Един от начините да се преборим с демобилизацията е да се научим да живеем в настоящия момент. Животът в настоящия момент, връзката с вашето „сега" е в основата на ефективния начин на живот. Ако се замислите над това, ще видите, че наистина нямате друг момент, в който да живеете. Единственото, което имате, е „сега", а бъдещето е само друг настоящ момент, който се изживява, когато настъпи. Едно е сигурно: не можете да изживеете този момент, преди да е настъпил. Проблемът обаче е, че нашата култура отмества ударението от „сега" и ни съветва: „Пести за бъдещето)" „Мисли за последствията". „Не бъди хедонист." „Мисли за утре." „Вземай мерки за времето, когато ще бъдеш пенсионер."

     Избягването на настоящия момент е станало своеобразна болест на западната култура. Непрекъснато се налага да формираме условни рефлекси за жертвувай е на настоящето заради бъдещето. Доведен до логическия си край, този атитюд не е само избягване на удоволствието в нашето „сега", а означава избягване на щастието завинаги. Когато настъпи бъдещето, то става настояще, което трябва да използуваме, за да се подготвим за бъдещето. Щастието е за утрешния ден и следователно вечно   ни  убягва.

     Болезненото избягване на настоящия момент приема различни форми. Ето четири типични примера на такова   поведение.

     Мисис Сал и Форт решава да отиде на разходка в гората, за да се наслади на природата и да изживее пълно настоящите си моменти. Докато върви из гората, тя оставя съзнанието си да блуждае и да се спира на всички дейности, които Сали би трябвало да извършва вкъщи... Децата, покупките, къщата, сметките, наред ли е всичко? От време на време умът й лети напред и тя си мисли за това, което ще трябва да направи след разходката. Така преминава нейното „сега", заето с мисли за минали и бъдещи събития. Изгубена е рядката възможност да   се   изпита  наслада  от природата  в  настоящия  миг.

     Мисис Санди Шор отива на островите да се забавлява и цялата си ваканция прекарва в слънчеви бани — но не за да се наслаждава на топлината на слънчевите лъчи върху тялото си, а като си представя забележките на приятелите си, когато се върне у дома с чудесен тен. Мисълта й е съсредоточена върху момент от бъдещето, а когато той настъпи, Санди ще съжалява, че не може отново да бъде на плажа и да се пече на слънцето. Ако смятате, че обществото не допринася за формирането на този атитюд, припомнете си рекламата на фирма за кремове срещу слънчево изгаряне: „Ако употребявате нашия крем, ще ви мразят по-силно, когато се върнете у  дома."

     Мистър Нийл Н. Прейър страда от импотентност. Когато изживява настоящето със съпругата си, умът му се спира на минали или бъдещи събития, а настоящият момент му се изплъзва. Когато най-сетне успее да се съсредоточи върху настоящия момент и започне половия акт, той си представя, че съпругата му е друга жена, а тя  фантазира   за   отсъствуващия   си любовник.

     Мистър Бен Фишън чете учебник и с мъка се съсредоточава. Изведнъж установява, че току-що е прочел три страници и че мисълта му блуждае някъде. Нищо от прочетеното не стига до ума му. Материалът от тези страници му бяга дори когато очите му се спират на всяка дума. Бен буквално е участвувал в ритуала на четене,   а  настоящите   му моменти  са  били  погълнати  от мисли   за   снощния   филм   или   от тревоги   за  утрешния изпит.

     Настоящия момент, този изтичащ миг, който винаги е с вас, можете да изживеете най-прекрасно, ако си позволите да потънете в него. Поемайте всичко, което предлага моментът, като изключвате миналото, което е свършило, и бъдещето, което с времето си ще настъпи. Уловете настоящия момент като единствения, който имате, и помнете: пожеланията, надеждите и съжаленията са най-често срещаните и най-опасните пътища за бягство   от  настоящето.

     Честото бягство от настоящето води до идеализиране на бъдещето. В някой хубав ден в бъдеще животът ще се промени, всички неща ще си дойдат по местата и вие ще намерите щастието. Когато се случи специалното събитие — завършване на университета, сватба, раждане на дете, повишение в службата, — животът ще започне истински. Много често обаче, когато голямото събитие настъпи, то предизвиква разочарование. Това, което човек си е представял, никога не се сбъдва изцяло. Припомнете си първото си сексуално изживяване. След голямото очакване няма кой знае какви оргазми, а само скептична почуда защо хората придават такова значение на това нещо, и може би мисълта: „За това ли било всичко?"

     Разбира се, когато едно събитие не отговори на очакванията, човек може да се избави от депресията, като отново започне да го идеализира. Не допускайте този омагьосан кръг да се превърне във ваш начин на живот. Разкъсайте го сега с някое .значимо осъществяване на настоящия   момент.

     Още през 1903 г. Хенри Джеймс дава такъв съвет в „Посланиците":

     „Изживей всичко, което можеш. Ще сбъркаш, ако не го сториш. Не е толкова важно какво правиш, стига да разполагаш с живота си. Ако не си имал това, какво си имал?... Изгубеното е изгубено, не си прави никакви илюзии... Подходящо е всяко време, с което човек  все   още  има късмета да разполага... Живей)"

     Ако погледнете назад в живота си — както прави героят на Толстой Иван Илич, — ще установите, че рядко съжалявате за нещо, което сте извършили. Мъчат ви съжаления за това, което не сте извършили. Посланието е съвсем ясно. Извършете го) Научете се да разбирате настоящия момент. Улавяйте всяка секунда от живота си и й се наслаждавайте. Ценете миговете на настоящето. Да ги използувате по самопогубващ начин, означава да  ги   изгубите   завинаги.

     Темата за способността да се изживява настоящият момент присъствува върху всяка страница на тази книга. Хората, които умеят да улавят настоящия момент и максимално да го оползотворяват, са избрали свободен, ефективен и пълноценен начин на живот. Всеки от нас може да  направи този избор.


     РАЗВИТИЕТО И НЕСЪВЪРШЕНСТВОТО КАТО   МОТИВИ
     В стремежа си да станете толкова щастлив и пълноценен, колкото сте избрали, можете да се мотивирате от два вида потребности. По-честата форма на мотивация се нарича „мотивация на несъвършенството", а по-здравословната  —   „мотивация   на   развитието".

     Ако поставите камък под микроскоп и внимателно го наблюдавате, ще забележите, че той не се променя. Но ако под микроскопа поставите парче корал, ще видите,   че  то   расте   и  се   променя.   Изводът е:   коралът е жив, а камъкът — мъртъв. Как различавате живото от мъртвото цвете? Това, което расте, е живо. Единственото доказателство за живот е растежът. Така е и във физиологията. Ако растете и се развивате, вие сте жив, а ако  не  се  развивате,  все едно  че сте мъртъв.

     Мотивацията ви може да е по-скоро желание да се развивате, отколкото потребност да коригирате дефектите си. Достатъчно е да съзнавате, че винаги можете да се развивате, да ставате все по-съвършен. Когато решите да се демобилизирате или да изживявате отрицателни емоции, вие се обричате на застой. Мотивацията на развитието означава да вложите цялата си жизнена енергия, за да Постигнете по-голямо щастие, а не за да се поправите, защото сте сгрешили или защото в известно   отношение  сте  несъвършен.

     Естествена последица от избора на развитието като мотивация е да владеете себе си във всеки момент от своя живот. Това означава, че сам вие решавате съдбата си. Не сте фаталист, натегач или човек, който се нагажда към света. По-скоро вие избирате какъв ще бъде светът за вас. Джордж Бърнард Шоу е изразил това в „Професията  на  госпожа Уорън":

     „Хората винаги приписват вината за това, коехо са, на обстоятелствата. Аз не вярвам в силата на обстоятелствата. В този свят успех постига само онзи, който търси нужните му условия, а като не ги намери,  си ги  създава сам."

     Спомнете си обаче какво казахме в началото на тази глава. Да промените начина, по който мислите, чувствувате или живеете, е възможно, но никак не е лесно. Нека пофантазираме. Представете си, че някой ви заплаши, че след една година ще трябва да извършите трудна задача,   например да пробягате разстояние   от   1   миля  за 4,30 мин. или да направите съвършена лястовичка (във вода) от трамплин, и че ако не успеете, ще бъдете убит. Ще започнете да следвате строг режим на всекидневни тренировки, докато настъпи денят на изпитанието. Ще тренирате не само тялото, а и мозъка си, защото той. нарежда на тялото какво да прави. Ще се упражнявате непрестанно, без да се поддавате на изкушението да прекъснете или да намалите тренировките. Ще издържите изпитанието и ще  спасите живота си.

     Тази вълшебна приказка има за цел да направи едно внушение. Никой не мисли, че може да тренира тялото си за един ден, но мнозина очакват умът и мисълта им да реагират с подобна гъвкавост. Когато се опитваме да заучим ново мисловно поведение, очакваме, че ще го изпробваме веднъж и то ще стане веднага част от нас. Ако истински желаете да не страдате от невроза, да се самоосъществите и да бъдете господар на собствения си избор, ако истински желаете да бъдете щастлив в настоящия момент, ще трябва да скъсате със заучените начини на самопогубващо мислене, като вложите в тази задача старанието, което бихте проявили, за да осъществите   всяко друго  трудно   начинание.

     За да овладеете тази форма на самоосъществяване, ще трябва непрестанно да си повтаряте, че мислите със собствения си мозък и че сте в състояние да контролирате чувствата си. В останалата част от тази книга се опитвам да ви помогна да постигнете жизнените си цели, като ви насърчавам да започнете да си повтаряте следното: можете да избирате и настоящите моменти са ваши, за да им се наслаждавате — ако решите да бъдете господар на самия  себе си.