Може би смятате, че всички тези разсъждения за самоуважението стигат до форма на неприятно поведение, сродно с егоманията. Нищо не би могло да бъде по-далеч от истината. Самоуважението няма нищо общо с поведението, при което човек непрекъснато изтъква колко е чудесен. Това не е самоуважение, а по-скоро опит да се спечели вниманието и одобрението на другите чрез „биене в гърдите". Това поведение е толкова невротично, колкото и поведението на човека, изпълнен със самопрезрение. Поведението на самоизтъкване е мотивирано от другите, от опита да се спечели тяхното одобрение. То означава, че индивидът се преценява въз основа на това, как другите го възприемат. Ако не се преценяваше по този начин, той не би изпитвал потребност да ги убеждава. Самоуважението означава, че обичате самия себе си. То не изисква обичта на другите. Не е необходимо да се убеждават другите. Достатъчно е да се приемате, а това няма нищо общо с мненията на другите.
|