЛБИ ОТ ИЗБОРА НА    ВИНАТА
     Ето основните причини, поради които човек избира да пропилее настоящето си в угризения за неща, които е направил или  не е успял да направи в миналото.
     —   Като прекарвате настоящите си моменти в угризения за нещо минало, не ви се налага да оползотворявате своето „сега" по ефективен и самоизвисяващ начин. Както   редица   форми   на   саморазрушаващо   поведение, вината просто   е   похват  за   отбягване,   с  който   влияете върху себе си в настоящето. Така отговорността за това, което сте или не сте в момента,   вие прехвърляте  върху това,  което в миналото  сте  или не сте  били.
     —   Като    прехвърляте    отговорността   на   миналото, вие   не   само  си спестявате  усилията да се промените в настоящето,   но   избягвате   и   свързаните   с   промяната опасности.  По-лесно е да се демобилизирате под влияние на чувството си на вина за миналото,   отколкото да поемете по рискования път да израснете в настоящето.
     —   Обикновено се смята, че ако изпитвате достатъчно силна вина, ще бъдете оправдан за неприличното си държание. Тази печалба, свързана с опрощението, е основа на споменатото по-горе схващане за затворниците, според което лишеният от свобода плаща за греховете си, като продължително време се измъчва от угризения. Колкото по-тежко е престъплението, толкова по-дълъг е периодът на разкаянието, необходим, за да се получи опрощение.
     —   Вината   може да   е   начин   за   връщане   към   сигурността   на  детството   —   този   безоблачен   период,   през който другите са решавали вместо вас и са се грижили за вас.  Вместо да поемате контрол над себе си в момента,  вие разчитате на ценностите, поддържани от хората в миналото ви. И печалбата отново е, че ви се спестява необходимостта  да   бъдете   господар   на   собствения   си живот.
     —   Вината е полезно средство за прехвърляне на отговорността   за   вашето   поведение   от   вас   самия   върху другите.   Човек лесно   може да   се   вбеси   от  начина,   по който е манипулиран, и да премести фокуса на своята вина от себе си върху „отвратителните" околни, които са толкова властни, че могат да го накарат да изпита каквото   пожелаят,   включително  чувство  на  вина.
     —   Често   можете  да   спечелите   одобрението   на другите, дори те да не одобряват поведението ви, като изпитвате вина заради това поведение. Може да сте извършили нещо недопустимо,  но като изпитвате угризения показвате, че знаете как трябва да се държите, и се стараете да   се държите   както   трябва.
     —   Вината е чудесен начин,  за да получите състрадание, независимо от това, че желанието за състрадание е безспорен индикатор на ниско самочувствие. В този случай  предпочитате другите да ви   съжаляват,   вместо   самият вие да   се   харесвате и  уважавате.
     Ето най-известните печалби, поради които човек не се отказва от чувството на вина. Вината, както всички изразяващи самоподценяване емоции, е избор — нещо, върху което имате власт. Ако не я харесвате и бихте предпочели да я няма, за да не изпитвате никакви угризения, можете да изпробвате няколко начални стратегии, за да се избавите от вината.