Въпросът за това, кое е правилно и кое — погрешно, така както се разглежда тук, няма нищо общо с религиозните, философските или етичните проблеми на априорната правота или погрешност. Тези проблеми се обсъждат другаде. Тук главният обект сте вие и начинът, по който схващанията ви за това, кое е правилно и кое — погрешно, пречат на щастието ви. Схващанията ви за правилно и погрешно са вашите универсални „би трябвало". Вие може би сте възприели някои нездрави мнения, според които „правилно" означава добро или справедливо, а „погрешно" — лошо или несправедливо. Това е глупост. В този смисъл няма правилни и погрешни постъпки. Думата „правилно" предполага сигурност, че ако извършите нещо по определен начин, непременно ще получите добри резултати. Сигурност обаче не съществува. Затова трябва да свикнете с мисълта, че всяко решение носи нещо различно или по-ефективно, но в момента, в който стане въпрос, кое е правилно и кое — погрешно, вие попадате в капана „Аз винаги трябва да бъда прав, а ако хората не са прави и нещата — неправилни,   ще   се  чувствувам нещастен."

     Потребността ви да намерите правилния отговор може до известна степен да е свързана с нуждата от сигурност, за която става въпрос в главата за страха от неизвестното. Тя може да е проява на склонността ви да разполовявате или разделяте света на крайности — черно —бяло, да —не, добро —зло, правилно —погрешно. Малко явления се вместват в тези категории, като повечето интелигентни хора обикалят из сивите зони и рядко спират в черната или бялата. Тази склонност на някои винаги да бъдат прави се проявява в брака и в други взаимоотношения между възрастните. Обсъжданията неизменно се превръщат в състезание, в което единият партньор е прав, а другият — крив. Навсякъде само това се чува: „Винаги смяташ, че ти си правият/правата" и „Никога не признаваш, че може да си сгрешил/а". Тук обаче няма прави и криви хора. Хората са различни и виждат нещата от различен ъгъл. Ако единият непременно трябва да бъде прав, единственият изход от положението   е да  се  прекъсне   общуването.

     Изходът от този капан е да спрете да мислите в погрешните категории правилно — неправилно.Проблемът на един от пациентите ми — Клифорд — бе, че всеки ден трябваше да спори с жена си за всяко нещо. Съветът ми към него бе следният: „Вместо да се опитваш да убедиш жена си, че е на погрешен път, разговаряй с нея без предварителни очаквания как тя би трябвало да реагира. Щом като й позволиш да бъде различна от теб, ще преодолееш непрекъснатите разногласия, в които неуморно, но безуспешно се стремиш да излезеш прав." Клифорд съумя да се освободи от тази невротична потребност и да внесе повече разбирателство и обич в семейството си. Всевъзможните схващания за това, що е правилно и погрешно, са едни или други „би трябвало". Те объркват живота ви, особено когато се сблъскат с потребността на друг човек от негови собствени „би трябвало".

     НЕРЕШИТЕЛНОСТТА КАТО ПОСЛЕДИЦА ОТ  КАПАНА „ПРАВИЛНО-ПОГРЕШНО"

     Веднъж запитах мой пациент дали му е трудно да взема решения, и той каза: „И да, и не". Може би и вие трудно вземате решения дори за дребни неща. Това е пряко следствие от склонността всичко да се разделя на правилно и погрешно. Нерешителността идва от желанието да бъдете прав, а с отлагането на избора се избавяте от тревожността, че избирате сам тогава, когато чувствувате, че сте сгрешили. Отнемете ли правилността и погрешността на всяко решение (тъй като „правилно" включва сигурност), взимането на решения става мълниеносно. Ако се опитвате да решите кой колеж е най-подходящ, има опасност завинаги да останете демобилизиран, дори след като сте взели решение, защото ще се съмнявате, че решението ви може да е погрешно. Най-добре е да си кажете: „Подходящ колеж не съществува. Ако избера А, последиците ще бъдат едни, а при Б — други." Нито един от двата не е подходящ, просто единият е различен от другия и не съществуват никакви гаранции, независимо дали човек постъпи в А,Б или Я. По същия начин можете да облекчите неврозата „нерешителност", като престанете да преценявате всички възможни резултати като правилни и погрешни, добри или лоши. или пък по-добри и по-лоши. Те просто са различни. Ако си купите тази рокля, която харесвате, ще изглеждате по начин, който ще е различен (но не по-добър от начина, по който ще изглеждате в онази рокля. Откажете се от тези неточни и саморазрушаващи схващания за правилност и погрешност и ще установите, че вземането на решение е просто въпрос на преценяване кои последствия бихте предпочели в даден настоящ момент. Ако отначало решите да съжалявате за взетото решение, вместо да решите, че съжалението е пилеене на време (тъй като ви кара да живеете в миналото), в следващия си настоящ момент просто ще решите да вземете друго решение — и неговите последици ще бъдат различни от последиците на първото решение. Но никога не се опитвайте да делите решенията на правилни и погрешни.

     Няма нещо, което да е по-значимо от друго нещо. Детето, което събира мидени черупки, не извършва нещо по-редно или от по-нередно от президента на „Дженеръл мотърс", който взема важно решение за фирмата. Те просто са различни.   Нищо повече)

     Може би смятате, че погрешните схващания са нередни и не би трябвало да се изказват на глас, докато правилните схващания трябва да се насърчават. Може би казвате следното на децата, приятелите или съпруга/ съпругата си: „Не си струва човек да казва или да прави нещо, ако не го казва или прави правилно." Тук обаче дебне заплаха. Това авторитарно становище ще се изроди в тоталитарност, ако се разпростре в национални и международни мащаби. Кой решава кое е правилно? На този  въпрос никога не   може да  се даде   задоволителен отговор. Правото не решава дали нещо е погрешно, а само дали е законно. Преди повече от едно столетие в книгата  си   „За  свободата" Джон   Стюарт Мил16  заяви:

     „Никога не можем да бъдем сигурни, че мнението, което се стремим да задушим, е погрешно, а и да бяхме сигурни, пак би било погрешно да го задушим."

     Ефективността ви не се измерва със способността ви да правите правилен избор. Емоционалното ви състояние след даден избор е много по-значим барометър на личната ви цялостност в настоящия момент, тъй като правилният избор представя всички онези „би трябвало", които вие се опитвате да отстраните. Новият начин на мислене ще ви бъде полезен в две насоки — първо, ще се освободите от безсмислените „би трябвало" и ще се насочите в по-голяма степен навътре, и, второ, ще откриете, че вземането на решение е по-лесно, когато нещата не се делят на погрешните категории правилно и неправилно.

     БЕЗСМИСЛИЕТО НА ВСИЧКИ „БИ ТРЯБВАЛО", „ТРЯБВА"   И   „РЕДНО   Е"

     За склонността да се включват различни „би трябвало" в живота Албърт Елис е изковал красноречивата дума „мъстърбейшън"17. Човек „мъстърбира" винаги когато се улавя, че се държи така, както смята, че трябва да се държи, въпреки че може да предпочита   друга   форма   на   поведение.    В   книгата   си „Неврозата и развитието на човека" блестящият психоаналитик Карън Хорни е посветила на този проблем цяла глава, озаглавена „Тиранията на „би трябвало". Ето какво пише в нея:

     „Всички „би трябвало" винаги пораждат усещане за напрежение и то е толкова по-силно, колкото по-големи са усилията на един човек да актуализира своите „би трябвало" в поведението си...  Освен това в резултат на екстернализация  всички „би трябвало" винаги     предизвикват    разстройство    в     човешките взаимоотношения   по   един   или   друг   начин"    . Определят ли вашите   „би трябвало" голяма част от живота ви? Смятате ли, че би трябвало да сте любезен с колегите си, да бъдете опора на съпруга/съпругата си, да помагате на децата си и винаги да работите упорито? И ако някой път не изпълните едно от тези „би трябвало",   укорявате ли  се   и  стигате ли до  напрежението   и разстройството,  за които споменава Карън Хорни? Но това може би не са вашите  „би трябвало". Ако те принадлежат на други, а вие сте ги заели от тях, то вие „мастурбирате".

     Редом с многобройните „би трябвало" има и голям брой „не би трябвало". Сред тях са: не би трябвало да си груб, гневен, глупав, неразумен, инфантилен, похотлив, мрачен, нахален и много други. Вие обаче не бива да „мастурбирате". Никога. Няма нищо лошо в това, че ви липсва самообладание или че нещо не разбирате. Ако решите, вие имате право да се държите прекалено свободно. Никой не ви пише точки и не смята да ви наказва за това, че не сте нещо, което някой друг е казал, че трябва да бъдете. Освен това   вие никога не можете да бъдете нещо, което не искате непрекъснато да бъдете. Просто не е възможно. Следователно всяко „би трябвало" ще създава у вас напрежение, тъй като няма да сте в състояние да изпълните погрешното си очакване. Напрежението не е плод на прекалено свободното ви, неподпомагащо, неблагоразумно или каквото и да е друго държане, а на факта, че се налага някакво „би трябвало".

     ЕТИКЕТЪТ КАТО „БИ ТРЯБВАЛО"

     Етикетът е чудесен пример на безполезно и нездраво приобщаване към дадена културна среда. Припомнете си всички безсмислени правила, които са ви карали да възприемате само защото Емили Поуст, Ейми Вандер-билт и Абигейл ван Бурен18 дават този съвет. „Гризете царевицата от кочана така, винаги изчаквайте домакинята да започне да се храни, мъжът бива представян на жената, заставайте в тази част на църквата, когато сте на сватба, дайте бакшиш за това, носете онова, избирайте тези думи. Не се допитвайте до себе си, проверете го в някоя книга." Макар добрите маниери да са нещо уместно — просто защото засвидетелствуват внимание към околните, — около 90% от всички препоръки на етикета са безсмислени правила, произволно съставени в някакъв момент. За вас не съществува подходящ път, а само това, което вие решите, че е добро за вас, при условие, че не затруднявате живота на другите. Вие можете да решите как да представяте едни хора на други, за какво да дадете бакшиш, как да се облечете, как да говорите,   къде да  застанете,   как да се  храните   и така нататък, като изхождате от желанията си. При всяко хлътване в капана на „Как би трябвало да се облека?" или „Как би трябвало да направя това?" Вие сякаш губите частица от себе си. Не искам да кажа, че трябва да бъдете социален бунтар, тъй като това би било форма на стремеж към одобрение чрез неподчинение. Смятам, че човек трябва да е насочен към самия себе си, а не към другите, когато урежда всекидневието си. Да бъдете верен на самия себе си, означава да не изпитвате потребност от външни опорни механизми.