Да се обичате, означава да се приемате като достоен човек, тъй като вие сте избрали да бъде така. Приемане на себе си означава и отсъствие на оплакване. Пълноценно функциониращите хора никога не се оплакват, по-точно не се оплакват, че камъните са твърди, че небето е облачно или че ледът е студен. Приемането означава да не се оплакваш, а щастието — да не се оплакваш от нещата, които не могат да се променят. Оплакването е спасение за онези, които нямат увереност в себе си. Като споделяте с другите какво не харесвате у себе си, недоволството ви остава, тъй като хората не могат да направят нищо друго, освен да оспорят думите ви, но в такъв случай вие няма да им повярвате. Както оплакването пред другите не води до нищо, така безполезно е и да допускате другите да ви потискат със собствения си товар от самоокайване и мъка. На това безполезно и неприятно поведение може да бъде сложен край с простия въпрос: „Защо ми разказваш всичко това?" или „Мога ли с нещо да ти помогна в случая?" Ако същите въпроси зададете на самия себе си, ще осъзнаете, че да се оплаквате, е истинска глупост. Пропиляно време, което бихте могли да използувате, за да овладеете някои средства да обичате себе си, като безсловесно самовъзхваляване, или за да помогнете на друг да се самоосъществи.

     В два случая оплакването се приема най-зле от околните:
1)Когато казвате някому, че сте уморен.
2) Когато казвате някому, че не се чувствувате добре.

Ако сте уморен, можете да постъпите по няколко възможни начина, но да се оплаквате дори само на един човек, макар и обичан от вас, означава да го обиждате. А и умората ви не ще намалее. Същото се отнася и до оплакването „не   се  чувствувам добре".

     Тук не става въпрос да не споделяте с другите как се чувствувате, когато те могат по някакъв начин да ви помогнат. Въпросът е да не се оплаквате на хора, които не могат да направят нищо друго, освен да изслушат вайкането ви. Освен това, ако действително полагате усилия, за да нарасне самоуважението ви, и ако изпитвате някаква болка или неудобство, ще предпочетете сам да се справите, вместо да се облягате на някого и да споделяте  товара си с него.

     Да се оплаквате от себе си, е безполезна дейност, която ви пречи да живеете ефективно. Оплакването насърчава самосъжалението и разсейва усилията ви да давате и получавате обич. Освен това стеснява възможностите ви за по-успешни любовни връзки и за по-активно социално общуване. Като се оплаквате, може да получите известно внимание, но то ще е такова, че ще хвърли  сянка върху щастието   ви.

     Способността да се приемате, без да се оплаквате, е свързана с познаване на процесите на самоуважението и оплакването, които взаимно се изключват. Ако истински обичате себе си, оплакването ви пред хора, които с нищо не могат да ви помогнат, става абсолютно неоснователно. Ако забележите у себе си (и у другите) неща, които не харесвате, вместо да се оплаквате от тях, Можете да вземете  енергични мерки и да ги коригирате.

     Следващия път, когато се съберете с четири или повече семейства, можете да изпробвате това просто упражнение. Отбелязвайте си каква част от разговора се посвещава на оплаквания — от себе си, от другите, от събития, от цените, от времето и така нататък. След като свърши празненството и гостите се разотидат, се запитайте: „Колко от всички оплаквания тази вечер доведоха до нещо?" „Грижа ли го е някой за всичко, за което се вайкахме тази вечер?" И когато отново решите да се оплачете,  спомнете си  за тази  безполезна вечер.