През 1974 г. бях университетски преподавател в разделения Берлин. Стоях на граничния пункт и гледах как бодливата тел и войниците с техните зли кучета държаха града разделен на две. Стената беше построена така, че да трае хиляда години, а сега не е нищо повече от останка на едно лишено от духовност минало. Това светилище на тиранията е само едно от многото, които се срутват по-бързо, отколкото историците успяват да актуализират учебниците.
      В умовете на хората има ново колективно съзнание, ново духовно осъзнаване обхваща цялото човечество. Нищо не може да го спре, защото няма нищо по-могъщо от идея, чието време е настъпило. Идеята е мисъл - индивидуална или колективна, която, щом стигне до достатъчно души, се проявява като промяна в материалния свят. Това са семена, които вятърът отдавна разнася.
      Изправени сме пред действителност, която се корени в един нов начин на мислене. Това е контекстът на духовната революция. В такъв смисъл, новият начин на мислене е нов начин на живот за човечеството. Нещата може би не се развиват толкова бързо, колкото бихте искали, но все пак се развиват - и то точно със скоростта, с която трябва.
      Лидерите, които носят това ново съзнание, ще бъдат в първите редици на духовната революция. Можете да бъдете сред тях и да участвате в промяната на парадигмите, която се разиграва пред очите ви.
      Помислете за някои от забележителните промени, които се извършват в момента. Желязната завеса падна. В Източна Европа практически всички страни, където режимите потискаха правата на личността, са в процес на преход. Диктаторите избягаха или бяха свалени. Всичко започна с една идея в една страна и бързо обхвана целия регион.
      Комунизмът, изискващ атеизъм, беше обявен за провал в световен мащаб. Никой не може да изисква от хората да пренебрегват духовната си природа заради някаква наложена им доктрина. Управниците може и да рушат стените на храмовете, но вътре в душите онова невидимо кътче на свобода, което всеки от нас носи в себе си, не подлежи на цензура. Вътрешните гласове на духовните същества в човешко тяло са свързани по-между си с невидими връзки.
      Виждаме как навсякъде в света стават чудеса. В Чехословакия един драматург, хвърлен в затвора заради радикалните си идеи за човешкото достойнство, само няколко години по-късно бе избран за президент. В Полша човек, хвърлен в затвора заради радикалните си възгледи за солидарността, бе избран за президент. В Румъния диктаторите бяха свалени със сила. Народите на Балканите обявиха свободата си от тиранията пред очите на света и се опитаха да заместят насилието с разумни разговори. Държавният глава на някогашния Съветския съюз обяви комунизма за провал пред целия свят и сега същият този Съветски съюз е само спомен от миналото. Не чак толкова отдавна някои държавници от тези страни удряха с обувките си по масата и заявяваха: „Ние ще ви погребем!"
      Всички тези събития са чудеса! Те са пример, че мисълта, под формата на идеи, се разпространява във вселената със скоростта на горски пожар. Не е нужен физически носител на посланието, то е отвъд подобни баналности. Идеята е невидима и се разпространява сама, без всякакъв носител.
      В Китай, където сега живеят над един милиард души, един милион се изправи срещу танковете, за да изрази жаждата си за свобода. И макар че нейните посланици може временно да попаднат в затвора, посланието им не може да бъде спряно. В Южна Африка обявиха за незаконни всички остатъци от апартейда. В миг на чудо човекът, държан в затвора и извън обществения живот повече от четвърт век, изведнъж се оказва безусловно свободен. Чернокожи се изтягат на плажовете пред табели с надпис „Само за бели". В Централна Америка диктаторът е заместен от домакиня, избрана с вота на народа. В Южна Америка един поет стана кандидат за висш държавен пост.
      Тези промени се извършват в умовете на хората и се разпространяват, образувайки колективно съзнание. Когато стигнат до достатъчно голям брой хора, те се превръщат в действителност. Този брой се нарича критична маса.
      По законите на физиката, когато достатъчно много електрони се подредят по определен начин в атома, останалите автоматично се подреждат по същия начин. Това се нарича фазово отместване и се наблюдава лесно в лабораторни условия. Каква невидима сила съществува в атома, която принуждава останалите електрони да се подредят? Тя е безименна на податомно ниво, безименна е и на нивото на съзнанието. Невидима е и тъй като и вие се състоите от същите частици, не е преувеличено да се каже, че и вие притежавате някои от тези свойства.
      Светът ни се намира в процес на фазово отместване. Невидимата сила, която подрежда електроните в атома, същият духовен интелект, който протича през всичко живо, достига критичната си маса, ако обхване достатъчно много хора, и резултатите се материализират. Тази сила не може да бъде спряна. Някои хора ще се опитат, но ще ги помете могъществото на идеята, чието време е настъпило. Това се случва в личния ни живот, случва се и в колективния.
      Човек става това, за което мисли непрестанно. Когато достатъчно много от нас вярват, че се нуждаем от все по-мощни оръжия за разрушение, създаваме колективно съзнание, което ни тласка да действаме съгласно невидимите си убеждения. Произвеждаме все помощни и по-мощни атомни оръжия и светът ни е белязан от лудостта на ядрената надпревара. Когато достатъчно много сред нас повярват, че ядрената катастрофа е прекалено ужасна, за да позволим да се случи, започваме да говорим за разоръжаване. Чудото на сътрудничеството, заместващо военната надпревара, е началото на преход към един по-позитивен, безопасен и изпълнен с любов свят. Това е една идея. Тя ще се осъществи във физическия свят, ако достатъчно много хора решат да се настроят по този начин. Тогава идеята не може да не успее. Тя е, така да се каже, в атомите и молекулите, от които сме изградени.
      Промените в света не се изчерпват с политическите трансформации и новата ядрена политика. Новото, духовното съзнание по отношение на околната ни среда, също се превръща в конкретно действие. Денят на Земята, пренебрегван в продължение на две десетилетия, е проява на това ново съзнание по отношение на планетата ни. Това е чудо! Идеята, че трябва да се отнасяме към Земята с благоговение, се превръща в действителност.
      Появяват се нови закони, забраняващи всякакво възможно замърсяване и въвеждащи наказания за нарушителите. В масово производство навлизат автомобили, които не замърсяват атмосферата. Пушачите вече не могат да тровят самолетните салони с никотин. От десетилетия знаем, че е неетично да принуждаваме хора в затворено пространство от рода на самолетен салон да дишат дима на пушачите, ако са направили за себе си избора да не пушат. Защо сега това се забранява със закон? Защото това е идея, чието време е настъпило. Чудо ли е това? Законотворците се вслушват в гласовете на мислещите по новому. Тези мисли са невидими, но съответствията им във физическия свят са ясно забележими.
      Това, което виждате навсякъде наоколо, са плодовете на мислите. В ресторантите има салони за непушачи - нещо немислимо до преди няколко години. Има реки и езера, които някога са били толкова мръсни, че плуването в тях е било забранено, но сега са прочистени и съживени със силата на новото съзнание - двигател на нови действия. Създават се закони за ограничаване на шума, за да се избегне шумовото замърсяване около летищата и дори по обществените плажове. Забелязва се ново уважение към животните. На всички. храни се поставят етикети, за да можете да научите колко мазнини и добавки поемате. Всичко това са чудеса.
      Новите закони и практики, без изключение са родени в умовете на хората и тези невидими умове са създали новите реалности във физическия свят. Реалности, които са по-духовни. Правото на индивида да живее в мир, хармония, любов и отдаденост на целта отразява новия начин на мислене.
      Всички промени, които стават пред очите ви и които отразяват нарастваща загриженост - за човека, за мирния, сигурен и хармоничен свят, за правото да изберем живота, свободата и търсенето на щастие -са част от прекрасната революция, която се извършва най-напред в мислите ни. Вие сте част от този процес. Мислите ви могат да се разпространяват и действително се разпространяват сред околните. С тях вие въздействате на физическия свят и след като сте прочели тази книга, би трябвало да сте още по-убедени в това.
      Мислите ви създават във вашия живот или богатство, или бедност. Те правят връзките ви радостни или нещастни. Създават личността ви и физическите условия на живота ви. Въздействат на близките ви. Чистите мисли на духовния човек оказват влияние върху неговото обкръжение, буквално издигат съзнанието на околните. Вие с вашите мисли и милионите други хора, избрали подобни мисли, причинявате фазово отместване, предизвикващо тази удивителна нова духовна революция.
      Ако тази революция, този нов начин на живот се задържи и преодолее наличната все още в света недуховност, тя по необходимост ще достигне критичната си маса във всички области на съществуването ни. Когато достатъчно много хора се настроят на нейната вълна във всяка възможна човешка дейност, ще се получи фазовото отместване.
      През 1988 г. ме помолиха да напиша статия за списание „Таим", като част от една рекламна Кампания. Аз написах писмо до хората, които ще живеят на Земята през 2088 г. Рекламодателят и списанието не бяха поставиш никакви ограничения. Ето писмото, което излезе в броя от 17 октомври 1988 година. То съдържа посланието на тази книга.


      „ПИСМО ДО ИДНОТО ПОКОЛЕНИЕ
      Докато пиша това послание към хората от 2088 г., мислите ми не са насочени към футуристичните картини и научните чудеса, които всички харесват. Не ме вълнуват възможностите на далечните космически пътувания. Интересно ми е следното: Развили ли сте се до по-висши човешки същества от нас, обитателите на Земята през 1988 година?
      Посланието ми към вас се върти около надеждата, че сте по-човечни, отколкото сме ние сега. Дали прилагате жизненоважните поуки, които неколцина от нас, хората от 1988 г,, вярват, че някой ден човечеството ще усвои. Питам се дали сте успели да надмогнете недоверието, страха и враждебността. Моето послание на надеждата приема формата на четири въпроса. Отговорите на тези въпроси ще покажат докъде сте стигнали в развитието на това по-висше човешко същество, което се заражда сега, през 1988 година.
      1. Разбрахте ли, че човешката ви същност надхвърля границите на тялото ви? Знаете ли и живеете ли с идеята, че човек е много повече от купчина кости, кръв, жили и кожа? Признавате ли наличието на невидим интелект във всички форми? Приемате ли и радвате ли се на факта, че човек е много повече от физическата си опаковка? „Обществено приемливо" ли е да разбивате невидимата си същност, както ние днес играем аеробика или тичаме, за да развиваме физиката си?
      Гледате ли на себе си като на духовни същества в човешки облик, а не като на човеци, които може би притежават и духовна страна? Ето какво имам предвид. Тригодишната ми дъщеря ми поднесе ястие, „приготвено" в кукленския й сервиз. На това ниво за важно можеше да се смята само физическото действие в света на формите. Но на другото ниво, на невидимото, това, което не влиза в никакви форми, действието й изразяваше следното: „Татко трябва да хапне нещо топло и аз искам да му сготвя специална вечеря. Обичам моя татко и искам да се грижа добре за него." Това, че разбирам невидимата й страна, мислите и чувствата й - нейната чиста любов - изцяло промени значението на пластмасовите играчки и ястието, „сготвено наужким". Зад действията й ясно прозираха прекрасни мисли, грижа и обич.
      2. Научихте ли и убедихте ли се, че всички сме взаимно свързани! Тук, на Земята, през 1988 година, на интелектуално ниво ние знаем, че обитаваме един дом и че когато живееш на кръгла планета, не може да има лява и дясна страна. Но продължаваме да избираме едната. Живеете ли със съзнанието, че всяко човешко същество е „аз, тоест всички"? Разбират ли повечето хора, че когато една клетка в организма не се съобразява с цялото, унищожава съседните клетки и в крайна сметка целия организъм и самата себе си? Учите ли младите хора да се отнасят спокойно към себе си, за да могат да си сътрудничат със съседните „клетки в обществото"? Спокойни ли са вътре в себе си народите, или все още осъществяват агресивните картини на въображението си за сметка на съседите си? Вие, хората от 2088 година, разбирате ли и вярвате ли, че всички човешки същества на тази планета са не по-малко свързани от съседните една на друга страни и че съвкупността, наречена човечество, не може да функционира в хармония, ако частите й са в конфликт помежду си?
      3. Разбират ли повечето от вас, че това, което мислите, се осъществява? Докато пиша тези редове, има хора, които отглеждат като кълнчета идеи като тези:
      Силата на мисълта е огромна. Можем да създаваме мислите си. Мислите ръководят изцяло живота ни. Ние действаме според мислите си. Ставаме това, за което мислим постоянно. В непознаващия измерения свят на мисълта всичко, което мислим, е реалност.
      •  Притежаваме способността със силата на ума да материализираме всяка мисъл.
      •  Мисълта е безформена енергия, която изгражда човешката ни същност.
      •  Животът е това, което създават мислите ни.
      Ние едва започваме да разбираме важността на мисълта, като най-могъща сила във вселената. Тези идеи сега започват да се осъзнават и прилагат. Вместо да бъдем против тероризма и войната, насочваме мислите си към мира и сътрудничеството. Започваме да разбираме, че войната срещу наркотиците, бедността, глада и престъпността дава по-малко резултати от подкрепата за образованието на младежта, за по-добър жизнен стандарт за всички, за уважението към правата и имуществото на другите. Разбирате ли, че това, което мислим, се превръща в действие? Затова, като мислите за нещата, които подкрепяте, това води към по-здраво, по-щастливо и по-мирно общество. Разбирате ли, че когато сте против нещо, това ви прави по-слаби, а всичко, което поддържате, ви прави по-силни?
      4. Открихте ли другата страна на принципа „щом видя, ще повярвам" През 1988 година се оформя идеята, че развитието на по-висшата човешка същност включва осъзнаването, че човек вижда това, което вярва, а не обратното. Довело ли е това убеждение до появата на по-развити човешки същества? През 1983 година написах една приказка, в която по-висше човешко същество на име Ейкис посещава нашия свят. Тя ни донася в дар мисли, които да ни помогнат да променим себе си и планетата си. Нейното послание е: „Ще видите, когато повярвате". Вярата, за която говори Ейкис, доведе ли ви до такъв начин на мислене през 2088 година?
      •  Същността е по-важна от външността.
      •  Моралът е по-важен от правилата.
      •  Знанието е по-важно от успеха.
      •  Интегритетът е по-важен от властта.
      •   Спокойствието е по-важно от материалните придобивки.
      Ако отговорът е положителен, значи наистина се формира по-висше човешко същество и тенденцията към унищожение на човечеството е прекратена. Моята връзка с вас е чистата, безформена, безпределна мисъл. Такава е и вашата връзка с мен сега, през 1988 година, и с бъдещето - до безкрайност."