1.   Аз съм зле по математика, правопис,  четене,  езиците  и  други.

     Това „Аз съм..." е гаранция, че няма да положите усилията, необходими, за да се промените. „Аз съм..." по отношение на научните наклонности има за цел да ви предпазва от упорития труд за усвояване на предмети, които поначало смятате за трудни или отегчителни. Дотогава, докато се определяте като неспособен, имате готова причина, за да избягвате да се справите с дадения предмет.

     2.   Аз   съм   слаб/а  в умения   като  готвенето,   спорта, плетенето  с  куки, рисуването,   артистичността   и други.

     Това „Аз съм..." ви дава сигурност, че в бъдеще няма да ви се наложи да правите някое от тези неща, и оправдава всяко слабо изпълнение в миналото. „Винаги съм бил/била такъв/такава. Просто такъв ми е характерът." Този атитюд подкрепя инертността ви и — което е по-важно, помага ви да поддържате абсурдната мисъл, че не би трябвало да правите нещо, ако не го правите истински добре. С други думи, ако не сте световен шампион, по-добре нищо да не правите.

     3.   Аз   съм   стеснителен/а,   затворен/а,   темпераментен/а,   нервен/а,   страхлив/а  и  други.

     Тези „Аз съм..." наблягат върху генетиката. Вместо да поставите на съмнение етикетите и пораженското си мислене, върху което те се основават, вие просто ги приемате като потвърждение на факта, че винаги сте били такъв. Възможно е също да хвърляте вината върху родителите си и да ги използувате като първопричината за сегашните ви „Аз съм...". Като ги обявявате за първопричината, не се налага да полагате усилия, за да станете различен. Избирате това поведение като начин да избегнете да се изтъквате в ситуации, които винаги са ви били неприятни. Това „Аз съм..." е останало от детството, когато другите са имали пряк интерес да ви внушат, че не можете да мислите самостоятелно. Това са личностните „Аз съм...". Тези самоопределения ви помагат да не си правите труда да бъдете различен от това, което винаги сте били. Вие просто описвате личността си с удобното „Аз съм..." и по този начин оправдавате всички форми на това подценяващо ви поведение, които се намират извън вашия контрол. Отричате схващането, че можете да изберете собствената си личност, и вместо това всички личностни черти, от които бихте желали да се откажете, обяснявате с генетичното си  неблагополучие.

     4.  Аз  съм  тромав/а, не мога да координирам движенията   си  и така   нататък.

     Тези „Аз съм...", заучени в детството, ви избавят от възможните подигравки по ваш адрес поради това, че не сте толкова ловък физически, колкото другите. Разбира се, липсата на ловкост не е резултат от някакъв ваш вроден дефект, а от това, че в миналото сте вярвали на тези „Аз съм..." и не сте се занимавали с физическа активност. Човек придобива умения, като се занимава с нещо, а не като го отбягва. Като запазвате своите „Аз съм...", вие стоите настрана като наблюдател и макар че ви се иска да участвувате, преструвате се, че този вид дейност не   ви харесва.

     5.  Аз съм  непривлекателен/а,  грозен/а,  кокалест/а, невзрачен/а,  върлинест/а  и така   нататък.

     Тези физиологични етикети ви предпазват от поемане на рискове в отношенията с противоположния пол и ви помагат да оправдаете ниската си самооценка и липсата на самоуважение, които сте си избрали. Докато се самоописвате по този начин, разполагате с готово оправдание за това, че не установявате любовна връзка. Освен това не се налага да полагате усилия да се правите привлекателен за самия себе си. Използувате собственото си огледало като оправдание за това, че не се възползувате от възможностите си. Проблемът е един: ние виждаме това, което избираме да видим — дори и в огледалото.

     6.    Аз  съм  неорганизиран!а,   педантичен!а,   немарлив/а, и  така   нататък.

     Тези поведенски „Аз съм..." са удобни, за да манипулирате другите и да обосновавате необходимостта някои неща да се извършват по определен начин. „Аз винаги правя това така." Сякаш традицията е причина да се прави каквото и да било. Подтекстът е, че „Аз винаги ще правя това по този начин". Като разчитате на начина, по който винаги сте го правили, изобщо не ви се налага да мислите за риска да го направите по друг начин и същевременно получавате сигурност, че всички около вас ще го правят по вашия начин. Това „Аз съм..." се позовава на стратегията, която замества мисленето.

     7.    Аз    съм    забраван/а,    безгрижен/а,    безотговорен/а, апатичен/а   и  така  нататък.

     Тези етикети са особено полезни, когато искате да оправдаете някое свое неефективно поведение. „Аз съм..." ви избавя от необходимостта да направите нещо, за да намалите безгрижието си, и вие просто се извинявате с вашето „Аз съм такъв/такава". Докато изваждате това „Аз съм..." — когато се държите по някой от гореописаните начини, — никога не ще ви се наложи да положите усилия, за да се промените. Ако продължавате да забравяте и ако си казвате, че не можете да се промените,   вие  ще  продължите да  забравяте.

     8.   Аз    съм    италианец,    германец,    евреин,    ирландец, цветнокож,   китаец   и   други.

     Това са етническите етикети. Те помагат много, когато сте изчерпали другите причини за обяснение на някои видове поведение, които са неблагоприятни за вас, но ужасно трудно се преодоляват. Винаги, когато усетите, че се държите по стереотипните начини, свързани със субкултурата, вие просто изтъквате вашето етническо „Аз съм..." като оправдание. Веднъж запитах един сервитьор защо е толкова раздразнителен и защо избухва при най-малко то затруднение. Той отвърна: „Какво очаквате от мен? Та аз съм италианец и не мога да се променя."

     9.    Аз съм деспотичен/а, агресивен/а, властен/а   и така  нататък.

     В този случай етикетът ще ви позволи да продължите да се държите агресивно, вместо да положите усилия, за да развиете самодисциплина. Поведението си украсявате с фрази като „Не мога да се променя. Винаги съм бил   такъв/такава."

      10. Аз съм стар/а, на средна възраст, уморен/а и така   нататък.

     В случая използувате възрастта си като довод да не участвувате в рисковани или застрашителни начинания. Винаги когато се изправяте пред някаква дейност — спортно състезание, любовна връзка след развод или овдовяване, пътуване или нещо друго, — можете просто да кажете „Твърде стар/а съм" и с това премахвате всякакви опасности, съпътствуващи нещо ново и възвисяващо. Подтекстът на възрастовите „Аз съм..." е, че сте абсолютно свършен в тази насока и тъй като занапред ще ставате все по-стар, вече сте престанали да се развивате и да изпитвате нови емоции.

     „АЗ   СЪМ..."   Е   ОМАГЬОСАН   КРЪГ

     Печалбите, които получавате, като се придържате към миналото си и изтъквате вашите „Аз съм...", могат да се обобщят с една дума: отбягване. Когато искате да се измъкнете от някакъв вид дейност или да замажете някой личностен недостатък, винаги можете да се оправдаете с някое „Аз съм...". Всъщност, след като дълго време използувате тези етикети, започвате сами да вярвате в тях и в този настоящ момент вие сте завършен продукт, на който е съдено да остане същият до края на живота си. Етикетите ви позволяват да избегнете усилията и риска, свързани с евентуален опит за промяна. Те запазват поведението, което ги е породило. Например ако младеж отиде на празненство с убеждението, че е стеснителен, ще се държи като стеснителен човек и поведението му ще подкрепя самооценката му. Това е омагьосан   кръг.

      Ето на. Вместо да разсече кръга между т. 3 и 4, той просто извинява поведението си с „Аз съм..." и ловко избягва да поеме риска, с което би излязъл от капана. Възможно е да има редица причини за стеснителността на младежа, някои от които вероятно идват от детството му. Каквито и да са причините за страха му, той е решил да не полага усилия, за да развие социални умения,    а   да    обяснява   поведението   си   с   простото    „Аз съм...". Страхът му от неуспех е толкова силен, че му пречи да рискува. Ако повярва в настоящия си момент и в способността си да направи избор, твърдението му от „Аз съм стеснителен" ще стане „Досега съм се държал   стеснително".

     Омагьосаният кръг на стеснителността може да се приложи към почти всички водещи до самоподценяване „Аз съм...". Да разгледаме кръга на ученик, който смята, че математиката не му върви, докато пише домашното   си по  алгебра.

     Вместо да спре между т. 3 и 4 и да решава задачите по-дълго време, да поиска помощ от учител или да се пребори, той просто спира. Когато го запитат защо е пропаднал на изпита по математика, ще каже: „Винаги съм бил слаб по математика." С тези дяволски „Аз съм..." вие се оневинявате и обяснявате пред другите защо продължавате  да   се   само подценявате.

     Можете да разучите кръга на собствената си невротична логика и да започнете да подлагате на съмнение всяка страна от живота си, в която сте избрали да бъдете завършен продукт. Печалба № 1 от това, че се придържате към миналото и прибягвате до вашите „Аз съм...", е отбягването на всякаква промяна. Всеки път, когато поведението, което не харесвате, обяснявате с „Аз   съм...", си представяйте,   че   се  намирате   в   кутия, боядисана в ярки цветове и увита в хартия като готов пакет.

     Несъмнено по-лесно е да се самоохарактеризирате, отколкото да се промените. Вероятно вината за вашите етикети приписвате на родителите си или на други значими хора в детството ви — ваши учители, съседи, дядо ви и баба ви и други. Като ги

товарите с отговорността за сегашните си „Аз съм...", вие им давате известен контрол над вашия живот сега, издигате ги по-високо от себе си и ловко си създавате алиби за това, че запазвате неефективното си поведение. Чудесна печалба наистина, която ви предпазва от всякакво поемане на риск. Ако вашето „Аз съм..." е по вина на „културата", вие не можете нищо да промените.

     НЯКОИ СТРАТЕГИИ ЗА СКЪСВАНЕ С   МИНАЛОТО   И   ПРЕМАХВАНЕ НА   ДОСАДНИТЕ „АЗ  СЪМ..."

     Скъсването с миналото е свързано с поемането на рискове. Вие сте свикнали със своите самоопределения. В редица случаи те изпълняват ролята на опорна система във всекидневието ви. Ето някои специфични стратегии за елиминиране на тези  „Аз съм...":

     —   Премахвайте „Аз съм..." винаги където е възможно. Заместете ги с фрази като:   „Досега избирах да съм такъв/такава"  или  „Определях се като...".

     —   Кажете на хората край вас,   че  ще се  опитате да елиминирате някои от своите „Аз съм...". Решете кои от тях трябва на всяка цена да се  премахнат и помолете близките си да ви напомнят, ако отново ги приложите.

     —   Поставете си за цел да се държите по-различно в сравнение с преди. Например ако смятате, че сте стеснителен, запознайте се сами с някого, когото в миналото бихте   отбягвали.

     —   Разговаряйте с човек, на когото имате доверие и който би желал да ви помогне да се преборите с властта на миналото. Помолете го да ви прави знак, например като пощипва ухото си, винаги   когато забележи, че отново  се връщате към  вашите   „Аз съм...".

     —   Водете дневник   за саморазрушаващото   ви поведение на базата на „Аз съм...", вписвайте в него постъпките си, както и чувствата, които сте изпитвали, когато сте  се държали по този начин.   В продължение на една седмица вписвайте в тетрадка точния час, деня и обстоятелствата, в които сте използували някое от самоподценяващите ви „Аз съм...", и се старайте броят на вписваните   случаи   да   намалява.   Като   водите   дневника   си, имайте предвид списъка, който споменахме в началото на тази глава.

     —   Пазете се от четирите невротични фрази и когато се уловите, че ги произнасяте, поправете се на глас, като промените:

     „Аз  съм такъв/такава"...в...   „Аз   бях  такъв/такава".

     „Не мога да се променя" ... в ... „Мога да се променя, ако  се опитам".

     „Винаги съм бил такъв/била такава" ... в ... „Ще бъда по-различен/различна".

     „Такъв ми е характерът" ... в ... „Смятах, че характерът  ми  е  такъв".

     —   Опитвайте се всеки ден да се разделяте с едно „Аз съм...". Ако използувате   „Аз все  забравям" като самоопределение, посветете понеделника на осъзнаването на тази своя наклонност и вижте дали не можете да промените един-два случая на поведение, при което все забравяте. Също така, ако не харесвате етикета „Аз съм упорит/а", опитайте се един ден да се вслушвате в противоположни мнения и проверете дали можете всеки ден да се избавяте   от едно   „Аз  съм...".

     —   Можете да прекъснете своя  омагьосан кръг между т. 3 и 4 и да решите да скъсате със старите оправдания  за отбягване.

     —   Измислете нещо,  което никога не сте правили, и посветете на него един следобед.  След тричасово занимание с напълно нова дейност, която в миналото винаги сте отбягвали, проверете дали все още можете да използувате    етикета,    с    който    сте    се    описвали    сутринта.

     Всички „Аз съм...", които използуваме, са заучени модели на отбягване и вие можете да се научите да бъдете почти всичко, каквото пожелаете, стига да решите.

     НЯКОИ ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ МИСЛИ

     Не съществува такова нещо като човешка природа. Самата фраза е създадена, за да категоризира хората и да предоставя оправдания. Вие сте общият сбор от избори в различни области, а всяко ваше безценно „Аз съм..." може да се промени в „Аз съм избрал/а да бъда...". Да се върнем към двата въпроса, с които започна тази глава. Кой сте вие? И как се описвате? Помислете за някои хубави нови етикети, които нямат нищо общо с избора, направен от другите вместо от вас или от вас самите в миналото. Възможно е досадните стари етикети да ви пречат да изживявате живота си така пълно, както   бихте   могли.

     Спомнете си какво казва Мърлин за ученето:

     „Ако си тъжен — каза Мърлин, като започна да се задъхва, — най-добрият лек е да научиш нещо. Това е единственото нещо, което никога не ти изменя. Можеш да остарееш и тялото ти да изнемощее, нощем можеш да лежиш буден и да се вслушваш в разстройството   на   вените   си,   можеш   да   тъгуваш   по единствената си любов, можеш да виждаш около себе си света опустошен от зли безумци или да съзнаваш,  че честта ти  е стъпкана в дебрите на още по-долни умове. Единственият лек тогава е да се учиш. Научи защо се върти светът и какво го върти. Това е единственото нещо, което умът не  може никога да изчерпи, към което не може никога да охладнее,  от което не може никога да бъде измъчван и да се страхува и в което не може никога да се съмнява   и което не може и да помисли, че ще забрави. Най-подходящото  нещо   за теб е да учиш.   Помисли само колко много неща има да се учат — чиста наука, единствената възможна чистота. За един човешки живот можеш да изучиш  астрономията,   за три живота — естествената история,   за шест — литературата.   И чак след като си посветил милион живота на биологията, медицината,  теокритицизма., географията, историята и икономиката,  тогава вече  можеш да се заемеш да изработиш колело за каруца от подходящо дърво   или да прекараш 50 години, като се учиш как да започнеш да се учиш да побеждаваш противника си  във   фехтовката.   След това  отново  можеш да се заемеш  с математиката, докато дойде  време,   за да се  научиш да  ореш".

     Всяко „Аз съм...", което ви пречи да растете, е зъл дух   и   той   трябва да   бъде   прогонен.   Ако   непременно държите да имате   „Аз  съм...",   опитайте  следното:   „Аз съм   заклинател   на   „Аз  съм..."   —  и това ми харесва."