Когато тръгнахте на училище, влязохте в институция, специално създадена, за да насажда мислене и поведение, свързани със стремеж към одобрение. Никога не разчитайте на собствената си преценка. Питайте учителя дали може да отидете в тоалетната. Сядайте на определен чин. Не се местете, за да не бъдете наказани. Всичко бе така организирано, че другите да имат контрол над вас. Вместо да се научите да мислите, ви учеха да не мислите самостоятелно. Сгънете листа си на 16 квадрата и не пишете върху гънките. Тази вечер научете глави 1 и 2. Упражнете правописа на тези думи. Рисувайте това. Четете онова. Научили са ви да се подчинявате. Ако се съмнявате в нещо, съветвайте се с учителя. Акослучайно си навлечете гнева на учителя или, още по-зле, на директора, с месеци ще трябва да изпитвате чувство на вина. Ученическият ви бележник беше известие за родителите ви, в което се съобщаваше какво одобрение сте извоювали.

     Ако погледнете правилника на нашето училище, вероятно написан преди посещението на инспектори, сигурно  ще   попаднете  на подобно твърдение:

     Ние, учителите от Н-ското средно училище, вярваме в пълното образователно развитие на всеки ученик. Учебната програма е разработена така, че да отговаря на индивидуалните потребности на всеки ученик от нашето училище. Ние полагаме усилия и насърчаваме само осъществяването и индивидуалното развитие на нашите ученици... и т.н. и т.н. и т.н.

     Колко са училищата или учителите в САЩ, които се осмеляват да превърнат тези думи в дела? Всеки ученик, който започне да проявява признаци на самоосъществя-ване и себевладеене, бързо бива поставян на мястото му. Учениците, които са самостоятелни и се самоуважават, които не се поддават на чувството на вина и тревога,   систематично  биват обявявани за пакостници.

     Училищата не умеят да работят с деца, които проявяват признаци на самостоятелно мислене. В твърде много училища пътят към успеха минава през стремежа към одобрение. Старите стереотипи на любимеца на учителя и на подмазването имат своя логика. Те съществуват и имат ефект. Ако спечелите одобрението на учителите, ако се държите така, както те ви диктуват, ако учите по предложената ви програма, ще завършите училище успешно. Макар и със силна потребност от одобрение, тъй като самоувереността ви е била потискана при  всеки удобен  случай.

     Докато стигне до прогимназия, ученикът обикновено е научил урока за стремежа към одобрение. Когато класният му ръководител го запита какво би желал да изучава в гимназията, той отговаря: „Не знам. Вие ще кажете какво ми е необходимо." В гимназията може да му е трудно да решава кои предмети да изучава и ще му е много по-лесно, когато други решават вместо него. В класната стая ще се научи да не поставя под въпрос това, което му се казва. Ще се научи правилно да развива теми и правилно да тълкува „Хамлет". Ще се научи да пише съчинения не въз основа на собствената си преценка и мнения, а с цитати и позовавания, които подкрепят всяка негова дума. Ако не усвои тези неща, ще бъде наказан с ниски оценки и с неодобрението на учителя. И когато завърши гимназия, ще му е трудно сам да взема решения, защото цели 12 години са му казвали как и какво да мисли. Държали са го на диетата „Съветвай се с учителя" и в деня, в който завършва гимназия, той е неспособен самостоятелно да мисли. Затова се стреми към одобрение и научава, че да получиш одобрението на другите,   е равносилно на щастие и  успех.

     В университета продължава същият модел на втълпяване. Написваш по две теми на срок, използуваш приетия формат, нагласяваш полетата на 16 и 84, написваш го на пишеща машина, с увод, изложение и заключение, научаваш тези и тези глави... Големият монтажен конвейер. Съгласявайте се с преподавателите, угаждайте им и ще успеете. Накрая някой студент отива на семинар и преподавателят казва: „Този семестър можете да се занимавате с всичко, каквото пожелаете, в зависимост от интересите си. Ще ви помогна при избора и заниманията ви, но това е вашето образование и можете да постъпвате, както намерите за добре. Аз ще ви помагам, доколкото мога." Изведнъж настава паника. „Колко теми ще трябва да пишем?", „В какъв срок да ги представим?", „Трябва ли да са написани на машина?". Кои книги да четем?", „Колко изпита ще имаме?", „Какви ще бъдат въпросите?", „Колко дълги трябват да бъдат темите ни?", „С какво поле да бъдат написани?", „Всеки ден ли  ще  трябва да идваме  на  занимания?"

     Това са въпроси на човек, който се стреми към одобрение, и те никак не са изненадващи, като се имат предвид образователните методи, които разгледахме. Студентът е тренирай да учи заради някого другиго, да направи удоволствие на преподавателя и да се съобразява с нечии стандарти. Неговите въпроси са резултат от система, която налага стремежа към одобрение като фактор за оцеляване. Той се ужасява, че трябва да мисли самостоятелно. Много по-лесно и по-сигурно е да прави това,   което   някой друг  очаква  от него.